Може ли да държавата да следи през телефона дали се спазва карантината

Може ли да държавата да следи през телефона дали се спазва карантината

© Valentyn Ogirenko, Reuters



Може ли държавата да следи дали гражданите под карантина я спазват, като вземе от мобилните оператори данните за местоположението на телефоните им? С една дума - може. Но поне на хартия това ще важи само за тези хора, които не спазват наложената им карантина.


Идеята беше приета окончателно в петък (20 март) като част от закона за извънредното положение, свързан с коронавируса. Тя предизвика много спорове в зала и беше изместена за гласуване последно, от БСП настояваха текста да отпадне, защото подобни действия са възможни със санкция и контрол от съда. Накрая малко след 22 часа народните представители одобриха предложението за следенето на местоположение чрез мобилните телефони, като вносителят Димитър Лазаров от ГЕРБ каза, че при необходимост то ще се прилага месец, два или три след отмяна на извънредното положение. Според текстовете, които бяха гласувани, тази възможност


ще важи само за тези граждани, които са поставени под карантина, но отказват да я спазват или са я нарушили




Ако тълкуваме текста, който предизвика спорове - това означава, че ако полицията не ви открие на адреса, на който сте под карантина - може да започне да ви следи чрез данните от телефона ви. Това ще става веднага без съдебна санкция. Тези данни ще се предоставят на МВР.


Финалният текст на разпоредбата ще бъде най-ясен след публикуването на закона в Държавен вестник през следващите дни, защото той беше предложен от ГЕРБ на второ четене на проекта в комисия (без да е внесен по надлежния ред) и редактиран и уточняван в зала. Предстои законът да бъде потвърден (или върнат) от президента и след публикуването ще може да се прецени дали депутатите са предвидили всички изисквания и гаранции, за да се избегне злоупотреба със следенето и(ли) превишаване на правомощия.


Темата, ограниченията и изискванията по нея са много чувствителни и е проблем, че поправката беше внесена и приета набързо без ясни мотиви и коментар от експерти. Защото в случая става дума да се даде достъп на МВР до информация за здравния статус на потребителя, както и къде се намира.


Детайли как точно ще се извършва следенето - засега няма. Включително и на често повтаряния през последните дни от потребителите въпрос "а ако човекът под карантина си остави телефона вкъщи". Според последните официално съобщени даннни преди дни, под карантина в България бяха около 3000 човека (при заразени малко над 100), но те сигурно са се увеличили (инфектираните към 21 март сутринта вече са 142).


И от трите национални телекома - A1, "Виваком" и "Теленор", отказаха в петък да коментират пред "Дневник" темата преди промените в закона да бъдат приети.


Международни препоръки и изисквания


Властите първо би трябвало да опитат да обработят анонимно данните за местоположение - тоест така, че потребителите, чиято информация се обработва, да не могат да бъдат реидентифицирани, предупреждават от Европейският комитет за защита на данните (EDPB). Това е независим консултативен орган, който издава насоки и препоръки за защитата на личните данни.


Ако това не е възможно, Директивата за е-неприкосновеност от 2002 г. позволява на държавите-членки да въведат законови мерки в защита на обществената сигурност. При този случай обаче държавата пак е задължена да приложи адекватни мерки за защита - например възможността потребителите или доставчиците на услуги да потърсят правата си в съда.


Властите ще трябва да спазват и принципа за пропорционалност - да прилагат винаги най-малко интрузивните мерки, като взимат предвид специфичната цел, която трябва да бъде постигната. "Тоест, "следенето" на индивиди (или обработката на неанонимизирани данни за локация назад във времето) може да се смята за пропорционално при изключителни обстоятелства и в зависимост на конкретните характеристики на обработката. Независимо от това то трябва да бъде обект на усилени проверки и защити, за да се гарантира, че се спазват принципите за защита на данните", е позицията на комитета.


Българското законодателство: кой и как има право да събира данни за местоположение


"Дневник" се свърза и с българската Комисия за защита на личните данни, която изпрати отговори от името на председателя Венцислав Караджов с уговорката, че те са във връзка със сега действащите законодателни норми.


Анализ на специалното законодателство по повод на извънредното положение може да се направи едва след оповестяване на окончателните текстове и законодателните изменения, подчертават от КЗЛД.


Според Закона за електронните съобщения (ЗЕС) искане за местонахождение могат да отправят институциите, натоварени с противодействието, разкриването, наказателното преследване, но и предотвратяването на извършване на престъпления (ДАНС, МВР, Военна полиция, Държавна агенция "Разузнаване", КПКОНПИ, Главна дирекция "Пожарна и аварийна безопасност" към МВР) и на органите, натоварени с установяване на местоположението на лице в случаите на бедствия и аварии.


Венцислав Караджов, КЗЛД.

© Надежда Чипева, Капитал

Венцислав Караджов, КЗЛД.


Това се прави с мотивирано искане, като за всички такива искания се води нарочен регистър. Разрешение се дава след провеждане на охранително производство пред териториално компетентния районен съд до 24 часа от постъпване на искането. За тези разрешения или откази също се води регистър към съответния съд. В случаите на непосредствена опасност, предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, изпълняват директно искането, а последващото разпореждане на съда валидира осъществените до момента действия.


Ролята на GDPR


Общият регламент предвижда изключения в защитата на данни в чл. 9, посочват от КЗЛД: ако "обработването е необходимо от съображения от обществен интерес в областта на общественото здраве, като защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето или осигуряването на високи стандарти за качество и безопасност на здравните грижи и лекарствените продукти или медицинските изделия, въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи и конкретни мерки за гарантиране на правата и свободите на субекта на данните, по-специално опазването на професионална тайна".


В контекста на въведеното с решение на Народното събрание на Република България извънредно положение за справяне с трансгранична заплаха от зараза с коронавирус, очевидно обработването на тези чувствителни данни е допустимо, при предвиждане на съответните гаранции за ограничаване на обработването съобразно целите му, сроковете за съхранение на такива данни и заличаването им след отпадането на необходимостта от тях. Това налага и приемането на специални норми, гарантиращи законосъобразност на обработването на данните, което именно се прави в настоящия момент, казаха от институцията.


Какви са наказанията


В сегашната правна рамка в зависимост от конкретното нарушение, санкциите варират от 2 000 до 25 000 лв., а при повторно неизпълнение на разпореждане за достъп в определения срок може да достигне 50 000 лв.


Извънредното положение


Общият регламент, както и директивата за електронна неприкосновеност имат ограничено действие в условията на извънредно положение, особено в контекста на заплаха върху живота и здравето на лицата, обясниха още от КЗЛД.


Самият GDPR предвижда ограничения в правата на субектите на данни в извънредни случаи, но при наличието на основание за това и при предвиждане на гаранции срещу злоупотреба с личните данни.


Начин да се гарантира защитата на данните е приемането на специално законодателство, в което да се предвидят конкретните цели за обработването на данните, категориите лични данни, обхвата на въведените ограничения, периодите за съхранение. В този смисъл са и нормите в директивата за електронна неприкосновеност, която предвижда в чл. 15 възможността държавите-членки на ЕС, чрез специален закон, да въведат мерки за защита на общественото здраве. Обсъжданите в момента законодателни промени следва да отчетат тези особености на обработването на личните данни и да предвидят правила, гарантиращи правата на субектите на данни.


Как го правят в други държави


Италия даде на службите за гражданска защита разширени правомощия да обработват лични данни в периода до 30 юли с възможност за удължаване. Така страната вдигна ограниченията върху споделянето на данни "необходими за осъществяването на гражданската защита", сред които генетични и биометрични данни, здравословни данни, данни за сексуалната ориентация или сексуалния живот и престъпленията.


Фотогалерия: Живот в заразната червена зона на Италия >


Франция разреши трансфера на данни към "всеки партньор, участващ в контрола, превенцията и оценката на епидемията, особено Главния директорат по здравеопазването". Хората ще имат право да възразят на преноса на данните им и да поискат те да бъдат изтрити. Заложено е и изискване администраторите да се придържат към "строго необходими за постигането на целите на съответния партньор" данни и те да бъдат задържани само за максимум една година след изпълняването на съответната цел.


Германският закон за защита на личните данни разрешава обработката на деликатни категории данни "при обществен интерес в областта на обществото здраве, например защитата срещу сериозни трансгранични заплахи за здравето".


Повече за приетото в закона за извънредното положение - тук.
Данаил Кирилов: Възможно е да има нарушение на права на гражданите - тук
Чия воля изпълнява министър Кирилов с искането за ограничаване на права - тук.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK