Как зетят на Ердоган подготви Турция за войната на бъдещето

© Associated Press

В началото на века Турция опитваше да си набави дронове от Съединените щати и Израел. Днес е втора в света по употреба на безпилотни устройства с оръжия, способна - досущ като САЩ - да убива с тях отвъд границите си, но и в страната, ако се наложи.

Кратката (засега) операция на Турските въоръжени сили в северозападната сирийска провинция Идлиб, спряна с разговор в Москва, показа, че Анкара е способна да влезе в схватка с тях и да унищожава противникови цели, когато има риск за турски войници в чуждо въздушно пространство. Нещо повече, месеци преди демонстрацията на тази бойна мощ компания със специална връзка със семейството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган изнася тези технологии в Либия, поръчки има за Катар и Украйна в момент, когато износът на турската оръжейна индустрия е сред най-бързо растящите в света, а развитието на технологиите налага нова представа за конфликтите на бъдещето - войни без войници на терен. Безпилотни апарати не са били досега гръбнакът на подобна въздушна кампания.

Как се стигна дотук? С комбинация от щастливи съвпадения и упорството на турчин, върнал се от Масачузетс.

Колко е трудно да си внесеш дрон

Военните дронове не са нищо ново като машини за разузнаване и убийство без риск за пилота, макар че досега една държавна армия не бе ги използвала на такова ниво срещу друга армия. С изключително прецизните си камери, радари и системи с лазерно насочване те летят бавно и могат часове наред да наблюдават отвисоко, а командването, от разположена далеч зала, понякога има време да прецени да стреля или не. В и около страните, които се сдобият с тях, шансовете на въоръжени групировки (но защо не и цивилни) да се укриват в труднопроходим терен рязко намалява. Те машини не шумят като бойните самолети. Един такъв апарат уби преди малко над два месеца втория най-силен човек в Иран Касем Солеймани и още 10 души недалеч от Багдад, качили се в кола от летището, без дори да предполагат какво ги чака.

Две десетилетия по-рано американски дрон не успя да убие Осама бин Ладен в Афганистан, защото нямаше оръжия. Турция, по-близка до региона от САЩ и вече купила от тях такива (невъоръжени) устройства GNAT, обаче наблюдаваше с интерес как най-мощната армия внедрява в работата си безпилотни апарати като Predator и Reaper. САЩ обаче не продаваха най-новата си продукция и на съзници от НАТО в опит да задържат монопола си върху индустрията, а резерви към продажбите за Турция имаше Израел заради рязко влошилите се отношения в последните години.

По-рано опит за внос на дронове от Израел завърши с напрежение и обвинения в саботаж (когато се оказа, че има проблем с доставката и бяха върнати за ремонт) шпионаж (след инцидента с убийството на деветима турци от израелски командоси на борда на кораба "Мави Мармара"). В началото на миналото десетилетие Турция добре знаеше, че трябва да разработи собствени дронове убийци и започна да работи; разузнавателните като израелските Heron или Anka и Phoenix ѝ помагаха срещу ПКК, но колкото да засекат техни бойци, не и да ги ликвидират. Първият полет на "Анка" през 2010 г. завърши с катастрофа след 15 минути.

Версиите как Турция намира път в задънената улица на програмата си за дронове, за да стане лидер, са различни, но поне две от тях включват Запада.

През ноември "Гардиън" разказа, че в основата на този успех стои завод в британския град Брайтън, предоставил на Анкара важни ракетни компоненти, докато "Байкар" разработвала продукцията си. Носещите системи "Хорнет", разработени и доставени от EDO MBM Technology, са предадени на "Байрактар" в първата фаза на разработка на дроновете още през 2015 г. според публикация в изданието Jane's Defence Review година по-късно. След статията на британския вестник "Байкар" отрече такъв "технологичен трансфер" да е изиграл роля във възхода ѝ - технологията не е закупена от EDO MBM, напротив, в Турция е разработен "много по-усъвършенстван модел на достъпна цена".

© Associated Press

Все по-важен в армията (и в семейството на Ердоган)

Ако в усъвършенстването на "Байрактар ТВ-2" може да се намери британска връзка, в изгряването на компанията зад безпилотния убиец има и друга западна, която - с Масачузетския технологичен институт. Там опитва да учи Селчук Байрактар, който от 2005 г., момента на първите стъпки на турската програма за дронове, извървява дълъг път - и буквално, и преносно.

Син на предприемач, доставящ подобни устройства за армията с компанията си "Байкактар макина", Селчук Байрактар завършва престижния "Робърт колеж" в Истанбул, магистратурата му е от Пенсилвания, а докторантурата му - в Масачузетския технологичен институт, смятан от мнозина в бранша му за най-добрия избор в света. Още преди да навърши 30 години обаче, през 2007 г. той се връща в Турция с ясна идея - да е конкурент на американските лидери в производството на дронове. Едва няколко години му трябват, за да изземе разработката на ново поколение дронове от Turkish Aerospace Industries, лидера в областта.

Не му е лесно. През 2005 г. той отчаяно опитва да убеди турски инвеститори колко е важно Анкара да мисли за собствени дронове, без кой знае какъв успех. Десетилетие по-късно през 2015 г. демонстрация на "Байрактар ТВ-2" убеждава армията - която вече му имаше доверие заради по-дребни поръчки - че дрон турско производство, с турски ракети от може да е на нивото на внесените досега варианти. Пред военните "Байрактар ТВ-2" поразява от височина 4 км цел, която е на 8 км разстояние от него.

Оттогава две неща се променят в живота на Байрактар. Разработеният с негови усилия дрон, който може да остане във въздуха до 24 ч. или повече, и поне 86 са на въоръжение в турската армия (около половината - снабдени с оръжия), като летят общо 6000 часа месечно. Също така година след успешната демонстрация той се жени за малката дъщеря на турския президент Реджеп Тайип Ердоган - Сюмейе.

Самият президент помага за превръщането на дроновете в национална гордост, като неведнъж се е подписвал на тях и е посещавал наземните им станции. Сирия, където северозападният град Африн попадна под турски контрол след напускането на кюрдските бойци YPG, вдъхнови и създаването на мобилно приложение - играта Afrin Siha. В нея цели на терориристи - движещи се в конвой или скрити в базите си - трябва да бъдат поразени с дрон, а първо ниво приключва, ако играещият удари успешно портрета на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан. Последното не е измислица на разработчиците; историята е истинска.

© Ангел Петров

Днес операциите срещу ПКК и други групи в Югоизточна Турция и от другата страна на границата, в Ирак и Сирия, не са същите. Поводът тези постижения да станат тема на разговор не само на експерти извън Турция обаче дойде от първата "официална" турска операция срещу режима на Башар ал Асад.

Идлиб промени нещата

Идлиб може и да не бе първият случай, при който тази бойна техника влезе в употреба. И в трите операци срещу кюрдите в Сирия - "Щитът на Ефрат", "Маслинова клонка" и "Извор на мира" - са използвани "Байрактар ТВ2", а убитите с тях бойци само в една от операциите са 449 души. Това обърна посоката на конфликта с Кюрдската работническа партия (ПКК) и свързаните или считани за нейни разклонения групи в Сирия и Ирак, който сложният терен бе превърнал в много неравна битка.

Северозападната сирийска провинция обаче се оказа тест за нов проблем - открит сблъсък с друга държава на терен, където несвързани с Анкара (и неподлежащи на нейния контрол) групи надделяват по численост над протурските формирования. Асад бързо затвори въздушното пространство над Идлиб (с други думи това направи и Русия, тъй като тя контролира голяма част от сирийското). Кремъл предупреди Турция, че нейните пилоти вече не биха били в безопасност. А тя реши, че тъкмо затова няма да излага пилотите си на риск.

При удара на 1 март срещу сирийски военен конвой, белязал официалното начало на "Пролетен щит" (операция, замразена при разговора с Владимир Путин) загиналите са поне 19 души. Турски и регионални медии съобщиха за поразени поне 100 танка и няколко системи за противовъздушна отбрана. За пръв път в операция влязоха и дроновете със сателитна връзка ANKA-S - както срещу "вражески" позиции, конвои и ПВО, така и срещу самолети.

И докато експерти спорят дали съвкупността от дронове може да се нарече "рояк" - защото не били автономни и нямали способността да се координират помежду си без човешка намеса - тази употреба на дронове в конфликт с друга държава е рядкост, още повече успехът ѝ срещу руска техника, вече разгневил Москва и Техеран. Безпрецедентна в употребата на безпилотни самолети кампания, при която сирийският режим за пръв път понася толкова загуби от чужда - държавна - сила, отбеляза изследователят Чарлс Листър.

Турция продължава напред

След триумфа на "Байрактар ТВ-2" в края на миналата година през първи тестови полет мина "Акънджъ", който може да носи 1.5 тона товар и да остане във въздуха до 14 часа, действайки на височина до 12 км. Той може да бъде на въоръжение още тази година и има възможност да работи с ракети "въздух-въздух", а това го прави годен за въздушни схватки. И други компании щедро черпят от успеха. През август дрон Anka извърши първия полет с двигател, произведен в Турция. Година по-рано бе и първият сателитно контролиран удар с дрон.

"Байкар" вече няма нужда от помощта на турското правителство, след като се ползваше с неговата финансова подкрепа. Не е известно какъв е делът на компанията в ръста на турската оръжейна индустрия, която според стокхолмския институт СИПРИ е отбелязала най-бързия растеж в износа през последните четири години. Властите в Анкара и подкрепящи ги експерти изтъкват, че развитието на сектора може да е само от полза на НАТО. Има и друго мнение - ефикасността на тази технология поставя на изпитание нервите на страни като САЩ и Франция, които често коментират с недоволство сирийските операции на Турция, а във Вашингтон реагират гневно на опитите на Анкара за "независимост" във военната техника.

© Associated Press

Страната иска да продава на Индонезия и Тунис след успешния износ към Украйна и Катар. "Байрактар" са дроновете, използвани в Либия в подкрепа на Правителството на националното спасение на Файез ас Сарадж. Те влизат във въздушни схватки с изпратените в подкрепа на маршал Халифа Хафтар от Обединените арабски емирства, част от които ОАЕ купуват от Китай (срещу китайските обаче турските невинаги се увенчаваха с успех). Правозащитници твърдят, че сред жертвите на техните удари има и цивилни. Такива обвинения обаче се отправят и операциите срещу кюрдски цели на турска територия.

Наблюдаващите турския възход с безпокойство обаче трябва да приемат: САЩ, нанесли първия такъв удар през 2001 г., от години вече не са монополист в бранша. И въпреки че в битката за износ на такава технология, като в много други сектори, Китай е естествен конкурент (покупката на СН-4 е по-лесна, отколкото на "Предатър" и "Рийпър"), същата технология притежават и много други: Великобритания и Израел, Пакистан, Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, Нигерия и други. Промяната се усети в последните години - САЩ не могат да спрат разпространението на технологията.

Турската армия - втора по употреба на дронове в битка в последните години - обаче направи пробива отчасти заради стечение на обстоятелствата. Несклонността на САЩ да ѝ продават дронове убийци и опитът на Анкара да преодолее това се съчетаха с оперативните нужди на страната и с конфликти в арабски държави, в които тя затъва все по-дълбоко, докато рискът да даде жертви расте.

© Ангел Петров