
© Reuters
Водещите, производители на изкопаеми горива - петрол, въглища и природен газ, планират в следващите 10 години значително да надхвърлят количествата, посочени според Парижкото споразумение за климата за праг, над който следва бързо затопляне на планетата.
Десет държави, сред които големи замърсители като Китай и САЩ, ще изкопаят от земните недра горива, чието изгаряне би надхвърлило между 50% и 120% емисиите в договореното в споразумението от 2015 г. Останалите страни са Германия, Великобритания, Норвегия, Русия, Канада, Индия, Австралия и Индонезия.
Но авторите още в друг доклад - разпространен от Агенцията на ООН за околната среда (UNEP), обявяват, че това разминаване е голямо както никога досега и ако държавите не обновят незабавно ангажиментите си и дългосрочните си стратегии, надхвърляне на загряването на планетата с 1.5 градуса над средногодишната температура става неизбежно, а оставането "доста под" 2 градуса по Целзий е все по-съмнително. При това техните анализи не включват емисиите от обработката на земи, тъй като за този източник няма надеждни данни.
Как се променят парниковите газове (в гигатона въглеродендиоксид) на водещите замърсители до 2017 г. (данните са на UNEP от 2018 г.)
През 2009 г. в Копенхаген 140 държави подписаха климатично споразумение и 85 от тях обещаха до 2020 г. да намалят или да удържат растежа на вредните си емисии. При Парижкото споразумение от 2015 г. фокусът се премести върху 2030 г., а прогнозите за надхвърлянето на емисиите се движеха от най-оптимичстичните 5 гигатона въглероден диоксид годишно до 13-15 гигатона, смятани за по-реалистични.
В новия доклад е обявена шокиращата прогноза за 39 гигатона въглероден диоксид - това за 13 гигатона, или 53% над прага за сдържане затоплянето на планетата до 2 градуса - само от производството на петрол, въглища и газ в следващите 10 години от анализираните 10 държави. Спрямо все още валидната, но смятана вече от мнозина за непостижима, цел за затопляне от 1.5 градуса, надхвърлянето е 21 гигатона, или 120% над необходимото.
Тази разлика става още по-голяма, ако така се продължава до 2040 г. - съответно 110% и 210% над целите от 2 и 1.5 градуса по Целзий, казват анализаторите. Те са работили по поръчка на UNEP, Стокхолмския институт за околната среда (Stockholm Environment Institute), Международния институт за устойчиво развитие (International Institute for Sustainable Development), Институтът за международно развитие (Overseas Development Institute) и Центъра за международни изследвания на климата и околната среда и климатични анализи (Centre for International Climate and Environmental Research and Climate Analytics, CICERO)
В момента разминаването при въглеродните емисии към 2020 г. е такова, че все едно през последните 10 години нищо не е правено за овладяването и намаляването им, казват авторите. Още докладът на ООН от 2016 г. предупреди, че продължаването на сега прилаганите политики ще доведе до повишаване на глобалната средна температура в края на века до 3.4-3.7 градуса спрямо нивата от доиндустриалната епоха.
Това разминаване е най-голямо при въглищата - десетте анализирани държави ще изкопаят в следващото десетилетие 150% повече, отколкото съответства на сценарий за затопляне с 2 градуса и 280% при този за затопляне до градус и половина.
"Продължаващата експанзия в производството на изкопаеми горива и разширяващото се разминаване са демонстрирани от комбинацията от амбициозни национални планове, правителствени субсидии за производителите и други форми на обществено финансиране", допълва докладът.
Правителствената помощ е в най-различни форми и в цялата производствена и търговска верига - разрешителни за проучване и добив, преки инвестиции, финансиране на изследвания и разработки, данъчни преференции, поемане на отговорност за евентуални рискове, траспортиране, преработка, маркетинг, почистване и възстановяване на замърсени места.
Много от анализираните държави разчитат да изнасят добитото (предимно САЩ, Русия и Канада), а други планират за ограничат вноса и да засилят местния добив (Китай и Индия). Нетният резултат от това може да се окаже свръхинвестиране в сектора, засилен риск за стандартните активи, работници и общности, както и невъзможност да се излезе от траекторията за високи вредни емисии.
Докладът, разпространен от UNEP, също посочва, че само 10-11 големи държави имат много значителни емисии от въглища. За тях спирането на този добив и изгаряне представлява голямо политическо и икономическо предизвикателство, за справянето с което се изисква време. Но и тук авторите настояват да се премахнат националните субсидии и да се включи в определянето на цената, която трябва да се плати, на външни за сектора фактори. Така ще се формират и приходи за отговор на бъдещи обществени предизвикателства пред прехода от изкопаеми към възобновяеми горива.
Под това се разбират засегнатите работнически общности, собственици на въглищни мини и въгледобивната и преработващата индустрии, балансирането на цените на енергията за различни социални групи и енергийно интензивни производства и др.
В кои сектори и какъв е потенциалът за намаляване на вредните емисии до 2030 г., ако продължи прилагането на сегашните политики.