© Associated Press
Сръбският президент Александър Вучич.
Споразумение за парнтньорство с НАТО, скандал с руски шпиони, износ на оръжие за Украйна в разрез с интересите на "братска" Русия и само дни по-късно - американски обвинения за засилено руско влияние от половин десетилетие... На сръбския президент Александър Вучич не му е лесно.
Вучич отива утре при руския си колега Владимир Путин за трети път тази година след два скандала, поставили под въпрос точния смисъл на клишето "традиционни връзки между Белград и Москва". Това става в деня, когато в Лондон се събират лидерите на НАТО на сложна среща за състоянието и бъдещето на съюза.
Сърбия все повече изглежда притисната между чука и наковалнята и докато и двете страни изпращат сигнали, че е по-добре да работи с едната от тях, един от експертите, които "Дневник" потърси, за да обясни този процес, смята, че залогът включва и съдбата на още едно клише: "Сърбия е неутрална държава".
Кой кого шпионира
След видеозапис, замесващ ГРУ в шпионаж в армейските среди, Вучич обяви: разкрита е руска шпионска операция, Путин не нае за случая, а политиката на Белград към "братска и приятелска" Русия няма да се променя. Попитан дали ще повдигне темата в Москва, Вучич допусна, че Путин сигурно ще има и свои теми.
Държавният департамент на САЩ изрази загриженост заради случилото се. Негов говорител призова Белград да разследва инцидента. Дни преди това Сърбия подписа важен документ за партньорство с НАТО. Стъпката стана повод анализатори да изтъкнат, че Москва може да изпраща ракетни комплекси С-400 за съвместно учение, но страната работи по-интензивно с членки на НАТО.
© Associated Press Такъв скандал не бе разтърсвал Белград от 2002 г. Тогава вицепремиерът Момчило Перишич (началник на щабана югославската армия към 1998 г., откогато е снимката) бе хванат при среща в покрайнините на столицата с Джон Нейбър, смятан за агент на САЩ. Военна полиция пазеше Нейбър в продължение на 15 часа, заедно с Перишич и още двама сърби, а на всички бяха повдигнати обвинения в шпионаж. Тогава американски медии отбелязаха, че арестът на Нейбър е сигнал към премиера (убит почти година по-късно в Белград) Зоран Джинджич да внимава в отношенията със САЩ - въпрос, по който Джинджич бе в конфликт с контролиращия армията президент Воислав Кощуница. 
Почти по същото време сайтът ArmsWatch разпространи информация, която подхванаха и руските медии. Оръжия от завода "Крушик" във Валево се озовават както у "Ислямска държава", така и при сражаващи се срещу донбаските сепаратисти. Източна Украйна е само една от многото сенчести дестинации на сръбския експорт, но информацията не е благоприятна нито за Киев, нито за Белград, нито за Москва. Освен това неотдавна анализатори на интернет обсерваторията на Станфордския университет показаха, как руснаците "вграждат" в дневния ред на медиите именно подобни тези за наличието на източноевропейско оръжие у ислямистите.
Сътрудничество и надпревара
Името на България се появи и в двата случая. За аферата "Крушик" писа и български журналист, а в Белград депутатът Милован Дрецун свърза шпионското видео със София. Сред експерти преобладава схващането за връзка със западна (не българска) служба, целяща да припомни: топлите чувства между управляващите в Москва и Белград не са безусловни, а често, далеч от камерите, дори не са топли. Има и още една хипотеза: журналистът Христо Грозев от разследващата група "Белингкат", разпознал руския агент, допуска намеса на сръбската Агенция за разузнаване и сигурност (БИА) заради недоволство, че че известното с инициалите ГРУ руско военно разузнаване използва Белград за операции като опита за преврат в Черна гора.
"Мисля, че е очевидно, че Русия просто използва Сърбия като средство за разширяване на влиянието на Западните Балкани," каза Майкъл Карпентър, старши директор на центъра "Пен Байдън" за дипломация и глобален анажимент. Той е бивш заместник.-помощник-държавен секретар в Пентагона, отговарящ за Русия, Украйна, Балканите и контрола над конвенционалните оръжия. "Сърбите трябва да разберат, че Русия няма проблем да шпионира партньорите си и да корумпира правителствата или бизнес общностите им, защото така работи външната политика на Кремъл," обясни той в писмени отговори на въпроси на "Дневник". В резултат "Вучич е, често казано, в трудна позиця, защото Европейският съюз не е точно поддръжник на интеграцияга на Сърбия, а Кремъл упражнява натиск" върху Белград.
Душан Янич, директор на белградския Форум за междуетнически отношения, е на друго мнение. "Мисля, че [скандалът] беше създаден от руснаците," каза Янич за "Дневник". "Русия не е доволна как се развиха при Вучич последните моменти в сръбската външна политика."
"Вярвам, че сега на всички е ясно, че въпреки повърхностното впечатление, че отношенията между Москва и Белград са хармонични, документираната на записа офанзивна разузнавателна активност разваля картината," обясни Драган Шутановац, бивш министър на отбраната, до миналата година оглавявал Демократическата партия (лидери са били Зоран Джинджич и Борис Тадич).
© Associated Press Президентите на Русия и Сърбия, Александър Вучич и Владимир Путин, в Белград, 17 януари 2019 г.
Според Шутановац скандалът "не е нищо ново", но е част от тенденция, която и двамата сръбски събеседници на "Дневник" свързват с желанието на Вучич за сделка с Косово: "От момента, в който руската страна се отказа да поддържа какъвто и да било договор между Белград и Прищина и зае твърда позиция, основана на (резолюция на Съвета за сигурност на ООН) 1244, се виждат акции с упражняване на "мека сила", съпътствани по правило и от дейност на разузнавачите. Въпросът обаче е дали става дума само за събиране на информация или в дъното има много повече и се има предвид дори кадруване в системата за сигурност на Сърбия, но и за сплашване. Времето ще покаже."
Белград е на кръстопът и то не от вчера. Русия, Западът, Централна Европа, Китай, Турция, Персийския залив не са скривали интереса си най-малкото да работят с него, но и внимателно да го наблюдават. Днес, смята Янич, за последното има много конкретна причина. "Шпионажът е наистина добре развит тук. Всяка сериозна страна, която иска да бъде главен играч на международната сцена, прави нещо в Сърбия. Въпросът не е че Сърбия е лидер тук, а че има много недовършени въпроси в и около нея – Косово, Босна и Херцеговина. Все още не си е променила иинституциите от 90-те години насам. Не сме истински демократична многопартийна страна."
И двамата експерти оценяват ролята на София нееднозначно. "Неотдавна България се оказа в сходна ситуация, когато изгони руски граждани, нерегламентирано действали отвъд юрисдикцията си. Регионът е в светлината на прожекторите и е трудно да се повярва, че която и да било страна е просто пасивен наблюдател," смята Шутановац, съветвайки да не се обръща прекалено внимание на Дрецун.
"Не съм сигурен, че България е в играта," каза Янич. "Но България е част от НАТО. Наблюдава какво се случва в Косово и в Северна Македония. В странна ситуация сме: сътрудничество и надпревара." Алиансът работи и по мерки срещу Русия на Балканите, а "България е част от НАТО. За да намалиш влиянието на Русия, трябва да можеш да го очертаеш."
Оръжия за Украйна - Русия няма да е доволна
Информацията за пътищата на сръбските оръжия не е нова, но раздвижи политиката в Белград. След историята за попадналите в Йемен Александър Обрадович - ИТ експерт във фабриката, подал информацията към "Армсуоч" и други издания - бе арестуван. За мини, използвани в Донбас от армията в Украйна, обаче не бе се говорило.
Вучич отхвърли възможността те да са се продавали на украинци като краен потребител; в продажби от "Крушик" може да са участвали украинци, но Сърбия ги предупредила да няма "реескпорт за Украйна". Вътрешният министър на отбраната Небойша Стефанович каза друго: Сърбия не е изнасяла оръжия за Украйна, а и да го е правила, не е незаконно. За Киев твърденията са "режисирана провокация", "безпрецедентен опит да се дискредитират властите в Сърбия и Украйна".
© Associated Press Сърбин протестира в Белград срещу американската политика в Сирия и Украйна. Износът на сръбски оръжия за Украйна повдигна и у ястреби въпроса доколко безусловни са симпатиите и подкрепата на Белград за Москва - Сърбия бе по-известна с доброволците, сражаващи се на страната на сепаратистите, а не с оръжия за силите на Киев.
Ако Украйна е станала крайният потребител, смята Душан Янич, не би било възможно "без знанието на Вучич. Ако сръбските власти не знаят, има нещо объркано на върха на държавата." Неизвестните обаче са много - в контролираната от армията компания може да има разногласия, а интереси в отбраната имат и опозиционни сили. Разпадането на Югославия е благодатно за износ на оръжия, а сериозната бизнес мрежа се използва оттогава; при Вучич инвестициите в бизнеса просто нараснаха. Според авторитетното списание "Неделник" сегашният удар срещу този износ идва от Москва. Янич е съгласен: "Крушик може да е случай, с който Москва иска да покаже на Белград, че не е лоялен приятел."
Информацията, добавяща Донбас в картинката, очертана с помощта на българската журналистка Диляна Гайтанджиева (същата, която писа, че българско оръжие е открито в складове на ислямисти в Сирия), може би просто съвпада с руско-американското противопоставяне в Сърбия, а и гневът на опозицията в Белград се фокусира повече върху близкоизточния износ (с предполагаемото посредничество на бащата на вътрешния министър Небойша Стефанович), отколкото върху украинския.
© Скрийншот, YouTube На този стоп кадър от видеоклип от юни 2017 г. се виждат, отдясно наляво, сръбският президент Александър Вучич, престолонаследникът на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед и, зад гърба на шейха, живеещият в ОАЕ палестинец със сръбски и черногорски паспорт Мохамед Дахлан. След началото на аферата "Крушик" съпредседателят на опозиционната Партия на свободата и справедливостта (ССП) Мариника Тепич повдигна въпроса за връзките между Вучич и Дахлан, бивш лидер на палестинската "Фатах", и ролята му в износа на оръжия за Обединените арабски емирства.
Информацията на Обрадович за оръжейния бизнес в страната обаче показа, че Сърбия сама служи на собствените си интереси в отбраната. Това е деликатно положение за Русия, чиито ходове в сектора могат да са силно козметични, ако се съди по думите на Драган Шутановац. "Русия схвана, че ѝ е по-лесно и евтино да упражнява влиянието си чрез маркетингово свързване със сръбската армия, отколкото да инвестира средства чрез дарения за подобряване на качеството на живота, образованието, здравето, комуналните услуги... Въпреки че маркетингът и пиарът са изобретени на Запад, в Сърбия се практикуват по-добре от Русия, отколкото от ЕС или САЩ. В този смисъл трябва да се гледа и на безпредметното разполагане на С-400 в Батайница."
Между НАТО и Русия (но не само)
"Сърбите не са малките руснаци," написа преди време бившият дипломат, днес изследовател Вук Вуксанович. Тази фраза издържа проверката на времето. Два месеца след като китайски полицаи пристигнаха в Белград, китайски войски участваха за пръв път в сръбско учение; а Китай междувременно получава много по-добри позиции в сръбската икономика. Белград подчертава близостта си и с Анкара, а тези дни възможност за по-дълбоко сътрудничество в сигурността притесни активисти.
И САЩ, и Русия обаче дават сигнали, че Сърбия се накланя към другата страна (подминавайки въпроса дали в Белград виждат само две страни). В доклад, цитиран наскоро от "Свободна Европа", се подчертава, че Сърбия се е сближила с Русия, откакто Вучич е на власт. Руски медии пък реагираха гневно на скорошното споразумение с НАТО и с твърдения (добре познати в България), че "народът не иска това".
Повод за този гняв бе, че Сърбия прие в началото на миналия месец Плана за действие за индивидуално партньорство (IPAP) за 2019-2021 г. с аргумента, че дава възможност за сътрудничество там, където има "общи интереси". Това е механизъм за страни без амбиции за членство, но работещи с Алианса. Дава възможност за тясно сътрудничество в отбраната и сигурността, в защита на данните, планирането на реакции при извънредни ситуации, науката, околната среда.
© Associated Press Протест за годишнината от началото на бомбардировките на НАТО, март 2019 г.
Това не е "обвързване" с НАТО, но е от полза за Сърбия; в противен случай тя нямаше да участва в редица дейности на Алианса. Сръбските власти обаче все по-често изтъкват "военната си независимост". Вучич изненадващо поиска до 15 февруари (юбилей от възстановяването на сръбската държавност), да е одобрена декларация за "военен и политически неутралитет". Защо би била необходима такава стъпка, питаха експерти в Белград.
Преди година в разговор с "Дневник" Янич каза, че Сърбия е под натиск да задълбочи връзките с НАТО, отваряйки врата за членство. Днес, попитан дали смята, че този натиск над страната, спомняща си бомбардировките от 90-те години, се е увеличил, той отговаря утвърдително, добавяйки, че Русия действа в обратната посока: "Сърбия е на кръстопът, пред ултиматум да не сътрудничи с НАТО, да развие пълна военна неутралност и проруска ориентация". Ако Вучич каже "Не!", Москва "може да организира политическите сили и да поеме контрола над властта" без него и само тя може да го направи. Важна е "краткосрочната цел (на Русия) да постигне нещо преди изборите в Сърбия, да натисне Вучич и да получи гаранции, че Белград ще отложи разговорите за НАТО и интеграцията".
Майкъл Карпентър не е съгласен: "Мисля, че това е напълно невярно. Никой от познатите ми в НАТО не оказва натиск за членство на Сърбия, нито трябва да го правят. Сръбската неутралност е съвсем нормална и НАТО трябва да я подкрепи."
В разгара на напрежението между Белград и София заради коментарите на Дрецун министърът на отбраната Александър Вулин обясни, че за разлика от България Сърбия е свободна да избира и приятелите си, и враговете си. А дали Москва, Вашингтон и Брюксел мислят така?
Засега, съдейки по реакцията на външния министър Дачич след заплахата от американски санкции заради С-400, възможният отговор към всички е: "Не сме глупави и знаем кое е позволено." Колко дълго обаче този отговор ще се приема и на трите места?
Според Майкъл Карпентър, "ако ЕС (и САЩ) бяха малко по-ангажирани в това да окуражават процеса на реформи в Сърбия, натискът от Русия щеше да по-малко успешен."
