Китайската пропаганда протяга "пипала" към стотици милиони зрители по света

Китайската пропаганда протяга "пипала" към стотици милиони зрители по света

© Associated Press



Китайската комунистическа партия е успяла чрез държавно медийно съдържание да достигне до "стотици милиони телевизионни зрители, радиослушатели и потребители на социалните мрежи в чужбина, в много случаи - без прозрачност за произхода му."


Това е едно от многото заключения в доклада "Глобалният мегафон на Пекин", публикуван от организацията "Фрийдъм хаус" тази седмица. В текста се отбелязва, че от 2017 г. тази тенденция набира още повече сили чрез тактики на китайската дипломация, държавни медии и посредници на партията.


Цензура, пропаганда и контрол над системи, предоставящи съдържание, дезинформационни кампании "в руски стил" и опити за манипулиране на резултати от търсене в глобални онлайн платформи са част от споменатите методи. Основните елементи са три: "насърчаване на собствените позиции" в медиите чрез пропаганда, атака срещу критичните гласове и "контрол върху системи за предоставяне на съдържание", продължава "Фрийдъм хаус". Нарастват и средствата, които страната е готова да заделя за експанзията на собствените си държавни медии - от 6 млрд. долара през 2009 г. до 10 млрд. годишно през 2017-а.




"Междувременно журналисти, потребители на новини и рекламодатели в страни от Швеция до Русия, Южна Африка, Съединените щати и Австралия се сблъскват със сплшване или цензура на политическо съдържание, което ККП смята за нежелано." Известен е и опит на китайски дипломати да сплашат директора на американска телевизия, основана от хора от китайски произход, практикуващи забранената в азиатската страна духовна практика фалун гонг.


От китайските общности към всички по света


В доклада се казва, че правителствени агенции заедно със самата партия работят особено за влияние върху говорещите китайски общности в чужбина. Друг способ е създаване на препяствия пред работата на чуждестранните кореспонденти в самия Китай. "Обхватът, агресивността и сложността на новите тактики" обаче са нещо ново, продължава текстът на неправителствената организация. Освен това същите тактики, използвани за диаспората в чужбина, вече целят да влияят на масмедиите в няколко страни. Информационната инфраструктура на някои държави се оказва в китайски ръце, тъй като фирми, близки до комунистическата партия, поемат контрола над платформи, разпространяващи съдържание.



По-видимо е усилието на китайските власти да представят Китай като модел за другите страни и правят конкретни стъпки чрез обучаване на чуждестранни журналисти (например от Пакистан и Шри Ланка) и техногични трансфери към чужди държавни медии. Могат да се дадат примери от Кения - където популярна платформа за цифрова телевизия предлага китайската държавна програма, но не и международните новинарски канали, в най-евтиния си пакет - или предаването "Часът на Китай" със съдържание от същия източник в Пекин в най-гледаното време в Португалия.


"Където и да са читателите, където и да са зрителите, там пропагандните информации трябва да разпрострат пипалата си", цитира докладът реч на китайския президент Си Цзинпин от февруари 2016 г. Тази глобална медийна експанзия в действителност започва още при предшественика на Си, Ху Дзинтао, но стратегията за нея става все по-всеобхватна именно при сегашното ръководство - държавният глава използва силно съсредоточената си политическа власт, за да направи това.


Ограниченията на китайското влияние


В местни медии публикуват статиите си посланиците на Китай в Аржентина, Индонезия, Великобритания (в последния случаи става дума за авторитетни издания като "Икономист" и "Файненшъл таймс"), САЩ (интервю за популярното след либералите обществено радио NPR и консервативната "Фокс нюз") и други. Платено китайско съдържание се появява като добавка към големи вестници в Испания, Великобритания, Австралия, Аржентина и Перу, а "Синхуа" развива партньорства с държавни агенции в Италия, Бангладеш, Индия, Египет, Тайланд, Виетнам, Беларус и Лаос. Зимбабве, Тайланд, Перу, Колумбия и Мексико имат случаи на обмен (или покупка) на държавно медийно съдържание от Китай в телевизиите си.


Примери с държави, в които частни или обществени медии тясно сътрудничат с китайски или където Китай използва други лостове за влияние (например сплашване), свързани с конкретни медии или случаи на отразяване.

© Freedomhouse.org

Примери с държави, в които частни или обществени медии тясно сътрудничат с китайски или където Китай използва други лостове за влияние (например сплашване), свързани с конкретни медии или случаи на отразяване.


Самият Китай разполага и със собствени държавни медии с международно присъствие - телевизиите China Global Television Network (CGTN) и China Central Television (CCTV), англоезичният вестник China Daily, органът на комунистическата партия People’s Daily, агенциите "Синхуа" и China News Service. Специално CGTN има програма, достъпна сателитно в целия свят на английски, испански, френски, арабски и руски. Част от публикациите на страниците на канала и в профилите му са с обичайните панди, проекти за развитие и китайски културни събития и обекти; от година обаче зачестяват негативни публикации за враговете на партията - например миналото лято се появиха видеоклипове, сравняващи протестиращите в Хонконг с терористи или повтарящи доказано манипулирани публикации за тях. На страниците във "Фейсбук" на CGTN на английски, испански и френски се появи контраатака срещу критики на практиките в Синцзян и интернирането на уйгурите.


Тактиките, използвани откакто Си е на власт, жънат забележителен успех в подобряването на образа на Китай по света (особено в Африка, Русия и Филипините), но срещат и отпор от журналисти, политици, технологични компании и представители на гражданското общество. Китайските възможности в чужбина имат естествени ограничения, ако става въпрос за държавно медийно съдържание, а и обществата търсят начини за повишаване на прозрачността и разнообразие в източниците на финансиране, за да защитят медийната си свобода. Същевременно това въздействие не спира да нараства бързо.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK