Американската аерокосмическа агенция NASA избра тази седмица три компании да разработят спускаем апарат, с който през 2024 г. астронавти да стъпят отново на Луната. Белият дом планира през това десетилетие американците да се завърнат на земния спътник за пръв път от 1972 г. насам и да осъществят няколко мисии там.
Избраните по програмата Artemis компании са Blue Origin на Джеф Безос, SpaceX на Илон Мъск и базираната в щата Алабама Dynetics.
Първоначалното финансиране е само за период от 10 месеца и възлиза на $967 млн.
Ръководителят на NASA Джим Брайдънстайн заяви, че "с тези договори Америка прави първата стъпка към спускане на астронавти на Луната до 2024 г., включително към невероятния момент, когато ще видим първата жена да стъпва на лунната повърхност. За пръв път от епохата на "Аполо" ние директно финансираме система за пилотирано спускане".
Подходите на компаниите са разлини. Dynetics, например, имат концепция за ниско разположен апарат, който да позволи на хората лесно да влизат и излизат от него, а вертикално се издигат големи соларни панели.
Идеята на Dynetics.
Безос си партнира с корпорации като Lockheed Martin, Northrop Grumman и Draper за концепция от 3 части. Първата е апарат за спускане на ниска лунна орбита, втората е за капсула за достигане на Луната и третата е модул за завръщане в края на мисията.
Предложението на екипа около Blue Origin, наричан National Team.
Мъск вече показа своя Starship и ракетата носител Super Heavy, като прототип на внушителния 40-метров блок се тества в Бока Чика в Тексас.
Концепцията на SpaceX
И за трите концепции се предвижда извеждането на астронавти с капсула Orion на ракета Space Launch System (SLS) до станция Gateway в лунна орбита. Някои от компонентите на спускаемите апарати може да бъдат окончателно сглобени там. Но плановете за Gateway изостават и не е сигурно дали тя ще е готова до 2024 г., а частните компании не са показали носители за такъв товар до Луната и обратно.
Ще е нужна и подкрепа от Конгреса, тъй като изчисленията показват, че за 4 години програмата ще изисква 35 млрд. долара.
