Тръмп поиска "малко от петрола" в Сирия, но какво ще прави с него

"Дейр аз Зор ви приветства" - надписът недалеч от града. На снимката са сирийски войници и подкрепящи ги паравоенни в края на 2017 г.

Няколко десетки хиляди барела дневно са под 0.05% от световното производство на петрол. И все пак това количество, произвеждано в момента в Сирия, промени плановете за почти пълно изтегляне на САЩ, които миналата година са произвеждали средно почти 18 милиона на ден.

Така Сирия внезапно спря да бъде просто земя на "пясъци и смърт", ненужна на американските войници. "Оставяме войници да пазят петрола," каза американският президент Доналд Тръмп в неделя, дни след като отново бе предупредил, че САЩ вече няма да са "световен полицай". "И може да трябва да се сражаваме за петрола. Може би някой друг го иска и тогава те ще трябва да се впуснат в жестока битка. Но там има големи количества петрол." По-рано той направи и друг коментар: "Трябва да можем да си вземем малко."

"Оставяме войници" се оказа твърде слаб израз - някои от изтеглилите се в Ирак след началото на турската офанзива, се върнаха в североизточната част на страната, а по информация на американски медии може би се очакват и още (общо там ще са разположени около 500 души). Защо е необходимо всичко това?

По-важен за Асад, отколкото за световната икономика

Всъщност и в най-добрите си времена Сирия произвеждаше не повече от 380 хил. барела; днес е на 75-о място като производител. Разбира се, постъпленията от продажбите, макар и маловажни на световния пазар, бяха важни за бюджета на режима на Башар ал Асад. Според експерта Даниел Йергин от IHS Markit те осигуряваха на режима около 25% от всички приходи на кабинета.

Всъщност основните находища, които се намират в района, са важна част от плана на Асад за възстановяване на Сирия. Едно от управляваните от американската "Коноко Филипс" - където САЩ също увеличават присъствието си - се счита за жизненоважно за възстановяването на Сирия. В потвърждение на това бе инцидентът край Дейр аз Зор миналата зима - тогава американски сили и партьнорите им от SDF се сблъскаха със сили на Асад, но и (вероятно) руснаци от частната военна компания "Вагнер", която действа на терен от години.

Какво може да спечелят САЩ

Тръмп даде сигнал, че може да работи с "Ексън мобил", за да модернизира производствените мощности на Сирия. "Смятам, може би, да сключа сделка с "Ексън мобил" или една от нашите велики компании, за да отидат там и да го направят правилно," каза той. Идеята не е съвсем нова, тъй като президентът от години твърди, че петролните находища могат да компенсират част от разходите на САЩ в Сирия. "Преди, когато имаше война, победителите вземаха плячката," каза той през 2011 г. Впрочем призивът тогава бе заради войната в Ирак - Тръмп искаше част от петрола на втория най-голям производител в ОПЕК да отива за справяне с огромните разходи, създадени от конфликта. "Не бих напуснал Ирак, като оставя Иран да вземе петрола," каза той в интервю за "Уолстрийт джърнъл" по същото време.

В последвалите години Тръмп забрави за идеята. Според "Ню Йорк таймс" обаче разговори със сенатор Линдзи Греъм, лобиращ за по-голямо присъствие в Сирия, и бившия заместник-началник на щаба на армията Джак Кийн, посетил Белия дом този месец и показал му карта на Сирия, го върнали към нея. Кийн обяснил на Тръмп, че 70% от петролните полета в страната са в райони на североизток по американски контрол.

Рафинерията в Рмейлан, около град Хасака, която дълго бе под контрола на Сирийските демократични сили (SDF).

Греъм, негов съюзник в Сената и противник на изтеглянето от Сирия (остро критикувал президента заради него), заяви, че според него такава мярка ще отнеме от Асад и Иран значителни постъпления. Освен това "можем да използваме част от приходите от бъдещи продажби на петрола като отплата за военния си ангажимент в Сирия." Министърът на отбраната Марк Еспър е свързвал идеята с нуждата петролът да не достигне до "Ислямска държава" (която Белият дом настоява, че е победена през март). От самия Тръмп пък вече дойде още една идея: "Ще измислим нещо с кюрдите, така че те да имат малко пари, да имат малко кеш."

Имат ли право да го правят

Петролните находища са собственост на сирийското правителство. Дори Вашингтон да може да каже, че не признава режима на Асад, остават практическите препятствия. Дамаск, Техеран и най-вече Москва едва ли биха допуснали такава ситуация, а и идеята САЩ "да си вземат малко" петрол може да е не само трудно осъществима, а и незаконна.

"Петролът, независимо харесва ли ни, или не, е собственост на сирийската държава," казва Брет Макгърк, бившият посланик на Тръмп в коалицията от 70 държави за борба срещу "Ислямска държава." По думите му бившият държавен секретар Рекс Тилърсън (чиято кариера преди това го отведе до поста изпълнителен директор на "Ексон мобил", е изучавал въпроса и стигнал до извода, че няма практически начин да се монетаризира този контрол върху петрола. "Може би сега има и нови нюанси, но е незаконно американска компания да отиде и да завземе и експлоатира тези активи." Единственият начин, смята Макгърк, е да се работи с Асад и Русия по въпроса, като се "опакова" тази дейност като усилие за следвоенно възстановяване на Сирия. И Москва, и Вашингтон обаче биха имали твърде малък интерес от това.

Според професора по право от Университета на Британска Колумбия Джеймс Греъм Стюърт остава отворен въпросът какво точно ще прави Тръмп с петрола - ще го пази ли за истинските собственици, или ще го вземе от тях без разрешение. "Първото би било вероятно по-приемливо; другото би било военно престъпление," каза той. Неестествено е "всяка въоръжена група просто да може да навлезе в дадена страна и да реши, че ще изземе ресурси в района. Това по извратен начин стимулира насилието."

Американски сили минават покрай плакат на президента Башар ал Асад при изтеглянето си от Сирия.

"Президентът, изглежда, вярва, че САЩ могат да продават петрол на базата на изказванията му в миналото за иракския и либийския петрол... мислейки, че може да ограбваме страни," казва Бенджамин Фридман от мозъчния тръст "Дифенс приоритис". "Сигурен съм, че в Белия дом са опитвали да му обяснят, че не става така," продължава той и добавя, че печалби от петрола за американската хазна биха били "незаконни", равни на "грабеж" на чужда държава или, според Женевските конвенции.

Все пак има една причина, поради която САЩ могат да ги окупират - за да пречат на сирийското правителство да събира постъпления. "Единствената истинска цел е да продължаваме с фантазията, че можем да съборим режима на Асад," смята Фридман. "Не разбирам защо в този момент бихме правили това."

ООН дефинира като военни престъпления редица деяния, сред тях е "масирано унищожение или присвояване на собственост, неоправдано от военна нужда и извършено незаконно и произволно." Приетата в средата на миналия век Четвърта женевска конвенция изрично забранява плячкосването на собственост. Ратифицирана е от САЩ през 1955 г., а 41 г. по-късно закон въвежда наказания за "сериозно нарушение" на която и да било от Женевските конвенции както на територията на САЩ, така и в чужбина.

Какво мисли Русия

Дори подобна стъпка да не може да се смята за военно престъпление, посланието на Тръмп "е объркващо за бивши правителствени служители и близкоизточни анализатори" - те отбелязват, че подобна стъпка "може да потвърди най-лошите подозрения на света за американските мотиви в региона," пише "Ню Йорк таймс. Вестникът цитира и представителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков, чието определение за идеята бе предадено и от медии в Москва: "Държавен бандитизъм". Външният министър Сергей Лавров пък каза, че това е само предлог САЩ да останат в Сирия.

Така Русия се възползва, за да повтаря твърденията, отправяни за САЩ от войната в Ирак насам - че търсят само разруха, петрол и господство в Близкия изток. Държавният вестник "Российская газета" направо обвини САЩ, че "грабят от нефтените недра на Сирия".

За Москва обаче ситуацията е и проблем по още няколко причини освен самото американско военно присъствие.

Изглежда, нефтените находища в Сирия няма да са достъпни за Русия след началото на турската офанзива, отбелязва в "Новая газета" военният наблюдател Павел Фелгенгауер. На Москва ѝ се изплъзна "основната награда" в момент, в който Тръмп бе убеден да запази контрола над тях, продължи той.

Това бе кардиналният проблем, нерешен на срещата между президентите на Русия и Турция, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, в Сочи. Петролната индустрия в района дава приходи, които, припомня и Фелгенгауер, могат да обезпечат средства за текущите разходи на режима, а и (при възстановяване на петролната индустрия в предишното ѝ състояние) да помогнат да се наберат средства за въпросното възстановяване, за което биха били необходими стотици милиарди. Това са средства, които сама държава трудно може да осигури и които дори Русия, основен съюзник на Асад, няма особено желание да отпусне.

Негласното споразумение

Попитан дали САЩ смятат за своята мисия да пазят петрола и от Москва и Дамаск, Еспър заяви пред репортери в прав текст: "Краткият отговор е да, в момента да." Аргументът бе свързан с нуждата от приходи и за кюрди, които до момента според публикации на регионални медии владееха полетата и получаваха полза от тях, а режимът на Асад купуваше чрез посредници, по негласно споразумение.

Петролът "винаги се смяташе за възможна разменна монета за кюрдите в преговори за сделка със сирийското правителство," пише "Асошиейтед прес". "Ако Тръмп казва, че планира войници да останат, за за пазят петрола, изглежда, петролът ще продължи да се ползва като коз при Москва и Дамаск."

В американски медии обаче има още една хипотеза: ами ако САЩ неволно пазят петрола за Русия и Сирия? Съдейки по логиката на конфликта, няма друг възможен изход - особено ако сами не могат да се възползват от него.