© Associated Press
Окачествяваха я като дипломатически триумф на Германия.
На 19 януари канцлерът Ангела Меркел и външният министър Хайко Маас събраха в Берлин на среща на върха почти всички страни, замесени в конфликта в Либия. Там те обещаха да спрат да снабдяват враждуващите лагери с оръжие и бойци.
Меркел и Маас бяха поздравявани за успеха си, макар че канцлерът опита да охлади очакванията, предупреждавайки, че пътят напред ще бъде труден. Утре сe навършват 100 дни от срещата на върха за Либия и е ясно, че всички надежди, които тя породи, са попарени, което предизвиква единствено разочарование и горчивина. Оръжейните доставки не секнаха, не секнаха и боевете. Дори избухването на коронавирусната пандемия не успя да спре войната.
"Мислехме, че предвид пандемията от коронавируса страните в конфликта "ще си махнат крака от газта", заяви пред ДПА временният специален пратеник на ООН за Либия Софи Уилямс. "Проблемът с Либия е, че тъкмо когато си мислиш, че дъното вече е достигнато, се оказва, че може да се копае още по-надълбоко", каза тя.
Как се стигна дотук
Оказва се, че тези, които присъстваха на конференцията в Берлин, всъщност никога не са възнамерявали да изпълнят обещанието си да спазват оръжейното ембарго. Според съобщение на Би Би Си само пет дни след срещата на върха кораб, натоварен с оръжие, е отплавал от Турция за Триполи, придружаван от две турски фрегати.
Три седмици по-късно в пламенна реч в Ню Йорк генералният секретар на ООН Антониу Гутериш не скри гнева си от продължаващите нарушения на ембаргото. "Дълбоко съм разочарован от това, което става в Либия, и смятам, че то е скандално", каза той. Две и половина седмици по-късно специалният пратеник на ООН за Либия Гасан Саламе хвърли кърпата.
Междувременно боевете продължиха, като световната организация е регистрирала над 850 нарушения на примирието от началото на януари. "Обстановката в Либия сега е значително по-лоша, отколкото преди конференцията", каза Тарик Мегериси от Европейския съвет за външна политика.
Оръжия от Турция, наемници от Русия
Това, което в Либия преди беше гражданска война, се превърна в прокси конфликт по модела на Сирия и Йемен, в който основните движещи сили са външни играчи. "Знаем регионалните подпалвачи на конфликта, основно турците и емирствата", каза Уилямс. Освен това в момента в страната са активни и редица наемници от Русия, Сирия, Судан и Чад. Оръжейните пратки пристигат с турски товарни кораби и с товарни полети от Обединените арабски емирства.
Докато Турция подкрепя международно признатото правителство на премиера Файез Сарадж, Русия, Египет и ОАЕ поддържат влиятелния генерал Халифа Хафтар.
Твърде малък натиск от страна на САЩ и Европа
Защо в крайна сметка не може решенията от Берлин да бъдат изпълнени? Политическите наблюдатели отдават това основно на липсата на воля от страна на Европа и САЩ. "Смятам, че изострянето на ситуацията е пряка последица от берлинския процес", твърди Волфрам Лахер от Германския институт за външна политика и сигурност. "Берлин показа, че европейците и САЩ не са готови да окажат натиск, и резултатът е, че (замесените) държави продължиха да осигуряват масирана подкрепа на страните в конфликта", добави той.
Мегериси от своя страна смята, че съществен фактор е и липсата на единство сред европейците. Освен това мисията на ООН в Либия по думите му се е надявала на повече подкрепа.
Европейска мисия с пропуски
Европейците въпреки всичко не бяха напълно пасивни. Все пак те имат сериозен интерес от стабилизирането на Либия, тъй като основните пътища на бежанците от Африка през Средиземно море към Европа минават именно през тази страна.
На 1 април Евросъюзът даде началото на новата си военноморска операция "Ирини". Кораби, самолети и спътници ще бъдат използвани за следене на спазването на ембаргото на ООН срещу Либия. Това може и да даде резултат в открито море, където е възможно корабите да бъдат контролирани и връщани, но ЕС няма какво особено да направи, за да се справи с контрабандата на оръжие по въздух и суша. Това предизвика обвинения, че Евросъюзът фаворизира ген. Хафтар, който получава оръжието си основно от Египет по въздух и суша.
ЕС обаче разполага и с други начини да забави оръжейните доставки, включително чрез публично изобличаване. Макар че досега Германия и другите европейски страни да се въздържат да критикуват публично доставчиците на оръжие, информацията, събрана по време на европейската мисия, може да им позволи да окажат много конкретен натиск. Друга възможност са санкциите.
Омръзва ти от всички тези празни обещания
"Думите най-после трябва да бъдат последвани и от дела", призова в четвъртък Маас по време на разисквания в германския парламент, посветени на европейската мисия. Той е разочарован и от продължаващите разговори с държавите, участвали в срещата на върха. "Ако редовно участваш в подобни срещи и срещу теб стоят хора, които недоволстват от нарушения на оръжейното ембарго, но ти знаеш много добре, че тъкмо те са тези, които нарушават ембаргото, в един момент ти омръзва от всички тези празни обещания", заяви Маас.
Той и германското правителство не приемат, че срещата на върха в Берлин е била провал. Експертът по Либия Лахер обаче казва, че първоначалните му опасения са се потвърдили. "Никога не съм вярвал в успеха на това начинание", заяви той, добавяйки, че сега зависи по-конкретно от Германия дали въпросът за резултатите от конференцията ще бъде поставен отново и дали ще бъде оказан натиск върху всички замесени страни. /БТА
