Сляпо правосъдие за румънските ромски деца жертва на трафик

Мъж държи дете по време на годишния панаир в румънския град Тандарей

© Андрей Пунговски

Мъж държи дете по време на годишния панаир в румънския град Тандарей



В утрото на един мек пролетен ден възрастен мъж влиза в зала 52 на румънския апелативен съд в Турну Мъгуреле. Токовете на официалните му обувки отекват по паркета. Облечен е в тъмносиньо карирано сако и светли панталони, в ръка носи бяла барета. Избира една празна пейка в дъното на залата и сяда на нея. Докато чака, потърква брадичката си и разглежда двамата съдии срещу му.


Мъжът се казва Константин Раду (66), но всички го наричат Тити. Той и още 25 мъже са обвинени в трафик на множество ромски деца за Западна Европа, където по-късно те биват карани да извършват криминални дейности. Двама от другите, също чакащи присъда, са негови синове.


Подсъдимите и техните адвокати започват да пристигат. Докато остатъкът от залата не се запълни, никой от тях не понечва да седне до Тити. Междувременно Тити разлиства наръч намачкани листи, въпреки че е добре запознат със съдържанието им. Те съдържат стратегията му за защита, която той ползва от девет години насам.




"Той е шефът", казва Бърни Гравет, бивш старши следовател в лондонската полицейска служба, водил разследването, което докарва това дело до съд. "Той стои зад всичко." Прокурорите твърдят, че Тити, също от ромски произход, е предводителят на криминалната група от Тандарей, град в югоизточна Румъния, където грандиозни богаташки имения се извисяват до рутещи се колиби.


"Всичко е координирано с военна прецизност", казва Гравет, описвайки начина, по който групата ръководи своята детска армия от крадци и просяци. Намират работа дори и за трафикирано 8-седмично бебе, което, след като бива упоено, за да не плаче, е ползвано за просене.


Според следователите империята на Тити се простира до далечни части на ЕС: Испания, Италия, Франция и дори Норвегия. Но е най-активна във Великобритания. Полицаи арестуват десетки румънци във Великобритания и Румъния след единствено по рода си съвместно разследване, отнело четири години.


Но правосъдието в двете държави е коренно различно


Във Великобритания около 100 човека биват осъдени за престъпления, вариращи от трафикиране и пране на пари до измама със социални помощи, подправяне на документи и неглижиране на деца. В Румъния със шокиращо решение на съда от този февруари, слагащо край на дело, протакано девет години, всичките 26 обвиняеми биват обявени за невинни.


Прокуратурата обжалва и мъжете се връщат обратно на скамейката. Междувременно обаче за мнозина присъдата е свидетелство за това, че съдебната система в Румъния или е твърде слаба, или твърде зле функционираща, за да успее да се изправи срещу мафиотите и корупцията, която им позволява да процъфтяват.
"Наказателноправната система, която отговаря за борбата с транснационални организирани криминални мрежи, изглежда да е на ръба на разпада си в Румъния", пише в петиция, подадена след присъдата от името на 25 правозащитни групи. В нея те също призовават международните инстанции да "накарат Румъния да поеме отговорност" за разрешаване на проблема с трафика на хора.


В държава, в която политици, осъдени за корупция, редовно се опитват да изкривят закона в своя полза, делото засяга оголен нерв. Мнозина, се чувстват обезнадеждени от това, че съдът за пореден път не успява да защити най-беззащитните.


Гражданското недоволство достига връхна точка, след като в подобен случай от това лято 15-годишно момиче от южна Румъния бива отвлечено, изнасилено и убито, въпреки че звъни на полицията цели три пъти за помощ.
Тази трагедия служи да разкрие невероятната липса на компетентност от страна на полиция и прокурори и възможни връзки между законоприлагащите власти и организираната престъпност, а включително и трафика на хора.


Според данни на Европейската комисия близо три четвърти от всички жертви на трафик с хора в членки на ЕС идват от Румъния. Това са повече от 1500 човека за периода между 2015 и 2016 година. В последния си "Отчет за трафика на хора" Държавният департамент на САЩ отбелязва, че 2018 г. е най-лошата година за Румъния от повече от десетилетие насам, що се отнася до раздадени присъди за трафик или идентифициране на жертви.
През пролетта, докато тече делото срещу Тити и останалите подсъдими, Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) прекарва месеци във внимателно преглеждане на документите, подадени в съда, и в интервюиране на хора, запознати с процеса, в опит да разберем точно колко всеобхватна и заплетена е криминалната мрежа в Тандарей.


Това, което открихме, беше една затворена и маргинализирана ромска общност. Тя е лесна плячка за местната мафия, която поробва децата на бедните й членове посредством пагубна форма на набиране на хора за робски труд.


Съдебните документи и експертни интервюта също показват как точно се разтурва един процес, който за мнозина символизира точно колко е решена Румъния да сложи край на модерното робство. Антъни Стийн, бивш великобритански депутат, който следи делото отблизо, заявява, че то е "ужасен пример за провал на правосъдието".


"Абсолютно отсъства всякакъв политически или професионален натиск да бъде свършена работата", казва той пред БМРР.


Златни кюлчета и автомати АК47


По прашните улици на Тандарей деца ритат топка по обед в делничния ден. На годишния панаир, който се провежда близо до градския площад, други карат блъскащи се колички и стрелят с пушки играчки.
Градът, чието население наброява около 13 000 жители, се гуши тихо в долината между столицата Букурещ на запад и Черно море на изток.


Най-високите сгради са четириетажни комунистически блокове, но много по-забележителни са луксозните къщи с просторни балкони и пищни порти от извито желязо. Според следователите голяма част от тях са построени с мръсни пари. Ако се отклониш от главния път, можеш да скочиш в някоя копка или да затънеш в кал. Това обаче очевидно не притеснява шофьорите на луксозните коли, които могат да бъдат видени в града: беемвета, мерцедеси, дори едно порше. Някои от автомобилите са с волан отдясно по британски стандарт.


БеЕмВе паркирано в калта пред огромна къща с декоративна метална ограда в Тандарей

© Андрей Пунговски

БеЕмВе паркирано в калта пред огромна къща с декоративна метална ограда в Тандарей


Хората се страхуват да говорят с журналисти. Предпазливи са и когато ги снимат. Дотолкова, че дори на публично събитие като годишния панаир един мъж ни заплашва с "разбиване на мутрата", ако снимките му не бъдат изтрити. Установеният ред в Тандарей бива разрушен, когато на осми април 2010 г. около 300 румънски и великобритански полицаи с балаклави разбиват вратите на 34 имения, докато в небето над тях кръжат хеликоптери.


Това се случва без предварително да са уведомени местните власти. Обискът по зазоряване, заснет на видео от румънската полиция, разкрива запаси от кеш, кюлчета злато, актове за раждане и оръжия – включително автомати AK47 – скрити в пода.



Полицията задържа няколко заподозрени, всичките роми, още докато са в леглата си. Осемнадесет са арестувани на място, включително Тити. В допълнение към трафика на малолетни, за което присъдата е до 12 години затвор, мъжете са обвинени и в организирана престъпност, пране на пари и неправомерно притежаване на огнестрелно оръжие. Те отричат всичко.


В опит да попречи на това криминалната група да окаже влияние върху съдебния процес прокуратурата решава да заведе делото в област Харгита в централна Румъния, на 350 километра от Тандарей.


Сляпо правосъдие за румънските ромски деца жертва на трафик


Обискът и последвалото дело са резултат от единствено по рода си разследване, започнало през 2006 г., след като чешка гражданка каца във Великобритания с три ромски деца от Тандарей. Служители на имиграционните власти на лондонското летище "Станстед" заподозират, че нещо не е наред, когато забелязват, че децата не могат да комуникират с нея. По-късно тя получава тригодишна присъда за опита си да ги въведе незаконно в страната.
Гравет, старшият следовател от лондонската полицейска служба, се заема със случая, след като залавя стотици румънски деца от ромски произход, които крадат или джебчийстват в центъра на Лондон.


Той споделя, че след влизането на Румъния в ЕС през 2007 г. броят престъпления, извършени от румънски граждани, скача с почти 800 процента.


Сляпо правосъдие за румънските ромски деца жертва на трафик


Повечето са кражби, извършени от ромски деца. Гравет си спомня за едно 13-годишно момиче, което бива арестувано над десет пъти, всеки път с различно име и дата на раждане. "Тогава установихме, че някой си играе с нас", казва той пред БМРР, докато седим в кафене в югоизточния английски град, Брайтън.


Той отваря Power Point презентация за разследването в Тандарей на лаптопа си. Гравет се пенсионира след 31 години служба в полицията, но работи като консултант и използва този случай, за да обучава офицери как да се справят с трафик. По-късно моли за салфетка. "Рисувам на бели салфетки", казва той, и чертае кръгове, стрелки и пирамиди, за да илюстрира движението на хора и пари.


Малко след като Румъния се присъединява към ЕС, Гравет открива, че румънската полиция вече е била пратила на Европол (правоприлагащата служба на ЕС) списък с 1087 имена на деца и 67 такива на възможни членове на престъпни групи, които да бъдат наблюдавани.


Според Европол това е една от най-големите мрежи за трафик на хора в Европа. Работейки по списъка, Гравет установява, че около 200 от малолетните в него са били арестувани в Лондон за дребни престъпления. Той иска финансова подкрепа от ЕС, за да разследва подробно.


Това е начинът, по който операция "Голф", първото по рода си съвместно антитрафик наказателно разследване в партньорство между две държави, бива осъществена. През 2008 г. Европейската комисия предоставя един милион евро, които да финансират усилията на великобританската и румънската полиция за слагане край на действията на криминалната група.


Следователите откриват, че лидерите на групата оперират, като срещу сумата от 1000 евро на дете предлагат на бедни ромски семейства в Румъния да заведат децата им в чужбина, където те могат да печелят пари, казва Гравет. След това групата заема тези пари с лихва на семействата, като по този начин те задлъжняват завинаги. В резултат те започват да изпращат дете след дете в чужбина, докато в един момент цялото семейство не се окаже в друга държава, където всички работят за мрежата.


"Имахме случай, в който бащата на осемседмично бебе се опитваше да го предаде на групата", казва Гравет. "Три пъти опита." На свой ред групата настанява децата в семейства, които са под техен контрол. Гравет разказва за един случай с 13-годишно момиче, което е отведено в Слоу, близо до Лондон. Когато не е принуждавана да проси по улиците, е третирана като домашен роб.


В крайна сметка баща й получава присъда от пет години във великобритански затвор за трафикиране на собствената си дъщеря. Разследването разкрива, че той е работил за групата, ръководейки и други момичета, включая и в Испания.


По време на обиск в Слоу полицаи намират 211 човека, живеещи в едва 16 къщи, в ужасяващи условия: ромски деца, принудени да спят сгушени заедно на пода, на фона на празни хладилници. Повечето от децата са на възраст между 10 и 17 години и имат "обстойни досиета," казва Гравет.


Следователите смятат, че Великобритания е била една от страните, предпочитани от групата, поради сравнително щедрата система за социални помощи. Фалшифицират се документи с цел получаване на помощи, като понякога се допускат очевидни грешки, като това да обозначат датата като "30 февруари".


Мъж удря боксова круша на годишния панаир в Тандарей

© Андрей Пунговски

Мъж удря боксова круша на годишния панаир в Тандарей


Богатство и власт


Гравет изчислява, че от началото на 2002 г. е възможно мрежата да е трафикирала около 10 000 деца – много повече, отколкото се смята от съвместния екип – като всяко от децата е носело на групата около 160 000 евро на година. Той казва, че Тити е получавал по-голямата част от тези доходи, които са му изпращани чрез MoneyGram и WesternUnion или пренасяни на ръка в кеш от други членове.


Когато БМРР пита Тити за коментар след едно от слушанията в съда, той отказа да говори с нас. Но продължава да твърди едно и също: че е жертва на сбъркана самоличност.


Според обвинителния акт Тити стои зад плана за това как да бъдат набирани и транспортирани в чужбина деца.
Откъси от телефонни обаждания, приложени от прокуратурата, сочат, че Тити е бил в постоянен контакт с местната полиция, която го е предупреждавала за всевъзможни проблеми. Записите също свидетелстват, че той обещава на мъж, който има проблеми със закона, че няма да влезе в затвора, ако му даде пари.


По всичко личи, че Тити се ползва с уважение и страхопочитание в Тандарей. Румънски полицай, който е работил по случая и отказва да бъде наименован, казва, че Тити се слави като "върховен съдия" на ромите. Когато бива разпитван в съда през ноември 2018 г., Тити отрича всичко: набиране на непълнолетни, заемане на пари, дори това, че е местен лидер.


"Нямам никакво влияние над хората от общността, в която живеем", казва той. Допълва, че не разпознава разговорите, които са цитирани в досъдебното производство, и че има извадени разрешителни за оръжията, намерени в дома му, които той твърди, че използва за ходене на лов.


"Има друг човек със същото име", казва той, "и аз съм [тук] на негово място и парите, които уж са пратени на мен, са всъщност пратени на името на този друг [човек]."


Тандарей е град, изпразнен от емиграцията. Според местните около 80 процента от жителите работят в чужбина поради липса на работа на местно ниво. Почти всички фабрики, процъфтявали по време на комунизма, са затворени.


Около четвърт от населението на Тандарей е от ромски произход. Ромите са втората по брой малцинствена група в Румъния след унгарците. Както и на други места, много от ромските семейства живеят в крайна бедност, без достъп до социални услуги като образование и здравеопазване. Тънещи в дискриминация. Основният ромски квартал в Тандарей се нарича Страчина. В него не се допускат външни лица освен с позволението на ромските лидери.


Никушор Лефтер, жител на Тандарей от ромски произход, който работи с неправителствени организации в подкрепа на общността, казва, че именията са построени с пари, изкарани в чужбина, и че не са се появили изведнъж. "Всичко, което виждате, е финансирано от ромите", казва той. "Ако не бяха ромите, нямаше да има магазини, защото голяма част от румънците са се изселили."


Гелу Думиника, изпълнителен директор на Агенцията за развиване на общността "Impreuna", която подкрепя ромски общности в цялата страна, води група британски политици в Тандарей точно след разследването на трафик мрежата. Той разказва, че се срещат с около 30 от най-влиятелните хора в града, повечето от които се оплакват, че полицейските обиски са били твърде насилствени. Става ясно, че повече от половината от присъстващите са ответници по делото.


Дори сега мъжът, който е обвинен в това, че е бил дясната тъка на Тити, Джордже Драгушин, по прякор Франц, твърди, че всъщност е съветник по ромските въпроси на кметицата на Тандарей Николета Тома. Тъй като Тома отказа да бъде интервюирана от БМРР, не можахме да потвърдим твърдението на Драгушин. "Аз казвам, че съм невинен", твърди Драгушин, 57, пред БМРР след едно заседание по обжалване в Търгу Муреш. "В това дело сме поради нечии други действия."


Според прокуратурата Драгушин е организирал пътуванията в чужбина, подкупвал митничари и събирал пари от принудените да просят. "Тия деца не са ли още живи?", реторично пита Драгушин. "Убили ли сме ги? Какво искат да кажат с това, че ние сме взели тия деца от семействата им и те не знаят къде са?"


Според експерти в областта за много хора в Страчина членовете на криминалната мрежа са модерни версии на "Робин Худ," защото вземат пари от богатите в чужбина и ги раздават на бедните у дома. "Тъжното тук е, че трябва да вземем предвид и колко трудно е било за ромите в историческа рамка. Но това е ромска престъпна мрежа, която експлоатира по-нисшите касти и други ромски семейства и хора в тази общност, които нямат нищо", казва бившият старши следовател Гравет.


"Бил съм в Тандарей множество пъти; гангстерите стават богати и бедните си тънат в дългове и си стоят на дъното. Те няма да свидетелстват срещу мрежата."


Бившият старши следовател от лондонската полицейска служба Бърни Гравет

© Ани Санду

Бившият старши следовател от лондонската полицейска служба Бърни Гравет


"Ще убием семейството ти"


Тити и останалите обвиняеми са задържани под стража в рамките на 10 месеца, дълго преди делото да започне през февруари 2013 г. Всички обвиняеми свидетелстват за невинността си в съда. Някои твърдят, че са натопени. Други, че не помнят какво се е случило.


Казват, че получените от Великобритания средства са преводи от роднини, които честно изкарват прехраната си там. Един мъж, който е братовчед на Тити, твърди, че е закупил колата и къщата си в Тандарей със средства, изкарани от продаване на автомобили, вестници и храна в Испания, Великобритания, Италия и Франция. "Децата ми никога не са били задържани от полицията."


Друг казва, че има 13 деца във Великобритания, за всяко от което получава по 200 паунда (230 евро) социални осигуровки. "Не знаех, а и дори не съм предполагал, че деца от Тандарей биват набирани да просят в чужбина."
Трети споделя, че работи от 2008 г. във Великобритания, като разнася храна. "Никога не съм виждал румънско дете да проси в Англия", казва той на съдията.


Тити наема един от най-известните румънски адвокати, Каталин Данку, който е работил по защитата на топ политици и бизнесмени, по прякор "адвокатът на знаменитостите". Още от началото забавяния спъват съдебния процес. Има проблем с обвинителния акт, който трябва да бъде преправен. Изслушвания биват отложени, защото подсъдимите сменят адвокати.


Веднъж защитата иска процесът да бъде отложен, защото вали сняг. След това на Тити му се налага да си търси нов адвокат, след като неговият бива назначен за генерален консул на румънското посолство в Ню Йорк.


Но най-големият проблем е да накарат свидетелите да дадат показания


Няколко не могат да бъдат призовани, защото са починали. Множество други са се преместили в чужбина или не могат да бъдат издирени. Един от съдиите дори глобява местната полиция 230 евро поради това, че не полагат достатъчно сили да ги локализират.


Отново и отново свидетели изявяват желание да запазят мълчание, защото или са в преки роднински връзки с наказуемите, или са свързани чрез брак. БМРР преброява 20 такива случая. Освен това в процеса няма назовани официални ищци. Когато следователите разпитват деца, за които се смята, че са жертви на трафик, или техните семейства, на тях им се дава статут на свидетели, не на потърпевши.


Това е така, защото самите жертви не се виждат като такива, казва румънският полицай. Една от причините е, че според тях животът във Великобритания е бил за предпочитане от този в Тандарей. "Живели са в къща", казва той. "Имали телевизор в къщата. Улиците са павирани. За тях това е било голямо предимство."


По време на процеса свидетелите изменят първоначалните показания, които са дали на британската полиция. Започват да твърдят, че са заминали за Великобритания доброволно, за да просят за себе си. За разследващите е ясно, че мнозина лъжат от страх.


"Най-лесното е да кажат: "Просто ще убием някой член на семейството ти", казва Гравет. Един от свидетелите пише до съда, че е твърде опасно да даде показания, и по-късно оттегля тези, които предварително е дал на полицията.


Идентичността на единствено четирима от всичките 158 свидетели е пазена в тайна. И дори това не минава без спънки. По време на едно от заседанията, проведено по видеовръзка, един от защитените свидетели е помолен да посочи обвиняемите в залата, но не успява, защото не може да ги види поради технически проблем.


Момичета минават покрай атракцион на годишния панаир в Тандарей

© Андрей Пунговски

Момичета минават покрай атракцион на годишния панаир в Тандарей


‘Небрежност или недобросъвестност’


Съдът в Харгита излиза с присъда през февруари 2019 г. след цели 53 заседания. Съдията отбелязва, че през декември 2018 г. е изтекла давността на някои от обвиненията, включително на тези за неизрядности по притежание на оръжие и ръководене на организирана криминална мрежа.


Това е така, защото промените в наказателния кодекс, направени през 2014 г., съкращават давността и намаляват присъдите за определени престъпления. По обвиненията за трафик на хора и пране на пари съдията решава, че няма достатъчно доказателства за издаване на присъда.


В мотивите си за присъдата той пише, че изясняването на случилото се "е възпрепятствано от пълната липса на ищци, назовани като такива по време на наказателното разследване" – препратка към това, че жертвите не биват посочени като такива официално.


За Тити той казва: "От предоставените доказателства по това дело и особено като се вземат предвид показанията на свидетелите, не следва, че той е участвал в набирането, настаняването и транспортирането на непълнолетни лица, използвайки лъжливи обещания." Той добавя, че телефонните записи на разговори между Тити и местната полиция "сочат за извършването на други престъпления, но не за тези, в които подсъдимият е обвинен".
Силвия Табушка, професор по право и координатор на Програмата за човешка сигурност към Европейския център за правно образование и изследвания (група в областта на правата със седалище в Букурещ), заяви, че смята за странно, че присъдата е произнесена веднага след изтичане срока на давност.


Тя също така вини прокурора за това, че не се е борил достатъчно. "Това е проява или на сериозна небрежност, или на недобросъвестност", казва тя. След като бива попитан за присъдата от членове на румънския парламент, главния прокурор Аугустин Лазар издава изявление в защита на прокурора.


Той заявява, че прокурорът не е могъл да поиска по-бързо съдебно следствие в рамките на закона и че е настоявал за присъди за трафик на хора и пране на пари до самия край. Мадалина Мокан, изследовател в Центъра за изследване на демокрацията в северозападния румънски град Клуж Напока, казва, че в случаите на трафик в Румъния се разчита твърде много на показанията на жертвата. Това е тежко изискване, имайки предвид, че процесите могат да се проточат с години и никой не минава през консултация с психолог, преди да застане на скамейката.


"Без силен свидетел е трудно да се изгради солиден случай", казва тя. "Интересуват ме [повече] изкараните пари. Това, че примерно може да се докаже, че ягуарът е купен с пари от трафик."


В дела, свързани с трафик, във Великобритания съдът може да произнесе присъда дори само при наличието на такива доказателства. В резултат на обществения вой, надигнал се след присъдата, съдът в Хагрита излиза с изявление, че е имало твърде малко налични съдии и е бил претоварен с работа. Цитира се мащабът на делото от Тандарей, в което са замесени повече от 200 човека, включая подсъдими и свидетели.


Самият обвинителен акт е дълъг 600 страници. И до 2019 г. са се събрали толкова много документи, колкото да напълнят пет големи колички за пазаруване. В крайна сметка Съдебният инспекторат, който съблюдава съдиите и бива обвинен от критици, че е под контрола на политици, прави четири проверки по случая, но не намира проблеми със съдебния процес.


В изявление към БМРР инспекторатът обяснява, че дължината на делото се дължи на това колко е заплетено и на количеството на събраните доказателствени материали. Допълват, че съдията е бил засегнат от "значителен обем на работа" и че между май 2017 г. и февруари 2019 г. не се отчитат неоправдани закъснения.


Според румънския полицай, който участва в разследването, вероятно е щяло да бъде по-добре, ако случаят е бил разбит на по-малки и лесни за управление части. Единственият успех, който бива постигнат, според него е, че "групата от Тандарей е изхарчила много пари за адвокатски услуги".


Бившият британски депутат Стийн, който оглавява Фондацията по въпросите на трафика на хора и е придружавал полицаи по време на някои от обиските във Великобритания, казва, че това дело не би било пропаднало в никакъв случай във Великобритания, ако доказателствата са солидни.


"Не знам дали става въпрос за корупция, неадекватност, неспособност или – това, което по-вероятно, подозирам – за някаква връзка между някой много богат и някой в полицията или в политиката, или нещо средно, който всъщност е попречил на нещата да се задвижат." Бившият старши следовател Гравет казва, че съжалява, че се е съгласил съдебното следване срещу лидерите на групата да се извърши в Румъния, а не Великобритания.
"Ако не бяхме направили така, всички те щяха да са в затвора", казва той.


Бившият британски депутат и настоящ глава на Фондация по въпросите на трафика на хора Антъни Стийн

© Ани Санду

Бившият британски депутат и настоящ глава на Фондация по въпросите на трафика на хора Антъни Стийн


"Защита на уязвимите"


Процесът в Тандарей беше лоша преса за ромската общност в една страна, в която антиромските настроения вече са завишени. Но Думиника от Агенциятa за развиване на общността "Impreuna" казва, че този случай не бива да бъде разглеждан през призмата на етническата принадлежност, тъй като всъщност става въпрос за неспособността на държавата да защити уязвимите.


В крайна сметка местните власти и службите за закрила на детето е трябвало да забележат, че има липсващи ромски деца, казва Думиника, който е ром. "Престъпниците винаги поемат рискове. Държавната институция, с която се свързва престъпникът, е тази, която го кара да се чувства и да стане недосегаем."
Той допълва, че решението е да се създадат повече възможности за ромите.


"Първо, законът трябва да бъде приложен", казва той. "Държавните институции трябва да си свършат работата.
Оттам нататък общността се нуждае от устойчиви алтернативи на това "да бъдеш просяк, трафикант или каквото и да било, за да изкараш пари."


Бившият великобритански депутат Стийн се съгласява. "Това е злоупотреба с хора, които са в много жалко положение и не по своя вина тънат в изключителна бедност, живеят в пълна мизерия и искат да се измъкнат от това. И това ги прави лесна плячка за тези, които им правят обещания."


Според протоколи от заседанията на местния съвет в Тандарей кметицата Тома иска да превърне едно отдавна закрито училище в Страчина в медицинска клиника и образователен център за роми. "Трябва да започнем отнякъде", обръща се тя към съвета на сбирка от март, като отбелязва, че само 10 от 373-те деца от квартала посещават училище. "Независимо дали ни харесва или не те са жители на нашия град."


Тома добавя, че ако нищо не се направи за децата, "няма да има нужда да се чудим защо ни бият по главите, когато вървим по улицата". Тя казва, че вече се водят дискусии с румънското правителство, Световната банка и град Мадрид за финансиране на проекта.


Кметицата на Мадрид, в който живеят голям брой роми от Тандарей, посещава града миналата есен - Мануела Кармена (която вече не е кмет на Мадрид) дава и пресконференция с местни служители, по време на която седи на една масата с един от обвиняемите. След това тя отива в Страчина и посещава няколко къщи. Застанала на улицата, обградена от роми, тя говори пред пресата за нуждата да се гарантира, че "румънските граждани, които идват оттам и се заселват в Мадрид, имат достойно препитание".


По-късно кметицата Тома говори за нуждата да се създадат добри условия за живот в града, за да може "нашите жители да останат да живеят тук".


Деца играят на надуваема пързалка на годишния панаир в Тандарей

© Андрей Пунговски

Деца играят на надуваема пързалка на годишния панаир в Тандарей


Над закона?


Според източници от правоприлагащите служби и правозащитните групи групата от Тандарей все още е активна във Великобритания, Франция, Испания и другаде, като често придвижва деца от една държава в друга.
"Те продължават да правят това, което правят от години насам, и изглежда, че са над закона", казва Гравет.
Експерт по въпросите на правата на детето, който следи дейността на криминалната група във Франция, казва пред БМРР, че от 2004 г. насам се знае за между 200 и 300 деца от Тандарей, които просят и крадат в района на Париж.


Френският социолог Оливие Пейру се е срещнал с около 50 от тях през последните години, докато прави изследване за книга за експлоатацията на деца в Източна Европа, глава от която е посветена на Тандарей.
Той казва, че след съвместното разследване, водено от великобритански и румънски власти, групата е сменила тактиките си: родителите започват да придружават децата си много по-често в опит да защитят лидерите на мрежата.


"Лека-полека те интегрираха семействата в мрежата", каза той пред БМРР. "Някак си те се нагаждат към техниките, използвани от разследващите, и дори намират начин да създадат впечатлението, че децата са експлоатирани от собствените им семейства."


В Италия полицията съобщава през май, че са заловили 40 роми от Тандарей и близкия град Фетещи, заподозрени в участие в над 100 грабежа. По същото време във Великобритания Армията на спасението, която помага на възрастни жертви на съвременно робство, заяви, че през изминалата година е наблюдавала значителен скок в броя на експлоатирани румънци. По отношение на количество хора, препратени за получаване на помощ и подкрепа, единствено албанците и виетнамците са по-многобройни.


През май великобританка в северния английски град Аштън Маркет, близо до Манчестър, публикува видео, заснето с телефон, във фейсбук група с цел докладване на престъпления в района. В него тя обвинява млад мъж и жена, за които се предполага, че са роми, в кражба на парфюм от пазарската й сергия.


Видеото бива широко разпространено, последвано от поток от ксенофобски коментари. "Румънски боклуци", пише един потребител на социалната мрежа. "ЗАТВОРЕТЕ ГРАНИЦИТЕ, ИЗРИТАЙТЕ ГИ", казва друг.


По някакъв начин то попада и на хората от Тандарей. Няколко от тях публикуват хумористични коментари, според които предполагаемите крадци са добре известни на местната общност. Някой дори "отбелязва" младия мъж, идентифицирайки го като 20-годишен жител на града, който към момента пребивава в Германия и е лежал в затвор във Франция.


Анализ на десетки фейсбук акаунти от Тандарей показва, че множество млади мъже, включително и някои от обвиняемите по делото и техните синове, обичат да "излъчват пряко" живота си в социалната мрежа. Някои наричат себе си "мафия" или "шеф" и се хвалят с луксозните коли, които планират да купят.


Други клипове показват жители на Тандарей на свиждане на роднини във великобритански затвори. В един от тях петима младежи пият и слушат меланхолична музика, разтревожени от това, че техен братовчед е попаднал в затвора. Друго видео показва жена, чийто син е осъден във Великобритания. Тя сочи към портфейла си и казва, че има "достатъчно пари да заровя [т.е. да плати за скъпите погребения] половин Тандарей". Тя добавя: "Ето това [наистина] значи да си мафиот."


Междувременно на апелативния процес в Търгу Муреш вече започва да му се вижда краят. На 19 ноември съдът ще проведе деветото си заседание. Както и при първия процес, съдът има проблеми с намирането на свидетели. А дори и когато успеят да намерят такива, те не са особено уклончиви.


По време на заседание от септември прокурорите разпитват шофьор, който е казал на полицията, че е извозвал ромски деца от Тандарей зад граница от името на двама от обвинените. Той обаче отстъпва от първоначалното си изявление, като отрича, че ги познава, и казва, че не си спомня твърде добре.


"Виждам, че си спомняш [само], каквото искаш", дразни се един съдия. Съдейки по публикациите им в социалните медии, по-голямата част от обвиняемите не са особено разтревожени след почти десетилетие, прекарано по съдилищата.


На първия ден от апелативния процес, 24 април, един от обвиняемите предава на живо видео на това как заедно с още няколко подсъдими си почиват в планински курорт на 200 километра югоизточно от Търгу Муреш само часове след като са напуснали съда. Те изглеждат превъзбудени, все едно са на ваканция.


"Конете не лягат да мрат, когато кучетата им кажат", казва един от тях. В паркинга на курорта те надуват клаксоните си все едно е настъпила Нова година. На годишния панаир през септември в Тандарей, докато хора от всички възрасти се въртят на въртележки и момчета и мъже се редуват да изпробват силата си на боксови круши, Тити пристига в бяла риза, светли панталони и обичайната си бяла барета.


В компанията на две жени и две момчета той спира близо до надуваема пързалка с картинки на Том и Джери. Там говори на едно от момчетата с вид на старейшина, който му предава житейски съвети. Всички те се изгубват в тълпата.


Ани Санду е водещ на новини и редактор в Румънското национално радио и независим репортер за DoR, тримесечно издание за разказвателна публицистика. Тази статия, редактирана от Тимъти Лардж, е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, с подкрепата на Фондация ERSTE в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на In my world
    In my world
    Рейтинг: 657 Любопитно

    съседите нямат ли си терористи като бхк ?

    In many wars between the CIVILIZED MAN and the SAVEGE.Support Civilized man defeat the terror(islam)
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1450 Неутрално

    Цигански истории.

    Panta rhei....
  4. 4 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1450 Неутрално

    "В Румъния, със шокиращо решение на съда от този февруари, слагащо край на дело, протаквано девет години, всичките 26 обвиняеми биват обявени за невинни."

    Защо ли ми е познато това?
    Циганите явно са "недосегаеми".


    Panta rhei....
  5. 5 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1450 Неутрално

    "този случай не бива да бъде разглеждан през призмата на етническата принадлежност, тъй като всъщност става въпрос за неспособността на държавата да защити уязвимите."

    А на чия принадлежност?
    Ми на тях така им харесва.
    Те това си го правят от столетия.
    Начин на живот и "културни особености".

    Panta rhei....
  6. 6 Профил на niakoi_si
    niakoi_si
    Рейтинг: 838 Неутрално

    Това оная Румъния дето все ни я навират в очите като положителен пример ли е? Или някаква друга, неумна и некрасива?

  7. 7 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1450 Неутрално

    "Гелу Думиника, изпълнителен директор на Агенция за развиване на общността "Impreuna", която подкрепя ромски общности в цялата страна, води група британски политици в Тандарей, точно след разследването на трафик мрежата. Той разказва, че се срещат с около 30 от най-влиятелните хора в града, повечето, от които се оплакват, че полицейските обиски са били твърде насилствени. "

    Айдеее, клонингите на БХК и подобите НПО-та почнаха да си защитават хората.
    Сега ще изкарат че всъщност полицаите са виновни, не ромовете, те просто си имат и оръжие и пари ей така. Имат си ги.

    Panta rhei....
  8. 8 Профил на lilie
    lilie
    Рейтинг: 293 Неутрално

    В Германия на клановете се конфискуват къщите
    и скъпите коли. Защо това не става в Румъния?

    https://www1.wdr.de/nachrichten/ruhrgebiet/land-versteigert-beschlagnahmte-luxus-Autos-100.html

  9. 9 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1841 Весело

    Ха! НПО-тата да се чудят кого да защитават: жертвите на трафика деца (продадени от родителите си) или трафикантите (жертви на полицейска бруталност)!

  10. 10 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5379 Неутрално

    Ужасно е да четеш такива неща и хората да изглеждат като всеки друг от нас... Съвременно робство много често организирано от най-близките ти роднини

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  11. 11 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 1171 Любопитно

    "Заподозирам", че статията е неграмотен превод от "великобритански", направен от етнически ром.

    Мома, връщай 12 и 12А!
  12. 12 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2747 Неутрално

    Ужасно е да четеш такива неща и хората да изглеждат като всеки друг от нас... Съвременно робство много често организирано от най-близките ти роднини
    —цитат от коментар 10 на penetrating


    Ако беше прочел статията щеше да видиш, че робите разглеждат това като възможност и с удоволствие го правят.

    Щото алтернативата е глад или работа за жълти стотинки в Румъния.

  13. 13 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3656 Любопитно

    ".......Тандарей е град, изпразнен от емиграцията. Според местните около 80 процента от жителите работят в чужбина поради липса на работа на местно ниво. Почти всички фабрики, процъфтявали по време на комунизма, са затворени....":
    >>>> Този комунизъм бил направил процъфтяващи фабрики, почти всичките закрити?Нещо подобно стана в България, например в Лом.

  14. 14 Профил на Boriana Gecheva
    Boriana Gecheva
    Рейтинг: 362 Неутрално

    До коментар [#13] от "тулса":
    И какво цъфтеше в Лом? Един захарен завод, който вероятно работи и сега. Толкова са "цъфтели" и комунистическите предприятия в румънското градче.

  15. 15 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3656 Неутрално

    До коментар [#14] от "Boriana Gecheva":
    Предполагам, че като отговаряте така скептично на стария ми постинг..сигурно познавате ситуацията в Лом по-добре от мен. Дали там е "цъфтяла" промишленост или не, нямам данни в момента. Бях чел преди няколко години запитване на ромски депутат от Лом към Иван Костов от края на 90-те..1999-та. Депутатът се възмущаваше от закриването на някакъв завод, давал хляб на много роми от Лом и го питаше за някаква компенсация.
    Сега потърсих в нета и виждам, че ситуацията и на други места в Северозападна България не е била различна:
    https://www.lentata.com/page_14595.html





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK