Енергийна независимост: Критиците нажежават дискусията за добива на втечнен газ в Хърватия

Мястото на новия терминал за втечнен природен газ на северния край на хърватския остров Крък

© Балканска мрежа за разследващи репортажи

Мястото на новия терминал за втечнен природен газ на северния край на хърватския остров Крък



Obliti privatorum publica curate," гласи надписът на латински език над вратата на кметството - "Забрави частното, грижи се за общественото". За Мирела Ахметович, кмет на морския град Омишал на хърватския остров Крък, това е максима, според която си струва да се живее. Тя трябва да е във ваканция, но вместо това е в офиса си и обсъжда енергийния проект, срещу който се бори през последните три години.


Ахметович, на 38 години, не пести думи. Тя организира мислите си методично, точно като документите, подредени в дебела, червена папка на бюрото пред нея: писма с оплаквания, писани до министри и държавни институции, повечето от които останали без отговор.


"Докато съм кмет на Омишал ... ще изнамеря всеки законен начин да се закрие този проект", казва Ахметович за Балканската мрежа за разследващи репортажи /БМРР/. "Това е моя работа, мой дълг и мое удоволствие. Ще пиша на президента на света, ако трябва".




Проектът, срещу който тя се бори, е за плаващ терминал за втечнен природен газ (LNG), който да бъде построен на северозападния бряг на Крък, най-големият остров в Хърватия и топ туристическа дестинация. Смятан за "проект от стратегически интерес", той включва акостиране на пригоден нефтен танкер с дължина 280 метра, изтипосан срещу руините на древния римски град Фулфинум, близо до Омишал. Гледката, която се разкрива от там е към искрящия залив на Риека в северната част на Адриатика.


Крайбрежния град Омишал в северната част на Адриатическо море

© Балканска мрежа за разследващи репортажи

Крайбрежния град Омишал в северната част на Адриатическо море


На цена от 234 милиона евро, терминалът ще позволи на кораби, натоварени с природен газ, да разтоварят течния си товар за преработване на място в обикновен газ, който след това може да бъде разпространен по хърватските тръбопроводи. При пълен работен капацитет той би могъл да преработва 2,6 милиарда кубически метра газ годишно, което се равнява на близо 80 на сто от годишното потребление на газ в Хърватия. Терминалът предстои да бъде построен и разработен до 2021 г.


Инициативата е получила значително финансиране от ЕС, като един от Проектите за общ интерес на блока, определени като ключови трансгранични инфраструктурни проекти, които свързват енергийните системи на държавите-членки. Правителството казва, че е "важно за енергийната независимост и сигурност на Хърватия", защото ще помогне за диверсифициране на доставките на газ - любезно казано, по този начин Хърватия няма да трябва да разчита толкова много на Русия. Но експерти, активисти и местни жители, интервюирани от БМРР, разглеждат проекта, като поучителна история за това какво се случва, когато сляпото придържане към догмата за енергийна сигурност побеждава здравия разум.


Кметът на Омишал Мирела Ахметович прелиства папка с документи в кметството

© Йелена Прторич

Кметът на Омишал Мирела Ахметович прелиства папка с документи в кметството


Критиците казват, че правителството е съставило план без да направи внимателна проверка или да се консултира с тези, които ще бъдат засегнати. Те също се противопоставят на проекта и от екологични съображения, описвайки го като заплаха за морския живот в тюркоазените води на Крък. Освен това, има съмнения и относно неговата икономическа жизнеспособност. Въпреки, че правителството никога не е правило публично достъпен точния анализ на разходите и ползите, БМРР успя да разкрие, че Хърватия прави груба грешка, която ще доведе до колосално разхищение на парите на данъкоплатците.


По-малко от година преди терминалът трябва да започне да оперира, всички индикатори сочат, че има малка вероятност печалбите от проекта да покрият разходите по него. Нито пък е вероятно той да помогне особено за намаляване на цените на газ за хърватските потребители.


Всъщност, експертите твърдят, че хърватските данъкоплатци ще платят сметката за 100 000-тонен трън в очите със съмнителна стойност за енергийната независимост на страната, който ще е главно от полза за други страни в региона.


Изграждане на пристанище за свързване на бъдещия LNG терминал с брега на Омишал

© Балканска мрежа за разследващи репортажи

Изграждане на пристанище за свързване на бъдещия LNG терминал с брега на Омишал


Енергийна ортодоксалност в ЕС


С находища на природен газ в Адриатическо море и региона на Източна Славония, Хърватия се справя доста по-добре от много други страни от ЕС, по отношение на енергийната си независимост. "В момента произвеждаме достатъчно газ, за да задоволим почти половината от нуждите си", казва Катарина Симон, специалист по газове във Факултета по минно дело, геология и нефтено инженерство към Загребския университет. "Но тъй като националното ни производство се свива, ставаме все по-зависими от вноса".


Подобно на други места в Европа, Хърватия внася газ от Русия - около 2,04 млрд. куб. м. или две трети от годишното потребление на страната, по данни на руския газов гигант "Газпром". За сравнение, същата година Германия внася 58,5 млрд. куб. м., което прави "Газпром" най-големият купувач в Европейския съюз. Словакия, чието население е само малко по-голямо от това на Хърватия, е внесла 5,8 млрд. куб. м.


След поредица руско-украински газови спорове през последните десетилетия, които осуетяват доставките на газ за Европа, ЕС започна да търси алтернативни източници на газ и LNG зае централно място в енергийната му политика.



LNG е съкращение, което говори точно толкова за метода на транспортиране, колкото и за самия газ. За да се минимизират разходите за доставка на газ на дълги разстояния, природният газ се охлажда до минус 162 градуса по Целзий, превръщайки се в течен. Това го компресира до 600 пъти. След това втечненият газ се транспортира до терминалите за внос на LNG, като този, планиран в Омишал, където той се регазифицира преди да бъде изпомпан в газопроводи и да достигне до потребителите.


Такива терминали за внос на втечнен природен газ са станали новите точки за доставкa на неруски газ за Европа. LNG се разглежда и като "преходно изкопаемо гориво", част от стратегията на ЕС за постепенно намаляване употребата на въглища и нефт. През 2016 г. Европейската комисия представи стратегия на ЕС за втечнен природен газ и съхраняване на газ, която включва изграждането на необходимата инфраструктура "за завършване на създаването на вътрешен енергиен пазар и определяне на необходимите проекти за прекратяване зависимостта на определени държави-членки от един източник на доставки на газ".


Паско Сабидо, изследовател в "Обсерватория корпоративна Европа", организация с неправителствена цел, базирана в Брюксел, която следи ефекта на корпоративното лобиране върху политиката на ЕС, заявява, че натискът за повече инфраструктура за втечнен природен газ идва от газовата и газопроводната индустрии, както и от товарния сектор, който осигурява LNG гориво за кораби. "Тази инфраструктура е направена да издържи", каза той пред БМРР в телефонно интервю. "След 20 години за тези компании ще бъде по-лесно да забавят процеса на намаляване използването на природен газ с аргумента, че ние сме изградили цялата тази инфраструктура и не трябва да я изоставяме."


През октомври "Обсерватория корпоративната Европа" обедини усилия с групи за опазване на околната среда, включително "Приятели на Земята" и "Greenpeace", за да публикува изследване, сочещо, че от 2010 г. насам, пет петролни и газови гиганта - "Shell", "BP", "Total", "ExxonMobil" и "Chevron" - са изхарчили поне 250 милиона евро в опити за лобиране на ЕС.


Докладът също така отбелязва, че ЕС, въпреки заложената си директива за борба с климатичните промени, щедро субсидира газовата инфраструктура. "Над 1,6 милиарда евро са вложени в газови проекти от 2014 г. насам, въпреки че ни е известно, че всяка допълнителна изградена инфраструктура ни прави заложници на изкопаемите горива за в бъдеще", се казва в изследването.


Според пазарно проучване на немската енергийна консултантска фирма "Team Consult" към края на 2017 г., общият капацитет за презареждане в 24-те мащабни терминала за втечнен природен газ в ЕС, възлиза на 146 милиарда куб. м., в сравнение с 90 милиарда куб. м. през 2007г. Очаква се тази цифра да нарасне значително, благодарение на 22 допълнителни мащабни терминала за внос на втечнен природен газ, които са или в процес на планиране или на разглеждане в Европа (17 в страни от ЕС), според представителният орган "Газова инфраструктура Европа".


Този бум на LNG инфраструктурата е горещо приветстван от другата страна на Атлантическия океан, където САЩ се превърна в един от най-големите износители на газ в света. Американската Администрация за енергийна информация очаква 2019 г. да бъде рекордна година за износа на природен газ.
На срещата си с президента на САЩ Доналд Тръмп през 2018 г., бившият председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, обеща, че "Европа ще внесе повече газ от САЩ".


Майк Фулууд, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания, заяви, че подобни изявления водят до подвеждаща представа как работи пазара. "Юнкер не купува газ, а Тръмп не го продава", казва той в телефонно интервю. "Пазарът купува и продава газ".


За Фулууд едно от основните предимства на LNG терминалите е фактът, че те могат да бъдат използвани, като средство за договаряне с Русия. "При наличието на алтернативен източник на доставки на газ е по-лесно да се преговаря с "Газпром" за по-ниски цени", казва той.


С или без терминал, това не е кой знае каква опция за Хърватия в близкото бъдеще. През 2017 г. един от основните доставчици на газ "Prvo plinarsko društvo" подписа 10-годишен договор с "Газпром", който циментира цената за милиард кубически метра газ годишно до 2027 г. "Хърватия се връща към" Газпром "- четеше заглавие в руския всекидневник "Коммерсантъ", когато новината се разчу.


Белина в морето


"LNG Hrvatska" ("LNG Хърватия"), държавната компания, отговаряща за изпълнението на проекта в Крък, не отговори на молбите за интервю или имейл въпросите на БМРР. Но критиците на плана за втечнен природен газ казват, че сляпото придържане към енергийната стратегия на ЕС, е улеснило правителството в това да пренебрегне въпроси, които биха обрекли на провал други инфраструктурни проекти.


Веран Пиршич, президент на екологичната неправителствена организация "Eko Kvarner", базирана в Крък, е един от по-гласните противници на терминала. Пиршич е грубоват мъж с любезни маниери. Когато мобилният му телефон звъни, той изпълнява успокояващата песен на Евразийския златен ориол, птица, която е честно срещана из тези части. На перваза на домашния му офис в село Нивице, южно от Омишал, той държи три японски меча. Пиршич показва как държи мечовете по време на медитация, което му помага да се освободи от напрежението, когато кампанията стане твърде стресираща.


Той успешно се е преборил с нефтеното сондиране в Адриатика, добива на въглища в хърватския полуостров Истрия и проект за разширяване на руски нефтопровод до Адриатическо море. Към момента, той е най-загрижен за действието, което терминалът за втечнен природен газ ще окаже върху местната околна среда.


През ноември 2017 г. "LNG Хърватия" бива домакин на публична презентация в Омишал заедно с "EKONERG", фирмата, която е направила проучването за въздействие върху околната среда, изисквано от закона. Около 400 местни жители, от община от 2500 души, присъстват на събитието, което включва сесия с въпроси и отговори, която продължава почти пет часа.


В аудиозапис от сесията мениджърите се чуват да дават объркани, несвързани отговори, докато все по-враждебно настроената тълпа изразява опасенията си. В един момент, местен човек, който се представя като Бранко Бан, започва да пита за замърсяването от натриев хипохлорит, използван за почистване на промишлени компоненти.


Експертите на "EKONERG" се опитват да сменят темата, но Бан е направил сметки въз основа на цифрите в доклада за въздействието върху околната среда. Отбелязвайки, че натриевият хипохлорит е де факто белина, той заявява: "Всяка година ще изливате около 376 000 килограма белина в морето!"


На записа присъстващите ръководни кадри не го отричат. Въпреки това година по-късно, през ноември 2018 г., "LNG Хърватия" публикува на уебсайта си, че закупеният от тях превозвач на втечнен природен газ, ще използва "механично почистване", а не хипохлорит, за почистване на промишлени компоненти.


Пиршич категоризира цялата презентация, като фиаско за "LNG Хърватия".


Той казва, че компанията не успява да облекчи тревогите на местните жители, включително тези относно негативното въздействие върху туризма, опасностите за морската флора и фауна и рисковете, свързани с излагането на терминала на небезизвестните силни ветрове в региона. Екипът на европейския комисар за енергетиката казва на БМРР в имейл, че "всички мащабни инфраструктурни проекти трябва да се развиват в тясно сътрудничество с местните власти и гражданите, живеещи близо до дадения проект".


Но според Пиршич и кмета Ахметович подобно сътрудничество за съжаление липсва. А и местните жители не биват съблазнени от перспективата за много на брой нови работни места, тъй като терминал с такъв размер обикновено се управлява от екипаж от едва 30-40 души. Те на свой ред ще бъдат наети от норвежката компания "Golar Power", която ще отговаря за експлоатацията и поддръжката на терминала.


Междувременно Ахметович твърди, че министърът на околната среда и енергетиката Томислав Чорич се опитва да я убеди да не критикува проекта в медиите, като й обещава да финансира проект за водна инфраструктура в Омишал - стига тя да млъкне.


Спомняйки си за среща с Чорич през ноември 2017 г., тя казва пред БМРР: "Разбрах, че всъщност бивам подкупена с държавни пари." Чорич не отговори на молбата за интервю или на имейл въпросите на БМРР. Попитана относно обвинението на Ахметович, пресслужбата на министерството отказа да "коментира тези неоснователни твърдения".


Ахметович е член на лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), която е основната опозиция на управляващата коалиция, ръководена от консервативната партия Хърватски демократичен съюз (ХДС), член на която е Чорич. Тя обаче отрича, че противопоставянето й на терминала се ръководи от партийна политика, отбелязвайки, че членовете на регионалния съвет, както от СДП, така и от ХДС са гласували единодушно срещу проекта през ноември 2017 г. (въпреки че съветниците от ХДС се въздържат от вота си по време на следващия дебат, пет месеца по-късно).


Въздушна снимка на стоителната площадка на LNG терминала

© Балканска мрежа за разследващи репортажи

Въздушна снимка на стоителната площадка на LNG терминала


През юни 2018 г. парламентът одобри "Lex LNG", закон, който проправя път към изграждането на терминала и изглажда проблемите с правата на собственост, за да се ускори процеса.


Твърде малко, твърде късно


Независимо от въпросите, свързани с околната среда и прозрачността, хората, работещи в газовата индустрия, се опасяват, че проектът за втечнен природен газ чисто и просто ще се окаже неустойчив. Дария Карасалихович-Седлар, специалист по икономика на нефт и газ, от катедрата по Петролно инженерство към Загребския университет, заявява, че Хърватия се появява твърде късно на сцената за втечнен природен газ, за да бъде надежден играч.


"Преди десет години пазарът не беше толкова наситен с природен газ", каза тя. "Можехме да станем център за газ". Не само, че броят на проектите за втечнен природен газ другаде в Европа се е увеличил, а и Транс-Адриатическият газопровод (TAГ), свързващ северна Гърция с Италия, през Албания, трябва да започне да функционира през 2020 г.


Площадката на вече несъществуващия завод " Dina Petrokemija " на нос на оствор Крък, непосредствено до Омишал, в близост до строителната площадка на LNG терминала

© Балканска мрежа за разследващи репортажи

Площадката на вече несъществуващия завод " Dina Petrokemija " на нос на оствор Крък, непосредствено до Омишал, в близост до строителната площадка на LNG терминала


TAГ е част от така наречения Южен газов коридор, който обещава доставки на природен газ от Каспийския регион до Европа чрез Балканите и Централна Европа. Идеята за изграждане на терминал за втечнен природен газ в Омишал датира от средата на 90-те години на миналия век, когато хърватската държавна петролна компания "INA" го предлага за пръв път. Но първоначалният план така и не преминава проучвателния етап.


Концепцията се заражда отново в началото на 2000-те години със създаването на "Adria LNG", международен консорциум от енергийни фирми, състоящ се от германския "E.ON Ruhrgas", френския "Total", австрийския "OMV", чешко-германския "RWE" и словенския "Geoplin".


Планът на "Adria LNG" за терминал от 10 милиарда кубични метра годишно има за идея да създаде газов център за региона, който да бъде изграден в партньорство с "Dina Petrokemija", хърватски химически комбинат, който тогава оперира на един от носовете на остров Крък, в близост до Омишал.


За да се регазифицира втечнен природен газ, той трябва да се нагрее до температура, по-висока от 0 градуса по Целзий. "Adria LNG" иска да използва готово-загрята вода, която бива страничен продукт от химическо производство в "Dina Petrokemija". Йосип Шепцич, бивш специалист по научни изследвания и развитие в "Dina Petrokemija", си спомня за проекта, като за "сериозен". "Администрацията ни се бавеше и чуждестранните компании изгубиха търпение", казва той.


През 2010 г. "Adria LNG" затваря офисите си в Загреб. БМРР се обърна към всички компании в консорциума, за да попита защо проектът бива замръзен, но те отказаха коментар.


Безплатен за останалите


Използвайки данните на правителството, БМРР постави под микроскоп бизнес казуса за най-новия проект за терминал. Цената от 233,6 милиона евро за терминала за втечнен природен газ, включва 159,6 милиона евро за закупуване на норвежки танкер, построен през 2005 г., и преобразуването му в "устройство за плаващо съхранение и регазификация", като е наречено съоръжението. От общите капиталови разходи, Европейският съюз покрива 101,4 милиона евро.


Хърватското правителство ще изплати 100 милиона евро от държавния си бюджет. През юли Европейската комисия одобри използването на пари на данъкоплатците, обосновавайки рещението си като "в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ" срещу нарушаване на конкуренцията. Останалите 32,2 милиона евро ще дойдат от дружествата майки на "LNG Хърватия": енергийното дружество "HEP" и оператора на преносни тръби "Plinacro", и двете, от които, държавни.


За да получат финансиране от ЕС, инфраструктурните проекти трябва да докажат, че ще бъдат икономически жизнеспособни. Това става чрез иницииране на тръжен "Open Season" ("Отворен сезон"), за да се определи пазарния интерес и да се идентифицират потенциални клиенти.


По време на "Open Season", "LNG Хърватия" получава обвързващи оферти от едва двама купувачи. Единият е държавна нефтена и газова група "INA", а другият - "HEP". Заедно те се ангажират да купуват 520 милиона кубически метра газ годишно.


Това е далеч от 1,5 милиардата кубика газ, които Европейската комисия е заявила, че са необходими, за да се избие инвестицията в терминала. Въпреки безперспективните цифри, в началото на 2019г., правителството решава да финансира проекта.


Базираният в Риека ежедневник "Novi list" цитира директора на "LNG Хърватия" Барбара Дорич, която казва, че "икономическият тест на терминала е положителен" и "цените на втечнен природен газ ще бъдат конкурентни", което означава, че купувачите ще бъдат привлечени към ниските цени на газа и по този начин ще направят терминала печеливш.


Но анализаторите казаха, че нейната увереност може да е неоснователна.


Всъщност, "LNG Хърватия" не упражнява никакъв контрол върху цената на газ, преминаващ през терминала, тъй като договорите се изготвят директно между купувачи (компании, които продават газ на крайни потребители) и продавачи (компании износители на втечнен природен газ). Тъй като "LNG Хърватия" по същество е трето лице, което доставя услуги, чиято единствена роля е да регазифицира втечнена газ, закупена и продадена от други, единствената цена, на която може да влияе, е оперативната тарифа, която ще таксува.


"Колкото и да са конкурентни вашите тарифи, никоя компания няма да купи вашия втечнен природен газ, ако може да получи по-евтин газ през газопровода", заявява Карасалихович-Седлар от Загребския университет. През юли Европейската комисия казва, че въз основа на офертите от "Open season", "Хърватия твърди, че разликата във финансирането ще възлиза на 193 милиона евро загуба".


И дори, ако перспективата за закупуване на втечнен природен газ от износители по целия свят може да послужи като коз при преговорите с Русия за цените на газ, има вероятност сметките за газ на хърватите да не намалеят, каза Фулууд от Оксфордския институт за Енергийни изследвания.


"Тъй като терминалът се финансира с държавни пари, благодарение на хърватските данъкоплатци, де факто той става безплатен за останалите страни, които биха се възползвали от него ", казва той.


Една таква страна е Унгария.


През април хърватският министър на Околната среда и енергетиката обяви, че Унгария иска да закупи 25 на сто дял в "LNG Хърватия" (виж карето). Пал Сагвари, генерален посланик на международните енергийни отношения от унгарското външно министерство, заяви в телефонно интервю за БМРР, че преговорите продължават.


"Унгария винаги е проявявала интерес към терминала, защото се стремим да диверсифицираме нашите източници на газ", казва той.


През 2017 г. "Газпром" доставя седем от 10,3 млрд. куб. метра газ, които Унгария консумира през годината, според руския износител на газ. С основен договор за доставки на газ между Унгария и Русия, който трябва да изтече през 2021 г., Будапеща се надява да може да предоговори условията и цените. "[Хърватският терминал] би бил един изключително полезен инструмент за преговори за нас", каза Сагвари.


Облаци се влачат в небето над "Independance", 294-метров терминал за втечнен природен газ в литовския пристанищен град Клайпеда

© Йелена Прторич

Облаци се влачат в небето над "Independance", 294-метров терминал за втечнен природен газ в литовския пристанищен град Клайпеда


Независимост по балтийски


За да разбереш какво е да имаш терминал за втечнен природен газ в непосредствена близост, можеш да погледнеш към прибалтийското пристанище Клайпеда, третият по големина град в Литва. В добре поддържания център на Клайпеда, саксии с цветя красят прозорците на къщи в северен стил, докато жилищни блокове от съветско време доминират в голяма част от остатъка от града.


Закотвен в центъра на оживеното пристанище на Клайпеда е "Independence" ("Независимост"), първият и единствен LNG терминал в Литва. Успехът на "Independence" отразява яснота на целта, която липсва в плановете на "LNG Хърватия", казват експертите, които го дават за пример, като добре планиран терминал за втечнен природен газ, който е довел до реални промени в енергийната независимост на страната.


Терминалът е построен с почти 450 милиона евро от парите на данъкоплатците, сочи Европейската комисия, която одобрява държавната помощ през 2013 г. с мотива, че "подпомага енергийни цели на ЕС без да води до нежелани смущения на пазара".


От начало до край, целият проект "Independence" е изпълнен за по-малко от четири години. В сравнение с това, терминалът в Омишал отнема вече 15 години накъсано планиране, в изпълнение на различни участници.
С дължина от 294 метра, пригоденият нефтен танкер е едва малко по-голям от този, който бива престрояван за проекта в Крък, но може да преработва до четири милиарда кубически метра природен газ годишно - почти двойно капацитета на хърватския терминал.


Футболно игрище "файв а сайд" (с по пет играча в отбор) на огромната палубата на "Independence" показва пълния размер на терминала за втечнен природен газ в Клайпеда. Членовете на екипажа от 30 човека използват терена, за да раздвижат краката си между доставките на LNG

© Йелена Прторич

Футболно игрище "файв а сайд" (с по пет играча в отбор) на огромната палубата на "Independence" показва пълния размер на терминала за втечнен природен газ в Клайпеда. Членовете на екипажа от 30 човека използват терена, за да раздвижат краката си между доставките на LNG


Ритис Савикис, говорител на "Klaipedos Nafta", държавният оператор на терминала, казва, че само през юни "Independence" успява да регазифицира достатъчно количество газ за производството на 2,4 тераватчаса енергия - приблизително еквивалентна на потреблението на енергия през дадения месец за прибалтийските държави Естония, Латвия и Литва.


Преди "Independence" да започне да функционира през 2014 г., тримилионното населението на Литва бива на 100 процента зависимо от руски газ. Има само един газопровод - през Беларус и един доставчик - "Газпром".
До 2018 г. Литва намалява почти наполовина вноса на руски газ, купувайки 1,4 млрд. куб. м. в сравнение с 2,7 млрд. куб. м. през 2013г., преди терминалът да бъде построен.


Заместник министър-председателят по външните работи Албинас Зананавичюс седи в кабинета си във Вилнюс, Литва

© Йелена Прторич

Заместник министър-председателят по външните работи Албинас Зананавичюс седи в кабинета си във Вилнюс, Литва


"[Изграждането на терминала] беше политическо и икономическо решение", заявява заместник-министърът на външните работи на Литва, Албинас Зананавичюс, пред БМРР по време на интервю в литовската столица Вилнюс.
Като изключим литовското знаме и президентския портрет на стената, с изобилните си растения, ниска масичка за кафе и бели кожени столове, офисът на Зананавичюс придава усещането, че си в нечия всекидневна. "Плащахме една от най-високите цени за газ в ЕС", казва Зананавичюс.


Властите определиха "Klaipedos Nafta" за оператор, а държавната компания за търговия с газ "Litgas" (част от държавната компания "Lithuanian Energy") подписа петгодишно споразумение с норвежката енергийна компания "Statoil" (по настояще "Equinor") за внос на 540 милиона кубични метра газ годишно.


Според Андрюс Шимкус, енергиен адвокат, натоварен с изготвянето на първото LNG законодателство в страната през 2010 г., изграждането на инфраструктура само по себе си не би било бъде достатъчно, за да наруши монопола на Русия на газовия пазар. За целта законодателите налагат специално договорно задължение на електроцентралите, които произвеждат топлинна енергия и електричество, и работят на газ.


"Приложихме правен инструмент, налагащ задължително употребата на 25 на сто от консумирания газ да идва от терминала за втечнен природен газ", казва Шимкус. През 2014 г., веднага след завършванена терминала, Литва успява да предоговори договорите си с "Газпром". Медиите, включително руският държавен вестник "Спутник", съобщават, че "Газпром" е намалил цените за страната с над 20 на сто.


През лятото на 2016 г. хърватският президент Колинда Грабар-Китарович посещава терминала в Клайпеда. Две нейни снимки, на които тя позира с екипажа, висят в рамки на стена в конферентната зала на кораба.


Въздушна гледка на руините на раннохристиянска базилика от V-ти век и стария римски град Фулфинум близо до Омишал

© Балканска мрежа за разследващи репортажи

Въздушна гледка на руините на раннохристиянска базилика от V-ти век и стария римски град Фулфинум близо до Омишал


Обратно в Омишал, местните жители се оплакват, че Грабар-Китарович все още не е посетила мястото на терминала за втечнен природен газ, който ще преопредели съдбата на техния град. По време на пътуването си до острова в средата на юли, тя успява да намери време да обсъди туризма с кмета на град Крък и да се срещне с местни производители на вино, сирене и маслини. Но така и не стига до Омишал.


Остров Крък планира да стане "въглеродно неутрален" до 2030 г. Градовете му са пионери в рециклирането и използването на алтернативни горива, като слънчева енергия. Местните жители се опасяват, че проектът за терминала ще бъде подигравка към стремежите им за зелено бъдеще.


В края на есента, звукът от чукове тресе въздуха на строителната площадка, докато десетки работници изсипват цимент, повдигат бетонни стълбове и полагат стоманени проводници. Пристанището, което ще свърже кораба с брега, бавно започва да се оформя.


Точно отсреща на тесния залив, римските руини на Фулфинум - любимо място за класически и джаз концерти на открито, когато времето е благоприятно - изглеждат сякаш са поникнали от тревата, простираща се чак до чакълестия плаж. През лятото заливът е популярен сред местните жители и туристите, които идват да плуват и релаксират в сянката на извисяващите се наоколо борове.


Поне един жител на Омишал е на мнение, че от конструкцията на терминала може и да излезе нещо хубаво. "Може и да не е особено популярен начин на мислене, но Омишал отдавна е индустриален град", казва Иван Леко, 34-годишен специалист по дигитален маркетинг, чиято тераса е с изглед към мястото на новия терминал. "С тръбопроводи поне няма да има активно замърсяване".


Гкедайки към строителната площадка, той добавя: "Индустрията в Омишал е причината никога да не сме имали масов туризъм. Ако докарат кораба, поне ще бъдем защитени от свръх туризъм".


Йелена Прторич е журналист на свободна практика, който пише на английски, френски и на майчиния си хърватски език. Тази статия, редактирана от Тимъти Лардж, е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, с подкрепата на Фондация ERSTE в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.


Deja Vu?
За мнозина в Хърватия новината, че Унгария е заинтересована да притежава дял в "LNG Хърватия", звучи, като лошо deja vu. През 2002 г. правителството дава начало на приватизацията на държавната енергийна компания "INA". В рамките на едно десетилетие унгарската енергийна група "MOL" превзема фирмата в качеството си на най-едър акционер. Към края на 2012 г. тя притежава 49 на сто от "INA", в сравнение с 45-процентовия дял на хърватското правителство.


През 2011 г. хърватската служба за борба с корупцията обвинява бившия премиер Иво Санадер, че е получил подкуп от 10 милиона евро от "MOL" през 2008 г. за "продажбата на "INA". Санадер е осъден на осем и половина години затвор, въпреки че присъдата по-късно бива отменена от Конституционния съд и бива издадено постановление за повторно разглеждане. Вторият съдебен впроцес започва през февруари 2019 г., като директорът на "Mol", Жолт Хернади, съ-подсъдим на Сандер по делото, бива съден задочно. На 30 декември Санадер е признат за виновен от съд в Загреб и получава присъда от 6 години затвор, а Ернанди - две.


Подкупът, който Санадер предполагаемо взема, се оказва в банковата сметка на Роберт Йежич, швейцарско-хърватски предприемач и бивш собственик на футболен клуб и медия, според прокуратурата. Преди време Йежич закупува нефтохимическия комбинат "DINA" в Омишал, след като става мажоритарен собственик на конгломерат, наречен "Dioki d.d." през 2005г.


План за морски терминал за втечнен природен газ в Омишал, разработен от консорциума "Adria LNG", собственост на международни енергийни компании, от 2000 г., има за цел да използва собствеността на "Dioki" за база на проекта. Но междувременно "Dioki" фалира и Йежич става ключов свидетел в процеса срещу Санадер.

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9377 Весело

    Ех, тези критици.
    "...Това е моя работа, мой дълг и мое удоволствие. Ще пиша на президента на света, ако трябва..." за да го спре.
    Ами, той президентът на света го строи :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4527 Весело

    Ха-хааааа

    Една по една европейските държави бяхат от Русия като доставчик на газ

    така както се бяга от заразно болен !!!!

  3. 3 Профил на dax49623910
    dax49623910
    Рейтинг: 0 Весело

    До коментар [#2] от "Hawaii":

    "Една по една европейските държави бяхат от Русия като доставчик на газ"

    Особенно Германия )))

  4. 4 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4527 Любопитно

    До коментар [#2] от "Hawaii":"Една по една европейските държави бяхат от Русия като доставчик на газ"Особенно Германия )))
    —цитат от коментар 3 на dax49623910


    И особено докато Русия КУПУВА ВИСШИТЕ Й ЧИНОВНИЦИ

    със СЛЖБИ и ТЛЪСТИ ЗАПЛАТИ в ГАЗПРОМ

    Справка - Ш Р Ь О Д Е Р

    Но и това ще е до време.

    Кой е очаквал например че УКРАЙНА и ПОЛША ще се

    ОТКАЖАТ НАПЪЛНО от руския газ

  5. 5 Профил на dax49623910
    dax49623910
    Рейтинг: 0 Любопитно

    До коментар [#4] от "Hawaii":

    "Кой е очаквал например че УКРАЙНА и ПОЛША ще се
    ОТКАЖАТ НАПЪЛНО от руския газ"

    Това случило ли се е или са някакви бъдещи намерения?

  6. 6 Профил на nwj49315903
    nwj49315903
    Рейтинг: 1658 Весело

    На кой му пука за природата и жизнеспособността на проекта, най- важно е да угодим на хамериканците.

  7. 7 Профил на К2
    К2
    Рейтинг: 2874 Неутрално

    До коментар [#2] от "Hawaii":"Една по една европейските държави бяхат от Русия като доставчик на газ"Особенно Германия )))
    —цитат от коментар 3 на dax49623910


    И Германия прави два терминала за втечнен газ.Повече конкуренция по-добри цени на газа.

    SHADOWS of SOFIA
  8. 8 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4527 Весело

    До коментар [#4] от "Hawaii":"Кой е очаквал например че УКРАЙНА и ПОЛША ще сеОТКАЖАТ НАПЪЛНО от руския газ"Това случило ли се е или са някакви бъдещи намерения?
    —цитат от коментар 5 на dax49623910


    Питай Путин,

    Съдра се да облайва и да нарича "фашисти" и едните и другите

    точно заради ОТКАЗА ИМ ДА КУПУВАТ РУСКИ ГАЗ

    Докато купуваха и плащаха НЕ БЯХА "фашисти"

    ха-хааааа

  9. 9 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4527 Весело

    На кой му пука за природата и жизнеспособността на проекта, най- важно е да угодим на хамериканците.
    —цитат от коментар 6 на nwj49315903


    В Бъгария на КОЙ му пукна за природата която я ОСВИНИХА и разкопаха

    заради ТУРСКИ ПОТОК

  10. 10 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 3045 Неутрално

    Рубладжийска статия, трябваше да е маркирана като платено съобщение.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 2293 Неутрално

    Стига с тоя империалистически непрогресивен и неправославен газ! Всички знаят кой е най-най-най-газа!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  13. 13 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 1004 Любопитно

    До коментар [#9] от "Hawaii":

    Е, той руският газ е екологично чист. За разлика от втечнения газ (независимост от къде идва) или българският газ (особено ако е шистов). Зелените с удивителни последователност се противопоставят на проектите, които заплашват монопола на "Газпром", но се спотайват, когато проектите са в интерес на Русия.

  14. 14 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 1004 Любопитно

    Всеки иска сигурни доставки на по-евтин газ, но не и през задния му двор...

  15. 15 Профил на dax49623910
    dax49623910
    Рейтинг: 0 Любопитно

    До коментар [#8] от "Hawaii":

    "точно заради ОТКАЗА ИМ ДА КУПУВАТ РУСКИ ГАЗ"

    Полша и Украйна в момента от къде купуват газ, имаш ли информация?

  16. 16 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2925 Неутрално

    Ако селото вземеше част от парите нямаше да се противи. Обаче понеже за селото нищо не остава, затова се противи. Ама така работят нещата и е логично.

  17. 17 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 1004 Любопитно

    До коментар [#7] от "К2":

    Намирането на баланс между търсене и предлагане е в основата на икономиката. Повече предлагане (което изисква повече доставчици) = по-ниски цени. Продавач-монополист (какъвто е "Газпром" в България) = високо цени. Купувач-монополист (какъвто се явява "Газпром" за капацитета на новата тръба към сръбския газопровод на "Газпром") = ниски цени. Проста логика основана на здрав смисъл!

  18. 18 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3414 Любопитно

    До коментар [#10] от "Корки":

    Хм! Интересно мислене!? Хората си защитават природата и чистите води в залива, и затова са рубладжии?! И гледат за икономическата изгода? Е, не са като нас. Огъзваме се на всички, дори и без да са поискали.

  19. 19 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 1004 Весело

    До коментар [#15] от "dax49623910":

    Вече няколко години Украйна не купува газ директно от Русия. Избягването на корупцията, която неминуемо съпровожда руския бизнес (особено в страни податливи на корупция) води до цени, които са по-ниски от предлаганите от "Газпром" (дори след т.нар. "скидки").

    Полша пък се приготвя да се отърве от зависимостта от "Газпром" след като многогодишният договор за внос изтече през 2023 г. Това включва терминал за регазифициране, а сега строят и тръба от Норвегия през Балтийските море.

  20. 20 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1394 Весело

    Едно е сигурно - при руския газ няма дела за подкупи. ..

  21. 21 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 3139 Весело

    "След 20 години за тези компании ще бъде по-лесно да забавят процеса на намаляване използването на природен газ с аргумента, че ние сме изградили цялата тази инфраструктура и не трябва да я изоставяме."

    Тук е заровено кучето.
    До средата на 21 век кой каквото успял да изсмуче от земята и да го продаде - успял. Останалите тарикати дето си пазят запасите ..... ще духат там някаква супа.
    Но има и други тарикати, дети инвестират в газопроводи за да помогнат на някого друг дети ще го изсмуче от земята си и т.н.
    Та демата ми е за последните тарикати. Дали да средата на века ще си избият инвестицията.
    Ако пък не избият инвестицията, поне дали ще успеят да усвоят рушвета.

    подпис
  22. 22 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 3045 Неутрално

    Хората си защитават природата и чистите води в залива,
    —цитат от коментар 18 на Vlado Nikolov


    Трябваше само да добавиш че тръбната газ щади природата, а течната не. Пропагандаторите на монополни доставчици са се продажници.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  23. 23 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4527 Неутрално

    Трябваше само да добавиш че тръбната газ щади природата, а течната не. Пропагандаторите на монополни доставчици са се продажници.
    —цитат от коментар 22 на Корки


    ОХОЛНАТА СРЕДА

    ОХОЛНАТА СРЕДА на Газпром и Кремъл опазват тукашните "природозащитници"

    и форумни РУБЛАДЖИИ

  24. 24 Профил на sbaleev
    sbaleev
    Рейтинг: 461 Неутрално

    Пълен бойкот на руската газ!

  25. 25 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3414 Неутрално

    До коментар [#22] от "Корки":

    Прочете ли за едни над 300 тона химикали (белина), хвърляни там? Та, викаш, луди са, а? Могат да взимат газ по тръби от Русия, или от терминала за LNG в Гърция. Имат избор. Ама на вас, все Русия ви бърка отзад. Ех, копейкаджии нещастни.

  26. 26 Профил на borislav73
    borislav73
    Рейтинг: 11 Неутрално

    За пословично неуките списвачи на Дневник да знаят отсега и занапред- съединенията на хлора се наричат хлориДи. Стават смешни с пропуски от 6ти клас, но карай да върви.

  27. 27 Профил на Веселият Бръмбър
    Веселият Бръмбър
    Рейтинг: 8 Весело

    Хм. Редакторите?! Прочетете си бавно заглавието. :)

  28. 28 Профил на blagoj
    blagoj
    Рейтинг: 1050 Неутрално

    ""Колкото и да са конкурентни вашите тарифи, никоя компания няма да купи вашия втечнен природен газ, ако може да получи по-евтин газ през газопровода", заявява Карасалихович-Седлар от Загребския университет"
    Това е вярно, но вярно е и друго - ако получавате само газ по тръбопровода от единствен доставчик, нямате да го получите евтино. Той ще поевтинее когато можете да си доставите газ и по друг начин. Така че такъв терминал дори и да не се използва пълноценно ще свали цената на газа.

  29. 29 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3254 Неутрално

    България можеше да добива газ за собствени нужди и дори да продава излишъка , но руски мекерета предпочетоха да обслужат руските интереси и забраниха проучванията и добива на газ в България. От продажничеството на руските мекерета България губи милиарди всяка година, които ги даваме на Русия , вместо да ги печелим с добива на собствен газ.

  30. 30 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3254 Неутрално

    До коментар [#29] от "tacheaux":

    От статията разбираме , че руски мекерета и продажници ги има във всяка държава. Много пари харчат руснаците за подкупи. Та са са свикнали да печелят.

  31. 31 Профил на venelingeologia
    venelingeologia
    Рейтинг: 1273 Неутрално

    До коментар [#29] от "tacheaux":

    ВАПЪЛНО НЕСЪСТОЯТЕЛНО И С НИЩО НЕ ПОТВЪРДЕНО КАТЕГОРИЧНО МНЕНИЕ. БЪЛГАРИЯ ОТ 1952 Г ДОСЕГА Е ДОБИЛА ОБЩО ОКОЛО 17 МИЛИОНА ТОНА ВЪГЛЕВОДОРОДИ В НЕФТЕН ЕКВИВАЛЕНТ. СТРАНАТА НЯМА ГЕОЛОЖКИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ, ЗА ДА БЪДЕ ЗАБЕЛЯЗАН ОТ СТАТИСТИКАТА ПРОИЗВОДИТЕЛ, А СА НАПРАВЕНИ ОГРОМЕН БРОЙ СОНДАЖИ И ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ КИЛОМЕТРИ ГЕОФИЗИЧНИ ПРОФИЛИ. ПРАКТИКАТА ОПРОВЕРГАВА ФАНТАЗНИТЕ ТЕОРИИ.
    ПП. Това, което е беше добито на сушат, стана с помощ от руски геолози. Това, което в морето направиха Шел, Тотал, Репсол и ОМВ пък е една гола нула. Повтаряш глупотевините на един налудничав "експерт".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK