Хърватската "река на супербактериите" поставя под микроскоп замърсяването от фармацевтичната промишленост

Река Сава тече в посока към хърватската столица Загреб.

© EPA-EFE / Антонио Бат

Река Сава тече в посока към хърватската столица Загреб.



Гледката, разкриваща се от пътеката, водеща до северния бряг на река Сава, е пасторална: буйна зеленина, каменист плаж, вода, отразяваща небето. Това обаче се променя, когато забележите бетонния канал, наполовина закрит с бръшлян. Въздухът мирише на блато. В плитчините се утаява кафява пяна.


Това, което микробиологът Николина Удикович-Колич намира за най-притеснително тук, само на 15 километра нагоре по течението от хърватската столица Загреб, не е съвсем това, което може да бъде видяно или помирисано.


Находката, която тя окрива в седимента около канала, всъщност е микроскопична, но вероятно смъртоносна.




Тя прекарва цялата 2016 г. в работа на терен, където с часове стои прегърбена в калта, която заобикаля най-голямата река в Хърватия, и пълни шише след шише с утаечни проби. "Имах чувството, че се занимавам с някаква полицейска работа", казва тя.


Удикович-Колич е ръководител на Лабораторията за микробиология и биотехнология на околната среда към държавния институт "Руджер Бошкович" в Загреб. Тя документира тревожно завишени нива на два често използвани антибиотика: азитромицин и еритромицин.


Нейният екип открива, че антибиотиците помагат на бактериите в утайката да развият антимикробна резистентност.


Иначе казано, утайката се е превърнала в плодородна почва за развиването на свръхбактерии - микроби, изградили имунитет срещу лекарствата, предназначени да се борят с тях.


Учените отдавна предупреждават, че разпространението на супербактериите е сериозна заплаха за човешкото здраве.


"Антимикробната резистентност е един от най-неотложните проблеми, с които се сблъскваме, подобно на изменението на климата", казва Йохан Бенгтсон-Палме, експерт по антимикробна резистентност в Гьотеборгския университет в Швеция. Той добавя, че това е "едно от нещата, които могат изцяло да променят хода на човечеството през следващите сто години".


Не е тайна, че световните реки са замърсени с антибиотици, попаднали в тях или в резултат на вливане на отпадъчни води от болнични заведения или посредством отходните води на градските канализационни системи.


Учените обаче все още работят по разкриването на генетичните процеси, които водят до образуването на свръхбактериите. Изследвания, извършени от института "Руджер Бошкович", помагат със запълване на някои от дупките в знанията.


Но също така повдигат и един обезпокоителен въпрос.


Замерванията, които Удикович-Колич и нейният екип правят, отчитат нива на антибиотици, около 1000 пъти по-високи, отколкото при обичайно замърсяване. Учените заключват, че такава завишена концентрация може да се получи само при наличието на отпадъчни продукти, получени в резултат от фармацевтично производство.


Единственият възможен виновник за това е фабриката в близкото село Савски Мароф, собственост на Pliva, най-големият производител на лекарства в Хърватия.


Посочена в изследванията на Удикович-Колич като "Компания 1", Pliva има добре документирана история на замърсяване на местните водни потоци.


Според Агенцията за лекарствени продукти и медицински изделия, държавният орган, който осъществява надзор върху производителите на лекарства, Pliva е и единствената компания в Хърватия, лицензирана за производство на активното вещество азитромицин с основна съставка еритромицин.


Проучването на института "Руджер Бошкович" е едно от първите, които свързват появата на свръхбактерии с изливането на отпадъчни води от фармацевтичното производство в реките на предполагаемо екоосъзната Европа.


От компанията Pliva, собственост на израелския фармацевтичен гигант Рeva Pharmaceutical Industries, казват, че според направените независими тестове отпадъчните води на завода са безопасни.


Властите в Хърватия, изглежда, вярват на изявлението на Pliva. Вместо да разглеждат изследванията на Удикович-Колич като причина за започването на спешно разследване, те не се опитват нито да пресъздадат нейните резултати, нито да замерят колко засегната от антимикробна резистентност е Сава.


Разбира се, те не са задължени да го направят. Въпреки притесненията на международната общност относно заплахата от свръхбактерии няма нито един хърватски или ЕС закон за регуливане нивата на антибиотици, допустими в околната среда.


Експертите твърдят, че подобен подход не е адекватен на високото ниво на заплаха от свръхбактерии.


Йоаким Ларсон, професор в Института по биомедицина към Университета в Гьотеборг и един от пионерите в тази област, казва, че "такива високи концентрации [установени от изследванията на Удикович-Колич] предполагат среда за развитие на антимикробна резистентност".


"Ако замърсим околната среда с много високи нива на антибиотици, рискуваме да насърчим появата на нови форми на резистентност в патогените", допълва той.


Бетонен канал изхвърля отпадни води в река Сава на 15 километра нагоре по течението от Загреб. Именно в тази местност изследователите от института "Руджер Бошкович" откриват тревожно високи нива на антибиотици във водата и седимента, както и така наречените свръхбактерии.

© Ведрана Симичевич

Бетонен канал изхвърля отпадни води в река Сава на 15 километра нагоре по течението от Загреб. Именно в тази местност изследователите от института "Руджер Бошкович" откриват тревожно високи нива на антибиотици във водата и седимента, както и така наречените свръхбактерии.


Загубена кауза


Тъй като антимикробната резистентност прави антибиотиците по-неефективни, болниците все повече губят битката с инфекции като пневмония, туберкулоза, отравяне на кръвта, гонорея и заболявания с хранителен произход.
Проучване от ноември 2018 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията сочи, че около 33 000 души в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство умират всяка година от инфекции, причинени от свръхбактерии.


Учените казват, че злоупотребата с антибиотици е основна причина за антимикробната резистентност. Един от начините, по които микробите се превръщат в свръхбактерии в телата ни, е в резултат от това, че използваме излишно много хапчета за лечение на вирусни инфекции.


Все повече доказателства се трупат и за това, че замърсяването на околната среда с антибиотици също допринася за развитието на антимикробна резистентност. Когато антибиотиците попаднат във водните пътища посредством човешки или животински отпадъци, концентрациите остават относително ниски - обикновено по-малко от един микрограм на литър (μg /L).


Тези нива са значително по-ниски от концентрацията на антибиотици от неправилно третирани отпадъци, произведени от лекарствената индустрия, показват проучвания, проведени в Азия през последното десетилетие.
През 2007 г. екипът на Ларсон от Университета в Гьотеборг разкрива, че концентрацията на антибиотици във водните източници около 90 производствени единици в индийския индустриален град Патанчеру, надминава тази в кръвта на човек, който приема лекарството.


Нивата на антибиотика ципрофлоксацин биват един милион пъти по-високи, отколкото обичайно замерените в третирани градски канализационни системи. Ако всичкият ципрофлоксацин, постъпващ във водните пътища на Патанчеру за един ден, бива събран, ще има достатъчно лекарство за лечението на 44 000 души. По-късно учените откриват сходно високи нива на концентрация във водни пътища в Китай, Южна Корея и Пакистан: страни, известни с това, че нямат стриктни закони за опазване на околната среда.


Запитан за изследванията на Удикович-Колич в Хърватия, Ларсон каза, че са "висококачествени".
"И да, това показва, че замърсяване от производството на лекарства се наблюдава и в Европа", допълва Ларсон.


Микробиологът Николина Удикович-Колич в лабораторията в института "Руджер Бошкович" в Загреб

© Денис Ловрович

Микробиологът Николина Удикович-Колич в лабораторията в института "Руджер Бошкович" в Загреб


Не случайно


През 2016 г., когато стартира проучването й, Николина Удикович-Колич не мисли, че е на път да започне война с фармацевтичната индустрия. На 41 години и с огромна къдрава коса, тя е бивш стипендиант на "Фулбрайт". Тя завършва докторантура в Университета Йейл, специализирайки в методология, известна като функционална метагеномика. Скоро след това, пълна с идеи, тя желае да анализира възможните връзки между антибиотиците в околната среда и резистентните на антибиотици гени.


Изборът й на място за проучването й не е случаен. През 2006 и 2008 г. нейни колеги от института "Руджер Бошкович" замерват висока концентрация на азитромицин и еритромицин в този район. По това време Pliva и две други компании в Савски Мароф биват въвлечени в скандал за замърсяване, след като години наред изхвърлят отпадъчни води в околните потоци. Един тях е притокът Горяк, който се влива в Сава и на който местните жители са дали прякора Смрадливеца.


Другите две компании са френският производител на мая Kvasac и американската фармацевтична фирма Hospira.


Ружа Катич, активист и бивш местен политик от близката община Запрешич, си припомня дългата и ожесточена борба, която води, за да принуди компаниите да почистят Горяк. "Беше много трудно да убедим местните власти и Министерството на екологията да използват наличните законови разпоредби, за да накарат тези компании да преустановят замърсяването на района", казва Ружа Катич.


Нещата най-накрая започват да се променят, след като през 2007 г. Министерството на земеделието внася наказателна жалба срещу Pliva и Kvasac. Компаниите започват да изливат отпадъчните си води в градската канализация на Запрешич, където те биват преработени в комуналната пречиствателна станция CUP Zajarki.
Станцията няма нужното оборудване за пречистване на вода, замърсена с антибиотици. През 2014 г. обаче Pliva инвестира над 13 милиона евро в собствена пречиствателна станция. Тя е съоръжена с най-модерната технология за отстраняване на активни фармацевтични съставки от отпадъчните води, а именно мембранен биореактор.


Оттогава насам компанията твърди, че всички отпадни води се пречистват на място, преди да бъдат изпуснати в канализацията, след което биват пречистени още веднъж от "CUP Zajarki" и чак след това се оттичат в Сава от два канала на разстояние от около километър един от друг.


През 2016 г. Удикович-Колич избира един от двата канала за своята работа на терен. Тя и нейният екип тестват вода и утайки през цялата година, включително в почивните дни и празниците. Ако мембранният биореактор на Pliva върши работа, нивата на антибиотици трябва да са незначителни.


Множество пъти обаче през зимата и пролетта на 2016 г. нейният екип замерва високи концентрации на азитромицин и два макролидни антибиотични странични продукта от производството на азитромицин.
Общинското водоснабдяване и канализация на Запрешич потвърдждава, че Pliva и Hospira са единствените фармацевтични фирми, които изхвърлят отпадъчните си води в комуналната система.


Но тъй като Hospira никога не са произвеждали активното вещество азитромицин (факт, потвърден от държавната Агенцията за лекарствени продукти и медицински изделия), замърсяването с антибиотици можеше да идва само от Pliva. Резултатите на екипа, публикувани за пръв път през идната година в списание Water Research, описват нива до 10.5 mg / L - 1000 пъти по-високи от обичайно замерваните в болнични и канализационни отпадни води.
Дори на няколко километра надолу по течението, концентрацията е 20 пъти по-висока от нормата. Контролни тестове нагоре по течението потвърждават, че замърсяването не може да идва от друго място.


В изследването сиекипът пише, че "тези открития, както и високото съдържание на органични, фосфорни и нитратни съединения, открити в отпадъчните води, са показателни за незадоволителното пречистване на отточните води на "Компания 1" и за нерегламентираните зауствания".


Още нещо привлича вниманието им: необичайнато промяна според дните на замерванията. Николина Удикович-Колич си припомня, че концентрациите от работни дни като вторник или четвъртък биват ниски. "Но пробите, взети в събота следобед или в празнични дни, имаха наистина високи концентрации на азитромицин и странични продукти от неговия синтез", добавя тя.


Този "график" подхранва спекулациите, че е възможно Pliva да не използва денонощно своя скъп мембранен биореактор, вероятно за да спести от оперативни разходи. Компанията го отрича.


Кафява пяна плава по повърхността в близост до канала, чиито отпадъчни води се вливат в река Сава

© Ведрана Симичевич

Кафява пяна плава по повърхността в близост до канала, чиито отпадъчни води се вливат в река Сава


"Хърватите ни тровят"


По-сериозна заплаха от антибиотиците представляват свръхбактериите, открити в седимента. Екипът, ръководен от Удикович-Колич, намира големи количества бактерии, резистентни към азитромицин. Това обаче е най-популярният антибиотик в Хърватия и се използва за лечение на всичко: от инфекции на вътрешното ухо до болести, предавани по полов път.


Според експерти антимикробната резистентност намалява ефективността на азитромицина в хърватските болници. В 30 на сто от случаите се наблюдава неспособност на антибиотика да се пребори с пневмококова инфекция.
Работата на терен хвърля светлина върху това как антимикробната резистентност се "разпространява".


"Способността на бактериите да обменят гени е един от основните фактори, които правят изливането на антибиотици в околната среда опасно", казва Бенгтсон-Палме от Университета в Гьотеборг, коментирайки изследванията на Удикович-Колич.


Той допълва, че при "високи концентрации на антибиотици, какъвто е случаят в изследването от лабораторията на Николина, чувствителните видове бактерии и щамове ще умрат". А този тип, който оцелее, ще бъде много по-устойчив. "Оцелелите бактерии могат да обменят резистентни гени с други бактерии, защото това е нещо, в което те са наистина добри. Поставени в стресова ситуация, те реагират с думите: "Ей съседи, искате ли някои от моите гени", казва Бенгтсон-Палме. Той обяснява още, че при разпространението на резистентни гени в бактерии, които причиняват заболявания, това води до "клиничен проблем".


Удикович-Колич и нейните колеги установяват точно такъв проблем. Експерименти, проведени в лаборатория, показват, че множество от резистентните гени, намерени в седимента надолу по течението, все повече "пренасят" антимикробна резистентност към патогени. Един такъв пример за патоген е Escherichia coli, който често причинява пикочни и чревни инфекции.


Учените казват, че свръхбактериите и отговорните за създаването им гени могат да достигнат до нас в резултат на пиенето на вода, яденето на риба или плуването в заразени реки или езера. Въпреки че пряката връзка между инфекциите със свръхбактерии и антибиотичното замърсяване на околната среда не е лесно доказуема, "клиничните случаи, които са предизвикали съмнения, са отчетени", казва Кристоф Люберт, ръководител на Отдела за инфекциозни болести и тропическа медицина в Университетската болница в Лайпциг.


Според Аряна Тамбич-Андрашевич, ръководител на отделението за бактериология и болнични инфекции в Университетската болница за инфекциозни болести "Д-р Фран Михалевич" в Загреб, дори и косвената връзка може да бъде опасна.


Тамбич-Андрашевич дава пример за бактерията Е. Coli, която развива резистентност към клас антибиотици, известни като цефалоспорини, след като влиза в контакт с Kluyvera, бактерия, която рядко причинява инфекции, но често се среща на места в околната среда, които могат да бъдат определени, като "резервоари от резистентни гени".


По-високите концентрации на антибиотик са доказуемо вредни и за екосистемата. Екипът на Удикович-Колич открива, че замърсяването на отпадни води може да предизвика развитието на аномалии в ембрионите на рибата зебра.


През следващите три години екипът от института "Руджер Бошкович" публикува своите открития в четири различни научни списания, а резултатите се превръщат в база за поне две големи международни изследвания. През 2017 г. медии в Хърватия докладват накратко за изследването, като се фокусират върху въпроса за антибиотичното замърсяване.


Дори медиите в съседна Сърбия отразяват историята, разтревожени от възможността по течението на реката, която преминава границата, преди да се влее в Дунава в сръбската столица Белград, да се носят антибиотици.
"Хърватите ни тровят", гласи едно таблоидно заглавие.


Въпреки медийното внимание хърватските власти все още не са започнали разследвание на базата на констатираните от Удикович-Колич данни.


Николина Удикович-Колич: "Имах чувството, че се занимавам с някаква полицайска работа."

© Денис Ловрович

Николина Удикович-Колич: "Имах чувството, че се занимавам с някаква полицайска работа."


"Независим" мониторинг


Институтът "Руджер Бошкович" не е тествал седиментни проби от 2016 г. насам и Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР) не успя да провери независимо нивата на антибиотици в река Сава. Pliva отказа молбата на БМРР за интервю, но заяви в изявление, че отпадъчните води на завода не са могли да причинят антибиотичното замърсяване, открито от екипа на Удикович-Колич.


В съобщението си Pliva подчертават, че реводно се вземат проби "от отпадъчните води от съоръжението на производствения обект на Савски Мароф и се провежда непрекъснат мониторинг, който показва, че всички установени параметри са в допустимите граници".


От Pliva допълват, че "редовно се извършва и мониторинг от независими лаборатории по методи, строго определени от оторизирани институции." Според тях параметрите отговарят на всички зададени норми и са в допустимите граници.


Министерството на околната среда отказа да отговори на въпросите на БМРР относно констатациите на института "Руджер Бошкович" или политиките на Хърватия за мониторинг на водата. Наместо това ни насочи към държавното водоснабдително дружество Hrvatske Vode и Държавния инспекторат на Хърватия.


Според инспектората последната обща инспекция на системата за пречистване на отпадъчни води в Pliva е извършена в края на 2018 г. Регистрирани нередности няма. Но що се отнася до следенето на нивата на антибиотици в отпадъчните води, държавните институции разчитат на мониторинга, извършен от Националната лаборатория за здраве, околна среда и храни в Марибор, Словения, който обаче се прави по поръчка на самата Pliva.


В изявление от Държавния инспекторат се посочва, че "в Хърватия няма лаборатория, оторизирана да анализира антибиотици".


Според експертите подобно отчитане поражда въпроси за това доколко истински независим и автентичен е този тип мониторинг, след като тестването не се осъществява на случаен принцип и без предупреждение. Според инспектората лабораторията в Марибор прави замервания шест пъти годишно на две определени точки. Едната е мястото, на което отпадъчните води на Pliva се вливат в обществената канализация. Другата е по поречието на Горяк, който вече не се използва за изливане на отпадни води от фармацевтичното производство на компанията.
Нито едно от двете места не е в близост до това, където през 2016 г. учени от института "Руджер Бошкович" откриват високи концентрации на антибиотици.


От Pliva отказаха да споделят данни от словенската лаборатория, но ни информираха, че резултатите "потвърждават, че концентрациите на антибиотици винаги са под границата на откриваемост". Мариборската лаборатория също отказа да ни предостави резултатите. Техен говорител заяви пред БМРР, че тъй като мониторингът е бил поръчан от Pliva, данните също са собственост на Pliva.


Държавният инспекторат на Хърватия не отговори на поискането на БМРР за подробни резултати от лабораторията в Марибор.


Запитан за това как режимът на мониторинг на Pliva се сравнява с оптималните практики по света, Ларсон от Университета в Гьотеборг казва с нескрита ирония, че "очевидно не е достатъчно компанията сама да си определя къде се правят замервания" и да е едноличен собственик на резултатите от тях. Той посочва, че би било по-добре да бъдат заложени така наречените "пасивни проби" в отпадъчните води. Това биват устройства или организми, чиято функция е с времето да улавят химически замърсители в околната среда.


"Въпреки че това не е твърде количествен подход, те могат да покажат дали е имало случайно изпускане на замърсители през периода, когато са били заложени на съответното място", казва Ларсон и добавя, че е задължително да има "пълна прозрачност" на методологията за вземане на проби и анализ.
Той заключва, че вероятно са необходими и проверки на място.


Фармацевтичната фабрика на Pliva в село Савски Мароф

© Ведрана Симичевич

Фармацевтичната фабрика на Pliva в село Савски Мароф


Без законови ограничения


Въпреки че е важно да има по-ефективен мониторинг, експертите твърдят, че истинският проблем е в регулацията. Тъй като няма законови ограничения за нивата на антибиотици в околната среда, това означава, че производителите на лекарства на теория могат да замърсяват безнаказано.


"Стандартите за качество на водната среда по отношение на макролидните антибиотици (включително азитромицин и еритромицин] не са дефинирани в хърватското законодателство или законодателството на ЕС", се казва в съобщение на държавното водоснабдително дружество Hrvatske Vode.


Липсва регламентация и отновно нивата на антибиотици в отпадъчните води в резултат от фармацевтично производство.


В доклад от 2018 г., съставен от Американския център за контрол на заболяванията, британската Научно-иновационна мрежа и Wellcome Trust, експерти предупреждават за опасностите от липсата на достатъчно информация за антимикробната резистентност в околната среда и за производството на антибиотици като цяло.


Те пишат, че не само че не фигурират достатъчно данни за количествата активни фатмацевтични съставки, които се произвеждат в глобален мащаб, но няма такива и за това къде точно биват произведени те. Освен това няма приети и международни стандарти за антимикробни нива в отводните води.


В доклада също се казва, че е необходима "по-голяма яснота по отношение риска за здравето на хората, за да могат да се определят приоритетни действия". Първата независима оценка на това как производителите на лекарства реагират на заплахата от антимикробна резистентност, бива направена миналата година от холандската фондация Access to Medicine. Access to Medicine е организация с нестопанска цел, която лобира фармацевтичната индустрия да прави повече за бедните.


Оценката показа, че само осем от 30 анкетирани компании залагат ограничения за антибиотици, изливани в околната среда. Нито една обаче не публикува количествата, които всъщност изпомпват. "Регулаторните органи в ЕС не изискват тази информация да се прави публично достояние", казва пред Балканската мрежа за разследващи репортажи Сузане Волф, директор комуникации във фондация Access to Medicine.


В Швеция, която е начело в Европа в адресирането на екологичните причини за развитието на антимикробна резистентност в околната среда, правителството възложи на шведската Агенция за лекарствени продукти да лобира на ниво ЕС за по-строг контрол върху замърсяването на околната среда в резултат от производството на лекарства.


Съществуващите разпоредби засягат качеството и безопасността на лекарствата, но не и емисиите от фабриките, казва Киа Салин, екологичен съветник в Агенцията за лекарствени продукти. "Фармацевтичната индустрия е силно против прилагането на такива мерки", казва Салин. Тя добавя, че от компаниите казват, че са готови да правят доброволни замервания , "но все още има доказателства за високи нива на фармацевтични вещества в околната среда около производствените обекти, в Европа и чужбина".


Запитана за ситуацията в Хърватия, Салин подчертава важността от независим мониторинг на емисиите от фармацевтичните компании. "Независимостта трябва да бъде един от основните фокуси", казва тя и допълва, че вече няколко години се спори по този въпрос "на редица семинари на международно ниво и нищо не се променя. Промишлеността непрекъснато е против".


В резултат на създадения информационен и политически вакуум, единствените, които се опитват да се справят с проблема са учени и изследователи.


През миналия май беше проведено най-голямото глобално изследване по рода си за замерване концентрации на антибиотици. В него бяха взети проби от 200 реки в 90 държави. Алистър Боксал работи като еколог към Университета в Йорк. Той е и координатор и горе-посоченото изследване. Запитан от Балканската мрежа за раследващи репортажи, той казва, че са ясно отчетени данни за замърсяване в резултат от фармацевтичното проиводство в някои африкански и азиатски страни, но не дотолкова в европейските реки.


Според него на някои от европейски локации като Дунавския канал във Виена все пак са отчетени "доста високи" нива на антибиотици. "Сравнихме замерените концентрации с допустимите стойности, над които риска за развитие на антимикробна резистентност е висок. В Европа имаше места, където данните бяха над тези прагове", казва той и добавя, че данните от Европа като цяло все още се анализират.


През март от миналата година Европейската комисия прие Стратегически подход на Европейския съюз към фармацевтичните продукти в околната среда, който препоръчва да се предприемат шест действия. Тези препоръки включват: събиране на по-добри данни, намаляване на емисиите, в резултат от фармацевтичното производство и подобряване начина за пречистването на отпадъчните води.


Но Волф от фондация Access to Medicine казва, че "освен, ако посочените действия не бъдат регламентирани, има вероятност ситуацията да не се подобри". Салин от Агенцията за лекарствени продукти е разочарована от предложената от Европейската комисия стратегия. "Няма конкретно предложение, за това как да се справим с проблема", казва тя и добавя, че предложението засяга повече начина, по който "трябва да обсъждаме проблема през следващото десетилетие".


За Бенгтсон-Палме от Университета в Гьотеборг най-дразнещата част е, че замърсяването на околната среда е най-лесният за разрешаване проблем. "В сравнение със злоупотребата с антибиотици причината за антимикробна резистентност в околната среда заема по-незначителна роля в общественото здравеопазване и селското стопанство", казва Бенгтсон-Палме. "Но от изливането на антибиотици в околната среда единствено поради това, че е малко по-евтино, няма никаква полза", добавя той.


През 2015 г. Бенгтсон-Палме и колегата му Ларсон създават списък на "максимални нива" на концентрация, който включва повече от 100 антибиотика. Тези нива са достатъчно високи, за да предизвикат антимикробна резистентност. Идеята е да се подпомогне на регулаторните органи в идентификацията на праговете, над които замърсяването с антибиотици става опасно.


"Ако не можем да направим нищо по въпроса, не мога да си представя, че ще можем изобщо да направим нещо относно злоупотребата с [антибиотици], където става въпрос не само за пари, а и за живота на хора и животни ", казва Бенгтсон-Палме.


Ведрана Симичевич е хърватски журналист на свободна практика, който специализира в писането по теми за околната среда, както и на научна и социална тематика. Тази статия, редактирана от Тимъти Лардж, е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, с подкрепата на Фондация ERSTE в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.


"Неинтелигентен мониторинг"


Според доклад за 2018 г. от Съвместния изследователски център на Европейската комисия в цяла Европа националните власти наблюдават широко речните нива само на два антибиотика: сулфаметоксазол и сулфаметазин.


Мониторинг на други видове антибиотици се извършва едва в няколко членки на ЕС. Хърватия е една от страните, които наблюдават три така наречени макролидни антибиотици: азитромицин, еритромицин и кларитромицин. Държавното водоснабдително дружество Hrvatske Vode казва, че следи тези антибиотици в съответствие с решение 2015/495 на Европейската комисия за създаване на списък за наблюдение на потенциално опасни вещества във водата.


Но мониторингът се извършва максимум четири пъти годишно на две едни и същи места по поречието на река Сава. Най-близкото е на около 10 километра надолу по течението от фабриката на Pliva. В повечето случаи "няма значителни следи от тези антибиотици във водата", заявяват от Hrvatske Vode.


Алистър Боксал, координатор на най-голямото глобално проучване за наличието на антибиотици в реките, казва, че е най-добре да се събират проби от множество различни места в дадена река - от шест до 20 на град.
"Проблемът с мониторинга, осъществяван от регулаторните агенции, е, че те все още разглеждат само по няколко химикала", казва Боксал. Той добавя, че във Великобритания се инвестират милиони за наблюдение на химикали, които вече не се използват, и "всичко останало бива пренебрегнато".


Боксал отбеляза, че списъкът с опасни вещества на ЕС съдържа само няколко фармацевтични вещества.
"Нашата система за наблюдение към момента не е особено интелигентно развита", казва той. Според него дейностите могат да се извършват по-щателно, както прави той в неговото проучване. "Или можем да използваме някои съвременни аналитични методи. Това със сигурност ще ни разкаже повече за това, което се случва в нашите реки и на какво сме изложени", добавя Боксал.

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на edin drugii
    edin drugii
    Рейтинг: 2417 Неутрално

    Браво на микробиоложката ,установила как се разпространяват най често нелечимите инфекции ,това изследване трябва да обхваща всички отпадни води и навсякъде .

  2. 2 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 891 Неутрално

    Не хърватите, капиталистите ни тровят. Максимална печалба има, когато разликата между цена и разходи е най-голяма. Ако не може да се вдига цената, тогава се съкращават разходите. Примерно отпадните води, не се пречистват по най-добрият възможен начин. Дори вече да си изградил в предишен период отлична пречиствателна станция, в даден момент за държиш печалбата на максимум..., може да се наложи да спестиш от добавянето на някой скъп катализатор, или химикал, в съответният етап от пречистването, който да разгради примерно разтворените антибиотици, които не могат да се пречистят с механични способи.

    мурзилка
  3. 3 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3055 Весело

    Кой друг ако не гения на Хомо Сапиенс ще си отгледа супер микроби !?

  4. 4 Профил на Бай Гадьо
    Бай Гадьо
    Рейтинг: 779 Весело

    Не хърватите, капиталистите ни тровят.
    —цитат от коментар 2 на Маршалов


    Точно така, мамка им капиталистическа! При социализма имаше най-добрите пречиствателни станции, въздуха беше най-чист и всичко беше цветя и рози! Даже на петолевките пушека от комините беше художествена измислица, а тровенето с хлор на цял един град е мит измислен от подлите капиталисти!

  5. 5 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#4] от "Бай Гадьо":

    Това, което е било едно време, беше прекратено. Сега е ред да се прекратят сегашните недопустими вреди. Днес не е никакво оправдание, нито утеха, че по соца са вършени безобразия.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK