© Associated Press
В Украйна днес влезе в сила закон за средното образование, ограничаващ използването на родния език в процеса на обучение. Държави като Русия и Унгария, с големи етнически малцинства, го нарекоха потъпкване на права, а България изрази притеснения, но Киев настоява, че той не отнема възможност за преподаване на майчин език, а само по-добре интегрира учениците в украинската държава.
На 13 март президентът на Украйна Володимир Зеленски подписа закона, предвиждащ постепенно да се намали преподаването на езиците на етническите малцинства в страната, включително на руски. Той включва три модела за изучаване в училище на държавния - украинския език.
Първият засяга местните народи, които не живеят в собствена езикова среда и "нямат държава, която да брани и развива този език", основно кримските татари. Те могат учат на своя език и същевременно "задълбочено да изучават украински".
Вторият модел е за училищата на етническите малцинства, които говорят на езиците на ЕС. В тях децата ще започват да учат и на своя език, и на украински, чийто дял обаче постепенно ще нараства до най-малко 60 на сто в горния курс. Към тази група би трябвало да спада и българският.
Третият модел е предназначен за останалите етнически общности в Украйна, които живеят най-вече в собствена езикова среда и чиито езици са сродни с украинския. Това е главно руският език и говорещите го са най-засегнати - в началното училище ще се преподава и на малцинствения, и на украински, но от 5 клас преподаването на държавния език трябва да заема най-малко 80 на сто от учебното време.
Втората категория всъщност бе въведена след реакция от Киев, Братислава и София, а Венецианската комисия определи части от закона като дискриминационни, критики дойдоха и от европарламента. Затова бяха направени отстъпки за малцинства от ЕС.
Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".
