Косовският въпрос - приказка за дълга сянка и (поне) трима дипломати

Специалният пратеник на американския президент за сръбско-косовския въпрос Ричард Гренел и сръбският президент Александър Вучич в Белград.

© Associated Press

Специалният пратеник на американския президент за сръбско-косовския въпрос Ричард Гренел и сръбският президент Александър Вучич в Белград.



Ако държавите бяха хора, този понеделник Косово щеше да се доближи до нова статистическа група - тази на тийнейджърите. Косовската държава бе създадена от нулата, след като обяви независимост на 17 февруари 2008 г. и администраията на ООН спря да ограничава самоуправлението ѝ. Бившата сръбска провинция бе призната от над 100 държави.


Лишена от претенции за "велика държава", нейното "националистическо плашило" (както го виждат съседите) бе само идеята за обединeние с Албания. За това и се бореше партия "Самоопределение" - някога радикална партия, отказала се (поне засега) от идеята и дошла на власт.


Лидерът ѝ обещава нов подход в момент, когато Съединените щати и Европейският съюз, всеки по различни причини, искат едно и също - най-после да решат косовския въпрос и това да стане преди края на годината.




Интересът им към разговора на Белград и Прищина видимо нараства, но ще доведе ли това до резултати? "Дневник" обобщи промените в Косово, във Вашингтон и в Брюксел и потърси мнението на експерти дали сделка може да се очаква още тази година.


Косовската полиция задържа Албин Курти - тогава лидер на "Самоопределение" - след протести заради гранично споразумение между Косово и Черна гора, 2015 г. В годините оттогава "Самоопределение" силно се промени.

© Associated Press

Косовската полиция задържа Албин Курти - тогава лидер на "Самоопределение" - след протести заради гранично споразумение между Косово и Черна гора, 2015 г. В годините оттогава "Самоопределение" силно се промени.


На думи косовската политика вече изглежда различно: борилите се за независимост командири от Армията за освобождение на Косово (АОК) в края на 90-те, обвинявани, че са осребрили участието си, без да донесат ползи за страната, напускат играта. Държавата е "заробена отвътре" и трябва да бъде "освободена отвътре", казва премиерът Албин Курти. Някога мечтал за обединение с Албания, той предпочита да укрепи косовската държавност, а интеграцията с Тирана може да почака. Бивш политически затворник, някога противник на Югославия, по-късно яростен критик на ООН и ЕС в Косово, той смята и че преди диалога със Сърбия трябва да има вътрешни реформи.


Курти все пак е готов и за промяна в диалога - например за преглед на досега сключените споразумения и преговорите в Брюксел да се водят от премиера, а не от президента. Пробивът със Сърбия от последните седмици обаче не дойде от него, а отвън.


Приказка за дълга сянка и (поне) трима дипломати


В деня на изборите, когато цялото внимание на медиите бе насочено към Курти и към "триумфа на новите партии над старата гвардия" американски дипломат се срещна с човека, чиято сянка тегне над косовската политика от години. По конституция неговите правомощия са само церемониални, но (подобно на сръбския си колега Александър Вучич) президентът Хашим Тачи, чийто мандат изтича догодина, никога не се е ограничавал с това.


Бившият премиер и външен министър бе свързван със спорно предложение, включващо размяна на територии със Сърбия и (евентуално) признаване на Косово. Такъв сценарий изглеждаше възможен след коментари на Вучич и Тачи на форум във Виена през 2018 г. "Не сме проблемни момчета", каза Тачи в Австрия; и днес много косовски журналисти отвръщат на фразата с усмивка.


Толкова отрицателни емоции предизвика идеята, че Тачи и Вучич рязко изостриха тона помежду си. По-късно Сърбия блокира косовската кандидатура за Интерпол и продължи с кампания за "оттегляне на признаването" на Косово, а Прищина наложи 100-процентови мита на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина. Внезапното затопляне отстъпи на застой.


Отляво надясно: президентът на Косово Хашим Тачи, бившият еврокомисар за разширяването Йоханес Хан, австрийският канцлер Себастиан Курц и сръбският президент Александър Вучич на ежегодния политически форум в Алпбах, Австрия. Виена също така в момента председателства Съвета на министрите на ЕС.

© Associated Press

Отляво надясно: президентът на Косово Хашим Тачи, бившият еврокомисар за разширяването Йоханес Хан, австрийският канцлер Себастиан Курц и сръбският президент Александър Вучич на ежегодния политически форум в Алпбах, Австрия. Виена също така в момента председателства Съвета на министрите на ЕС.


Миналата седмица Тачи и Вучич отново се появиха заедно. В Мюнхен бе подписан меморандум за възстановяване на железопътните връзки, договорен седмици по-рано в американското посолство в Берлин. Там бе положен подпис на друг документ, който стана новина - между Белград и Прищина може да полетят самолети за пръв път от 21 г. Двамата приветстваха стъпката, а последният благодари на Тръмп от името на Сърбия. Делегацията от Белград, подписала текста, включваше хора от транспортното министерство и сръбския "министър за Косово" Марко Джурич - яростен противник на диалога с Косово, ако не се премахнат митата.


Косовските власти обаче не бяха толкова щастливи. Председателят на парламента в Прищина Вьоса Османи обяви, че Тачи няма правомощия в диалога със Сърбия, а съдържанието на мюнхенски документ не е известно на правителството. Така въпросът изведнъж се оказа дали правителството в Косово ще работи със САЩ, или американската администрация ще действа въпреки Прищина. Зад тази политика стои тъкмо човекът, срещнал се с Тачи след изборите.


Гренел, посланик на САЩ в Германия, стана специален представител на Тръмп в диалога Косово - Сърбия през октомври 2019 г. Оказа се един от двамата американски дипломати с роля в Косово - или от тримата, ако се съди по думите на независимия анализатор на Балканите Йоханна Даймел: такива са и Филип Рийкър, заместник на помощник-държавния секретар за европейски въпроси, и специалният пратеник на Държавния департамент за Балканите Матю Палмър. "Гренел няма опит със сложната балканска ситуация" и може и да "иска да постигне за Тръмп външнополитически успех преди края на мандата му", но увереното му поведение "може би помага в балканския мачистки политически свят на региона". При всички положения това са "доказателства за нарасналия американски ангажимент", каза тя за "Дневник".


Посланик Гренел бе посочен преди дни като временен ръководител на 17-те разузнавателни служби на САЩ.

© Associated Press

Посланик Гренел бе посочен преди дни като временен ръководител на 17-те разузнавателни служби на САЩ.


САЩ и ЕС - противници или сътрудници


Назначаването на Гренел от Тръмп през есента събуди недоумение у мнозина; Държавният департамент тъкмо бе обявил Матю Палмър за свой представител на Западните Балкани. По-късно, докато Палмър посещаваше балкански столици и даваше интервюта, Гренел се очерта като основната фигура в опитите за диалог.


"Ясно е, че администрацията на Тръмп би искала да има решение на сръбско-косовския конфликт като видима дипломатическа победа," казва бившият служител на Държавния департамент и сега директор на центъра "Пен Байдън" за дипломация и глобални въпроси Майкъл Карпентър. "Дали имат търпението и експертизата, за да положат нужните основи, е друг въпрос. Вече виждаме очертаващи се разлики между президента Тачи и премиера Курти за жп и пътния трафик от Белград до Прищина. Това е сложен процес и изисква внимателни консултации с всички засегнати."


ЕС междувременно иска да изчисти имижда си. Брюкселският диалог на Косово и Сърбия от 2011 г. е в застой. Важно сръбско-косовско споразумение отпреди 6 години не се изпълнява и това даде повод на Вучич и Тачи да повдигнат неофициално граничния въпрос.


Гренел и върховният външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел бяха в Прищина и Белград един след друг, скоро в Белград дойде и еврокомисарят за разширяването Оливер Вархей. Визатата на Борел, дни преди крайния срок за съставяне на правителство, не се свърза директно с пробива в преговорите между Курти и Мустафа, а запознати с поверителната част на срещата му в Прищина казват, че той се е държал доста хладно към домакините. Но че ЕС и САЩ вдигнаха залога в косовската дипломация е трудно да се отрече.


ЕС ще промени подхода с назначаването на специален представител. В медиите се спрягат две възможни имена - на бившия словашки външен министър Мирослав Лайчак и на германския дипломат Кристофер Хойсген. Ако номинацията на словак (чиято страна не признава Косово) би била удар по Прищина, изборът на германец се смята за проблем за Белград, защото би гарантирал, че Берлин, по думите на Вучич, "на практика ще дърпа конците през Брюксел". Според Даймел изборът на Лайчак същевременно може да е проблем в комбинация с факта, че шефът му Борел идва от Испания - страна, която също не признава Косово. Междувременно Германия така или иначе държи инициативата - през март се планира среща за Косово в Берлин, на която канцлерът Ангела Меркел иска да събере Курти и Вучич.


Ролята на Берлин и Париж се очаква да нарасне, защото те искат заедно с евроинституциите да "осигурят по-голяма конвергенция между интересите и целите на САЩ и ЕС в преговорите на Косово и Сърбия и стабилността на региона на Западните Балкани," очаква политическият анализатор Блерим Вела. Успехът обаче зависи от това дали ЕС ще успее да им предложи нещо по пътя към еврочленство, а САЩ - икономически стимули.


На тази снимка Албин Курти, тогава номиниран за премиер (вляво) посреща шефа на европейската дипломация Жозеп Борел. Между тях е ръководителят на офиса на Европейския съюз в Прищина и специален пратеник на съюза за Косово <a href="https://www.dnevnik.bg/biznes/intervju/2017/08/09/3021044_nataliia_apostolova_predstavitel_na_es_v_kosovo_nikoi/" target="_blank">Наталия Апостолова</a>.<br /><br />Конкретни стъпки, напомнящи колко свързани са проблемите на Балканите, биха помогнали на Брюксел в Косово - начало на преговорите със Скопие и Тирана би дало по-реалистични перспективи на Белград и Прищина, а <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/12/04/3356043_vizite_za_putuvane_do_es_shte_otpadnat_za_kosovo_edva/" target="_blank">визова либерализация</a> за Косово би би помогнала двете страни да се върнат към преговорите "по-скоро равноправни", смята Йоханна Даймел.

© @albinkurti

На тази снимка Албин Курти, тогава номиниран за премиер (вляво) посреща шефа на европейската дипломация Жозеп Борел. Между тях е ръководителят на офиса на Европейския съюз в Прищина и специален пратеник на съюза за Косово Наталия Апостолова.


Конкретни стъпки, напомнящи колко свързани са проблемите на Балканите, биха помогнали на Брюксел в Косово - начало на преговорите със Скопие и Тирана би дало по-реалистични перспективи на Белград и Прищина, а визова либерализация за Косово би би помогнала двете страни да се върнат към преговорите "по-скоро равноправни", смята Йоханна Даймел.


"Само сътрудничество между ЕС и САЩ може да сложи край на безизходицата," смята Даймел. "Те трябва да покажат и по-голяма прозрачност на гражданите на Косово и Сърбия за основните цели, стъпките по пътя и съдържанието на диалога и заедно да се съпротивляват срещу пропагандата и дезинформацията." Правилните предложения и стимули обаче зависят от ЕС, заради перспективата на раширяване и географията на региона.


Ако САЩ и ЕС не си сътрудничат, не координират тясно действията си и не създадат стимули за Белград и Прищина, "сме обречени да удължим статуквото, което е опасно и от което не печелят интересите нито на региона, нито на САЩ или ЕС," продължава Карпентър.


Трудните отношения със сърбите


Ще бъдат ли косовските сърби залог в разговора с Белград? Премиерът даде заявка, че политическите и институционалните въпроси ще са второстепенни в отношенията с тях, а приоритет ще се даде на социалните.


"Курти ще е под силен натиск от Брюксел и Вашингтон" и за да се справи, освен добър екип, платформа и стратегия трябва да приобщи косовските сърби в отбора, смята Даймел. Стъпки към етническите сърби не просто ще укрепят косовската държавност, а спечеленото им доверие "ще подсили преговорната му позиция пред Белград". До "загуба на влиянието на Белград" ще доведе и укрепването на върховенството на закона и демокрацията, установени за всички граждани, продължава тя.


Курти неведнъж е обещавал това, но ще му е трудно. Оттеглянето на АОК от върховете на властта не може да заличи дългите години на раздаване на държавни служби на хора само заради партийна лоялност. Изпитание ще е и политическото наследство на косовските сърби. В правителството му има двама души от "Сръбска листа" - партията, монополизирала гласа им и смятана за говорител на Белград и чиито представители често се срещат със сръбското ръководство.


Тонът на Курти към Белград също може да създаде проблеми. Освен че иска кабинетът му да съди Сърбия за геноцид и военни престъпления през 90-те, той защитава идеята за "пълна реципрочност" и дори скъсване на връзки в сфери, където Белград не се отнася равноправно към Прищина. Срещу реципрочността оказва натиск самият Гренел, но избирателите вероятно биха я харесали. Стоки с надпис "произведени в Косово" не се предлагат в Сърбия и това им напомня, че Белград още нарича страната им провинция.


Сделката на 2020 г.? Едва ли ще е толкова просто


Според Блерим Вела управляващите няма да имат особено поле за маневри - няма да имат безусловна подкрепа от опозицията (тъкмо нейният кабинет въведе митата) за отмяна на митата. САЩ и ЕС пък ще настояват Сърбия и Косово да възобновят възможно най-бързо диалога със Сърбия. "Новите коалиционни партньори, изглежда, предпочитат по-предпазлив подход, когато са в правителството, отколкото бързо решение." Ако все пак приложи политиката на реципрочност, това "ще подчертае пред международната общност и пред вътрешната публика неравнопоставеното отношение към Косово в няколко области като пътните документи, образованието, регистрацията на превозните средства, нетарифните бариери върху вътрешната продукция и много други."


Този подход не изключва възможността споразумение между Сърбия и Косово може да има още тази година - "или преди следващите избори в Сърбия през април, или преди президентските избори в САЩ през ноември," следва от думите на Вела.


Йоханна Даймел не е оптимист. Тя припомня, че Косово "изгуби ценно време", за да състави правителство, а Сърбия заради изборите си скоро влиза в "кампаниен режим" и "едва ли е реалистично" да има концентрирани преговори сега; затова би било много амбициозно, "ако се стигне до споразумение между Белград и Прищина до края на тази година".


Това смята и Майкъл Карпентър. "Предвид изборите... честно казано не виждам шансове скоро да има сделка." Според него това може да е възможно само ако САЩ и ЕС "уеднаквят стратегическите си цели на Западните Балкани", договорят стъпките и ресурсите си за целта. "Трудно мога да си представя това по време на администрацията на Тръмп, която е не само дипломатически некомпетентна, но която настрои враждебно Европейския съюз толкова силно, че такова сътрудничество сега е на практика невъзможно."

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Julian Dob
    Julian Dob
    Рейтинг: 247 Неутрално

    Въпроса за косово се решава много лесно. Обединение с Албания. Сърбия в ЕС но след като отстъпи западните покрайнини на Бг и Войводина на Унгария. Така всичко си идва на мястото - Сърбия ще е най малката държава на Балканите заедно със СевернаМакедониja и всички живеем в мир

  2. 2 Профил на Iordan Kolev
    Iordan Kolev
    Рейтинг: 249 Неутрално

    Гренел е явен хомосексуалист. Определено авторът не е запознат със сексуалните му предпочитания за да твърди, че е подходящ да си мери п____та с балканджии. От там цялата статия става куха.
    А Косово е измислена държава от хамериканците и спонсорирана от нефтените царчета от Близкия изток. Докато не изчезне от картата, няма мир за Балканите! Бог да ни пази.

  3. 3 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1414 Неутрално

    До коментар [#1] от "Julian Dob":

    А защо с Албания?

  4. 4 Профил на lpi31580057
    lpi31580057
    Рейтинг: 516 Неутрално

    "...приказка за дълга сянка..."
    има едно джудже, което хвърля дълга, тъмна сянка на полуострова

  5. 5 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 3262 Неутрално

    А едни политици тогава си мислеха, че проблемът ще се реши лесно.

    После се оказа, че лидерите на албанците в Косово всъщност са обикновени мафиоти. А Косово продължава да копа дъното.

    Размяна на територии и косоварите да се оправят сами. Ако решат да се обединяват с Албания - ще последва реакция че албанците в Македония и те искат, и после ще стане мазало. Щото Румъния и Молдова и те ще поискат.

  6. 6 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7291 Неутрално

    До коментар [#1] от "Julian Dob":

    Голям оптимист си, колега.

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1465 Неутрално

    Дано по-скоро да се уредят отношенията между Косово и Сърбия. Сегашното положение е ненормално, пречи на развитието и на двете страни. Ще бъде добре също така да престанем да заобикаляме Косово по време на пътувания, защото то е в центъра на Западните Балкани и оттам минават най-преките пътища във всички посоки.

  9. 9 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    На въпроса се придава излишна сериозност. И двете страни са на практика провалени държави (като повечето балкански) и диалога между тях или липсата на такъв е без сериозно значение за света, дори и за Балканите. Косово няма и 2 млн. население, Сърбия е със 7. В икономически план и двете са джуджета, във военен са направо смешни.
    За да има мир и стабилност, аз лично смятам че Косово трябва да освободи общините с преобладаващо сръбско население и да се присъедини към Албания. Подобно е и решението за Северна Македония, която при условие за политически и икономически реализъм би отстъпила около 20% от територията си на Албания, а останалото да се преседени към България. Но всичко това няма да стане и споровете за играчките и парцалките по традиция ще продължи столетия. На Балканите е така.
    Впрочем, всички тези държави имат отрицателна демогарфия, което означава че е въпрос на време да спихнат съвсем.

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  10. 10 Профил на himler
    himler
    Рейтинг: 537 Неутрално

    До коментар [#1] от "Julian Dob":

    Не само западните покрайнини ами Пирот, Ниш, Враня. Лвсковац, Неготин, Зайчар, Бор...

    СЪРБИТЕ СА РУСКИ ЦИГАНИ, ЖИВЕЕщИ НА БЪЛГАРСКА И ХЪРВАТСКА ТЕРИТОРИЯ!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK