Сърбия и Китай - хроника на едно "стоманено приятелство"

Китайски и сръбски полицаи на Площада на републиката в центъра на Белград.

© Reuters

Китайски и сръбски полицаи на Площада на републиката в центъра на Белград.



Когато през 2015 г. дете умира, блъснато от кола в Белград, сръбската полиция прекарва два месеца в опит да открие извършителя. Установява, че той е в Китай и праща негови снимки на колегите си в азиатската държава. Шофьорът е арестуван за три дни.


Четири години по-късно китайски полицаи за пръв път патрулираха със сръбските в Белград. Би било дребен детайл, ако не бе подплатен със започналата доставка на стотици камери, посещения на най-високо китайско ниво и инвестициии и заеми за милиарди евро. Сред общото източноевропейско разочарование от работата с Пекин Белград се откроява, а и президентът Александър Вучич не се свени да облече разликата в думи. На церемония за 70-годишнината на Китайската народна република в Белград - 10 дни преди самия юбилей - той заяви, че Китай "няма по-надежден партньор и по-искрен приятел."


Докато светът все повече осъзнава, че втората свръхсила от известно време се казва Китай, азиатският гигант вече е сред желаните партньори на редица държави, търсещи врата към просперитета. А на Балканите най-добрият пример е не в България, която често говори за китайски инвестиции. Той е само на 59 км западно от София.




Опасен ли е желаният партньор, какво е влиянието му върху слабите демокрации и как точно Сърбия се оказа обвързана с Китай в "стоманено приятелство"? "Дневник" обобщи историята на тази връзка и потърси експерти, за да намери отговора.


Все по-близки


Сърбия и Китай работят заедно от години и не Вучич, обвиняван от опозицията, медии и активисти в посегателства срещу сръбската демокрация (заплашена според тях и от Пекин), е причината за това.


Историята започна през 2009 г., когато премиер бе Мирко Цветкович, а президент - Борис Тадич, със споразумение за стратегическо партньорство и Меморандум за сътрудничество между вътрешното министерство в Белград и това за обществената сигурност в Пекин. Последва меморандум за проекта "Безопасен град" с технологичния гитант "Хуауей" и за взаимодействие на компанията със сръбски образователни институции. Наскоро "Хуауей" пое още една задача - инфраструктура за широколентов интернет по сръбските магистрали. В ход е и доставката на над 1000 наблюдателни камери - в Белград и другаде (властите не споделиха локацията, но сръбски медии го направиха). Китай е страна, чиито камери с възможности за лицево разпознаване (няколкостотин хиляди из страната) се използват за засилен контрол над гражданите; но само с цел спазване на закона, твърдят властите в Пекин.


За тези десет години пари и проекти потекоха от втората най-голяма икономика към Сърбия. Китайската корпорация China Road and Bridge Corporation (строител на спорен мост в Хърватия и магистрала в Черна гора), с финансиране от Exim Bank, изгради мост над река Дунав в Белград. Китайски е и проектът (за над 2 млрд. долара) за жп трасе между Белград и Будапеща, предизвикало съпротивата на Брюксел заради нарушения на законодателството за обществени поръчки унгарска страна.


Лидерите на Сърбия и Китай - Вучич и президента Си Цзинпин - размениха посещения през 2016 и 2018 г. Оттогава китайски компании спасиха от фалит две сръбски (стоманолеярната "Железара Смедерево" и РТБ "Бор") с 10 хил. служители, сръбски институции подписаха договори за доставка на китайска военна техника. В Зренянин, Войводина, Shandong Linglong Tire Co ще изгради фабрика за гуми. Само преди седмици Китай дари военна техника, която, според министъра на отбраната Александър Вулин, се оценява на милиони евро. Малко по-рано в Белград бе и членът на Политбюро към Централния комитет на комунистическата партия Мън Дзиенджу и двете страни си обещаха да продължат сътрудничеството.



Според сръбския министър на инфраструктурата Зорана Михайлович общата сума на инвестиционното финансиране и заемите от Китай възлиза на около 5 млрд. евро и ще има още. Други представители на властта изтъкват, че Пекин също печели от това, тъй като Сърбия географски е важна брънка от проекта "Един пояс, един път" и свързва управляваното от китайска компания пристанище в Пирея, Гърция, с централна Европа. Задълбочаващите се връзки (и визовата либерализация отпреди две години) водят със себе си не само политици и предприемачи, а и поток от китайски туристи - именно на тях трябва да помагат полицаите от азиатската държава по думите на посланика на Пекин в Белград.


Това партньорство "се базира на конкретни доводи и няма много пространство за неискреност," казва асистентът в Белградския фонд за върховни постижения в политиката и Белградския форум за сигурност Стефан Владисавлев, попитан дали Вучич говори сериозно за близостта с Китай. Заради всички ползи за икономиката "китайското присъствие се оценява високо... както от политическите елити, така и от широката публика," смята политологът. Затова думите на президента "може да не са далеч от истината."


На друго мнение е Вук Вуксанович, изследовател от London School of Economics, работил и в сръбското външно министерство. Президентът "обича да говори с хиперболи за дейността си и дейността на правителството" и това е замислено "като похвала за китайските партньори, но и като форма на самореклама пред собствените избиратели," обяснява той. Същевременно, "ако човек се вгледа в малкия ѝ размер, (Сърбия) е получила непропорционално голямо китайско внимание и финансови ресурси."


"Твърде голям, за да бъде игнориран"


С тези непропорционални ресурси Пекин жъне успехи сред сръбското общество. Проучване от миналата година показа, че Сърбия е сред държавите, където мнозина гледат на Русия и Китай като водещи инвеститори, докато в действителност тази роля е на европейски страни.


В скорошна публикация Вуксанович отбелязва, че непознанието и неразбирането на Китайската комунистическа партия също подпомагат изграждането на връзката, особено докато в сръбското общество има малко информация както за условията на сделките, така и за начините, по които партията упражнява влияние в чужбина и ограниченото, филтрирано медийно отразяване.


Защо обаче самите известни с прагматизма си сръбски власти, които също не познават добре партията и имат сравнително малък опит с Пекин, се впуснаха в това приключение?


"Китай стана твърде голям, за да го игнорира който и да било," обяснява за "Дневник" Вуксанович. "Сърбия не е изключение и китайските пари са възможност, която Сърбия чувства, че не може да откаже, при липса на по-добра алтернатива." Ако се оставят настрана идеологическите разлики между лидерите Тито и Мао Дзедун по време на комунизма, "няма история на враждебност" между тях, а Китай е твърде далеч, за да заплашва сигурността. Ако се добавят болезнените спомени на сръбския елит от 90-те, това обяснява защо възходът на Китай изглежда като "процес, в който Сърбия ще има по-изгодна международна среда, за да защити интересите си."


Китайското посолство вдига знамето си за пръв път след бомбардировките на НАТО в Белград, 16 май 1999 г.<br /><br />Пекин гради културен център на мястото на посолството. Двайсет години по-късно, на церемонията за юбилея на партията Вучич, който е сред употребяващите фразата "стоманено приятелство" припомни, че Китай не е затворил посолството си след ударите и Белград никога няма да забрави това. Той дори намеси Китай в краткия списък с традиционните връзки, с които чужди наблюдатели обичайно описват Сърбия: "Гордеем се с приятелството с Китай, както и с европейския си път и приятелството с Русия и с останалите си приятели."

© Associated Press

Китайското посолство вдига знамето си за пръв път след бомбардировките на НАТО в Белград, 16 май 1999 г.


Пекин гради културен център на мястото на посолството. Двайсет години по-късно, на церемонията за юбилея на партията Вучич, който е сред употребяващите фразата "стоманено приятелство" припомни, че Китай не е затворил посолството си след ударите и Белград никога няма да забрави това. Той дори намеси Китай в краткия списък с традиционните връзки, с които чужди наблюдатели обичайно описват Сърбия: "Гордеем се с приятелството с Китай, както и с европейския си път и приятелството с Русия и с останалите си приятели."


Може ли обаче "стоманеното приятелство" да стане "стоманена хватка"?


Сърбия между Замбия и Шри Ланка


Притеснените от Китай експерти и журналисти твърдят, че сръбската демокрация вече страда: например китайски компании получават задачи без обществени поръчки, при непрозрачни условия – а страна, кандидатстваща за ЕС, може само да пострада от сътрудничество с толкова недемократична държава. В тайнственост са обвити и споразумения като това за сътрудничеството в сигурността между Пекин и Белград и то е поредният случай, в който липсата на информация повдига въпроси. Това не е изненада – същото се случи и с други, несвързани с Китай, проекти като "Белград на вода" или сделката за "Ер Сърбия". Важни позиции в индустрията може да се окажат в китайски ръце.


Злоупотребата с новите системи за сигурност и камерите за видеонаблюдение и – не на последно място – рисковете за сигурността, които някои западни експерти и правителства виждат от работата с "Хуауей" - също са фактор. Тези критици посочват прецеденти. Правителствата в африкански и латиноамерикански държави, които вече работят с Китай и получават доставки на високи технологии, често са обект на нападки, че ги използват, за да потъпкват права и свободи. Замбия често е посочвана като пример за крайност. Тя впрочем работи със санкцонираната от САЩ "Хиквижън" - един от лидерите в наблюдението с лицево разпознаване, доставящ оборудване и в китайския автономен район Синцзян за следене на мюсюлманското население. В Сърбия обаче големият партньор се нарича "Хуауей" и във вече сваления от сайта му проект "Безопасен град" (договорен през 2014 г.) се посочват като цели намаляване на престъпността, по-бързи разследвания и арести. Според описанието компанията е нетърпелива да помогне нейните технологии да подобрят работата на сръбските правоохранителни органи.


Притеснените от финансова зависимост сочат към съседна, но и доста по-малка, Черна гора или към Шри Ланка, попаднала в дългов капан заради твърде големите инвестиции от китайски банки в обществено значими проекти.


Сръбският премиер (към момента на снимката) Александър Вучич с китайския си колега Ли Къцян в Пекин, 2015 г.

© Associated Press

Сръбският премиер (към момента на снимката) Александър Вучич с китайския си колега Ли Къцян в Пекин, 2015 г.


Поддръжниците, обратно, твърдят, че всички китайски инвестиции стриктно се наблюдават от държавни агенции и че сръбските власти добре знаят какво правят. Като пример те посочват, че сърбите, изглежда, са поставили условие част от работниците и материалите за инфраструктурните проекти да са местни, а не китайски; това се случва и допълнително помага на сръбската икономика. Освен това китайските инвестиции носят ползи в политически план - те дават на правителството аргумента, че е привлякло капитали, спасило работни места или дори отворило нови икономически възможности.


Шриланкийски или замбийски сценарий? Според Вук Вуксанович "вторият вече е възможност, докато първият остава дългосрочен риск за Сърбия", зависещ "от капацитета на сръбската икономика". Китай вече вреди на демокрацията в Сърбия, смята той. "Упадъкът на сръбската демокрация е основно продукт на местни обстоятелства и местни партньори... (но) Китай се възползва и директо подпомага," казва той. От една страна за Пекин е добре, че няма правни механизми за наблюдение на проектите, както и фактът, че е нуен само един властов център за одобряване на общите проекти. От друга китайското финансиране работи в полза на елита пред избирателите му.


Стефан Владисавлев е на друго мнение. Според "няма голям шанс" за тези варианти. Сръбската икономика е достатъчно развита, за да избегне дългова хватка. Камерите на "Хуауей" и "умните" проекти може да будят тревога, но "не Китай и китайските компании са тези, които могат да бъдат винени, ако се злоупотреби" с тях; отговорността би била само за сметка на вътрешното министерство.


Къде е Европа (и къде - Сърбия)


Сърбия може да е особен геополитически случай на Западните Балкани - Белград обичайно не гледа само в една посока - но въпросът за големите сили, все по-интересуващи се от региона, за кратко изплува миналата година покрай българското европредседателство. Тогава премиерът Бойко Борисов предупреди, че чужди (не в ЕС) сили - от Русия и Саудитска Арабия до Турция и Китай - имат все по-голямо влияние в съюза; нещо, което Берлин и Париж знаеха, но към което по-рано не проявяваха голям интерес, не и в годините на "умората от разширяването" на приключващата работа Еврокомисия на Жан-Клод Юнкер.


На тази снимка от 2012 г. са тогавашният сръбски президент Томислав Николис и председателят на Общото събрание на ООН Вук Йеремич (също бивш външен министър на Сърбия) в Ню Йорк. Николич днес <a href="http://www.knsrk.gov.rs/lat/index.php?fbclid=IwAR0QsU_UunvzROSHqNclXGqinRMO3Ria0kiLm7oD7rDuWlT_uK1ls7t7G1Y" target="_blank">ръководи</a> Канцеларията на националния съвет за координация в сътрудничеството с Русия и Китай, а Йеремич <a href="https://www.cirsd.org/en/" target="_blank">оглавява</a> изследователски център, в чийто борд е бивш член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, <a href="https://www.cirsd.org/en/leadership/board/he-mr-li-wei" target="_blank">оглавявал</a> и институт за проучвания към китайското правителство.

© Associated Press

На тази снимка от 2012 г. са тогавашният сръбски президент Томислав Николис и председателят на Общото събрание на ООН Вук Йеремич (също бивш външен министър на Сърбия) в Ню Йорк. Николич днес ръководи Канцеларията на националния съвет за координация в сътрудничеството с Русия и Китай, а Йеремич оглавява изследователски център, в чийто борд е бивш член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, оглавявал и институт за проучвания към китайското правителство.


"Европейският съюз носи известна отговорност за ситуацията, тъй като именно липсата на внимание (от него), бездействието му и вглеждането в себе си" са частична причина за "стратегическия вакуум, позволил Китай и другите играчи да навлязат," смята Вук Вуксанович. Остава отворен въпросът, който може да е предизвикателтво - как ЕС и страните членки ще приемат разрастващите се сръбско-китайски отношения. Същевременно "ЕС е в по-малка степен фактор за преценката в Сърбия, тъй като те знаят, че членството няма да е реалистична опция много дълго време."


Според Стефан Владисавлев Китай не представлява проблем за бъдещето на евроинтеграцията - обратно, липсата на конкретна дата и вътрешните трудности на ЕС, заедно с критиката към демокрацията в Сърбия и други балкански държави, направиха бъдещето на евроинтеграцията им по-малко сигурно от всякога. "Това създаде пространство за нови актьори. Китай е един от тях." Затова не може да се каже, че "силното партньорство с Китай ще отдалечи Сърбия от Европейския съюз", а че "силното партньорство с Китай може да е само последица от бавна и несигурна евроинтеграция."


"Има много притеснения, че Китай ще окаже лошо влияние на тези страни и ще направи евроинтеграцията им дори по-трудна," казва Владисавлев. Според него обаче "единственият начин да се повлияе на една страна е да се използват слабите ѝ институции" - сръбските могат да се повлияят, ако са слаби, "а един от начините да се подсилят е по пътя на евроинтеграцията."


Докато Европейският съюз води вътрешни дебати за подхода си, Китай и Сърбия може все по-често да говорят за "искреното" си, "стоманено" приятелство. Белград и Пекин действително се нуждаят един от друг.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK