
© Stringer ., Reuters
Етиопският премиер Абий Ахмед Али на митинг в Адис Абеба, юни 2018 г.
Изгубихте исляма" не е упрекът, който силният човек в Обединените арабски емирства би искал да чуе. Още по-малко, ако е изречен от 15 години по-млад от него лидер на държава в Африка, която до края на миналия век още се свързваше със световни кампании за борба с масовия глад.
Тъкмо от такъв лидер обаче получил шамар престолонаследникът на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян. Поне според анекдота, който разказва Нобеловият лауреат Абий Ахмед Али. Етиопският премиер, удостоен вчера с наградата за мир, твърди, че когато шейхът предложил ОАЕ да научат етиопците на ислям, му отвърнал: "Нужно ни е бързо да научим арабски бързо, за да разбираме по-добре религията и да ви научим да нея, да я върнем при вас."
Абий едва ли може да докаже това. Но самият факт, че го разказва, издава самочувствието на страна, която вярва, че бъдещето ѝ принадлежи.
Промяна за три месеца
Абий дойде на власт в Етиопия през април 2018 г. след оставка на предшественика си и веднага започна с промените. Трябваха му три месеца, за да договори с Еритрея и президента ѝ Исаяс Афуерки край на десетилетия напрежение. Във войната от 1998-2000 г. (когато в която и той се е сражавал) загинаха десетки хиляди, а споразумението за край на огъня така и не се приложи.
Полети, посолства и пътища започнаха да свързват Адис Абеба и Асмара - столицата, от която Еритрея обяви независимост след дълга война и референдум. Исаяс стана първият ѝ президент и оттогава е несменяем; той премина през войната с Етиопия, която след това остана без излаз на море, и през опита за споразумение между двете държави от 2000 г. за демаркация на границата, което противникът отказваше да прилага.
Абий промени това. Той не просто посети Асмара, а по-късно пътува заедно с Афуерки до Абу Даби (където се срещна с Мохамед бин Зайед и може да е разговарял с него), а продължи да работи за мир в Източна Африка - Еритрея, Сомалия, Кения, Джибути. Включи се и в преговорите между военните и опозицията в Судан и между президента и бившия вицепрезидент в Южен Судан.
Успя в най-подходящия момент да въздейства на репресивен режим, чието пълно незачитане на човешките права, липса на политически свободи и безсрочна казарма (причинила част от еритрейския поток към Европа) стъпиха отчасти на "отбранителната" идентичност - всичко се въртеше около границата.
© Tiksa Negeri, Reuters Абий с еритрейския президент Исаяс Афуерки.
Но не е само войната с Еритрея.
Четиридесет и три годишният Абий е най-младият премиер на континент, където стари лица управляват с десетилетия държавите с най-бързо растящо население на Земята. Сред африканските Етиопия е втората най-населена - с близо 107 млн. души. През 1980 г., няколко години преди репортаж за глада там да подтикне ирландеца Боб Гелдоф да организира "Лайв ейд", там живеят едва 35.4 милиона. Днешното ѝ мюсюлманско население, 40% от общото, е почти колкото на арабските държави в Залива, взети заедно (без Ирак).
Подкрепящи реформите на Абий експерти вярват, че страната с площ почти три пъти колкото Германия, която ще е сред най-населените в света към 2050 г., има шанс да е новият икономически тигър на Африка и да получи престиж, какъвто има през първата половина на 20 в. Тогава Етиопия, която никога не е била колонизирана (и единствено е подложена от Италия на петгодишна окупация), е символ за цяла Африка (а и за чернокожи по света) на борбата за независимост и на усилията за сътрудничество между държавите на континента - в Адис Абеба се ражда организацията, чийто наследник е Африканският съюз.
Бивш офицер от военното разузнаване, син на мюсюлманин и християнка, той се сражава срещу марксисткия режим като тийнейджър. Четвърт век по-късно, през 2015 г., бе преминал през ръководството на агенцията за киберсигурност на Етиопия, бе местен политик и активист в огромния щат Оромо, последва година като министър на науката и технологиите. През 2017 г. стана доктор по философия, а година по-късно - четвъртият премиер на демократична Етиопия, която преди това (до деветдесетте години) бе преминала през състояние на империя (приключила тъкмо заради глада), военна диктатура и социализъм.
© Reuters Многохиляден митинг на опозиционна група в щата Оромо, която бе забранена до мандата на Абий.
Държавата с авторитарно управление, силна цензура и закостеняла икономика започна да се отваря към света. Хиляди опозиционни активисти бяха освободени, хиляди други - помилвани, на изгнаници се позволи да се върнат. Икономически реформи и приватизация на неработещи държавни мастодонти преляха и в борба с корупцията, след като той потърси отговорност от огромния военен конгломерат METEC, получил ключови обществени поръчки (като спорен язовир на Нил) за милиарди долари без особени резултати. Потърси търговски излаз за Етиопия към пристанища на някоя от съседните държави - Судан, Еритрея и Джибути. В пристанището на втората държава Абис Абеба купи дял, който ѝ помага да участва в развитието му.
Не му е лесно
Етиопия остава много бедна - с население 13 пъти колкото българското тя има едва с 20% по-голяма икономика, брутният ѝ вътрешен продукт на глава от населението ѝ е под една десета от българския. Икономически ръст от над 10% годишно в последните десетилетия бавно, но сигурно компенсира това; проблемите обаче остават. Над 70% от жителите нямат електричество и Адис Абеба строи огромен язовир на Нил, за който води спорове с Египет.
Партията, която той оглави миналата година - Етиопският народен революционен демократичен фронт - управлява с железен юмрук от почти три десетилетия, и от последните избори през 2015 г. държи всички 546 места в парламента. Реформите на Абий още повече усложниха нещата. Някои в партията го обвиняват, че преобразява политиката твърде бързо, без да се съобразява със статуквото.
Важна се оказа и промяната в етническия баланс - Абий е от най-голямата група, която дълги години бе маргинализирана и бе в центъра на протестите три години преди той да дойде на власт. Етническият федерализъм, системата на щати на базата на етнически групи в Етиопия, също се оказа на прицел на Абий в момент, когато либерализацията извади на показ напрежение между отделните групи и над 2.5 млн. души бяха принудени да напуснат домовете си.
© Tiksa Negeri, Reuters
Миналаната година на експлозия на митинг в негова подкрепа загинаха двама души, а негови съюзници във властта на щата Амара бяха убити при опит за местен преврат.
Така, както и в много други години, към Нобеловия комитет имаше критики, че лауреатът и бивш миротворец на ООН в Руанда твърде рано е получил наградата. Отварянето с Еритрея, особено в спорни гранични райони, не върви гладко, а и еритрейският президент Исаяс не е особено склонен да либерализира страната си.
Етиопската демокрация все още е само мечта за много от жителите. Гласуването догодина обаче може да им помогне да променят много - ако Абий им позволи. Остава да се види дали ще го направи, но поне го обещава - твърди, че изборите ще са многопартийни.