Къде отидоха всички - тъжното, бавно опразване на Видин

Белоградчик

© Николай Дойчинов

Белоградчик



Избори 2022

Огнян Ненчев е прекарал последните 15 години в опити да напусне Видин, област в северозападния край на България. Шест пъти си е тръгвал в търсене на по-добър живот, шест пъти се е връщал. Решението му за връщане в най-бедния край на най-бедната страна в ЕС е необичайно. Не е такова решението му да напуска. Постоянният отлив на хора в активна възраст допринесе населението на област Видин да се свие наполовина за последните 35 години - от 162 хил. до около 85 хил. през 2018 г.


Огнян за пръв път напуска в търсене на работа, когато наближава 50-годишна възраст, след като губи работата си като ветеринарен инспектор в град Видин, главния в едноименната област. За разлика от милиони българи, отишли в Западна Европа, той ограничава търсенето до страната си. Понякога намира работа като ветеринарен лекар заради първоначалната си квалификация. Понякога го наемат като учител по биология и химия или огняр заради допълнителните си квалификации. Връща се във Видин всеки път, щом работата свърши, с едно и също чувство: ужас. "Сякаш се връщам в гроба си, каза той. Това е умиращ град."


Видин е във въртележката на смъртта, на която заедно кръжат стагнираща икономика и демографски упадък. Хората напускат областта в търсене на просперитет, а просперитетът убягва на областта, защото толкова много хора са я напуснали. Макар подобна динамика да се среща в голяма част от Източна Европа, влиянието ѝ върху Видин е драматично. Населението на провинцията намалява с най-голяма скорост в България, която е с най-бързо спадащото население в ЕС, а и в света. Видин би имал основание да твърди, че е световната столица на срива на населението - кота нула на демографския упадък.




В глобален контекст той може да се отличава, но в региона е типичен случай. От края на комунизма преди 30 години в държавите в Източна и Югоизточна Европа се наблюдаваше изключително явление - постепенното изпразване на страната. Според доклад на ООН от 2019 г. в региона са девет от десетте държави с най-бързо свиващо се население.


Зад тази статистика се крият две големи тенденции: емиграцията на Запад и спадащите коефициенти на плодовитост. Милиони млади напуснаха европейския изток заради по-богатите икономики на Запад. Същевременно останалите имат по-малко деца от предишните поколения. Тези фактори се съчетаха, за да доведат до срив в населението, невиждан в мирно време и по-скоро напомнящ за войни и пандемии.


Белоградчик. Изоставени сгради се виждат често във Видинска област.

© Николай Дойчинов

Белоградчик. Изоставени сгради се виждат често във Видинска област.


Тази история на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) изследва как Видин стана епицентърът на явлението и какво означава това за Европа, сама изправена пред демографски натиск. Не само източноевропейските семейства се свиват. В целия Европейски съюз коефициентът на плодовитост - средният брой деца, родени от жени в репродуктивна възраст - намалява от десетилетия. Ако блокът като цяло е избегнал съдбата на демографски спад, срещан в Източна Европа, това е основно защото западните страни членки привличат мигранти отвъд границите му, а и не само.


В Източна Европа обаче много правителства са открито враждебни към миграцията, особено към тази от Азия, Африка и Близкия изток. Лидери от региона рутинно искат по-строг граничен контрол и не правят нищо, за да приемат дадената им от ЕС квота бежанци и мигранти. Степента на демографския упадък обаче също налага някои трудни избори.


Упадъкът носи със себе си дългосрочна икономическа цена. С времето свиващата се работна сила става непривлекателна за инвеститори и неспособна да подпомага пенсионните и здравните нужди на застаряващото население. Привличането на чужди работници може да помогне да компенсира загубите по-добре от други мерки като стимулирането на големите семейства или да примами напусналите родината си да се върнат. Полша и Литва са само две от страните, започнали да насърчават много специфична форма на миграция - от близката Украйна, страна извън ЕС, чиято икономика отслабна от конфликта с Русия. Югоизточноевропейските държави като България все още не са приели такива политики, но степента на демографски упадък може скоро да ги остави без избор.


"Нужна е масирана вълна на миграция", каза Георги Бърдаров, демограф в университета "Св. Климент Охридски" в столицата на България София, който съветва българското правителство. Ако земята не може да се напълни с българско население, друго ще дойде. Тази територия ще има по-добро бъдеще."


Видин в миналото е голям търговски възел заради местоположението си на река Дунав.

© Николай Дойчинов

Видин в миналото е голям търговски възел заради местоположението си на река Дунав.


Космополитно минало


Видин е крайната точка след петчасово шофиране от София. Пътят от 240 км минава през Стара планина, или Балканите, които са част от натоварен транспортен коридор, свързващ Централна Европа с гръцкото пристанище Солун. В планинските участъци на пътя коли и камиони преминават през тесни ленти, набраздени от дупки. Инцидентите са често срещани и може да блокират трафика в двете посоки. Редица правителства са обещавали да ремонтират пътя, но досега нищо осезаемо не е направено.


През 80-те години пътуването между Видин и София отнема само 35 минути. Градовете са свързани от пътнически самолети, управлявани от държавната авиокомпания. Билетите са евтини. По-възрастните жители на Видин си спомнят как посещават столицата с единствената цел да обиколят магазините.


Услугата обаче става икономически неизгодна след краха на комунистическата държава, полетите бяха прекъснати през 1992 г., а единственото летище на Видин накрая спря да се използва. Днес изоставената му контролна кула гледа към писта, осеяна със стари гуми и натрошено стъкло. Приказки от авиационната епоха на Видин - например историята за пътничка, качила в самолета кокошка, упоена с ракия - влизат във фолклора.


Днес в град Видин растителността се слива с цивилизацията. Дървета и храсти омекотяват вида на бетонни блокове от времето на комунизма. През пролетта уханието на цъфтящите липи се носи по празните улици. На главния площад гигантски екран върти непрекъснато видеоклипове с обществена информация, независимо кое време на деня е. Има и намеци за отминал космополитен дух. Централният квартал с обгърнати от зеленина улици и рушащи се къщи, някога помещавал консулствата на регионални играчи, Русия, Австрия, Гърция или Румъния. Синагогата, обрасла с плевели, някога бе втората по големина в България.


Превърналата се в руини синагога на Видин бе втората най-голяма в България.

© Николай Дойчинов

Превърналата се в руини синагога на Видин бе втората най-голяма в България.


Видин дължи някогашния си статус на географията. Разположен на брега на р. Дунав, векове наред е търговски пункт, към който са проявявали претенции сръбски, унгарски и османски управници. При комунистическото правителство на България градът се превръща в индустриален център. До 1980 г. областта произвежда всички телефони в страната и две трети от гумите ѝ. Сувенирен пепелник от града изобразява гума, обграждаща най-известната му забележителност - крепостта "Баба Вида". Ако някой днес построеше крепост във Видин, би било, за да държи обитателите вътре, а не нападателите - вън.


"Проблемът за кокошката и яйцето"


И двамата синове на Николай Цочев са част от бягството на Запад, преместили са се в Испания, за да работят в сферата на информационните технологии. Междувременно 65-годишният бивш охранител също напуска град Видин и се мести в близкото село Ново село, може да направи повече със заплатата си от 320 евро.


Синовете му понякога помагат финансово. "Как мога да поискам повече, каза той за BIRN. Крава от теле бозае ли?" Преди това управлява бизнес за хидроизолация, но затваря през 2010 г., когато глобалната финансова криза преминава през България. "Хората нямаха пари, за да ремонтират домовете си", каза той.


Николай Цочев, в средата, казва, че би му било трудно да оцелее във Видин със заплатата си на охранител.

© Николай Дойчинов

Николай Цочев, в средата, казва, че би му било трудно да оцелее във Видин със заплатата си на охранител.


Доходът на глава от населението във Видинска област е 3640 евро, или половината от средния за България според статистическия орган на ЕС, Евростат. Безработицата в областта е 13.5 процента - три пъти колкото средната за България. Тези числа не могат да се смятат за напълно точни, тъй като не включват сериозно развитата сива икономика. Много хора работят без договори, а тихомълком допълват доходите с парите, изпращани от чужбина в брой.


В градчето Белоградчик, на 56 км от град Видин, безработните прекарват времето си в кафенетата. Кметът Борис Николов казва, че безработните предпочитат да оцеляват с парите от чужбина, отколкото да си намерят работа. "Не можеш да намериш четирима души да работят на мобилна будка за кафе", каза той за BIRN. Николов заяви, че официалните данни за населението на града заблуждават, тъй като мнозина са заминали за чужбина, без да бъдат забелязани. "Бяхме 10 хил. души през 1991 г., сега сме 5000 на хартия и може би 3000 в действителност", каза той.


Изоставен от хората в активна трудова възраст, Видин стана страна на възрастните и в определени случаи на младите. Някои от мигрантите са оставили зад себе си "Скайп деца", наречени така по името на най-известното от приложенията, използвани, за да поддържат връзка.


Децата обикновено се поверяват на грижата на баби и дядовци с подкрепата на средствата, идващи от чужбина. В Северозападна България единият или двамата родители на 44%, или почти половината, от децата на възраст от 10 до 17 г. работи в чужбина според доклад на агенцията на ООН за децата, УНИЦЕФ. Средната стойност за България е 23 процента.


Родителите напускат, защото се налага, не защото искат", каза 18-годишната Кристин Валентинова. Завършила гимназия във Видин, тя рядко е виждала баща си 13 години, докато той живее и работи в Кипър. Две от тези години, докато майка ѝ живее с баща ѝ, Кристин я отглежда единствено баба ѝ. Всички 26 студенти, завършили класа ѝ, са напуснали Видин. И тя направи това миналата година, премествайки се в Холандия, за да учи бизнес.


Плакат на германския канцлер Ангела Меркел украсява стена в Белоградчик. Германия е важна дестинация за българските мигранти.

© Николай Дойчинов

Плакат на германския канцлер Ангела Меркел украсява стена в Белоградчик. Германия е важна дестинация за българските мигранти.


Надеждата с мащабни схеми да се върне към живот Видин още не е станала реалност. Откриването на мост над река Дунав, свързващ Видин с Калафат в Румъния, през 2013 г. увеличи трафика през областта, но не създаде много работни места. През 2017 г. правителството започна програма за заетост на стойност 1 млн. евро за Северозападна България, целяща да насърчи работодателите да задържат местните служители поне година. Според базирания във Видин икономист Радослав Георгиев от сдружението "Активно общество" 90% от служителите са освободени след края на програмата.


Затъващата икономика на Видин и спадащото му население създадоха проблем в стил "кокошката и яйцето" според Георги Стоев, основател на български технологичен инкубатор. Той каза, че работодателите стоят далеч от райони като Видин, "като твърдят, че няма подходящи хора за наемане, а младите хора си тръгват, защото няма подходящи работодатели".


"Демографски насрещни ветрове"


Бягството на българските работници започна през 1990 г., в бурното време след комунизма и продължи през новия век. Влизането на страната в ЕС през 2007 т. бе предшествано от притеснения, че миграцията ще достигне пик, след като свободата на движение започне да се отнася за всички нейни граждани. В очакване на приток от страната богатите европейски икономики - Италия, Австрия и Германия до Холандия, Великобритания и Ирландия - наложиха временни ограничения на работници от България и Румъния, също присъединила се към блока през 2007 г. Последните ограничения изтекоха през 2014 г.


Гюнтер Ферхойген, комисар за разширяването между 1999 и 2004 г., каза за BIRN, че е бил притеснен от потенциалното влияние на загубата на още работници върху икономиките на Румъния и България. По време на предприсъединителните преговори, каза той, на временните ограничения се гледаше като на средство не само за защита на трудовите пазари в Западна Европа, но и на защита на "развитието в страните кандидатки". Скоростта, с която спада населението, обаче свари хората, изготвящи политиките, неподготвени. "При България и Румъния никой не можеше да очаква обезлюдяването да е толкова бързо", каза Ферхойген.


Главният преговарящ на България в присъединителните преговори, бившият заместник външен министър Владимир Кисьов, заяви за BIRN, че лидерите от ЕС като цяло са били "прагматични" за предоставяне на свободата на движение, признавайки, че мярката ще облекчи недостига на работна сила при тях. "Страните от ЕС, на които не им достигат работници, печелят от хората ни", каза той.


В много части на Северозападна България възрастните са повече от младите.

© Николай Дойчинов

В много части на Северозападна България възрастните са повече от младите.


Очакваше се, разбира се, и Румъния, и България да спечелят от присъединяването към ЕС, както и другите в региона, присъединили се към блока. На теория икономическите ползи, дошли с членството, могат да помогнат да се забави скоростта на демографския спад, като се намалят стимулите за емиграция.


Стандартът на живот в действителност, изглежда, се подобри от влизането насам. Когато България се присъедини към ЕС през 2007 г., брутният ѝ вътрешен продукт на глава от населението бе 40% от средния на 27-те държави членки. През 2018 г. той бе 50% от средния за блока от 28 държави. Безработицата е достигнала исторически минимум.


Продължи обаче и демографският упадък. Десетки хиляди млади българи все още потеглят към Западна Европа всяка година. Броят на българите, живеещи и работещи в чужбина, се е удвоил от присъединяването на страната им към блока според статистическата агенция Евростат. Дванайсет процента от работната сила на страната днес живеят в други страни членки.


Емиграцията не е и единственият фактор за демографския упадък. Коефициентът на плодовитост на България, 1.5 раждания на жена, е доста под минимума, нужен, за да се поддържа населението, дори преди да се брои загубата от емиграцията. Във Видинска област броят на ражданията всяка година е спаднал с две трети от 2000 г. насам.


България предлага 65 седмици майчинство с пълна заплата, третото най-дълго в Европейския съюз. Тя обаче може да направи още, за да стане майчинството привлекателен избор, според Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика в София. "Щедрите условия звучат добре в началото", каза той за BIRN, но подкрепата е малка за семействата с ниски доходи, след като майките се върнат на работа.


Докато икономическите ползи за България след присъединяването към ЕС не ограничиха демографския спад, този спад най-вероятно е попречил да се осъществят ползите. Според проучване в региона, направено от Международния валутен фонд (МВФ), очакваният БВП на глава от населението в Централна, Източна и Югоизточна Европа можеше да се повиши до 74% от средния в ЕС до 2050 г. - голямо повишение спрямо сегашното равнище, 52 процента. След като обаче се вземе предвид демографският упадък, МВФ преразглежда прогнозният БВП на човек за същия период до не повече от 60% от средния за Западна Европа. По думите на проучването "демографските насрещни ветрове" са забавили скоростта на "икономическа конвергенция".


Заради свиващата се работна сила може да е по-трудно за правителствата да плащат за пенсионните и здравни нужди на възрастните.

© Николай Дойчинов

Заради свиващата се работна сила може да е по-трудно за правителствата да плащат за пенсионните и здравни нужди на възрастните.


В другия край на Източна Европа, в балтийската държава Литва, се очаква спад на населението, сходен с българския, до 2050 г. според последните прогнози на ООН. От 1990 г. страната е загубила 883 хил. души или близо четвърт от населението си, основно заради емиграция към ЕС.


Както и другаде в региона, демографията стана основен политически проблем, макар че не подхрани същия вид националпопулизъм като в Полша и Унгария. Литовското правителство е ръководено от Съюза на фермерите и зелените, нова партия, избрана с обещанието да се подобрят социалните придобивки и да се ограничи емиграцията към ЕС.


Заедно с политики, целящи да насърчат завръщането на работници от чужбина, партията въведе субсидии за покупка на къщи в провинцията, за да изкуши литовските граждани да се установят в обезлюдяващата се провинция. "Десет нови семейства в малък район може да означават десет нови бизнеса", каза за BIRN заместник-председателят на партията Томас Томилинас. Той обаче добави, че въздействието на субсидията е било в голяма степен "символично".


Изправено пред хроничен недостиг на работна сила, литовското правителство също така започна да облекчава ограниченията за чужди работници преди три години. В страната вече официално живеят рекордните 58 хил. чужденци, а за още десетки хиляди се смята, че работят в сивата икономика. Повечето идват от Украйна, по-малък брой - от Беларус и Русия. Наемат се в транспортния и строителния сектор, където биват обвинявани, че подбиват заплатите.


"Украинците, идващи в Литва, са жертви на това, че не познават закона", каза Володимир Курило, украински мигрант, който ръководи строителна бригада в Беларус. Макар да се радва, че получава по-висока заплата, отколкото би взимал вкъщи, той също обмисляше дали да не се премести със семейството си в Германия, за дори по-добра заплата.


Томилинас призна, че притокът на работници мигранти е подпомогнал икономиката, но го направи с нотка на предпазливост. Разхлабването на ограниченията в имиграцията, каза той, е като "бонбоните, алкохола и цигарите на витрината на магазин" - изкушаващо бързо решение за проблема на демографския спад.


Правителствените опити за забавяне на растежа на населението във Видин засега имат малко въздействие.

© Николай Дойчинов

Правителствените опити за забавяне на растежа на населението във Видин засега имат малко въздействие.


Все още са малко индикациите, че България ще опита да привлече работници мигранти с каквото и да било в мащаб, сходен с този в Литва. Враждебността към неевропейски новодошли в частност достигна пика си през последната мигрантска криза, когато хиляди бягащи от войни и бедност в Близкия изток и Южна Азия преминаха през България на път към Западна Европа.


"Ако дойдат мигрантите, вземам "Калашников", каза Николай Цочев, бившият предприемач с бизнес в хидроизолацията. "Дори ако не бяха мюсюлмани, можеше да сме по-зле. Украинец би работил тук за по-малко пари."


Огнян Ненчев, ветеринарят, приветства в по-голяма степен тази възможност. "Няма да е лошо да вкараме мигранти, каза той. Някои може да кажат, че мигрантите подбиват заплатите на видинчаните. Но къде са видинчаните, за които говорят?"


Докато търси следващата си работа, която ще го отведе далеч от Видин, Огнян си спомня единствения път, когато и той е бил изкушен да отиде в чужбина от предложението за работа и евтин подслон в Германия. Стигнал до гарата, където бил върнат, защото опитал да се качи на автобуса с котката си. "Как можех да я оставя", спомня си. И останал, след като се оказал толкова неудовлетворен от Видин, колкото привързан към една котка.


Тази статия, редактирана от Нийл Арун, е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката с подкрепата на Фондация ERSTE в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK