Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

© Reuters



Добре, че Руди Джулиани не е посещавал напоследък България и не е разговарял по телефона с управляващите и американските дипломати в България (или поне не знаем за такива разговори). Добре, също така, че бившият вицепрезидент Джо Байдън - или някой високопоставен американец или негов близък - няма бизнес интереси в България. Защото предстоящата в понеделник среща на президента Доналд Тръмп с премиера Бойко Борисов в Белия дом щеше да изглежда много по-различно.


Безспорно, България дължи в значителна степен днешната си демокрация на САЩ и на това, което продължават да правят в тази посока американски държавни и неправителствени институции и обикновени граждани. Това е най-важният гарант на националната ни сигурност през Северноатлантическия съюз, а български офицери и армията като цяло се обучават за сметка на американските данъкоплатци. Десетки хиляди българи имат работа благодарение на 4.5 млрд. лв преки чуждестранни инвестиции, дошли от САЩ, което прави страната шестият по големина инвеститор в българската икономика.


В този смисъл срещата в понеделник в Белия дом е важно двустранно събитие най-вече заради възможността за личен контакт между най-влиятелните хора в управлението и политиката на двете държави. То не бива да се подценява, но и не бива да се надценява заради всичко, свършено от хората, работещи в институциите и администрацията. Също така, това е и една много деликатна среща.




Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

© Цветелина Белутова


През последните седмици един след друг американски дипломати и бивши съветници на президента твърдят, че - поне в случая с Украйна - поканата за чуждестранни лидери в Белия дом се е превърнала в "актив", в средство за постигане изпълнението на определени условия от личен политически интерес, които президентът поставя. Доналд Тръмп и екипът му категорично отхвърлят това.


"Това не е възнаграждение за покупката на бойните самолети F-16", изтъкна в петък американският посланик Херо Мустафа за предстоящата среща Тръмп-Борисов. Това изречене не е в официалната версия на нейното слово, но тя го включи още в самото начало и направи пауза, за да го подчертае.


Защото в София има и хора, които възприемат визитата точно в този контекст - на т.нар. транзакционна политика и дипломация. Казано с подсилени краски, Борисов купува американско оръжие за милиарди и получава покана за Белия дом, обещава там да купува американски втечнен природен газ и още оръжие - получава похвала, че е лидер за пример и уважаван на Балканите и в Европа. В крайна сметка, заради сделките двустранните отношения се подобряват, а дали това се случва и с демокрацията в страната, излязла от комунизма преди 30 години, остава друг въпрос. Подобно на случилото се с премиера Виктор Орбан при визитата му във Вашингтон в средата на май.


Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

© Reuters


Последен от Източна Европа


Посещението на Борисов би трябвало да е кулминацията на сегашната фаза от политическата му кариера. То обаче е предшествано от продълшителна пауза - последната визита на български премиер в Овалния кабинет бе през 2012 г., тогава Барак Обама покана Борисов. Приключилият тази година мандат на посланик Ерик Рубин е един от малкото в двустранните отношения, в които не е имало покана към София за подобна среща.


Срещата с Тръмп е и последната за лидер на страна от Източна Европа и този факт е показателен, макар че и не бива да се правят някакви грандиозни заключения. Американският президент се срещна първо с полския президент Анджей Дуда през юли 2017 г., последваха тримата президенти на балтийските републики (април 2018 г.), чешкият премиер Андрей Бабиш (март 2019 г.), словашкият му колега Петер Пелегрини (май 2019 г.), румънският президент Клаус Йоханис (август 2019 г.) и Виктор Орбан (октомври 2019 г.).


Бурни дни във Вашингтон


Но визитата се случва в безпрецедентни от десетилетия времена в САЩ, в които не само че президентът е подложен на импийчмънт в Конгреса заради начина, по който води външната политика, но и има шеметна динамика на събитията и все по-разгорещени страсти година преди президентските избори.


Само тази седмица американски дипломат описа пред Конгреса под клетва как посланикът в ЕС Гордън Сондланд казва на Тръмп "Зеленски ще направи всичко, което поискате" и дипломатическите канали са заобикаляни от него и още двама довереници на президента, наричани "Тримата амигоси".


Фиона Хил, бивш съветник за отношенията с Русия.

© Reuters

Фиона Хил, бивш съветник за отношенията с Русия.


Ключов бивш съветник на Белия дом за Русия разказа как доскорошният съветник по националната сигурност Джон Болтън е бил стъписан от подобно поведение по време на среща в Киев и е настоял веднага да бъде информиран правният отдел на Държавния департамент, че няма нищо общо с това, което мнозина смятат за проблемни и може би незаконни действия на Тръмп.


В събота Болтън обяви, че си е върнал контрола над личния си профил в "Туитър", който Белият дом не му е давал (но компанията "Туитър" му е възстановила) след като по настояване на президента подаде оставка на 10 септември. "От страх какво може да кажа? За спекулиращите, че съм се скрил - ще ви разочаровам. Президентският пост и контролът над двете камари на парламента ще бъдат решени след по-малко от година. Време е да говорим отново!", написа той. Болтън е заклет републиканец, но много е вероятно доста хора - в Белия дом и опоненти на Тръмп - са изтръпнали или са се развънлували от думите му какво има да каже.


Безпрецедентни времена за дипломатите


Това не са и най-леките времена за американските дипломати.


Посланик Херо Мустафа, за която това е първото подобно назначение и зае поста си преди месец в София, описа с оптимизъм в първата си програмна реч пред Американската търговска камара приоритетите за следващите 3 години от мандата. Сред тях са и призивът за значителен напредък на България във върховенството на закона, борбата с корупцията и медийната свобода. За Белия дом този възможен акцент в разговорите Тръмп-Борисов се появява, само след като журналисти попитат дали ще присъства в разговора им.


Показателно е също какво казва за ситуацията Ерик Рубин, предшественикът на Мустафа. В публикация на "Вашинтон пост" от 14 ноември са цитирани следните негови думи: "Мисля, че е справедливо да кажем, че за последните 70 години от времената на Маккартизма, това е най-тревожният и най-трудният период за нашите членове." Рубин е президент на AFSA, сдружение, представляващо интересите на дипломатическите служители на САЩ, и припомня началото на 50-те години, когато антикомунистическата истерия в родината му особено силно засяга Държавния департамент. Разликата е, че този път дипломатите са викани на изслушвания в Конгреса не да се защитават лично, а по-скоро като защитници на професионализма в министерството.


Президентът Румен Радев при удостояването на Ерик Рубин с орден "Стара планина" първа степен преди отпътуването му от страната.

© Юлия Лазарова

Президентът Румен Радев при удостояването на Ерик Рубин с орден "Стара планина" първа степен преди отпътуването му от страната.


Но асоциацията на Рубин е изправена и пред непозната територия, на която трябва да брани членовете си, попаднали между интересите на демократи и републиканци конгресмени и сенатори, Белия дом и медиите. "Колегите ни се оказаха в безпрецедентна ситуация, когато в някои случаи са извикани да свидетелстват в Конгреса, но имат изрично нареждане от своя работодател - изпълнителната власт - да не сътрудничат на разследването. Едва ли някой би искал да е на тяхно място, а и не си спомням отдавна да е имало подобно нещо", обяснява бившият посланик в България.


"Никога не сме се занимавали с правна защита в такива мащаби", доълва президентът на AFSA, който припомня, че по времето на маккартизма това сдружение без партийни симпатии не е защитило членовете си и това няма да се повтори. Той изтъква, че колегите му са свидетели, а не обвиняеми, но и че те се нуждаят от адвокати. Организацията събира десетки хиляди долари за хонорари на адвокати, работи с десетки кантори и призовава, където е възможно, тази помощ да е безплатна, казва Рубин, дипломат с 34-годишна кариера.


Стотици бивши дипломати и служители на Агенцията за международно развитие критикуват отношението към свои колеги, включително доскорошният посланик в Киев Мари Йованович. Сред тях е и бившият посланик в София Нанси Макълдауни, чест коментатор за Си Ен Ен на изслушванията в Конгреса. В момента тя ръководи магистърска програма за дипломати в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Преди това бе директор на Дипломатическия институт (основният федерален център за обучение и квалификация на служители за външната политика) и на Националния център за подготовка на дипломатически кадри.


Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

© Reuters


Кои са основните теми на срещата Тръмп-Борисов


Те бяха обявени на няколко пъти през последните дни и са основно две - енергийна независимост от Русия (включително покупка на американски втечнен газ чрез внос през интерконектора с Гърция и неизветен засега експертен интерес към АЕЦ "Козлодуй" и проекта за нова АЕЦ в Белене) и увеличаване покупките на въоръжение (това е официален ангажимент на България чрез програмата до 2024 г. да постигне поне 2% от БВП да отиват за отбрана).


Малко по-широкият кръг включва сигурността в района на Черно море, борбата със зловредното чуждестранно влияние, подкопаващо демокрацията в България (обикновено под това се имат предвид действията на Русия - бел.ред.).


В българската делегация са вицепремиерите Красимир Каракачанов, който е и министър на отбраната, и Томислав Дончев, както и министрите на финансите и икономиката Владислав Горанов и Емил Караниколов. Показателно е отсъствието на външния министър Екатерина Захариева, която е и вицепремиер по правосъдната реформа.


Каракачанов не е сред най-ентусиазираните привърженици на раздялата със съветската бойна техника и модернизирането на армията и не прикрива често антиевропейските си разбирания като лидер на националистическа партия в управляващата коалиция. Преди дни той награди посмъртно български военен разузнавач, изпратен в Турция на 27 години, разкрит и арестуван две години по-късно и разменен през 1964 г. срещу български граждани от турски произход, обвинени в шпионаж в полза на Турция. В момента това едва ли е най-приятелският жест към страна, партньор в НАТО, а и не е ясно как се вписва в одобряването от България през 2008 г. на Пражката декларация, с която комунистическият режим се осъжда като престъпен.


Каракачанов - самият той вербуван през май 1989 г. за агент на Шесто управление на ДС, заяви тази седмица, че прави крачка към прекратяване на "отричането, обругаването и оплюването" на голяма част от офицерите, служили във военното разузнаване на НРБ. Докато награждаваше един от тях, работил по времето на Вълко Червенков, когато безспорно данните му са отивали директно и в СССР, министърът на отбраната посочи, че за него нямало значение за коя историческа епоха са работили "тези герои". Той каза и кой оплювал: "Тези, които се опитаха за 30 години по всякакъв начин да ни промият съзнанието като народ, за пореден път ни слагат някакви нови идеологически ценности така, както се правеше и след 9 септември. За мен няма разлика дали в името на пролетарския интернационализъм или на глобалния либерализъм промиваш съзнанието на своя народ и го обричаш на самозабвение и унищожение".


В посолството в София сигурно си дават сметка, че това са думи за вътрешнополитическа употреба. Но този министър ще седне в понеделник да разговаря във Вашингтон със същите, които защитават споменатите "нови ценности".


Присъствието на вицепремиера Томислав Дончев не е съвсем ясно, тъй като той по принцип отговаря за еврофондовете. Но той е също така и т.нар. контактна точка и координатор на създаденото през април правителствено звено за борба с дезинформацията. То трябва да е част от базираната в Брюксел Система на ЕС за бързо предупреждение за случаи на дезинформация, манипулиране на обществени дискусии, промяна на дневния ред на обществата и др. Според "Свободна Европа" то работи "когато може" и "ако има време", не е ясно колко сигнала е пратило до Брюксел. Работата му не се улеснява и от това, че ВМРО е чест източник на позиции и призиви за действие, които понякога трудно се отличават от приличащи на "хибридни" акции или съвпадат с много от исканията им.


Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

© Правителствена информационна служба


Енергетиката пред изясняване на бъдещето


Министрите на финансите и икономиката Владислав Горанов и Емил Караниколов вероятно са включени заради разговори за възможни инвестиции в отбраната или икономиката и за развиването на енергйните връзки по границите с Турция и Гърция и продължаването им през западната и северната граници на България.


Премиерът Борисов многократно повтори през последните дни, че едва ли не от 2020 г. България ще е готова за енергийна независимост. Той обаче говори за интерконектора с Гърция - проект на близо 10 години, който освен това е само инфраструктура, за чието използване са нужни газови договори за доставки извън тези от Русия. Зачестиха посещенията в Азербайджан, Катар и Израел - потенциални източници на втечнен газ, а разговорите във Вашингтон може значително да внесат яснота по този въпрос и за американското участие.


Но го няма министърът на енергетиката Теченужка Петкова, а ще е любопитно какви ще са реакциите на САЩ за свързването с "Турски поток" и напредването на проекта АЕЦ "Белене" - безспорно затвърждаващи руското господство в този сектор. Газопроводът от турската до сръбската граница още не е готов, а над "Турски поток" е надвиснала заплахата от американски санкции. Представител на Белия дом каза в петък на въпрос за "Турски поток", че "е важна енергийната независимост и очакваме да обсъдим този въпрос с България".


В неделя сенаторът републиканец Джим Риш, председател на сенатската комисия по международни въпроси, съобщи, че към бюджета за отбрана на САЩ за 2020 г. ще бъде добавен текст за болезнени санкции срещу компаниите, изграждащи "Северен поток 2". Той приличал по дух на закона "За енергийната сигурност на Европа" и за положенията му имало консенсус в двете камари на парламента. В предишен проект на Камарата на представителите е включен и "Турски поток", което означава, че ако се стигне до помирителна комисия между двете камари, и този руски проект може да попадне под американски санкции.


Върховенството на закона, медиите, корупцията


Темата за върховенството на закона, корупцията и свободата на медиите бе посочена от високопоставен представител на Белия дом в конферентен разговор с журналисти в петък. Но това не стана при представянето на предстоящите разговори, а когато журналистът Тод Принс от "Радио свободна Европа" повдигна въпроса за коментара на бившия посланик в България Джеймс Пардю. "Вие споменахте, че ще подпомагате просперитета на България, а очевидно привличането на инвестиции зависи от борбата с корупцията", допълни журналистът.


"Благодаря, мисля, че отговорихте на този въпрос вместо мен", каза представителят на Белия дом. "Очевидно, намаляването на корупцията и наличието на законови структури за борба с нея са ключови за бъдещия просперитет чрез привличане на инвестиции и партньорство от международни ябизнес. И със сигурност това ще е нещо, което президентът би искал да подчертае."


Понеже от Белия дом изтъкнаха най-вече партньорството в сигурността, източния фланг на НАТО, модернизирането на армията и енергийната сигурност, друг журналист попита какво имат предивд, когато говорят за "контриране зловредното влияние, заплашващо суверенитета на България".


Отговорът посочи нещо, за което не се говори открито от правителство, президент или службите за сигурост и прокуратурата в България. "Ние сме особено загрижени от множеството свидетелства за руска активност в Европа - не само в България, но те със сигурност присъстват в тази страна - включително опитите да се влияе на избори и да бъдат застрашавани самите основи на демокрацията."


Бен Гитълсън от ABC News върна разговора към корупцията с молба за по-конкретни примери и дали става дума само такива случаи в търговията и икономиката или и в политиката. "Корупцията сериозно пречи на икономическото и демократичното развитие. Поради това искаме да намерим допълнителни канали за работи с България и в частност с правораздавателните органи - да им предоставим средства за борба с корупцията и засилване върховенството на закона и институциите. Докато не постигнат някакъв напредък в тази област, винаги ще им е трудно да изпълнят целта си да имат проспериращо и включващо всичките си граждани общество."


Срещата Борисов-Тръмп - важна, но и в много деликатен момент

© Reuters


"Сигурност чрез сделки е илюзорна"


В последния си брой сп."Икономист" отдели внимание на това дали при сегашното си състояни е и репутация администрацията на САЩ може ефективно да се бори с корупцията в Източна Европа, зависеща и от сътрудничеството между спецслужбите. "Тези агенции с по-малко желание ще споделят информация, ако не смятат, че в Белия дом ги е грижа по този въпрос. Активисти за борба с корупцията казват, че това е така и че са се научили да перифразират комуникацията си, когато опитват да защитят американски инвеститори. "Вече разбираме, че думи като "върховенство на закона" не отварят много врати на тази администрация", казва Мелиса Хупър от американската организация Human Rights First."


Изданието припомня, че няколко държави - Словакия, Румъния, България - купуват американско оръжие, включително F-16, "и биха били щастливи да видят, че отношеята се връщат към транзакционна основа без да им се задават много въпроси. "Те всички купуват самолетите ни, защото така получават влияние", допълва Хупър.


Но "Икономист" предупреждава, че усещането за сигурност, създадено от такива сделки, е илюзорно, ако няма борба с корупцията в бившите комунистически страни. "Мнозина разочаровани експерти в тази област напуснаха Държавния департамент и други агенции, а други обмислят да го направят. "Може да изкарат още една година, но още 4 ще е доста трудно", казва бивш дипломат на САЩ.


"Опитите на Америка да се бори с корупцията в Централна и Източна Европа са в трудна ситуация. Администрацията на Тръмп им дава подкрепа от време на време. В същото време разследването за импийчмънт разкрива поведение в Америка, което напомня на практиките, които страната осъжда по света. Щетите са "неизчислими", казва високопоставен дипломат в Държавния департамент (и цял живот рипебликанец). "Ще са нужни десетилетия да възстановим доверието към нас. Това, което другите държави виждат в Белия дом сега, е всичко, срещу което агитираме да се борят".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK