Изложбата с творби на Леонардо да Винчи, която приключи преди дни, официално е най-посещаваната в историята на Лувъра. Това обявиха тази седмица от музея.
Изложбата беше открита през есента на миналата година и продължи до 24 февруари. За това време тя е разгледана от точно 1 071 840 души, което е почти два пъти повече в сравнение с предишния рекорд. През 2018 година ретроспективната изложба, посветена на творчеството на Йожен Дьолакроа, привлече 540 000 души. От Лувъра се похвалиха и, че 36% от всички посетители на изложбата с творби на Леонардо да Винчи или близо 400 000 души са я разгледали безплатно.
linard
Рейтинг: 284 ВеселоГоркият Лувър, без нас е за никъде обаче
Yulian Evtimov
Рейтинг: 458 ВеселоТези май не ги вълнува корона-треската :)
The man on the Moondeaf
Рейтинг: 2406 ВеселоДо коментар [#1] от "linard":
А пък ако не беше "турското робство",нямаше да имаме православни икони.
dlagnikov
Рейтинг: 755 НеутралноЕдин нашенски изкуствовед от БАН им предлагаше изложба на тема : "Възходът на Второто българско царство".Колко ли посетители биха я видели?
rsk14877483
Рейтинг: 1311 НеутралноТози "нов" Исус изглежда толкова фейк...
I ain't never crossed a man that didn't deserve it.Торбеш
Рейтинг: 1357 Неутралноразгледана от точно 1 071 840 души
Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език....
Китайците бяха единия милион, а хората - останалите.
Изложбата кой знае защо, я бяха качили чак на четвъртия етаж в северното крило на Лувъра, откъм улица Риволи. Навсякъде ремонти, но явно става все по-хубаво. Пътят до залата е изтощителен лабиринт от коридори, стълби, подвикващи разпоредители и маршируваща задъхана тълпа от захилени китайци.
Залата с вечната Джоконда прилича на военен лагер - гъмжи от народ, който говори на висок глас, святкат с апарати, блъскат се.
... Китайци си правят селфи (това умножено по хиляда в секунда), без изобщо да погледнат картините, а разпоредителите - яки чернокожи с безупречни костюми, подобно на капитани издават заповеди на висок глас: "Мосю, сильвупле, ан аван! Але, але, але! Витес, витес, мосю!"
Заболява те главата, но си зърнал прочутата картина.
Пред нея се сещам за един велик китаец - Лао Дзъ - който ни учи:
"Когато нещо се харесва на всички, то е грозно вече".
Колко е прав!