Лукашенко покани държавни глави на парад за 9 май в Минск

Лукашенко покани държавни глави на парад за 9 май в Минск

© Reuters



Президентът на Беларус покани колегите си "поне от бившия СССР" на парад в Минск по повод 9 май, Деня на победата във Великата отечествена война. В Москва тази година заради пандемията от коронавируса няма да има шествие на военни и бойна техника на Червения площад, но се запазват въздушната част от парада и празничният салют. Президентът Владимир Путин ще положи цветя на Гроба на незнайния воин под стените на Кремъл и ще направи обръщение към сънародниците си.


Според Лукашенко би било правилно парадът да се проведе в столицата на страната, "която беше изравнена със земята" и "първа прие удара". Пред журналисти той обясни, че "това е най-пострадалата република - жив паметник на войната". Лукашенко не каза дали са отправени официални покани до държавните глави на други страни.


Тренировките за парада в Минск продължават, защото "хиляди и хиляди" хора искат той да бъде проведен, каза в неделя Лукашенко. "Не можем да отменим парада, просто не можем. Дълго мислих за това. Разбира се, това е емоционален и дълбоко идеологически въпрос."




Никого няма да караме насила да излиза на парада и властите ще разберат, ако хората се боят и искат да си запазят здравето, допълни той.


Историци посочват, че Беларус е първата съветска република, паднала под властта на германската армия през август 1941 г., и е освободена чак през август 1944 г. От 9 млн. жители през 1940 г. тя губи поне 2.3 млн. души (около 1.7 млн. от тях - цивилни). Това са поне 25% от довоенните жители, но има и твърдения за загубата на една трета от населението.


В оценката на тези данни все още продължават споровете за това за кои територии точно става дума. Причината е, че след подялбата на Полша между нацистка Германия и СССР съгласно тайните договорки и карти на пакта "Молотов - Рибентроп" части от Източна Полша са присъединени към Беларуската ССР. Полски историци настояват жертвите от тази част, която и до днес е в границите на Беларус, да бъдат смятани за полски загинали и репресирани.


Между 17 септември 1939 г., когато Червената армия нахлува в Полша, и 22 юни 1941 г., когато Хитлер нахлува в СССР, тук се смята, че от НКВД са избити, затворени и изселени дълбоко в Съветския съюз поне 100 хиляди души, предимно поляци и евреи. Антиболшевишките чувства са толкова силни, че има колаборационисти с Германия и през 1943 г. тя дори позволява частично самоуправление и намеква, че може да допусне и нова независима от Москва държава.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK