През 2019 г. бизнесът започна борба с климатичната криза

През 2019 г. бизнесът започна борба с климатичната криза

© Nacho Doce, REUTERS



Повишаване на световните температури, изменени климатични модели, покачване на морското
равнище, намаляване на биоразнообразието - светът търпи последиците от климатичните промени, в които не всички са убедени. Изглежда обаче, бизнесът няма съмнения и все по-активно търси начини за
конкурентоспособно справяне с един от най-значимите проблеми днес, превърнал се в чувствителна тема за обществото.


Извънредно климатично положение


Изразът бе определен от Оксфордския речник за дума на годината заради увеличената му сто пъти употреба през последните 12 месеца. Изданието го дефинира като ситуация, в която се изискват спешни действия за намаляване или спиране на климатичните промени и за избягване на потенциално необратими щети за околната среда.


Колко е извънредно климатичното положение се вижда от данните изнесени от редица организации. Според доклад на Световната метеорологична организация тази година е сред трите най-топли, регистрирани от 1850 година, а настъпващите климатични промени се дължат на парниковите газове в резултат на човешката дейност.




В друг доклад организацията алармира, че концентрацията на парникови газове е достигнала рекордни нива през 2018 година.


Програмата на ООН за околната среда предупреди, че температурата на Земята в края на нашия век може да се увеличи с 3.4 до 3.9 градуса Целзий, ако парниковите емисии не бъдат рязко ограничени още от идната година. За да бъде ограничено затоплянето в идеалния случай до 1.5 градуса по Целзий спрямо доиндустриалната ера, каквато е целта на Парижкото споразумение за климата от 2015 година - парниковите емисии трябва да намаляват със 7.6 процента годишно от догодина до 2030 година. Така общо спадът им ще бъде 55 процента.


На този фон екопротестите по света, включително емблематичните за тази година "Петъци за бъдещето", вдъхновени от 16-годишна шведска природозащитничка Грета Тунберг, издигат нестихващи призиви за бързи и решителни действия.


Европейските лидери успяха да се споразумеят да работят за превръщането на ЕС във въглеродно неутрален блок до 2050 година, т.е. дотогава или да намалят емисиите си до нула, или да ги компенсират чрез екологични и технологични мерки и средства. Редица държави законово се ангажираха с нулев въглероден отпечатък до средата на века. В същото време САЩ започнаха процедура по изтеглянето от Парижкото споразумение.


Тазгодишната 25-а Конференцията на ООН за климатичните промени (COP-25) приключи само с призиви, а решаването на трънливия въпрос за регулацията на световния пазар за въглеродни емисии бе отложено за догодина.


Активността на бизнеса е решаваща


През изминалата година все повече компании обявиха планове дейността им да стане въглеродно неутрална, т.е. да не отделят или да компенсират по различни начини въглеродния диоксид, който е парниковият газ, емитиран в най-големи количества. Зелената вълна в бизнеса, подкрепяща целите на Парижкото споразумение, е възможност за компаниите да осигурят бъдещето си, да станат по-ефективни и да се наложат като лидери в секторите си.


Ангажиментът за въглеродна неутралност на редица фирми е възможност за тях да влязат по-бързо в новите енергийни и дигитални технологии, както и да демонстрират на клиентите си своя ангажимент с борбата срещу климатичните промени, коментира пред БТА Юлиан Попов от European Climate Foundation и бивш министър на околната среда и водите.


Някои експерти обаче поставят въпроса дали листвани компании, които са ангажирани с максималната възвръщаемост за акционерите си, ще могат да направят големите инвестиции, които се изискват в борбата срещу климатичните промени, коментира агенция "Ройтерс". Доста инвеститори обаче настояват компаниите да действат срещу опасностите от климатичните промени, а главните изпълнителни директори са изправени пред протестите на младите екоактивисти по света.


Коалиции


Близо 90 компании в сектори от хранителната промишленост до производството на цимент и телекомуникациите се включиха в инициативата на коалицията We Mean Business и поеха ангажимент да намалят парниковите си емисии. Кампанията цели да насърчи мултинационалните фирми по пътя към нисковъглеродно бъдеще. Някои компании от коалицията We Mean Business се ангажираха с постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 година, включително швейцарският концерн за храни и напитки Nestle, френската компания за строителни материали Saint-Gobain и френската козметична компания L'Oreal.


Активността на бизнеса е решаващата сила, от която се нуждаем, коментира в статия за в. "Файненшъл таймс" бившият главен изпълнителен директор на Unilever Пол Полман. Той предупреждава, че няма време да се чака отделните компании да извървят самостоятелно пътя си към устойчивост, а е нужно секторите да работят заедно и бързо в тази насока.


През септември 60 компании, включително датският транспортен концерн A.P. Moller Maersk, компаниите за суровини COFCO International, Cargill, Trafigura, минната група Anglo American и банките Citigroup, ABN AMRO и Societe Generale (SOGN.PA) дадоха начало на инициативата Getting to Zero Coalition, чиято цел е корабите и горивата за тях да станат въглеродно неутрални до 2030 година.


Една компания сама не може да движи реформата с достатъчен мащаб и скорост. Нужни са смели, секторни коалиции за промяна, отбелязва още Полман.


Секторът на морските превози отговаря за 2.2% от световните емисии въглероден диоксид, а Международната морска организация има дългосрочна цел да свие парниковите си емисии с 50% до 2050 година спрямо 2008 година.


Сектори


През последните месеци авиосекторът е особено активен в поемането на ангажименти за нулеви въглеродни емисии. EasyJet обяви, че става първият в света голям авиопревозвач с полети с нулев въглероден отпечатък. Нискотарифната европейска авиокомпания уточни, че ще компенсира въглеродните емисии от използваното гориво при полетите си и мярката ще струва на компанията 25 милиона британски лири (29.2 милиона евро) през следващата финансова година.


Тези мерки бяха обявени в момент, в който авиационният сектор е подложен на натиск да намали въглеродния си отпечатък. На авиокомпаниите са падат около 2% от въглеродните емисии в света.


IAG, компанията - майка на British Airways, се ангажира през октомври да постигне нулеви въглеродни емисии до 2050 година. Нейният пример бе последван от австралийската Qantas и нискотарифната Norwegian Air. Авиокомпаниите Air France и British Airways обявиха намерения да компенсират въглеродните си емисии на всичките си вътрешни полети.


Тези ангажименти са доста по-амбициозни от плановете на Международната асоциация за въздушен транспорт (МАВТ - IATA), която цели да намали наполовина вредните емисии от сектора до 2050-а спрямо 2005 година чрез компенсационни мерки по схемата Corsia на Международната организация за гражданска авиация на ООН.


През изминалата година все повече компании възприемат подхода за компенсиране на въглеродните си емисии, което им позволява да отделят определено количество въглероден диоксид, компенсирано след това например чрез финансиране на проекти за намаляване на вредните емисии. Тези схеми обаче са критикувани от природозащитни организации като вариант за измъкване, а не за реално намаляване на замърсителите.


Испанската Repsol стана първата водеща енергийна компания, която се ангажира да сведе до нула въглеродните си емисии до средата на века, изпреварвайки Royal Dutch Shell, която пък пое ангажимент да намали емисиите си наполовина за същия срок.


Няколко компании в този сектора си поставиха краткосрочни цели за свиване на емисиите си, но никоя преди Repsol не се е ангажирала с такава дългосрочна цел.


Компаниите увеличават производството на природен газ, което е по-малко замърсяващо изкопаемо гориво, и залагат на възобновяемата енергия като слънчевата и вятърната, чието потребление се очаква да скочи през идните десетилетия, тъй като търсенето на електроенергия расте.


Горенето на изкопаеми горива е източник на около две трети от световните парникови емисии. Вредните емисии, свързани с енергията, са се увеличили с 1,7 % през 2018 година според Международната агенция за енергията.
През септември шефът на Amazon Джеф Безос обеща да направи най-голямата американска компания за онлайн търговия въглеродно неутрална до 2040 година. Амазон ще използва 100% възобновяема енергия от 2030 година спрямо 40% сега.


Компанията за онлайн търговия Zalando се ангажира да поставя слънчеви панели и да ползва нисковъглеродни технологии в новите и съществуващите си разпределителни центрове до 2023-а и работи по ангажимента си за нулеви въглеродни емисии.


Компанията - майка на Ikea, обяви през ноември, че ще инвестира допълнителни 200 милиона евро в зелена енергия и засаждане на дървета като част от плана на най-голямата в света компания за търговия с мебели да стане въглеродно неутрална до 2030 година.


В химико-фармацевтичния сектор тази година гигантът Bayer си постави за цел да постигне въглеродна неутралност до 2030 година чрез програма за намаляване и компенсиране на парниковите си газове. Групата възнамерява да премахне отделяните от нейните производства 4 милиона тона въглеродни емисии годишно чрез масово въвеждане на възобновяеми енергии и чрез мерки за енергийна ефективност.


Според Юлиан Попов ангажиментът за въглеродна неутралност на редица компании е постижим, а в някои случаи и финансово печеливш. Важно е обаче да се следят детайлите и това в каква степен ангажиментът за въглеродна неутралност е реален и дали не е резултат на творческо счетоводство. Във всички случаи ще виждаме все повече големи фирми, които поемат подобен ангажимент, посочи бившият министър на околната среда и водите. /БТА-ИКО

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK