© Associated Press
Залата с 3004 места е претъпкана, а стотици правостоящи извисяват телефоните си към тавана. Опитват се да снимат руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган; дори високият домакин изглежда дребен, тъй като сцената е далеч.
Двамата излизат след тържествена музика, каквато обикновено звучи за посрещане на турския държавен глава на многохилядните му митинги. Те се редуват да изтъкват ползите от съвместната си работа за региона и за собствените си страни. Ердоган приветства интереса на Европа, но не скрива кой според него печели най-много от проекта и това не е нито Европа, нито Русия.
И от двамата звучат благодарности и почти всеки път, когато ги изказват, камерите се спират върху няколко души на първия ред. Сред тях са колегите им лидери от България и Сърбия, премиерът Бойко Борисов и президентът Александър Вучич.
Така газопроводът "Турски поток" става материална реалност в конгресния център "Халич" в Истанбул. Материална, защото поне първата му тръба (и част от втората) са факт, а първата дори работи независимо от американската заплаха за санкции. Борисов, в чиято държава влиза тръбата, не се уморява да използва друго название за проекта и частта му в момента, когато премине българската граница - "Балкански поток" (макар при достигането си до сушата на Балканите той все още да е "Турски" и така да го наричат и в Сърбия). Причината е, че на българска земя той формално е част от националната газоразпределителна мрежа. "На територията на България няма "Турски поток"," повтаря той и не скрива яда си към журналистите, които използват друго име.
Борисов вярва, че и други могат да наричат по същия начин проекта, който за България заменя един източник на руски газ с друг, но ѝ носи и транзитни такси (възможност, за която ще си плати стотици милиони евро). Пред камерата (или по-точно пред екраните на всички, които го следват във "Фейсбук"), по време на беседата си с Вучич той издейства обещание и Сърбия да ползва термина "Балкански поток". Симпатизиращи на Вучич сръбски издания веднага подхващат и двата термина: след обещанието му думата "Балкански поток" се появява и в тях, и в публикации на профилите му в социалните мрежи, но като част от "Турски".
Малко преди тази среща камерите в залата на центъра "Халич" улавят друго. След като президентите на Русия и Турция разказват за всички ползи за Европа от нейната тръба на "Турски поток", Борисов и Вучич са поканени на сцената като двама от дузина присъстващи, на които трябва да се изкажат благодарности, и застават до Путин и Ердоган. Пускането на "Турски поток", разбира се, не става в залата, а с видеоконферентна връзка с Анапа и Къйъкьой в Русия и Турция с одобрението на държавните глави.
Тук идва "изненадата" (по думите на Ердоган) и "шоумоментът" (според ТАСС) за балканските гости. След като тръгналият по тръбата газ свързва Анапа и Къйъкьой, всички на сцената са приканени да пристъпят крачка. Когато две поставени на сцената тръби с надписи "Турецкий поток" и TurkStream се сливат в една, Борисов и Вучич имат възможност пред всички тези погледи заедно с Путин и Ердоган да повъртят символичния червен кран.
С това се изчерпва и участието им в церемонията, обновила енергийната карта на региона.
Едно не се е променило след нея. По "Балкански поток" ще тече изключително руски газ, от който Сърбия и Унгария, когато европейската тръба бъде завършена, ще купуват фиксирани количества. "Газпром" резервира мощността му, за да може да превози тези обеми от "Турски поток", и те няма да се търгуват на българска територия; нещо, което Борисов не оспори по време на брифинга на летището в София. Впрочем самият премиер започна да коментира вчерашното събитие с думите: "Турция и Русия пуснаха своята част от "Турски поток".
© Associated Press
Като използва "Балкански поток", той се опитва да насочи вниманието към бъдещата роля на България на страна, която транзитира газ. На въпроса за мощността, запазена от "Газпром", той отговори с думите: "Разбира се, че е (газопроводът) резервиран, това означава, че има смисъл да строим. И ние днес резервирахме 320 млн. куб. м втечнен." Има се предвид газът от Александруполис, който трябва да пристига през интерконектора между Гърция и България. Това също по вчерашните му думи ще помогне да се внася газ от различни източници - "руски, американски, азерски".
Проблемът е, че титлата "транзитираща и разпределяща страна" (заради проекти като Трансанадолския газопровод (ТАНАП) и "Турски поток") вече поиска Турция - по време на същата реч в "Халич" Ердоган я позиционира като "глобален хъб на енергийните доставки". В Гърция ТАНАП се свърза с Трансадриатическия (ТАП), а и именно нейният терминал в Александруполис, от чиито акции Борисов вчера обяви, че България купува 20%, трябва да доставя американския втечнен газ. С Кипър и Израел Гърция ще опита да си осигури още един източник - Източносредиземноморския газопровод.
Така претендиращите да са "хъб" страни в региона станаха няколко; Гърция и Турция обаче са по-близо до входа на доставките и не е съвсем ясно какво и колко голямо е предимството на България пред тях, когато всички споменати проекти бъдат завършени.
