Една нощ на "Пазаркуле": бежанци се страхуват от българската граница, мечтата е Европа

Една нощ на "Пазаркуле": бежанци се страхуват от българската граница, мечтата е Европа

© Георги Кожухаров



Фоторепортерът на "Дневник" Георги Кожухаров прекара нощта на събота срещу неделя (1 март) сред бежанците на границата между Турция и Гърция - пункта "Пазаркуле". Фотогалерия от мястото на събитието - вижте - тук, а видео от напрежението и разпръсването на бежанците - тук. Ето и разказът му за последните часове:


Германия. Това е мечтата на всички бежанци, с които успях да разговарям през последната нощ и до обяд в неделя преди гръцката полиция да се намеси с газ и водно оръдие. Посоката за тях е само Европа, след като са прекарали различно време на територията на Турция - основно в Истанбул.


Бежанците са от Сирия, Афганистан, Сомалия, Пакистан и други държави - семейства с деца, без деца, майки с деца, бащи с деца, младежи, възрастни хора. Огромна тълпа - може би над 10 хил. и прииждат още. Стигат до тук с автобуси и таксита.




Без да ги питам, някои от бежанците казват, че


избягват българската граница, защото там можело да стрелят по тях с "истински куршуми"


Други твърдят, че са получили съвети от униформени да отиват и натам - към "Капъкуле", за да намалее струпването на хора на "Пазаркуле".


Преди граничния пункт (на около 1.5 - 2 км) има изграден пропускателен пукт. През него се допускат да продължат само бежанците, а медиите трябва да останат до него. Но има начини да се мине и така успях да се вмъкна на територията - гора и голямо поле - където са бежанците в очакване дали ще ги пуснат в Гърция. В неделя видях и колеги турски фоторепортери, но по-късно бяхме забелязани от властите и отведени обратно зад пропускателния пункт. От там успяхме да се върнем да снимаме сблъсъците по обяд. (Фотогалерия вижте - тук, а видео - тук.)


Нощта беше много студена, а хуманитарни организации все още почти липсват и всички се спасяваха с огън или опъвайки шатри и палатки. Всеки застава където намери.


Край огъня разговарях с група сирийски бежанци къде и защо искат да стигнат, през какво преминават...дори за Бог и ролята му. Те имат палатка, в която се редуват да спят, защото няма място за всички. Питат ме - "ти можеш ли да си представиш, че всички тези хора нямат дом"...Наоколо има хиляди, а нощната гледка е като от филм - огън и сенки.


Притесняват се от "лошите бежанци"


(буквален превод от английски) - така наричат малките групи сред тях, които се опитват да избягат заедно с вълната. Те обикновено не са от Сирия и създават проблеми. Твърдят, че дори обират някои от другите бежанци и че би следвало тях да разпознаят граничните власти и да пропуснат останалите към Европа. "Лошите" създавали и напрежението с полицията.


В неделя сутрин хиляди се струпват на гръцкия пункт, където е издигната барикадата от бодлива тел и желязо. Клякат на земята като знак, че са миролюбиви.


Крещят, че обичат всички и искат само мир


Викат го на английски, както говорят към униформените. Когато видят, че слагат противогазите започват да повтарят - "без война, без война".


Една група от около стотина момчета са по-агресивни в опитите да преминат границата. От време на време хвърлят и камъни към гръцките граничари.

Една нощ на "Пазаркуле": бежанци се страхуват от българската граница, мечтата е Европа

© Георги Кожухаров


Храната е оскъдна и раздаването на хляб също предизвиква суматоха и блъскане.


Слухът, че ще ги пуснат да преминат към Гърция минава няколко пъти през тълпата. Ту след 3 часа, ту след 2 часа. Нищо подобно.


След 12:30 местно време гръцките власти реагират на замерящите ги с камъни по-буйни младежи. Започват да изблъскват тълпата навътре към граничната част на Турция със сълзотворен газ. Настъпва паника и суматоха.


След това включват и водни оръдия, и гумени патрони


Според неофициална информация сред хората има и гръцки военни, които са включени в изтласкването. То се случва на няколко пъти.


В един момент не се вижда почти нищо, въздухът се насища с газ, а писъците на децата са най-страшното нещо. Стотици се изтеглят в посока, в която има постройки на турските гранични власти. (Фотогалерия вижте - тук, а видео - тук.)


Една граната с газ удря момче, което припада и това предизвиква ужас сред група бежанци, които мислят, че е починал. Те започват да крещят "Аллах Акбар" (Бог е велик). Отвеждат го към медицинския пункт, за да му бъде оказана помощ. Суматохата продължава.


Турски полицаи отвеждат и мен, видели фотоапарата ми, проверяват ме и ме предупреждават да не се връщам повече зад пункта - до него стоят почти всички журналисти. Иначе те явно са инструктирани да не пречат по накакъв начин на бежанците - виждах напр. как една група обира зелките на крайпътно поле без никаква реакция от властите.


Изтеглям се, а по шосето


идват още бежанци


Проверят ги, не връщат никого и те отиват зад "барикадата", за да чакат пускането към Европа. Никой не знае дали това ще се случи или какво.


Но и никой не иска да се връща назад. Групата сирийци, с които говорих дълго през нощта обясняват защо - "няма къде да отидем".


* Събитията в текста са свидетелски разказ между 19:30 на 29 февруари и 14 часа (местно време) на 1 март.


Видео от напрежението и разпръскването на бежанците - тук.


Фотогалерия: Няма къде да се върнем - хиляди бежанци се опитват да преминат в Гърция >


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK