© Reuters
Еманюел Макрон може и да спечели президентския пост с обещания да победи популизма, но тези дни мнозина на Балканите го наричат "европейският Тръмп". Причината за това необичайно сравнение е категоричната му съпротива срещу разширяването на Европейския съюз.
На срещата на лидерите на ЕС миналата седмица в Брюксел той наложи вето върху започването на преговори за членство със Северна Македония и Албания. Френският президент остана сам в отхвърлянето на Северна Македония и беше подкрепен единствено от лидерите на Дания и Холандия в несъгласието си за преговори с Албания.
Макрон защити решението си, наречено веднага "историческа грешка" от Жан-Клод Юнкер, с тезата, че ЕС първо трябва да се фокусира върху въвеждане на ред в собствената си къща преди да обсъжда приемането на нови членове. "Това е спор за визия. Правилата за разширяване се нуждаят от реформиране", каза Макрон.
За френския президент спорът наистина е за визията.
Във Франция от времето на президента Франсоа Митеран има уважавана традиция Европа да бъде възприемана като концентрични кръгове. Съгласно тази гледна точка, която и Макрон споделя, източноевропейците са добре дошли да правят бизнес и да си сътрудничат с ЕС, но те не принадлежат към "истински най-святото" европейско пространство.
В началото на 90-те години, изправен пред настояванията за "завръщане в Европа" от поляци, унгарци, чехи и други бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа, Митеран излезе с плана си за Европа, в която Франция е в центъра на един малък и силно интегриран Западноевропейски съюз, който ще има само слаби и базирани на асоциирането на икономиката връзки с източните съседи.
В крайна сметка желанието на Митеран да задържи страните от Централна и Източна Европа извън ЕС беше пренебрегнато от другите страни основателки на съюза. Резултатът е, че ЕС се разшири и позволи на няколко страни да влязат в еврозоната и Шенген. Последна се присъедини Хърватия, която тази седмица получи зелена светлина от Европейската комисия за членство и в Шенгенското пространство.
Но решението на Великобритания да напусне ЕС предостави възможност за Франция да адаптира плана на Митеран към ХХI век. В поредица изказвания Макрон изложи своята визия, обяснявайки, че би искал да конструира една Европа на три кръга. Най-вътрешният е от осезаемо подсилената еврозона. Вторият кръг е от страни от силния единен пазар, а третият - от много по-слабо интегрирани в един "съюз на ценности, демократични принципи и икономически свободи", в който един ден потенциално може да попаднат Русия и Турция.
Основанието за мисията на Макрон да сложи край на разширяването на ЕС е простичко - той вярва, че това разширяване се е провалило.
Вместо процъфтяващи млади демокрации, които да помогнат да се ускори европейската интеграция, ЕС се оказа с една Унгария на Виктор Орбан и Полша, която току що избра за още един мандат на власт популистката партия "Право и справедливост".
Така че, що се отнася до Макрон, Северна Македония и Албания би трябвало да продължат да висят в чакалнята. А подобните на Унгария, Полша и Румъния трябва да стоят извън авангарда на ЕС, оформен около еврозоната.
Разширяването е мъртво. Да живее по-стройният, ефективен и успешен ЕС с Германия като икономически двигател и Франция на Макрон като стратегическият лидер.
Блокирайки кандидатурите на Северна Македония и Албания, Макрон направи първата крачка към реализирането на тази визия. Но неговият ход вече поставя под въпрос бъдещето на самия ЕС и стабилността на континента.
Гърция и Македония уредиха 27-годишния си спор за името през 2018 г. с подписването на историческото споразумение от Преспа. С него Македония промени името си на Северна Македония, а Атина се задължи да прекрати да блокира членството ѝ в НАТО и да позволи започването на преговори за членство в ЕС. Скоро след това Скопие подписа споразумение за присъединяване към НАТО и заработи за започване на преговори с ЕС. Брюксел също беше доволен от това, което определи като "изключително постижение".
Френското Non! на Макрон за приемането на Северна Македония в ЕС обаче сложи прът в колелата.
Йоханес Хан, който водеше усилията на Европейската комисия да окуражават Северна Македония и Албания в реформите, за да отговорят на изискванията за членство в ЕС, заяви, че Макрон а подкопал доверието към съюза "не само в Западните Балкани". "Отказът да признаем един доказан напредък ще има отрицателни последици, включително риск от дестабилизиране на Западните Балкани и удар по ЕС."
Никола Димитров, външният министър на Македония, междувременно обвини ЕС, че не играе честно. "Най-малкото, което ЕС дължи на района, е да бъде искрен с нас. Ако повече няма консенсус за европейското бъдеще на Западните Балкани, гражданите тук заслужават да го знаят."
Ден по-късно премиерът Зоран Заев призова за предсрочни избори. Този хазартен ход може да има обратен ефект. Консервативно-националистическата ВМРО ще поведе кампания, основана на обещание да ревизира Преспанското споразумение с Гърция и след неочакваното пасуване на ЕС може и да успее да вземе властта. Разбира се, на бъдещото правителство няма да му е лесно да отмени конституционните промени, направени съгласно сделката между Скопие и Атина.
Въпреки това решението на Макрон безспорно пусна една силно проевропейска страна по пътя на отдалечаването от Брюксел. Унижението е още по-голямо от факта, че ЕС обърна гръб на Северна Македония, докато продължава да преговаря със Сърбия на Александър Вучич, приближаваща се с всеки изминал ден до Русия и Китай.
Разбира се, твърде рано е да се говори, че Макрон е убил ЕС в сегашния му вид.
Много страни членки все още не са готови да се откажат от мечтата за разширяване на съюза. Италианският премиер Джузепе Конте каза, че ще предложи подновяване на преговорите за членство с Албания и Северна Македония през ноември. Белгийският премиер Шарл Мишел също обещава да не остави нещата така с думите "Ще видим по-късно как да се върнем към този дебат".
Франция няма лесно да отстъпи под натиска на останалите в ЕС, но все още може да бъде убедена с нещо в замяна. ЕС може да се споразумее да раздели Северна Македония и Албания и да предложи напред да продължи само първата. Може също и да предложи значително затягане на критериите за членство. В крайна сметка една вечна истина за ЕС е колективната способност на членовете му да се измъкват, макар и бавно, от поредна криза. В следващите месеци най-вероятно ще видим доста от това.
Димитър Бечев е изследовател към Atlantic Council. Коментарът му е публикуван на сайта на телевизия "Ал Джазира", която не винаги споделя мненията на авторите. Преводът е на "Дневник"
