Ердоган отива при Путин заради кризата, "отворила турските порти" към Европа

Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул.

© Associated Press

Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул.



Преди две седмици плановете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да събере в Анкара лидерите на Русия, Франция и Германия заради Сирия на 5 март се провалиха с гръм и трясък, след като руският му колега Владимир Путин се отказа.


Преди четири дни сваляне на сирийски самолети от турските сили му донесе покана от Кремъл да посети Москва на същата дата. Днес Путин и Ердоган обсъждат как да се избегне пряка конфронтация в момент, когато събитията в северозападната провинция Идлиб усилиха страховете от челен сблъсък, а турски войници загиват и тази седмица в атаки, извършвани от сили на подкрепяния от Русия сирийски президент Башар ал Асад.


Дори в деня преди разговорите Русия работеше да подсили позициите си в Сирия по море и въздух с доставки през Босфора, изпратени са и пет бойни кораба от 28 февруари, докато Москва се притеснява, че Турция може да затвори проливите за такива съдове заради последните инциденти, сочи справка на агенция "Ройтерс" в данните за морския трафик в региона.




В часовете след отказа на Путин от четиристранната среща ситуацията от южната страна на турско-сирийската граница се разви бързо. След като Турция загуби десетки войници при въздушен удар от Сирия в Идлиб, бе нужно малко време, за да обяви Анкара официалното начало на операция срещу силите на Асад, а Русия, съюзник на Асад, да предупреди, че турските самолети вече трябва да внимават в сирийското небе (една от причините Анкара да използва дронове).


Данните не се потвърждават, но Турция твърди, че убитите, ранени или пленени сирийски войници са хиляди. Още седмици преди това, когато атаките на сирийския режим срещу цивилни зачестиха при отвоюването на провинция Идлиб, разселилите се от района в посока турската граница станаха стотици хиляди, а наскоро надхвърлиха милион. Това стана и повод Ердоган да погледне към Европа и да я заплаши с пристигането на милиони сирийци, довело до тревога по външните граници на ЕС.


Междувременно преговорните позиции на Москва и Анкара се втвърдяват, защото нараства залогът: едната страна мисли за икономическите си интереси, другата - за зоните си на влияние и бежанците на километри от територията ѝ, създали една от най-големите хуманитарни катастрофи на последните десетилетия и подтикнали го да плаши Европа с "отворените турски порти" на северозапад.


Русия иска разговор, Турция - край на огъня


Лидерите на Русия и Турция много пъти са се събирали, за да обсъдят Сирия. Разговорите им, в някои от които участваше и Иран (друг съюзник на Асад с мощно присъствие на терен в части от страната), няколко пъти са водили до обявяване на буферни зони в Идлиб - последната провинция, където действат (макар и във все по-малка част от нея) предимно радикални бунтовници, сражаващи се срещу Асад. Това отлагаше настъплението на режима в Дамаск, подкрепян от руската бойна авиация, а отскоро - и от проирански сили, каквито преди нямаше в провинцията.


През април миналата година обаче Асад се върна към идеята да отвоюва Идлиб с подкрепата на руската бойна авиация, а през декември засили настъплението за превземане на две ключови за войната пътни артерии - магистралите М4 и М5, едната от които свързва столицата Дамаск с бившето икономическо сърце Алепо.


В хода на това настъпление Турция, с подкрепяните от нея бойци, се оказа все по-въвлечена в защитата на някои точки, а силите на Асад разпалиха напрежение около наблюдателните пунктове, създадени от Турция там на базата на споразуменията с Русия. Това подтикна Анкара (чиито бойци опитаха дори да отнемат от Асад част от спечелените територии) да поиска от Русия да усмири сирийския режим и то до края на месеца и да се изтегли зад договорените "деескалационни" линии; в противен случай, обясни Ердоган, Анкара ще е принудена да се намеси. Обявявайки операция "Пролетен щит" половин ден след като февруари изтече, Турция отново реши да затвърди представата, че обещае ли военна операция в Сирия, изпълнява.


Руският десантен кораб "Цезар Куников" (на тази архивна снимка) е един от трите такива съда, преминали необявено през Босфора към Средиземно море в последните дни заедно с "Новочеркаск" (двата могат да пренесат по над 300 войници и танкове) и "Орск" (с капацитет за 20 танка и 50 камиона). Москва съобщи само за две фрегати - "Адмирал Григорович" и "Адмирал Макаров" - след инцидента с десетки убити турски войници в Идлиб.

© Associated Press

Руският десантен кораб "Цезар Куников" (на тази архивна снимка) е един от трите такива съда, преминали необявено през Босфора към Средиземно море в последните дни заедно с "Новочеркаск" (двата могат да пренесат по над 300 войници и танкове) и "Орск" (с капацитет за 20 танка и 50 камиона). Москва съобщи само за две фрегати - "Адмирал Григорович" и "Адмирал Макаров" - след инцидента с десетки убити турски войници в Идлиб.


Москва и Анкара обаче са въвлечени в сложна игра в Сирия. Турция е противник на Асад, Русия го подкрепя. Анкара работи със сирийски бойци, които се сражават редом с групи като "Хайят тахрир аш Шам" (обединение, чийто гръбнак е бившият клон на "Ал Кайда" в Сирия) и упреква Кремъл, че не използва влиянието си върху Дамаск за край на насилието в Идлиб. Москва пък обвинява турските власти, че не желаят да разделят "умерената" опозиция от джихадистите в региона, напротив - след удара в четвъртък с десетки жертви от турската армия руското министерство на отбраната заяви, че това е станало, защото турски военни са се смесили с ХТШ.


Вчера говорителят на ведомството отиде още по-далеч - Игор Конашенков заяви, че укрепените позиции на бунтовниците в Идлиб са се обединили с турските наблюдателни постове, и че артилерийски атаки срещу съседните, населени с цивилни райони и срещу руската военновъздушна база в Сирия се извършват всеки ден.


Подкрепяни от Турция бойци опитват да си върнат град Саракиб от режима.

© Associated Press

Подкрепяни от Турция бойци опитват да си върнат град Саракиб от режима.


Русия потвърди, че е била принудена да се намеси, след като протурски бунтовници опитали да върнат под опозиционен контрол град Саракиб и изпратила военна полиция, за да гарантира, че протурските сили ще се откажат от опитите да го овладеят.



"Русия възприема много твърда позиция и показва, че е готова за конфликт, казва, цитиран от "Ройтерс", бившият руски депутат Сергей Марков. "Нападение срещу Саракиб ще бъде нападение срещу Русия." Човек, пряко запознат с разполагането на руската военна полиция в Сирия, смята, че (руснаците) са влезли в Саракиб, за да покажат на турците, че рискуват пряк сблъсък с Москва, ако се опитат да го превземат отново.


Русия смята, че рискът от сблъсък между турските и руските сили е реален, продължава същият източник, според когото руската военна полиция е получила заповед да не стреля по турските сили, ако някой неин представител не бъде ранен при турска атака.


Обикновено, след увеличаване на напрежението в Идлиб, Путин и Ердоган се срещат и се договарят за решение, което се проваля и порочният кръг се затваря. Според прессекретаря на Путин Дмитрий Песков различното този път е, че двамата би трябвало да стигнат до "единно разбиране за причината за тази криза", пагубността на последствията от нея и необходимите съвместни мерки за бъдещото ѝ прекратяване, предава ТАСС. Ердоган обяснява по-просто исканията си - огънят в Идлиб трябва да бъде прекратен, каза той пред журналисти в парламента след заседание на групата на своята Партия на справедливостта и развитието.


Колко точно влияние има Кремъл върху Асад


Турция не признава режима на Асад. Ердоган твърдеше, че съветвал някогашния си колега (още като премиер) как да откликне на нуждите на хората, когато започнаха демонстрациите през 2011 г. Оттогава Анкара смекчи реториката си, но едно не се е променило: тя разговаря с Дамаск през Москва. Чавушоглу заяви точно преди месец, че очаква от Русия ясно да предаде посланието: "Не приемаме извинението "не можем да контролираме напълно режима."


Русия много пъти през тези години е говорила от името на Асад; блокира резолюции в Съвета за сигупност на ООН срещу интересите му; обяви сделка (макар и с много спорни резултати) за химическите оръжия на Асад през 2013 г., каквато западът не можа да издейства; в края на септември 2015 г. обърна хода на войната, като се намеси на страната на режима срещу "Ислямска държава", други джихадисти и части от умерената опозиция (каквато руски представители и споделящи възгледите на Москва с насмешка отбелязваха, че нямало, а сега Русия иска от Турция да ги отдели от джихадистите в Идлиб).


Руският президент Владимир Путин в авиобаза "Хмеймим" в Латакия, Западна Сирия. От 28 февруари поне 5 пътнически и товарни самолета, управлявани от руската армия, са пристигнали в Сирия, три от тях - за един ден. За предишните 18 дни са изпратени 12 самолета. Турски източници на "Ройтерс" казват, че тези ходове са забелязали и е подсилено присъствието на турски сили край "Хмеймим".

© Associated Press

Руският президент Владимир Путин в авиобаза "Хмеймим" в Латакия, Западна Сирия. От 28 февруари поне 5 пътнически и товарни самолета, управлявани от руската армия, са пристигнали в Сирия, три от тях - за един ден. За предишните 18 дни са изпратени 12 самолета. Турски източници на "Ройтерс" казват, че тези ходове са забелязали и е подсилено присъствието на турски сили край "Хмеймим".


Може ли Русия да изпълни искането на Турция? Преди няколко седмици експертът по Близкия изток Алексей Хлебников каза за "Дневник", че въпросът "кой на кого влияе" е дори неподходящ в момент, когато "Русия е заклещена в Сирия и трябва да остане". "Не може да окаже натиск върху Асад, ако му каже: "Оставяме те сам и ще загубиш." Дамаск разбира това и може да е по-независим в действията си, а това може да е проблем в скорошната ескалация между сирийското правителство и Турция. Русия не можа да спре или забави напредъка на сирийската армия в Идлиб, продължи той.


Бившият сирийски дипломат, сега противник на Асад Басам Барабанди не бе съгласен. "Без ролята на Русия в Съвета за сигурност режимът би бил в много по-лоша форма," каза той в телефонен разговор с "Дневник" от Вашингтон по същото време. "Москва има влияние, но го използва за собствените си интереси - заради тях например натисна режима да изпълни обещанието за конституционната комисия от Сочи. Когато се иска да окаже натиск, казва: "Нямаме такова влияние."


Това, което и двете страни не оспорват, е, че Асад нямаше да може да подхване кампанията си за връщане на "всеки сантиментър" от сирийската територия без руска помощ.


Поглед на запад?


Според бившия руски дипломат Владимир Фролов ключов въпрос на срещата е размерът на оставащия "джоб" от погранична територия, който Русия ще позволи на бунтовниците да задържат и където ще може да бъдат подслонени милиони вътрешно разселени сирийци. "Ердоган иска зона, дълбока (45 км), а Москва предлага ивица от (13 км)", казва за "Ройтерс" Фролов. Според него разполагането на руски сили в Саракиб е сигнал, че контролът върху магистралата М5 север-юг, на която е разположен градът, е "червена линия" за Москва и ще остане под неин контрол. Това би наложило Турция да отстъпи от датиращата си от много месеци позиция да отказва да изостави една дузина военни наблюдателни постове по периметъра на зоната за деескалация. Повечето от тези постове сега са обкръжени от сирийските правителствени сили.


Междувременно Съединените щати обвиняват Турция, че въпреки членството си в НАТО има много близко сътрудничество с Русия и сочат за пример противоракетните комплекси С-400, купени от Москва. Турски и международни медии обаче писаха в последните дни, че на Анкара може да се наложи отново да погледне на запад в търсене на помощ заради ситуацията в Идлиб. За "Ройтерс" европейски дипломат каза, че макар Брюксел да може да предложи още пари, Турция всъщност иска "военна подкрепа" и това е проблем.


Вчера Ердоган разказа на пресконференция, че е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне с боеприпаси за действията на Турция и подкрепяните от нея сили в Идлиб. По-рано представителят на САЩ за Сирия Джеймс Джефри каза, че Вашингтон би удовлетворил такава молба, тъй като Турция е съюзник в НАТО.


Русия е сред малкото държави, които сирийският президент Башар ал Асад е посещавал, откакто започна войната в страната му.

© Reuters

Русия е сред малкото държави, които сирийският президент Башар ал Асад е посещавал, откакто започна войната в страната му.


Ердоган призна, че Турция понася загуби в конфликта, но добави, че ще търси решение заедно с Путин и на пресконференцията, която ще последва срещата, "няма да има никакви тайни".


Докато те разговарят, правителството му не изключва по-сериозно отбранително сътрудничество със САЩ в Сирия. Министърът на отбраната Хулуси Акар каза преди две седмици, че САЩ са изпратили противовъздушни комплекси по границата и не изключи, че Турция "може да получи" и системи "Пейтриът". Анкара избра руските С-400 преди време с аргумента, че цената, поиската за "Пейтриът", е била твърде висока.


По-голям ангажимент на САЩ в сирийската криза обаче е нещо, което според експерти Турция едва ли ще получи. От друга страна поредното прекратяване на огъня в Идлиб, договорено с Путин, не би решило въпроса с над 1.5 млн. разселени в посока Турция сирийци.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK