Политическият затворник, който измести "старата гвардия" в Косово

Докато европейски лидери спорят за бъдещето на Западните Балкани, косовските граждани обсъждат в социалните мрежи малката революция, която направиха в неделя - сравнително честни (разбира се, не без никакви нередности) избори, които властта загуби и дори призна поражението си. В социалните мрежи се чуха призиви към Берлин и Париж - вижте, можем да сме демократични, махнете визите за единствената държава на континента, за която са наложени.

Това вероятно е пресилено. И все пак косовската политика вече изглежда различно, на първо място защото всички говорят за бъдещия премиер от партия, допреди няколко години смятана за радикална - тази на 44-годишния Албин Курти.

Неговата партия изтласка разпадналата се коалиция на бивши командири от Армията за освобождение на Косово (АОК), доминирала от независимостта насам, и остави втора силата, основана от "косовския Ганди" Ибрахим Ругова. Нещо повече, с АОК, оставила и черни отпечатъци върху борбата за независимост на Прищина, неизменно бе свързвано, още от първите избори през 2001 г., ръководството на поне една от двете партии с най-добър резултат. Вече не е така.

Той оглави официално "Самоопределение" през януари миналата година. Той застана партията, която всъщност претърпя вътрешната революция революция - от искаща незабавно обединение с Албания и прочула се със сълзотворния газ в парламента към лява, със социалдемократични елементи (и по думите му "антиколониален патриотизъм") и по-приемлива за електората организация. Това я превърна още на предните избори във втора политическа сила, а предсрочният вот, предизвикан от призовка на премиера Рамуш Харадинай от Хага, я изстреля на върха.

От обединение към интеграция

Организира демонстрации през 1997-1998 г., още като вицепрезидент на Студентския съюз на Университета в Прищина. Работи за активиста Адем Демачи, когато той води политическите преговори между Армията за освобождение на Косово и Сърбия. Тук е и връзката му с АОК; но той така и не става част от нея. "Той не спадаше към кликата, която осребри бойната си слава и която разграби Косово," пише дългогодишният кореспондент за Балканите Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Арестът му по време на бомбардировките от 1999 г., съпроводен от побой, е последван в обвинения, че е застрашил териториалната цялост на Югославия и заговорничил за свързана с тероризъм вражеска дейност. Осъден е на 15 години, но лежи в затвора само две и половина заради натиска на международната общност след падането на Милошевич. Арестуван е още веднъж и задържан за месеци - когато "Самоопределение" организира митинг и на него се стига до насилие и убийства на демонстранти през 2007 г. Жертвите са след стрелба на сили на ООН, чиято мисия Курти обвинява в своеволия по време на управлението на Косово и обещава да разследва подобни случаи, ако дойде на власт.

Курти така и не влиза в управлението през това десетилетие. "Самоопределение", основана от него през 2005 г., обаче десетилетие не скрива острите си позиции - Косово трябва да се обедини с Албания сега, нужен е и референдум. С годините тази позиция омеква, но той и до днес настоява, че макар Тирана и Прищина да не могат да са заедно в обединена Европа, трябва да работят за все по-тясна интеграция - пазарна, административна, външнополитическа. Това само го приближава към стъпките, които така или иначе направиха и албанският премиер Еди Рама, и досегашният косовски Харадинай.

Албанските знамена все пак се вееха в нощта на победата. Някога Курти искаше знамето на Албания да е държавното и за Косово. Вече приема, че Прищина трябва да има собствен; смята обаче, че някой ден ще дойде време за дебат кой е истинският.

Най-вероятният премиер е далеч от мнозинство и няма да действа сам - ще му трябва Демократичната лига на Косово (основана от Ругова), излъчила 37-годишната Вьоса Османи, завършила право в САЩ, като водач на листата. Преговорите не са завършили (и все още не е потвърдено, че Османи ще приеме да е външен министър), но за него се говори по този начин, а и той вече се срещна със специалния пратеник на американския президент Доналд Тръмп за преговорите между Белград и Прищина Ричард Гренел.

"Самоопределение" и Демократичната лига на Косово показаха желание за преговори дни след вота - и двамата кандидат-премиери, Курти и Османи, се обявиха за това един след друг. Заедно двете партии с малка разлика помежду си биха имали мнозинство в парламента - тази на Курти взе 25.49%, а тази на Вьоса Османи - 24.82 на сто от вота.

Този резултат е по-добър от Демократическата партия на Косово (някога оглавявана от сегашния президент Хашим Тачи) или от тази на Харадинай - двете заедно печелят около една трета от вота. Разместването в косовската политика от последните години е значимо - от началото на независимостта преди над 11 години техните формации успяваха да наберат по-голяма от останалите подкрепа в косовското общество.

Нова власт, нова политика?

Някога силно критичен към САЩ и ЕС, той променя позициите си. Към Сърбия обаче остава неотстъпчив в много отношения. Пред албанската телевизия "Топ чанел" Курти каза в понеделник, че няма да премахва митата, наложени от Косово на сръбски и босненски стоки, но ще ги замени с принцип на реципрочност. Заяви, че предпочита да говори за реципрочност - Сърбия например не приема сертификатите за произвосство на стоки или регистрационните табели или каквото и да било от Косово.

Още първата седмица от премиерския си мандат Курти би започнал диалог с косовските сърби "отдолу нагоре", както и разговор "за развитие и интеграция, а не за помирение", защото "сърбинът от Грачаница нищо не ми е направил." Помирение е "когато Сърбия признае независимостта на Косово и ни плати военни репарации," каза той.

Курти също така се обяви за диалог със следващия Върховен представител на ЕС във външната политика и сигурността, Жозеп Борел. Впрочем малко по-рано Борел, чиято държава (Испания) е сред малкото непризнаващи Косово в ЕС, заяви, че първото му пътуване ще е до Прищина. Обеща равносметка на 33 договора между Сърбия и Косово от 2011 до 2017 г., тъй като шестгодишният диалог под егидата на ЕС "не е много ясен" и до момента не е обсъдено какво влияние са имали договорите "върхо живота на косовските граждани".

Антикорупционен митинг в Прищина, 2011 г.

Този диалог ще бъде прозрачен и народът няма да бъде държан встрани, каза още Курти. Това вероятно е намек за разговорите между президентите на Косово и Сърбия, Хашим Тачи и Александър Вучич, за споразумението за промяна в границата, което би гарантирало признаването на Косово в Белград, но срещу което се зароди вълна от недоволство (включително от "Самоопределение") и двамата лидери дадоха заден ход. Подалият оставка премиер Рамуш Харадинай бе сред противниците на споразумението.

По тази причина Курти обеща, формирайки преговарящ екип със Сърбия, да не позволи темата да "разделя" косовската политика. Той същевременно даде сигнал, че не бърза да подновява формално преговорите - по-важно от момента е съдържанието им. В крайна сметка Прищина трябва да реши и други въпроси - безработицата от 30% (и 50% младежка), реформи, корупция, която също ѝ пречи да привлича чужди инвеститори. Тези фактори подтикнаха поне 10% от населението да потърсят прехрана извън страната. Курти нарича Косово "пленена държава", но дали ще успее да промени статуквото на досегашните политически елити? Оценките не са единодушни.

Той може, както в миналото, отново да е проблем за Белград, поддържаната от който "Сръбска листа" не е желан партньор за Курти. Той настоява, че иска в правителството си само сърбин, който признава независимо Косово (а е длъжен да има сърбин по закон, при това такъв, подкрепян от парламента, а "Сръбска листа" ще държат местата там).