"Абисинската пролет" донесе на Абий "Нобел" за мир, но ще продължи ли

На тази снимка етиопският премиер Абий Ахмед (вляво) е с президента на Южен Судан Салва Киир, 14 октомври 2019 г.

© Samir Bol, Reuters

На тази снимка етиопският премиер Абий Ахмед (вляво) е с президента на Южен Судан Салва Киир, 14 октомври 2019 г.



Някои почести идват твърде късно, други - твърде рано. Други пък заплашват да провалят усилията, които награждават.


Миналата седмица министър-председателят на Етиопия Абий Ахмед беше удостоен с Нобеловата награда за мир заради "своята решителна инициатива да уреди граничния конфликт със съседна Еритрея" и заради започването на "важни реформи, които дават надежда на много граждани за по-добър живот и по-светло бъдеще", каза Нобеловият комитет.


Откакто дойде на власт през април 2018 г., Ахмед поведе Етиопия по път на значителни политически промени. Неговото правителство започна сближаване с Еритрея след почти 20-годишна безизходица, която някои определяха като състояние на "нито война, нито мир", след ожесточена война от 1998 до 2000 г. и мирен договор. Той освободи десетки хиляди политически затворници, покани отново забранени политически партии и въоръжени групировки, извини се за нарушенията на човешките права, отмени репресивните закони, започна да отваря икономиката и назначи жени на водещи постове в правителството.




Някой може да каже, че откакто Михаил Горбачов - друг носител на Нобеловата награда за мир, въведе политиката на гласност в Съветския съюз в средата на 80-те години на ХХ век, никоя страна не е предприемала такива радикални реформи. Но още много неща трябва да се случат, преди Абий да може да изпълни своите обещания, а според обикновените етиопци неговите усилия досега са доста напрегнато начинание.


През 1995 г. в Етиопия бяха въведени федерализъм и многопартийни избори, но едва сега истинската демокрация изглежда мислима във втората по население страна в Африка. Дълго доминиралият Революционно-демократичен фронт на етиопския народ (РДФЕН), възникнал като революционна марксистко-ленинска коалиция,


никога не е възприемал напълно принципите на либералната демокрация,


които въведе в конституцията от 1995 г.; той по същество управляваше страната чрез полуавторитарни средства. В продължение на много години Фронтът за освобождение на народа на Тигре (ФОНТ), който твърди, че представлява интересите на народа на граничещия с Еритрея северен щат Тигре, около 6 процента от населението, по същество беше монополизирал вземането на решения в управляващата коалиция. С времето тази форма на управление на малцинството отблъсна народа оромо (над 34 процента от населението) и народа амара (около 27 процента).


На изборите през 2005 г. опозиционните партии се възползваха от народното недоволство от РДФЕН. Но после, след като управляващата партия все пак се обяви за победител, а опозицията оспори това заявление, избухнаха протести и правителството ги потуши. В крайна сметка недоволството доведе до протести в цялата страна между 2016 и 2018 г., при които младежи от оромо в частност обвиниха правителството в липса на истинска представителност, заграбване на земя и репресии.


Големите демонстрации, при които бяха убити над 1000 души, а 20 хил. бяха затворени, принудиха тогавашния министър-председател Хайлемариам Десален да подаде оставка през февруари 2018 г. След като Абий, който е от народа оромо, зае поста през април, той успя да вземе управлението в свои ръце с подкрепата на партиите на оромо и амара в коалицията РДФЕН. Той проповядва политическата философия на "медемер" - "събиране" или "обединяване" на амарски, и насърчава по-приобщаваща политическа култура. Идеята отчасти е да се отиде отвъд федералната система на Етиопия, която е изградена въз основа на етническите линии и през годините е вляла в политиката определена партизанщина.


Хиляди етиопци посрещат бойци на въоръжената групировка Фронт за освобождение на Оромо, която бе забранена в страната до миналата година, септември 2018 г.

© Associated Press

Хиляди етиопци посрещат бойци на въоръжената групировка Фронт за освобождение на Оромо, която бе забранена в страната до миналата година, септември 2018 г.


Абисинската пролет на Абий обаче сега навлиза в критичен етап. След внезапното отслабване на политическия контрол и премахването на някои от авторитарните характеристики на държавата при неговото управление в страната отново изникват потиснати етнически, политически и религиозни конфликти. В резултат според Световния доклад за вътрешното разселване в момента около 2.9 млн. души са вътрешно разселени - най-голямата подобна бройка за която и да е страна.


Самата коалиция РДФЕН все още е разделена въз основа на етнически линии. В някои части на Етиопия като югоизточния щат Сомали промените в централното правителство водят до промени в регионалните правителства, а отдавнашните лоялисти от ФОНТ са заменени с поддръжници на Абий. В други райони обаче регионалните етнически партии, които са част от РДФЕН, решително се съпротивляват, в частност в щатите Оромия и Амара. Подобни примери на съпротива отслабват федералното правителство и усложняват усилията му да успокои различните конфликти или да осъществи реформи.


Също толкова тревожно е, че централното правителство вече показва признаци на отстъпление, след като се сблъсква с тези предизвикателства. Почти по същото време, когато миналата седмица беше обявен носителят на Нобеловата награда за мир, полицията в Адис Абеба арестува демонстранти при протест, критикуващ общинската управа. Съобщенията за тормоз над журналисти и продължаващите спирания на интернет породиха страхове, че за да запази контрола, правителството на Абий може да прибегне до авторитарните практики, които официално отхвърля.


Истинската проверка за напредъка на Абий ще бъде през май 2020 г., когато са предвидени следващите национални избори. Министър-председателят и споделящи неговите възгледи служители обявиха планове РДФЕН да бъде заменен от Етиопска партия на благоденствието,


която според Абий ще бъде обединена национална партия,


а не коалиция на етнически партии. Редица етно-националистически движения обаче вероятно ще влязат в ожесточено съперничество с нея, както и да се нарече тя. Те включват групи като Фронта за освобождение на Оромо и Националния фронт за освобождение на Огаден, а също по-нови формирования като Националното движение на Амара.


А ФОНТ със сигурност ще остане сериозен съперник. Той може да е загубил доминиращата си позиция в етиопската политика след идването на Абий, но все още е нещо като определящ фактор за властта или най-малкото сила, която пречи - и то точно по въпросите, изтъкнати от Нобеловия комитет: мира с Еритрея и демократичната реформа в Етиопия.


През лятото на 2018 г. Абий отправи предложение за мир до президента на Еритрея Исаяс Афеверки, като обеща безусловно да върне територия под контрола на Етиопия, която признат от двете страни международен трибунал даде на Еритрея през 2002 г. Но това е по-лесно на думи, отколкото на дело, отчасти защото тази земя е в Тигре, а регионалното правителство там все още е контролирано от ФОНТ.


Истински мир с Еритрея може да бъде постигнат само ако бъде сключено тристранно споразумение между националните правителства на Етиопия и Еритрея и регионалните власти в Тигре - това е предварително условие за окончателно прокарване на границата. Но ФОНТ може да провали подобни усилия, като умишлено подхрани съществуващите етнически напрежения и предизвика нарастващо усещане сред жителите на Тигре, че са използвани като изкупителна жертва. Всъщност някои жители на Тигре започнаха да призовават за отцепване.


Периодът преди изборите през 2020 г. ще бъде изпълнен с несигурност, не само поради дълбоко вкорененото партийно съперничество и нарастващата опасност от етнически конфликт, но и защото необходимите структурни реформи - на съдебната система, която продължава да е политизирана, и на избирателната комисия, не могат да бъдат напълно осъществени преди гласуването догодина. А ако се отиде на изборите, без да има подходящи демократични институции и официален механизъм за контрол и баланс на властите, всичко може да се случи.


Абий се представя като фигура на промяната, обещавайки мирно съвместно съществуване и край на авторитарните методи на управление. Той обаче още не е изпълнил нито едно от двете неща. Абий спечели Нобеловата награда за мир; сега той трябва да я заслужи. /БТА


Повече за Абий четете тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK