На работа в Дортмунд - източноевропейците са равни, но понякога има и по-равни

На работа в Дортмунд - източноевропейците са равни, но понякога има и по-равни

© Ангел Петров



Въпреки образа на гастарбайтера, истински и мним (измамник, живеещ от схеми и помощи), изграден в германските (и българските) медии, мнозина българи действително търсят перспектива и я намират в Германия поне за малко. Някои пък се учат в движение на това, което институциите и в родината им никога не са насърчавали особено активно: да търсят правата си, ако смятат, че са нарушени. Други за пръв път в живота си получават документ, доказващ, че умеят нещо.


Заедно с други градове, Дортмунд се научи да им помага, ако пожелаят.


Европейският съюз никога не е бил единствената възможност на българите за по-добър живот на запад. Присъединяването към него - и краят на трудовите ограничения - просто отвориха широко портите.




Членството обаче промени трудовия пейзаж в някои западни страни, една от които напусна ЕС отчасти заради тази нова ситуация. То стана един от факторите държави като България и Румъния да "изнесат" немалка част от жителите си в активна възраст в страни като Великобритания и Германия, след като мнозина вече бяха избрали да са студенти на запад.


Поне в Германия в тази нова ситуация българите невинаги са в завидно положение спрямо останалите мигранти, показаха срещите в Дортмунд със съграждани, германци и други представители на институции и уважавани организации, в които "Дневник" се включи в средата на февруари.


Който пита, намира


Въпросният документ, доказващ, че имигрантите умеят нещо, е тест за квалификация, изготвян от неправителствената организация Willkommen Europa, започнала през 2014 г. в Дортмунд като център за консултации на новодошли от България, Румъния и Хърватия. Днес тя помага на трудови мигранти от страни в ЕС. Подкрепят я редица партньори - от институции в Дортмунд и провинция Северен Рейн-Вестфалия (където е градът) до католическата "Каритас".


Първият тест е в годината на основаването. Оттогава за 164 сесии са го направили около 1200 души, от които около 500 българи (повече са само румънците). Те показват уменията си по математика (на ученическо ниво), логика, базово ниво немски и сръчност (сглобяване по шаблон на определен детайл).


"Наблюдава се и социалната им компетенция - дали общуват в екипа с другите хора, как се държат в екип, как решават самите задачи," каза Ивайло Димитров, който работи в центъра. За "Дневник" Димитров, дошъл в Германия като студент преди 20 години, обясни, че завършилите теста получават сертификат, с който организацията им подготвя мотивационно писмо и CV. "За много хора, които пристигат при нас, това е първият документ, който получават. Някои са прекъснали училище, не са завършили или не са учили. Други са квалифицирани от чужбина, но не носят документи със себе си или не са преведени на немски или легализирани от властите."


Магазин за стоки от Югоизточна Европа в квартал "Иненщат-норд", Дортмунд.

© Ангел Петров

Магазин за стоки от Югоизточна Европа в квартал "Иненщат-норд", Дортмунд.


Има, например, хора, работили като строители, но без нужния документ. Ако започнат без него, стават помощници, на които не плащат като за майсторска работа. Онези, които го имат, организацията насочва към съответната институция, за да бъде легализиран.


Проблемите, с които идват посетителите, са много, но Willkommen Europa основно търси работа и помага по трудови въпроси. При българите със сигурност има успеваемост. "От 360 сънародници (включително хора, които не са правили теста - бел. ред.), дошли през 2019 г. и питали ни за работа, сме намерили някаква на около 160 и за нея са подписали трудов договор," продължи той, предоставяйки данни, които "Дневник" потърси за работата на организацията.


Независимо дали трудовите мигранти си намират работа сами или с помощ, за някои големите проблеми едва започват с тази стъпка.


"Десетки се смениха"


Роберт Величковски и Бранкица Роберт пристигат в Германия преди три години. Той бързо става шофьор в транспортната "Олимпия логистик", доставяща храни на търговски вериги. Разказва, че работодателят, примамил го с около 8-9-часов работен ден и до 2600 евро месечно и осигурил и апартамент, превръща дните му в "истинско съвременно робство".


Работи само нощни смени: "В 2 ч. в понеделник се тръгва, всеки ден едно и също - до 10 сутринта. След това почивка, отново от 17 до 10-11 вечерта и след това пак в 2 часа. И така - всеки ден." Твърди, че много от колегите му са от Източна Европа, голяма част - българи, а и македонци. "Десетки се смениха... Българите виждат, че не става и си тръгват," обяснява в полски ресторант в Дортмунд, където е сред малцината отзовали се за срещи с журналисти източноевропейски мигранти. Той също решава да си тръгне.


От "Олимпия" не отговориха на запитването на "Дневник" дали се прилагат практики с подобно работно време, достигащо до 14-15 часа, и дали условията впоследствие са се променили (както Роберт ще каже по-късно, с твърдението, че той самият отчасти е причината).


Друга е строителството, където проверки установяват фалшиво записване на служители като "самонаети", работни дни от 12 часа или повече. В областта на грижите, от каквито се нуждаят над 2.6 млн. възрастни хора в домовете си, служителите сигнализират за неяснота какви точно са задачите и работно време (нуждата от грижа е 24 часа в денонощието). Към това се добавят нереалистичните маршрути, манипулациите на тахографите и неправомерни удръжки от заплатата в транспорния сектор.

© Associated Press

Друга е строителството, където проверки установяват фалшиво записване на служители като "самонаети", работни дни от 12 часа или повече. В областта на грижите, от каквито се нуждаят над 2.6 млн. възрастни хора в домовете си, служителите сигнализират за неяснота какви точно са задачите и работно време (нуждата от грижа е 24 часа в денонощието). Към това се добавят нереалистичните маршрути, манипулациите на тахографите и неправомерни удръжки от заплатата в транспорния сектор.


Предстои по темата да се произнесе и германският съд. Той обаче не е единственият, който отправя такива твърдения - не и ако се съди по разказите в "Справедлива мобилност" (Faire Mobilität), който цели да помага за налагането на справедливи заплати и трудови условия за работници от членките на ЕС от Централна и Източна Европа на германския пазар на труда.


На среща с група консултанти в проекта - всички от държави в региона - се разказва за случай, в който работодателят (в добилата печална слава месна индустрия) години наред е възлагал смени със същата продължителност, и то само нощни, и дори сам е оформял това документално, без да го крие. Това обаче не е единственият подобен случай на проекта на трудовото министерство и институции в германските провинции, започнал през 2011 г. Близо 10 хил. са случаите, разгледани за последните две години.


Консултациите са на майчин език. Много клиенти не знаят немски - някои го учат в момента, други срещат трудности, а трети (като Роберт Величковски) буквално не са имали време да го научат, въпреки че са в Германия от 5 или 10 години. Често не познават закона, не са получавали възнаграждения, някои са останали на улицата и нямат възможност да потърсят правата си в съда.


Неизплатени задължения (над 3000 такива случая е ригистрирала организацията в страната през 2018 г. или 40% от всички) и много допълнителни часове, неправомерни уволнения и невнасяне на осигуровки са само примери за сигналите за некоректни работодатели, с които идват чужденците от сектори, в които германците не искат да работят.


Ниско в йерархията


"Идват" невинаги е точната дума. Тя невинаги се отнася за работата на полските и унгарските съветници, по-често консултиращи по телефона, но важи с пълна сила за българи и румънци. "Много повече се съветват очи в очи," каза на среща с журналисти ръководителят на дортмундския екип Шаболч Шепши. "Свързано е с бюрократичните структури в страните - ако имаш нужда да направиш нещо, отиваш на място и го правиш, а не си насочваш среща".


За осемте месеца, в които работи за "Фере мобилитет", Пламена Георгиева все пак има и много обаждания - от хора, които не живеят в самия град и спестяват транспортни разходи. Българката, която решава да остане в Германия след семестър в Хумболтовия университет в Берлин по програма "Еразъм", е работила преди това като координатор за имиграцията от Източна Европа към социалната служба в Хановер. Разказва за "Дневник", че консултира около 30 души месечно, макар броят да зависи и от това колко време и разговори изисква конкретният случай, веднъж седмично има "изнесена" консултация извън Дортмунд.


Голяма част от консултираните напоследък работят в месната индустрия или транспорта. Трудно може да се навлезе в по-големи подробности - освен безплатна консултацията при "Фере мобилитет" е и поверителна и няма как да се дава информация за конкретни случаи.


Поляците са най-голямата група и в месната индустрия до идването на румънците (750 от 1400 работници в един от заводите на компанията "Вестфлайш" в Еркеншвик са румънци, останалите са от 21 други националности). Текучеството е голямо – консултантите посочват фабрика в региона, в която 1000 души са се сменили за година, а далеч не всички намират бързо друга работа. "Дори малко хора, които си изгубят работата, да останат там и да станат безработни, за град от 10-20 хил. души е проблем," казва Шепши.

© Associated Press

Поляците са най-голямата група и в месната индустрия до идването на румънците (750 от 1400 работници в един от заводите на компанията "Вестфлайш" в Еркеншвик са румънци, останалите са от 21 други националности). Текучеството е голямо – консултантите посочват фабрика в региона, в която 1000 души са се сменили за година, а далеч не всички намират бързо друга работа. "Дори малко хора, които си изгубят работата, да останат там и да станат безработни, за град от 10-20 хил. души е проблем," казва Шепши.


Поне в един сектор отношението към българите е белязано от проблеми. "Самите хора, които идват при нас за съвет, го казват. Доста често са много разочаровани. В месната индустрия са ми казвали, че имат шеф от друга източноевропейска държава и той се държи зле с тях и не е конкретен единичен случай. Личи си как някои от националностите са по-добре установени или повече по численост и има една борба за надмощие и се оказва, че действително българите са на последно място, защото са малко по численост и може би от най-скоро във фирмата."


"Българите са ниско, румънците са по средата, след това са поляците и по-старите имигранти и германците - държат се по-добре или по-зле с теб в зависимост къде си в йерархията," каза за същия сектор Шаболч Шепши, ръководитял на екипа в Дортмунд, на среща с журналисти.


Георгиева не може да каже, че този извод е само за месната индустрия. "Често имаме такава информация от хората, които ни търсят за помощ и съвет. Може би се наблюдава по-скоро в предприятия с поточни линии."



Според публикуван тази година доклад на Министерството на труда, здравеопазването и социалната политика в Северен Рейн-Вестфалия обаче само между юли и септември миналата година в 30 кланици и месопреработвателни фирми в провинцията са регистрирани над 5800 трудови нарушения (твърде дълго работно време, липса на осигуровки или нарушени правила на безопасност). Въпросните фирми дават препитание на 17 хил. души. на трудов договор, повечето на българи, румънци, унгарци и поляци. За някои решението е да плащат глобите си (в размер на хиляди, а приходите им се броят в милиарди), вместо да подобрят условията. Все пак, смятат от "Справедлива мобилност", това е вярно само отчасти. Опитът за защита на трудовите права в Германия дава плодове и ако в началото на миналото десетилетие надниците са по 4-5 евро на час, сега са по 9 или 9.5 евро.


От презентация на компанията "Вестфлайш" за източноевропейски журналисти. Компанията заяви, че от няколко години все повече търси хора в Източна Европа и прави за тях каквото може. "Търсихме хора в Германия, на които да ги предложим, но на намерихме," каза ръководителят на отдел "Човешки ресурси" Оливер Райх. "Предлагаме германски договори, германско трудово право, германски осигуровки," а текучеството на служители е голямо, защото 9.5 евро на час за служители без опит в завода им е "не толкова високо (заплащане), колкото в други отрасли", но проблемът е на цялата месопреработвателна индустрия.

От презентация на компанията "Вестфлайш" за източноевропейски журналисти. Компанията заяви, че от няколко години все повече търси хора в Източна Европа и прави за тях каквото може. "Търсихме хора в Германия, на които да ги предложим, но на намерихме," каза ръководителят на отдел "Човешки ресурси" Оливер Райх. "Предлагаме германски договори, германско трудово право, германски осигуровки," а текучеството на служители е голямо, защото 9.5 евро на час за служители без опит в завода им е "не толкова високо (заплащане), колкото в други отрасли", но проблемът е на цялата месопреработвателна индустрия.


По-добра възможност за същите пари


С подобно работно време Роберт Величковски трудно може да намери сили за класната стая и да учи немски заедно с други мигранти.


Бранкица обаче има време за курс още след като пристига. След една година тя може да си намери работа в консултантска компания, разчитайки и на магистратурата си по мениджмънт. За превода на дипломата си, а и за курса си, разчита на помощ от държавата. "Когато човек има цел, в Германия има възможност," казва тя. За разлика от други чужденци европейци, с които "Дневник" разговаря, тя не чувства недоверие и различно отношение в ежедневието си, може би защото в "Дойче фермьогенсбератунг" работи основно с чужденци - такива са част от колегите ѝ и клиентите ѝ, които консултира. В училище двете им деца учат с германци, сред тях имат и приятели.


Като консултант тя съветсва мъжа си да си направи застраховка за правна защита, каквато много източноевропейци в Германия нямат. Сега Роберт иска да му бъдат изплатени всички часове, когато е работил извънредно, и е готов да чака. "Може да бъде 5-6 месеца, година... Имам нещата, които иска съдът, доказателства и документи, и ще видим."


Обяснява, че след него още един българин и един поляк също са потърсили правата си след напускане. По думите му настоящи служители разказват, че фирмата е започнала да променя работното си време. Той самият обаче се надява скоро да започне "нормална работа от 6:30 сутрин до 2-3 след обяд за същите пари".


На срещите, в които "Дневник" се включи в Дортмунд, един от споменаваните няколко пъти и от различни хора изводи бе, че поляците, като вече стара и утвърдена, а и многочислена група, са осъзнали по-добре правата и алтернативите, с които разполагат - но това отчасти е станало и защото животът в родината им се е подобрил. България предстои да мине по този път.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1297 Весело

    Глупости.
    Всяко смартбюти знае, че емигрантите са цветът на нацията, до един успешно реализирал и се специалисти и мениджъри с шест-седем цифрени доходи, уважавани от всички стълбове на местния хайлайф, на чиито благотворителни парични преводи се крепи цялата българска икономика.
    Кви са тия "измамници, живеещи от схеми" или тъпанари, "за пръв път в живота си получаващи документ, че умеят нещо"?

    Знанието е сила, информацията - власт
  2. 2 Профил на иванчолаков
    иванчолаков
    Рейтинг: 362 Неутрално

    Всичко е лично и конкретно, братче!След 5 зими работа в Германия като електротехник,не усетих нито дискриминация,нито подценяване,нито
    грам пренебрежение към моята работа и възможности.За прецакване в заплатата и дума да не става.Работя само с немци и поляци-мои дълбокоуважавани колеги!

  3. 3 Профил на гошо
    гошо
    Рейтинг: 1910 Гневно

    Кви са тия шекерени статии Я кажете къв е тоя дето вчера изпотепа децата на карнавала

    гошо
  4. 4 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 2354 Неутрално

    Глупости. Всяко смартбюти знае, че емигрантите са цветът на нацията......
    —цитат от коментар 1 на pag


    Напротив! Всеки българомразец знае, че напускащите страната са най-кадърните и тук са останали само сметта на нацията!!!

  5. 5 Профил на owen
    owen
    Рейтинг: 1411 Неутрално

    йерархия има, това е вярно, и да от с, ние сме на дъното.

  6. 6 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 2018 Неутрално

    Никога (за вече над 30 години) не съм усетил дискриминация или да съм държан ниско в йерархията. Нито някой от моите приятели. И то не защото всички сме преуспели, а защото всеки от нас е стигнал приблизително там, за където са му стигнали силите и познанията.
    Но има една категория мигранти, които идват, без да знаят къде, език не знаят, но и нямат мотивация особено да го научат, защото си стоят в българска езикова среда и не изграждат връзки с местните. И не можеш да им обясниш, че това е път към нещастието - вече съм се отказал да обяснявам.

    E PLVRIBVS VNVM
  7. 7 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 1274 Неутрално

    Абе кво са тия тестове по математика и пр, швабите не са ли принудени да признават дипломите ни директно?

    Друго въпросче- защо са концентрирали усилията си върху неграмотните, а не върху онези, които се справят по-добре от самите тях на въпросните тестове.

  8. 8 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 2661 Неутрално

    Ала-бала.

    Заедно с други градове, Дортмунд се научи да им помага, ако пожелаят.

    Тези които желаят и сами ще се оправят. Другите просто ще усвояват помощи. :)

  9. 9 Профил на jazzi
    jazzi
    Рейтинг: 456 Неутрално

    При месото и хляба е най-голямата експлоатация! Чувал съм, че има едно "вампирско" село недалеч, от което за кланицата тръгват бусовете след 22:00 и смяната се връща в 7:00. Докато децата спят родителите колят и разфасоват, а като се върнат ги пускат на градина и училище, а те лягат да спят и така селото е пусто и тихо през деня. Който иска пари, ходи да бачка...чакай договори и осигуровки...и да дойде проверка през деня, там всичко е ок, мотат се няколко поляка, чисти се, опакова се, докарва се стоката и се подготвят за ноща. Наистина неприятно, но го има и това...Знае се, но немската машина се задейства бавно и чак когато нещата придобият съответния мащаб. Експлоатация винаги е имало и ще има, но това не е еднопосочна улица.

  10. 10 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1668 Неутрално

    До коментар [#6] от "PavelCZ":

    Навсякъде в Европа е така: който знае езика и има квалификация винаги може да си намери работа. Обаче разни полуграмотни и неграмотни, без елементарни познания по езика и без квалификация какво могат да очакват? Ще ги експолоатират и ще работят за жълти стотинки, пардон центове и то най-тежката и най-лошо платената работа.

  11. 11 Профил на PisnaMi
    PisnaMi
    Рейтинг: 2169 Неутрално

    "напускащите страната са най-кадърните и тук са останали само сметта на нацията"
    [quote#4:"4ort"][/quote]

    Както разбирам, живееш в България, нали?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK