© Associated Press
Средната класа в днешна Русия са едва 7% от населението на страната или около 10.3 млн. души. Това са руски граждани с парични доходи над медианните за страната, собственици на дом извън града или на значителни спестявания, с наличие на властови ресурс (включително подчинени служители на работа), използване на платени медицински услуги през последните 3 години, самоопределяне като средна класа...
Твърдението е на икономист от московската Висша школа за икономика (ВШЭ), използвала 16 критерия за определяне на средната класа в Русия. То бе представено на международна конференция на ВШЭ тази седмица.
Изводите на автора проф. Наталия Тихонова са, че благосъстоянието на тази група се влошава и се засилва вътрешното разделение в нея. Реалните доходи на средната класа намаляват от 2014 г., когато Владимир Путин анексира Крим и се намеси в Източна Украйна, предизвиквайки международни санкции, на които отговори с руски контрасанкции, засегнали предимно потребителски стоки.
Покупателната способност на заплатата на половината (50.6%) от тази група намалява през последните 5 години. Хората със средни доходи са намалели от 18.8% от съвкупните парични доходи през 1990 г. на 15.1% през 2018 г., сочат данни и на националната статистика.
Прагът на относителното материално благополучие е 125% от медианните (т.е. линията над и под която се падат по 50% от населението) парични доходи. Средно за страната това се равнява на 18 800 рубли на месец (265 евро) на човек, а средните парични доходи (за второто тримесечие на настоящата година) са 34 400 рубли (485 евро).
Значителна част (82%) от средната класа имат доходи над този праг. В домакинствата в ядрото на тази група средните доходи са 47 000 рубли месечно (663 евро).
Споменатите 1.25 пъти медианен доход са използвани като критерий, защото над това ниво намалява под 10% вероятността от изпадане в бедност в следващите няколко години (обикновено икономисти и социолози определят този срок на 5 години). Това е и прагът над който започва масово използване на образователни, здравни и туристически услуги - 75% от членовете на групата.
За безусловен показател се смята плащането за медицински услуги (62% от хората над този праг на доходи) и то не защото няма други, а защото безплатното здравеопазване е с ниско качество. Това са и руснаците, живеещи в по-добри домове (поне 20% по-просторни и с всички комунални удобства) и активин на имотния пазар през последните 3 години (над 16% са си купили жилище в това време).
Тихонова е използвала и индикатори като професионален статут (обществен престиж и място в йерархията на властта), както и ниво на образование. Но вторият фактор не е толкова решаващ. Причината е, че увеличаването на руснаците с висше образование изпреварва темпа на предлагане на работни места за такава квалификация. Безработните висшисти са се увеличили от 13.3% през 2000 г. на 20.6% през 2017 г. от всички без работа. Това означава, че мнозина, завършили университет, са принудени да работят не по специалността си. Резултатът е влошаване качеството на работни места за средната класа и по-слаба социална защита.
Затова материалното състояние се оказва с изключително влияние за попадане и оставане сред споменатите около 10 млн. души, посочва Тихонова.
Тя дава пример с ефекта от появата на дете в домакинството. При раждането на едно дете шансовете за попадане в средната класа намаляват 1.5 пъти, ако децата са две и повече - 4 пъти. "Това демонстрира, че заплатите на средната класа не предвиждат дори елементарното демографско възпроизводство. При раждане на дете член на тази група бива изхвърлен в периферията ѝ или извън нея", казва Тихонова. Другият демографски риск е излизането в пенсия и загубата на добрите доходи.
Около 7-процентното ядро има "близка" (11.2% от населението) и "далечна" (19.5%) периферия, т.е. най-широкото тълкуване на понятието средна класа в изследването покрива 38%. Принадлежността към тези околни групи се определя от това доколко членовете им покриват използваните 16 критерия, но никога нямат пълната комбинация от съответни доходи, образование и професионален статут. Иначе "икономическата средна класа" е малко над 32%, тази по професионален статут е 42.4%, по висше образование - малко над 27%.
Комбинациите от няколко критерия обаче показват доста вътрешни разлики - едновременно образователен и професионален статут имат 19% от хората в средната класа, а само по доходи (но нямат образование и професионален статут) на нея отговарят под 12%. Едва 7.5% имат комбинацията от трите - доходи, образование и професионален статут.
Не е изненада, че средната класа на Русия е концентрирана в средните и големите градове - 54.4% са в градове с над 100 000 души население, всеки десети живее в Москва. Разделението по полов признак е общо взето балансирано - 51% мъже срещу 49% жени, но авторът не разглежда версията за това, че мнозина заможни мъже прехвърлят доходи и имущество на съпругите, дъщерите и майките си.
Луи Шовел, професор по социология от Университета на Люксембург казва на научната конференция, че в много европейски държави моделът на общество, доминирано от средната класа, се пропуква. Той дава пример с Франция - расте значението на това дали притежаваш имот, но намалява покупателната способност на заплатата и това покачва напрежението и отчасти обяснява движението на "жълтите жилетки".
Състоянието на руската средна класа ще определя политическото и икономическото развитие на страната, смята Тихонова. "Ситуацията със средната класа, особено в периода на предстоящ изборен цикъл - гласуване за парламент през 2020 г. и за президент през 2024 г. - ще определя в значителна степен посоката на развитие на страната и коридора от възможности за него, не само в политическата, но и в икономическата сфера."
"Това е само една от гледните точки. Да се описва състояние на обществото на бадата на един параметър би било невярно", коментира изводите на Тихонова говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него посочените данни не са достатъчни, за да се прави оценка на работата на правителството и Владимир Путин.
