"Какво ще стане без Путин" и други въпроси след изборите в Москва

Стратегията на опозиционера Алексей Навални, изглежда, проработи

© Associated Press

Стратегията на опозиционера Алексей Навални, изглежда, проработи



Вчера, докато пускал бюлетина, руският президент Владимир Путин отбелязал последния номер в списъка и така, изглежда, гласувал за кандидата на лявата "Справедлива Русия" на изборите за градската дума в Москва, разказва в. "Комерсант".


В окръга на Путин обаче спечели комунист. В град, който тази партия не е силно популярна и (както и другаде в Русия) често се определя като казионна, четвърт от вота за нея е изненада след едва 5 от 45 места в досегашната Дума.


Това е знак, че протестните настроения растат, способността на опозицията да мобилизира - също. Редовни местни избори в един (макар и най-големия) руски град, малка част от вчерашното, осъществено из почти цялата страна гласуване, повдигнаха много въпроси какви промени настъпват в руската политика оттук нататък.


Какво се променя на теория




Твърде малко.


Формираната през 2001 г. "Единна Русия" е замислена като поддръжник на руския президент Владимир Путин. И организацията, и президентът обаче днес губят рейтинг. Действително почти 60% е немислимо добър резултат например за западноевропейски държавник, но в сравнение с времето преди няколко години спадът в процентни пунктове е почти двуцифрен.


След вчерашния вот "Единна Русия" държи неформално мнозинство от 26 депутати и това означава, че нито 13-те комунисти, нито седемте души от други партии ще могат да влияят на вземането на решения или на преизбрания миналата година кмет Сергей Собянин.


Нужда от нова стратегия


Ударът по партията на властта обаче остава. "Системната" опозиция получи три пъти повече гласове, отколкото тя се надяваше. При това и 20-те бяха от т.нар. списък за "умно гласуване" на Алексей Навални (призив, изразяван чрез сайт и приложение, да се гласува за най-популярния опонент на подкрепящите властта). Дори в пробива на по-малки партии, задържали се от деветдесетте, като "Яблоко", някои анализатори виждат пробив. "Това е първият случай, в който истински опозиционни кандидати се избират в Градската дума от началото на деветдесетте", казва за "Политико" политологът Виталий Шкляров, някога съветвал партията.


Това е сигнал, че на властите ще се наложи да обмислят внимателно стратегията си за следващите избори, отбелязва електронното издание The Bell.


Назад към политиката


Демократите се връщат в парламента, пише Кирил Мартинов от "Новая газета". Поведението на гражданите поставя под въпрос досегашната рецепта за стабилност на властите, отказали да допуснат "несистемните" кандидати до вота. Тактиката бе "проста" - свеждаше се до "пределна деполитизация на гражданите" и "общонационално преживяване на политиката като едновременно грозно и пределно скучно занимание". Допълнителни съставки бяха административният ресурс и безкрайните конфликти в самата опозиция, продължава Мартинов.


В последните две години обаче гражданите на Москва видяха, че политиците може да имат и неофициално лице. Освен завръщането на стара либерална партия като "Яблоко" в московския парламент протестите изтикаха на преден план и друг въпрос - активността, която не превиши значително 20%, е сходна с тази от вота през 2014 г.


Така политическата промяна далеч не обхваща всички в обществото. "Фактически на изборите се сблъскаха два актива - мобилизирания от кметството, от една страна, и наставлявания от опозицията начело Навални, от друга." Широките маси се оказаха "повече или по-малко безразлични" и това отправя поглед към следващата изборна кампания, когато ще има повече "административни ресурси" и "умно гласуване".


Кадър от протест в центъра на Москва през юли с искане несистемните кандидати да бъдат допуснати до изборите за градската Дума

© Associated Press

Кадър от протест в центъра на Москва през юли с искане несистемните кандидати да бъдат допуснати до изборите за градската Дума


Какво мисли Кремъл


Изборите в Москва бяха наблюдавани внимателно и в Русия, и в чужбина. В руската столица протестите, започнали заради изключване на кандидатите от несистемната опозиция и провокирали властите да прибегнат до сила и масови арести, бяха свързани и със спадащите доходи и непопулярната пенсионна реформа.


Предстои и Кремъл да проучи реалната картина и значението ѝ в Москва въпреки съобщенията за "победа" на "Единна Русия", отбелязва кореспондентът на Би Би Си в Москва.


Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков не свърза резултата в Москва с протестен вот - напротив, резултатът на "Единна Русия" като цяло бил "много успешен" из страната, на някои места "повече, отколкото на други". Песков дори обясни, че изводите са в обратната посока - "че всички теории на политическите анализатори за протестен вот не се потвърждават". Освен това не бива резултатите в Москва да се разглеждат отделно от тези в останалата част от страната. Например подкрепяните от "Единна Русия" действащи губернатори в 16-те субекта на федерацията, където имаше такова гласуване, бяха преизбрани.


Стратегията на Навални печели


Поне няколко политолози отбелязаха в разговор с руски издания, че вотът по никакъв начин не може да създаде представа за политически предпочитания - не и след проекта "Умно гласуване" на Навални. Идея за нагласите не дойде и от екзитпола, който така и не бе публикуван - снощи считаната за подкрепяща Кремъл агенция, която трябваше да го обяви, се отказа да го прави. Твърде много избиратели не поискали да споделят предпочитанията си.


Според Навални, призовал да се гласува "умно" и "тактически", пък това е възможност да се отвоюват позиции от "Единна Русия" преди изборите за Думата през 2021 г. Пред "Хоризонт" Димитър Бечев, старши сътрудник към Атлантическия съвет на САЩ и университетски преподавател, каза, че от значение е не вотът след две години, колкото тактиката на несистемната опозиция да използва всеки възможен повод, за да получи власт.


Според Бечев стратегията на Навални "определено печели" - твърдение, което е трудно да се измери с точност, но което подкрепиха и някои опозиционни кандидати. Например Магомед Яндиев, кандидатът от "Справедлива Русия", препоръчан от Навални на мястото на недопуснатия Иля Яшин от същия избирателен район, признава, че при участие на Яшин вероятно щял да загуби.


След Путин


Бечев каза още, че изборите не са тест за парламентарния вот след 2 години или за Путин, а за модела на управление в създадената от него система, разчитаща на личната му популярност. "Какво ще стане, след като Путин го няма, това е големият въпрос пред Кремъл в момента", каза Бечев.


Става дума за тезата, че надсистемният Путин в общество с ниско доверие към политици и институции е нужен като крайна инстанция за решаване на всякакви проблеми. Той обаче няма да има право на повече от два последователни мандата, а вторият изтича през 2024 г.


Това е тема, на която самият Путин смята, че е твърде рано да говори. На нея обаче има достатъчно посветени публикации, а според някои руски автори сблъсъците на интересите в различните управленски структури (обяснили репресивния отговор на протестите през юли и август) ще се задълбочават все повече, докато изтичат следващите 5 години.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK