Държавата на предприемачите: половината народ е под 29 г., една трета със собствен бизнес

Държавата на предприемачите: половината народ е под 29 г., една трета със собствен бизнес

© Associated Press



Предприемачката Зауре Розмат помни първия път, в който е наела човек от поколението на т.нар. "бейби бумъри" - родените между 40-те и края на 60-те години. Първият път е бил и последен. "В очите ѝ всички в офиса бяха хлапета. Когато наемеш по-възрастен човек, той се отнася с теб като с млад – все едно нищо не разбираш".


28-годишната Розмат не е единствената, която се чувства пренебрегната заради възрастта си, макар да притежава успешна медийна компания. Започнала е бизнеса си през 2016 г. Нейното списание Steppe се пише от и за младите казахстанци – образовани граждани, които възстановяват постсъветската страна. В един медиен пейзаж, доминиран от традиционни телевизии и таблоиди, това списанието е първото, дало глас на младежите, разказва Би Би Си.


Розмат иска позитивните истории да разбият традиционното подчинение на по-възрастните, което, според нея, препречва пътя на младите предприемачи. "Уважението към възрастните е част от културата ни. Но това означава, че повечето пъти те не приемат чуждо мнение. Между поколенията има напрежение. Гледат младите и си мислят "Тези пък на какво ще ни научат?" Но нашите текстове привличат вниманието им, уважението им.


За тях собственият бизнес никога не е бил възможен




Както много други бивши съветски държави, казахстанските поколения са израснали в много различни условия. Бейбибумърите са родени и живели по време на социализма, поколението Х (техните деца) в турбулентния разпад на СССР, а милениълите и поколението Z (родените от края на 90-те до наши дни) познават само независим Казахстан.


Фокусът върху семейните ценности означава, че мнението на възрастните тежи най-много. Младите хора често се чувстват длъжни да осъществяват плановете на семейството за това как да подредят живота си. Но родителите им са раснали при образователна система и пазар на труда, които вече не съществуват.


Руслан Абраев е милениъл, изпълнил желанията на родителите си – да работи в един от най-добрите университети. "За родителите ми стабилността беше много важна". Майка му и баща му са над 70 г. и се прекарали живота си в твърдите структури на съветски Казахстан, само за да видят как икономиката се струва, точно когато би трябвало да се пенсионират. За тях (и за много други) притежанието на собствен бизнес никога не е било на дневен ред. "Те просто нямат опит с предприемачеството", казва Абраев.


Десет години по-късно обаче, той напуска университета, за да създаде своята компания Educloud, която нарича "Юбър" за образование и кариерно развитие. Приложението може да се използва за търсене на онлайн и офлайн курсове и има система, подобна на тази на "Тиндър", за запознаване с нови работодатели.


И той не е единственият -през 2018 г. три на всеки десет млади казахстанци са работили за себе си, а броят на дребния и среден бизнес се повишава с 12% всяка година от 2002 г. до 2013 г. 51% от населението на страната е на възраст под 29 и милениълите се бунтуват срещу утвърдените ценности. Въпреки това на парламентарните избори през 2016 г., само 7 души са били на възраст под 40. Над една пета са били над 60 г.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK