© Юлия Лазарова
България остава сред държавите с "много високо ниво на човешко развитие", но губи една позиция спрямо миналата година и заедно с Румъния е на последно място сред страните от Европейския съюз. Освен това резултатът ѝ се влошава, ако се вземе предвид неравният достъп до възможности за развитие.
Това показва авторитетният Индекс на човешкото развитие (Human Development Index, HDI), изготвян всяка година от Програмата за развитие на ООН. Докладът, който обръща внимание на здравеопазването, образованието и доходите, изследва социално-икономическите неравенства, като ги анализира и отвъд средните им стойности. Наблюдават се индикатори, свързани с образование, здравеопазване и стандарти, и начина, по който се отразяват на напредъка на страните. Според доклада светът е пропилял 20% от възможностите за развитие заради неравенството.
Докладът използва данни за България, според които средната продължителност на живота миналата година е била 74.9 г. (най-ниската в ЕС, близка до латвийската, 75.2, и румънската, 75.9). Използвана в изчисленията е и ниската стойност на брутния национален доход на глава от населението (19 646, най-малка в ЕС).
Как неравенството променя данните
Същевременно картината се променя при преизчисляването на индекса на базата на показатели на неравенство в съответната държава. Т.нар. Inequality-adjusted Human Development Index (IHDI) оценява как продължителността на живота, образованието и доходите са разпределени между гражданите. Използването на IHDI би поставило България в по-ниската категория, сред страните с "високо ниво на човешко развитие", макар да не променя мястото ѝ в таблицата.
Коефициентът на човешко неравенство в България според доклада е 12.1% - вторият най-висок след португалския (12.4%), следват Гърция (11.9) и Италия (11.8). За сравнение, в Норвегия, която е на първо място, той е 6.7%, а в Словакия и Унгария например е съответно 6.1 и 7.8.
В разбивката на индекса все пак има един добър резултат на България и той е в неравенството в достъпа до образование - стойностите му, сравнително ниски, са средни за ЕС. В много държави в съюза, а и извън него дори по-развити страни имат по-голям дял от домакинствата с неравен достъп до образование (за България са посочени 6.3% при 17.1% за Испания и 9.1 за Франция, но 2.6 за Латвия).
Добрите новини от IHDI свършват тук. България е с втория най-лош резултат (6.1%) в неравенството в очакваната продължителност на живота (преди Румъния с 6.3%). По-сериозен е проблемът с неравенството в доходите - засегнатите от него в България са 23%, повече от всички други държави в ЕС. По-лош на Балканите е само резултатът на Сърбия (28.1%).
От друга страна са малки разликите между възможностите за развитие на мъжете и жените (индексът за двата пола в България е съответно 0.818 и 0.812, съизмерим с развити европейски държави и по-добър от други като Холандия). Друг добър резултат на България е по показателя "полово неравенство" - България е 28-а, т.е. с по-малко неравенство пред някои държави от ЕС като Чехия, Гърция или Словакия.
Заедно с Румъния
Данните показват, че общо позициите на страната са се подобрили спрямо 2007 г., когато тя се присъедини към ЕС. Същевременно и тя, и Румъния вече попадат в графата на страните с много високо човешко развитие, а не с високо, както през миналото десетилетие. Прави впечатление, че през годините напредъкът на двете държави е сходен - например българският индекс се увеличава от 0.694 (през 1990 г.) на 0.792 през 2013 г. и 0.813 г. през 2017. За същия период румънският се увеличава от 0.701 съответно на 0.800 и 0.813. Миналата година двете получават еднакъв резултат - 0.816.
Освен всички държави от ЕС и страни като Норвегия и Лихтенщайн пред България и Румъния са и държавите от Залива, Бруней, Аржентина, Русия, Беларус и Казахстан. От друга страна западните съседи на България - Сърбия и Северна Македония - както и Албания и Босна и Херцеговина са в долната категория на "високо човешко развитие", в която бе и България допреди няколко години. Изключение сред балканските страни извън ЕС е Черна гора, която получава същия резултат като България. Турция остава на 59-о място (и също сред "много развитите").
Свиваща се средна класа, високи нива на неформални и изложени на риск работни места, пропуски в социалната защита, емиграция на квалифицирани и млади работници и усещане за неравенство пред закона са особено голям проблем в Източна Европа и Централна Азия, се казва в доклада на ПРООН.
Притеснение заради неравенството пред закона
Докато намаляват разликите в жизнения стандарт, се появяват нови индикатори за неравенство и сред тях са достъпът до технологии и образование, отбелязват авторите.
Освен това климатичната криза излага на опасност по-слаби и уязвими групи. Например 90% от енергията в региона идват от въглища. Докато разходите за научноизследователска и развойна дейност са близо до средните в таблицата, съотношението на високо- и нискоквалифицирани работници е със стойност едва половината от тази в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). С технологичния напредък тази пропаст може да се задълбочи.
Проучванията на ПРООН сочат, че в обществата в региона има притеснения за качеството на управление - особено за корупцията и неравенството пред закона.
Нужни са мерки и интервенции "още преди раждането" на детето, инвестиции в образованието и здравето му, които да продължават и когато вече възрастният е на пазара на труда, и когато го напусне. Данъците трябва да са съобразени като част от система с политики, включително такива за публични разходи за здравеопазване, образование и алтернативи на начин на живот, оставящ значителен въглероден отпечатък.
