© Associated Press
Каквото и прекомерно значение да си придават страдащите от нарцисизъм и колкото и да са лишени от срам, те определено са по-щастливи от повечето други хора. Това твърдят изследователи от "Куийнс юнивърсити" в Белфаст. Работата им още продължава, но според досегашните резултати е по-малко вероятно такива хора да са стресирани или депресирани, пише Би Би Си.
Според професор Костас Папагеоргиу заради негативните реакции на нарцисизма обикновено се пренебрегват предимствата, които той дава на намиращите се в такова състояние.
Става дума за хората с нарцистично личностно разстройство, а не за хора, които биха могли субективно да бъдат оценени като "самовлюбени". В този контекст страдащите от него се определят от типа като по-склонни към "рисково поведение, имат нереалистична, по-висока самооценка, прекалено самоуверени са, показват малка емпатия към другите и трудно изпитват срам или вина".
Изследователите опитват да разберат защо нарцисизмът, изглежда, се разпространява все по-широко в съвременните общества, ако се смята за социално нежелателен. Те работят със 700 възрастни и стигат до извода, че хората с такъв проблем може да нанасят емоционална вреда на околните, но изглеждат неспособни да се чувстват зле от това, което са направили.
"Може да водят до положителни резултати"
Стресът при тях е по-малко - от усещането за "стресов" живот ги пазят усещането им, че са важни, и самоувереността им. Тази "твърдост" им помага да се справят с отхвърлянето и разочарованието.
В различните видове нарцисизъм обаче реакциите на средата са различни. Така например "грандоманите" може да се "притесняват твърде много за статуса и властта си", а изпитващите по-силно чувство за уязвимост да са по-склонни да гледат на другите като "враждебни". В резултат първите по-добре се справят с напрегнати ситуации.
"Макар, разбира се, не всички измерения на нарцисизма да са хубаво нещо, определени измерения може да водят до положителни резултати", смята Папагеоргиу.
Подобни модели "не бива да се смятат за добри или лоши, а за продукти на еволюцията и израз на човешката природа, който може да е полезен или вреден в зависимост от контекста", казва още той. Бъдещите изследвания може да намерят начин да бъдат развити някои от тези характеристики, а други да бъдат потиснати "в името на колективното добро".
