Ако след войната Червената армия се беше прибрала у дома

Тодор Живков, първи секретар на БКП, посреща Леонид Брежнев, генерален секретар на КПСС, на гарата в София на 6 март 1968 г. за среща на върха на страните от Варшавския договор. Половин година по-късно военни части на няколко от тези държави, предвождани от Червената армия, нахлуват в Чехословакия, за да смажат т.нар. Пражка пролет

© Associated Press

Тодор Живков, първи секретар на БКП, посреща Леонид Брежнев, генерален секретар на КПСС, на гарата в София на 6 март 1968 г. за среща на върха на страните от Варшавския договор. Половин година по-късно военни части на няколко от тези държави, предвождани от Червената армия, нахлуват в Чехословакия, за да смажат т.нар. Пражка пролет



Току-що се върнах от България. И изобщо не забелязах коварството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския съюз в освобождението на народите на Европа. Същата България, която е "не заграница", защото "курица – не птица".


България, която нашите родители с присмех наричаха "16-а република" и в която следите от онова време още се усещат.


Впрочем, а на вас щеше ли да ви е приятно, ако някой с иронична усмивчица наричаше нашата страна "16-а република", "51-и щат" или някаква "9-а провинция"? Ей така, дори на шега? Никак нямаше да ви е приятно. И на мен ми е неприятно. А на българите трябвало да им бъде приятно.




Българите подменят историята - така им говорим. И поляците я изкривяват, и чехите, и унгарците - да, всичките гадове я подменят! Всички са против нас!


Никога ли не сте се замисляли защо изведнъж се случи така? Може пък да има някаква причина?


Причина, разбира се, е имало и има. И в позицията на българското Министерство на външните работи тази причина очевидно звучи: "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави."


И кое в тези думи не е вярно?


Приносът на СССР в разгрома на нацизма не се отрича. Но освобождение на народите от Източна Европа в пълния смисъл на тази дума не е имало. Защото едната окупация е била сменена с друга - що за свобода е това?


Формално независими, тези държави 45 години бяха в пълно подчинение на Съветския съюз. Никаква самостоятелна външна политика нямаха, независимо от периодични прояви на противопоставяне от отделни лидери. А когато се опитваха да променят нещо вътре в страните си, СССР просто им изпращаше танкове, както постъпи в Будапеща и Прага. Щеше да ги изпрати и във Варшава, но ген. Войчех Ярузелски се оказа по-хитър и вместо съветско военно положение Полша получи собствено, полско.


Българските банкноти се печатаха във фабриката на "Гознак", а военната униформа на българската армия се отличаваше от съветската само по пагоните и кокардите - каква е тази независимост?


Хитлеристката окупация е нещо страшно. Но тя продължава само 6 години и не остават много живи свидетели. А половин век съветска окупация помнят твърде много хора. И само ние не искаме сами да го признаем.


От деца разказваме само за военните победи и многочислените жертви на съветските воини в боевете за освобождението на Източна Европа. И ако тогава, в 1945 г., прогонвайки Хитлер, Червената армия се беше върнала у дома, а освободените народи бяха оставени сами да решат как да живеят, историята щеше да поеме по съвсем различен път и тези народи до днес щяха да ни благодарят.


Но ние се отнасяхме с тях с презрение и ги смятахме за наши васали.


Затова сега всички ни плюят.


Коментарът от блога на Антон Орех, журналист от Радио "Ехото на Москва"

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK