"Разширяването стана евтин сериал" - Франция не допуска Скопие и Тирана до преговори с ЕС

Френският президент Еманюел Макрон с избраната за председател на еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

© Associated Press

Френският президент Еманюел Макрон с избраната за председател на еврокомисията Урсула фон дер Лайен.



Франция не се отметна от позицията, която бе публична тайна през последните седмици - твърде рано е Северна Македония и Албания да получат дата за преговори с Европейския съюз и положителен сигнал за членство може да се изпрати само дългосрочно. Ако тази позиция не се промени до Европейския съвет по-късно тази седмица, тя ще удължи отлагането на решението, което се очакваше още преди година и половина.


"Първото, за което трябва да говорим, е как Европа трябва да реформира начина, по който се разширява и преговаря", каза Амели дьо Моншалан, министър за европейските въпроси на Франция. Според нея в момента процесът е "евтин сериал": "Ефикасен ли е? От наша гледна точка - не."


"Не съм дошла да защитавам позиция на вето. Ще разговаряме за две измерения - отваряне на преговори от една подготвена Европа и реформа на процеса на преговаряне", каза Дьо Моншалан пред македонското издание "Нова ТВ", в Люксембург, където пристигна за днешния Съвет но общи въпроси (министри по европейските въпроси или на външните работи).




Франция бе най-голямото предизвикателство пред началото на преговорите, които са само стъпка в процеса на присъединяване, а завършването им и влизането в съюза така или иначе ще отнемат много години. Париж излага аргументите си в момент, когато всички други европейски столици настояват, че Скопие и Тирана трябва да започнат преговори, за да бъдат окуражени да продължат с реформите.


Днешният коментар на министър Моншалан предполага, че Франция ще наложи вето на началото на преговорите и на Европейския съвет след няколко дни. Тази позиция притесняваше Брюксел - отиващата си еврокомисия изрично подкрепя началото на преговори в два последователни доклада - след като препятствията отпаднаха едно по едно: парламентът в Берлин, отложил одобряването на преговорите през лятото, гласува преди седмици. Хага заяви, че има резерви за Албания, но Северна Македония трябва да получи дата.


"Разширяването стана евтин сериал" - Франция не допуска Скопие и Тирана до преговори с ЕС

© Associated Press


Според "Ройтерс" тази позиция вещае остро противопоставяне на френския президент Еманюел Макрон, който от месеци говори за нуждата ЕС първо да се "самореформира" - и останалите страни от съюза по време на Европейския съвет.


Още по-сериозно изпитание е тази позиция за Западните Балкани. След четиригодишни коментари за "умората от разширяването" през над половината от мандата на сегашната еврокомисия балканските страни извън ЕС получиха надежда за по-добра перспектива чрез специално изготвена от Брюксел стратегия, представена по време на българското европредседателство миналата година. И на срещата на върха на лидерите през май 2018 обаче Макрон зае същата позиция.


Не помогна и идеята на Германия, която среща подкрепа от месеци насам - "разделянето" на Северна Македония и Албания в хода на преговорите. Така Скопие би получило дата за преговори, а Тирана формално би била одобрена, но без фактическо начало на диалога, докато не бъдат изпълнени допълнителни условия.


Македонски политици междувременно настояваха, че надеждата не е изгубена - премиерът Заев допусна, че вето няма да има, а външният министър Никола Димитров замина за Брюксел, за да убеждава в продължение на четири дни европейските лидери, че за Скопие тази дата е по-важна от всякога.


"Хората питаха защо трябва да си сменяме името"


Аргументите на всички, отхвърляли новите стъпки в балканското разширяване досега, са два вида - за нуждата от "самореформиране" и повече напредък в реформите на самите държави, които кандидатстват. Критиците на този подход повтарят, че това отношение намалява влиянието на ЕС в региона и оставя вакуум за други играчи - Русия, Китай, Турция, държавите от Персийския залив. Има обаче още една негативна последица - умора на политическите елити и жителите на тези държави от ЕС.


Албания, чието население е сред най-проевропейски настроените на целия континент, премина през сериозна политическа криза. Но дори от управляващата партия на премиера Еди Рама - обвинявана от опозицията и от много експерти - смятат, че напредъкът в последните години в осъществяване на важни реформи с напътствията на ЕС не е незначителен. Все пак Тирана бе подготвена, че може двете държави да бъдат разделени в преговорите и Скопие да получи дата по-рано - позиция, която България категорично отхвърляше.


Лидерите на Албания, Сърбия и Северна Македония, Еди Рама, Александър Вучич и Зоран Заев, в Нови Сад. "Уморихме се да чакаме някой да направи нещо за нас," каза пред македонски репортери Заев след срещата миналата седмица,<a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/10/10/3974749_belgrad_skopie_i_tirana_si_obeshtaha_svobodno_dvijenie/" target="_blank"> на която се поставиха основите</a> на т.нар. <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/10/09/3973785_maluk_shengen_-_vuchich_zaev_i_rama_obsujdat_nov_sujuz/" target="_blank">Малък Шенген</a>.

© Associated Press

Лидерите на Албания, Сърбия и Северна Македония, Еди Рама, Александър Вучич и Зоран Заев, в Нови Сад. "Уморихме се да чакаме някой да направи нещо за нас," каза пред македонски репортери Заев след срещата миналата седмица, на която се поставиха основите на т.нар. Малък Шенген.


Независимо от напрежението със София в последните седмици заради добавените внезапно условия (които не попречиха на Министерския съвет да подкрепя началото на преговорите) Париж бе по-големият проблем за македонските управляващи. След два договора, отворили пътя за евроатлантическата интеграция на страната - с Гърция и България - и болезнена смяна на името кабинетът се надяваше, че жертвите са достатъчни за европейска перспектива (поканата от НАТО междувременно дойде).


В референдума, който кампания за бойкот и пълен с "мъртви души" избирателен списък направиха фактически невалиден, опозицията критикува премиера Зоран Заев заради това, че в поставения въпрос обвърза смяната на името с бъдещето на страната в ЕС и НАТО. "Дайте ни шанс да покажем, че сме подготвени", заяви президентът Стево Пендаровски в интервю, публикувано от австрийския в. "Ди пресе". "Борбата с корупцията ни е приоритет. Един от ключовите аргументи на Франция беше, че те искат задълбочаване на съюза преди разширяване. Но двата процеса може да текат паралелно. Ние няма веднага да станем пълноправна членка на ЕС."


"Хората питаха: защо трябва да сменяме името на страната? Ние им казахме: за да можем да станем част от ЕС. Изпълнихме всичко. Сега народът ни пита: защо има повторно удължаване?"

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK