Бой за две магистрали, 1 млн. бягат към Турция и Москва е доволна - какво става в Сирия

Конвой с бягащи от Идлиб.

© Reuters

Конвой с бягащи от Идлиб.



Хуманитарна катастрофа с над милион потърпевши за десет месеца не се случва всеки ден. За това предупредиха осем международни организации, работещи в провинция Идлиб и други части на северозападна Сирия. Хората бягат от сражения между частите на Башар ал Асад, подкрепяни от руската авиация, и местни бунтовници, подкрепяни от турската армия. В сблъсъците има убити турски военни. Още по-тревожно е напрежението между двете големи сили в сирийския конфликт - Турция и Русия - което дори да не доведе до пряк сблъсък, би засегнало още повече хора, ако продължи.


Разговори в Анкара между руснаците и турците приключиха в понеделник без споразумение за спиране на насилието. Във вторник пристигна пратеникът на САЩ за Сирия, който преди днешните разговори с турски военни каза: "Днес нашият съюзник в НАТО е изправен пред заплаха от правителството на Асад и Русия. Тук сме, за да оценим с турските власти ситуацията и да предложим, ако е възможно, подкрепа".


Формално, всичко това е заради две магистрали, за които силите на Башар ал Асад се впуснаха с нови сили в битка в единствената провинция, която дотогава бе под контрола (предимно, но не само) на джихадисти. В Идлиб, провинция, в която Турция, Русия и Иран, основните играчи в сирийската война, опитаха да създадат буферна зона под различни имена в последните години, няколко милиона се оказаха в капана на амбициите на трите страни, а ако различията им не завършат с край на сраженията, кризата може отново да засегне и Европа.




Защо Идлиб и пътищата му са толкова важни? Какво ще стане с Русия и Турция заради сирийския конфликт - развод или не? Ще рискува ли Турция сама да си причини нова мигрантска криза, като задълбочи намесата си в Сирия, принуждавайки се да изпълни заплахата си и да "отвори портите" към Европа, за да пусне потока, с който не може да се справи?


"Дневник" обобщи отговорите, които са известни, и потърси неизвестните в разговори с експерти от Турция, Русия и Сирия.


Астана - мъртва или не


От 4 млн. жители на провинция Идлиб над половината са вътрешно разселени, избягали от други провинции, отвоювани от Дамаск една по една. Голяма част е под контрола на "Хайят тахрир аш Шам" - джихадисти, доминирани от бившия клон на "Ал Кайда" - но действат и протурски, някои от които ислямистки, групи. В нея от април 2019 г. силите на Асад напредват с руска подкрепа. Планираната за 2018 г. офанзива бе забавена от нова сделка на Москва, Анкара и Техеран (т. нар. "формат от Астана") и създаване на нова буферна зона с 12 турски наблюдателни пункта. Това бе поредният опит за зона без сражения в порочния кръг - започващ с ескалация на насилието в Идлиб, продължаващ със спешна среща на тримата президенти и завършващ с нова мярка за мир.


Съгласно договорките с Русия и Иран Турция се задължи да раздели радикали от умерена опозциия в провинцията и да осигури достъп до части от магистралите М4 и М5, а Русия - да се погрижи силите на Асад да не нападат. Наблюдателните постове вършеха работа за известно време до най-новата вълна от офанзивата на режима, започнала през декември. Месец по-късно Анкара и Москва си отправят взаимни обвинения, че не спазват сделката.


В последните две седмици събитията се развиха много бързо. Сирийската армия уби 8 турски войници, Анкара съобщи за контраудар с евентуални десетки жертви. Ердоган обяви процеса от Астана за мъртъв, след това даде три седмици за изтегляне от турските пунктове и се закани с възможен мащабен военен отговор. Остри словесни престрелки последваха с Русия, стотици бойни машини бяха изпратени в района на Идлиб, а в понеделник още петима турски войници загинаха при опит да си върнат позиции, овладени от силите на Асад.


Турция изпрати още сили в Идлиб в края на седмицата.

© Associated Press

Турция изпрати още сили в Идлиб в края на седмицата.


"Това се смята за най-сериозната ескалация, случвала се някога между Анкара и Дамаск в 9-годишната сирийска война... Турските въоръжени сили са удряни директно от сирийската армия," отбелязва катарската телевизия "Ал Джазира". "Възможността за политическо решение между Русия и Турция намалява," а расте рискът за пълна конфронтация, пише бившият военен Метин Гурджан за базираното в САЩ електронно издание "Ал Монитор". Турция "няма избор" освен да засили присъствието си, ако иска Русия да седне на масата за преговори.


"Астана бе обявена за мъртва, но, изглежда, това бе емоциоанлен изблик," каза за "Дневник" Ахмет Евин, професор в истанбулския университет "Сабанджъ" и изследовател в мозъчния тръст Public Policy Institute. "Астана е единствената платформа, където Турция може да взаимодейства с големите играчи. Така че ден по-късно Астана може въобще да не се смята за мъртва. Може Анкара да е бясна заради позицията на Москва, може Анкара да не харесва направеното от Путин, но няма да се откаже толкова лесно от Астана."


"Сирийският конфликт е като маса с три стола - Русия, Турция и Иран се нуждаят едни от други и не мога да са едни срещу други. Ако Турция излезе от уравнението, целият процес от Астана ще се срути," заяви бившият сирийски дипломат Басам Барабанди, служил в мисиите във Вашингтон и Китай, преди да се отрече от управляващите в Дамаск и да се установи във Вирджиния.


Алексей Хлебников, консултант по връзките Русия - Близък изток и експерт от Руския съвет за международни отношения, все пак смята, че има нещо ново в ситуацията, но то не е в руско-турската реторика. "През последните седмици сирийската армия не срещна много съпротива от бунтовниците (докато напредваше в Идлиб - бел. ред.) и напредъкът бе забележителен - бунтовниците напуснаха позициите си. Изглежда, не са имали подкрепа от Турция. Това е ново нагаждане към сделката. Ситуацията може да замръзне, когато сирийската овладее М4 и М5."


От запад на изток, от север на юг


По този въпрос има рядко единодушие между режим и опозиция - без двете магистрали битката за Идлиб щеше да изглежда различно. Преди да бъде отложена, офанзивата през 2018 г. трябваше да започне в покрайнините на град Джиср аш Шугур, по пътя на една от тях. В края на миналата седмица тя овладя Саракиб, където се срещат двете магистрали. След този град загубите на бунтовниците са значителни и те контролират малко повече от половината от Идлиб.


Вземането на М4 и М5 е стратегическо за свързването на изтока и запада, крайбрежието и бившето икономическо сърце Алепо. Ако пътищата за търговия и всякакви други превози през Идлиб бъдат отворени, Асад ще има повече контрол върху икономиката на страната в момент, когато смята, че е близо до победата и вече трябва да се мисли за "следвоенното възстановяване" на Сирия, за което се говори от години. Обратно, отрязани от достъп до М4 и М5, бунтовниците губят възможност за икономическа активност и приходи. Към военната и икономическата полза от магистралите се добавя политическата стойност - който и да ги контролира, ще има коз в бъдещите преговори в Сирия.


М4 започва от средиземноморското пристанище Латакия (бастион на подкрепа на Асад, недалеч е и Тартус, където са разположени сили на руския флот), минава през Идлиб и стига до Саракиб. Там се засича с М5, идваща от границата с Йордания, минаваща през Дамаск, Хомс и Маарет ан Нуман (наскоро отвоюван от режима), край Идлиб и стигаща до Алепо. Следва коридор, пресичащ Сирия от запад на изток (където пък бе турската операция "Извор на мира").

М4 започва от средиземноморското пристанище Латакия (бастион на подкрепа на Асад, недалеч е и Тартус, където са разположени сили на руския флот), минава през Идлиб и стига до Саракиб. Там се засича с М5, идваща от границата с Йордания, минаваща през Дамаск, Хомс и Маарет ан Нуман (наскоро отвоюван от режима), край Идлиб и стигаща до Алепо. Следва коридор, пресичащ Сирия от запад на изток (където пък бе турската операция "Извор на мира").


"За Сирия и Русия завземането на целия Идлиб не е основен приоритет, важни са магистралите," каза за "Дневник" Алексей Хлебников. "Не мисля, че ще се опитат да овладеят цялата провинция Идлиб, могат да седнат и да оставят ситуацията да тлее, докато Турция се справи с "Хайят тархир аш Шам" и другите." Три дни след разговора М5 е изцяло в ръцете на сирийското правителство.


М4 и М5 са много важни, но последната офанзива въпросът не е само до тях, смята Барабанди. "Преди последната операция отиваха в райони с малко население и нямаше голямо движение на хора там - виждахме стотици, най-много хиляда. Днес виждаме десетки хиляди. Русия оказва натиск върху Турция да направи нещо и единственият начин е да изпрати бежанци към границата."


И тримата наблюдатели, с които "Дневник" разговаря, смятат, че важният фактор в преценката на Ердоган ще е вътрешната политика. "Ако Ердоган помисли, че ескалацията ще му помогне, независимо как могат да реагират руснаците (както при свалянето на руския самолет), ще го направи. Ще ескалира, ще получи популистка подкрепа и ще промени тона," каза Ахмет Евин.


Най-голямата миграция от началото на конфликта


А данните на ООН за бежанците звучат като много по-сериозен проблем от геополитическата игра. Четвърт от населението на Северозападна Сирия се придвижи на север към граница, която в момента е затворена, а Ердоган казва, че няма да пусне повече и един сириец през нея.


Битката за М4 и М5 подтикна хуманитарни организации да обявят преди дни, че Сирия се изправя пред най-голямата масова миграция от райони на сражения в деветгодишната история на конфликта. Оценката на ООН е, че от края на януари "разселването на цивилни от тези райони се е ускорило" заради "повишената военна активност".



Не всички живеят в палатки (някои са при приемни семейства), но "на всички разселили се (наскоро) са им необходими нехранителни продукти, докато 79% се нуждаят от съдействие за намиране на подслон, а 57% се нуждаят от храна и пари," сочи докладът от началото на февруари. Според оценката на ООН "80 процента от наскоро разселените са жени и деца". Цитирани са данни на неправителствена организация, според която само децата са около 200 хиляди.


Нарастващите цени на горивата (повишили се с 20% в последните седмици) и обезценяването на сирийската валута затрудняват доставките на продукти. Проблем са и зимните условия, част от които са чести наводнения. Мигранти загиват при пожари в импровизирани лагери без елементарни условия или под обстрел, при опит да напуснат местата, където живеят, а според някои източници - и при въздушни удари на силите, сражаващи се на страната на Асад.



ООН описва подробно мерките си. Редица доброволчески организации действат в района, прави го и Турция, с която са свързани някои от тях. Това решение обаче може да е само временно.


Тази седмица осем международни хуманитарни агенции отправиха съвместен призив за мерки срещу това разселване, което може да стане "хуманитарна катастрофа", засенчваща много други досегашни. Според Дейвид Суонсън, базиран в Турция говорител на ООН, "виждаме бягство на хора без аналог" и касапница "в мащаб, какъвто не бяхме виждали в тази криза от доста време."



Проф. Ахмет Евин смята, че тази ситуация устройва Москва. "За Русия втора вълна на напрежение с увеличаващ се брой бежанци е добра новина, в много голяма степен съответства на (политиката ѝ на) рушене на тази страна от западния съюз. За Русия, ако Европа е слаба, това е добре." Европа от своя страна "се притеснява от бежанския въпрос, но не иска да се замесва в Близкия изток. Ако не искат да се справят с източника на проблема, ще обмислят още плащания за Анкара."


Само от буря в районите на Дана, Атма и Джиср аш Шугур на 31 януари са нанесени щети на няколко лагера и са засегнати над 470 семейства. <br /><br /> Трудно е и за онези, които остават по домовете си - десетки болници са спрели работа, липсват много продукти, сред тях и лекарства. В друг доклад ООН отбелязва, че "само на 11 януари 26 общности в Идлиб са засегнати от въздушни удари, сред тях училища, болници, лагери за вътрешно разселени и пазари, както и места за новоразселените."

Само от буря в районите на Дана, Атма и Джиср аш Шугур на 31 януари са нанесени щети на няколко лагера и са засегнати над 470 семейства.


Трудно е и за онези, които остават по домовете си - десетки болници са спрели работа, липсват много продукти, сред тях и лекарства. В друг доклад ООН отбелязва, че "само на 11 януари 26 общности в Идлиб са засегнати от въздушни удари, сред тях училища, болници, лагери за вътрешно разселени и пазари, както и места за новоразселените."


Размразяване след толкова години?


В момента обаче топката не е в Европа, а в Турция. Две години след като Анкара загатна хипотетично размразяване с Дамаск в бъдеще, през януари изпрати в Москва шефа на разузнаването си Хакан Фидан за среща със сирийския колега Али Мамлук. Първите преки контакти на толкова високо ниво според някои източници са завършили със сделка Турция накрая да се изтегли от Идлиб. Сегашните събития опровергават това, но според някои анализатори, сред които и разговарялият с "Дневник" сириец Барабанди, нова среща не е изключена.


Ахмет Евин стига по-далеч: не изключва турският полезен ход сега да е разведряване с Асад. "Турски завой от 180 градуса не е немислим. Но трябва да бъдат направени още много промени в международната среда," каза той в телефонен разговор в края на миналата седмица. "Турция може да промени курса, ако има международно съгласие за възстановяването на Сирия. Турски компании ще са в много добра позиция да възстановят Сирия и това е много по-важно за турската икономика от всяка друга алтернатива, тъй като строителството изигра много важна роля в засилването на турския икономически растеж - до неустойчивата степен, за която сега си плаща."


Турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган и сирийският държавен глава Башар ал Асад. Снимката е от 2006 г.<br /><br />Турция не признава режима на Асад. Ердоган твърдеше, че съветвал някогашния си колега и приятел (още като премиер) как да откликне на нуждите на хората, когато започнаха демонстрациите през 2011 г. Оттогава Анкара смекчи реториката си, но едно не се е променило: тя разговаря с Дамаск през Москва. Чавушоглу заяви миналата седмица, че очаква от Русия ясно да предаде посланието: "Не приемаме извинението "не можем да контролираме напълно режима."<br />

© Associated Press

Турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган и сирийският държавен глава Башар ал Асад. Снимката е от 2006 г.


Турция не признава режима на Асад. Ердоган твърдеше, че съветвал някогашния си колега и приятел (още като премиер) как да откликне на нуждите на хората, когато започнаха демонстрациите през 2011 г. Оттогава Анкара смекчи реториката си, но едно не се е променило: тя разговаря с Дамаск през Москва. Чавушоглу заяви миналата седмица, че очаква от Русия ясно да предаде посланието: "Не приемаме извинението "не можем да контролираме напълно режима."


Попитан дали е съгласен, Барабанди отговори утвърдително. "Но не за Идлиб, а заради (Сирийските демократични сили) и ПКК в Североизточна Сирия. Турция няма да отхвърли сътрудничество за това, не че ще стане бързо." Ако е прав, това може да даде нов живот на споразумение за сигурност, подписано от Анкара с бащата на Асад преди 20 години.


Бившият дипломат обаче е скептичен, че руско-турско-иранският процес може да е от полза на родината му: Астана само "съвършено служеше на интересите на трите страни, но не и на сирийския народ... Това, което става в Сирия, за мен вече не е дори срещу правитеството - то е без значение. Всички сирийци са без значение (за големите сили)." В сирийския конфликт трябва да се чува повече "гласът на арабските страни", убеден е той. "Не можем да оставим Сирия на тези три страни да я контролират. По-голямото участие чрез Арабската лига или други платформи е начинът за спасяване на Сирия."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK