Не всички вярват на турския "успех" срещу COVID-19

Турските градове изглеждаха сковани от блокада в последния месец, но само за почивните дни.

© Associated Press

Турските градове изглеждаха сковани от блокада в последния месец, но само за почивните дни.



Избори 2022

Турция премахва ограничение след ограничение, разхлабва наложени икономически мерки, тръби успеха на отличното си здравеопазване в овладяването на COVID-19. Поне 64 държави (до снощи) са получили медицински доставки от нея заради коронавируса - самолети ги разнасят от Анкара и Истанбул до няколко континента.


Числата разкриват чудо - най-острия ръст и най-резкия спад на случаите. Информация за необичайно висока смъртност и несъобразяване със стандартите на СЗО обаче вървят ръка за кампания срещу всички, които оспорват турския успех, и с отказ да се допусне, че здравните системи може би улавят малка част от случаите.


Защо югоизточната съседка на България реагира по този начин и защо данните ѝ не се приемат единодушно? "Дневник" обобщава как Турция се изправи срещу COVID-19 и потърси турски експерти за коментар.


Турция избра друг път




Турция е транзитна точка между Европа и Азия по суша и един от най-важните възли в международния въздушен транспорт, но обяви първите си случаи сравнително късно - на 11 януари. За месеца, който последва, случаите се разрастваха рекордно бързо. Турция рискува да стане новата Италия, заяви пред независимото издание "Дувар" професорът по биология от Бостънския колеж Емрах Алтъндъш. Опасността се потвърждаваше от здравите връзки и по-честите контакти между поколенията в Турция, влошили ситуацията и в Южна Европа.


Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу предупреждаваше, че в града с 16 млн. население може да се стигне до епидемия от невиждан мащаб ако дори само малка част от хората отидат на работа. "Цунами идва в градовете ни," каза още Алтъндъш за "Ню Йоркър".


Блокади, каквито въведе Европа, обаче нямаше. Президентът Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че няма да жертва икономиката и да скове мегаполиси като Истанбул в работни дни. Опасно слабата лира, високият дълг, свиващите се чужди резерви, нарастващата безработица не превърнаха страната в най-подготвената за справяне с пандемии. Затова той опита друго: постави под пълна карантина хора под 20 и над 65 години, увеличи тестовете, подсили интензивните отделения (препълващи се 2 седмици след първите случаи) и спря връзките между големите градове. През април започна да налага и забрани за излизане в почивните дни. Първата, обявена часове преди началото, предизвика панически струпвания.


Независимо от това стратегията, изглежда, даде плодове.


Страната с най-острата крива не просто рязко премина към плато на новите случаи. Графиката показва рязък спад; здравният министър Фахретин Коджа смая мнозина анализатори с идеята, че вирусът вече е "победен" в момент, когато (според сегашните изчисления) Турция е минавала през пика на заразяванията.

В последните дни оздравелите надхвърлят няколко пъти новите случаи. Броят на починалите е значително по-малък дори от този на Германия (който нараства в последните седмици). През ден се обявява ново разхлабване на мерките, а в по-голяма степен освобождаването би трябвало да е факт след края на свещения месец Рамазан.


Може ли обаче да се вярва на тези данни?


Здравният министър Фахретин Коджа и лекари аплодират президента Реджеп Тайип Ердоган след негова реч за откриване на болница в Башакшехир, Истанбул, 20 април 2020 г.<br /><br />В последните години в Турция, където почти цялата власт се оказа и формално в ръцете на президента Реджеп Тайип Ердоган след официалния преход към президентска република, вярата в турските данни често може да бъде силно разклатена.

© Associated Press

Здравният министър Фахретин Коджа и лекари аплодират президента Реджеп Тайип Ердоган след негова реч за откриване на болница в Башакшехир, Истанбул, 20 април 2020 г.


В последните години в Турция, където почти цялата власт се оказа и формално в ръцете на президента Реджеп Тайип Ердоган след официалния преход към президентска република, вярата в турските данни често може да бъде силно разклатена.


Как се броят случаите


"Дневник" потърси Емрах Алтъндъш няколко седмици след първите му предупреждения. "Имаме над 117 хил. (към момента на разговора - бел. ред.) случая и 3000 жертви - това самото е цунами", каза той, попитан дали смята, че опасенията му са се оправдали.


Алтъндъш, критикувал първите колебливи стъпки на Турция, е със същото впечатление от разговори с колеги и познати там. "Приятелите ми казват, че виждат намаляване на случаите в сравнение с преди 2 седмици", каза той в телефонния си разговор с "Дневник" миналата седмица. Турските медии обаче представят борбата с COVID-19 като успех и това може да е опасно, смята той.


"Пандемията не спира, а само се забавя... А хората се успокояват, виждаме истории от турските градове за хора, които се разхождат без маски, без социално дистанциране и съм загрижен какво може да видим през следващите 2 до 4 седмици."


Емрах Алтъндъш,

биолог


Алтъндъш цитира члена на научния съвет към парламента Алпай Азап, според когото вероятно има толкова заразени с отрицателни PCR тестове, колкото са заразените с положителни. "Числата не отразяват броя и трябва да го удвоим", смята Алтъндъш. Проблемът с точността на PCR тестовете обаче не е турски, а световен.


По-спорен се оказа друг проблем - необичайно високата смъртност. Равносметката само за Истанбул, където са над половината случаи в страната, бе за 2100 повече починали между 9 март и 12 април, отколкото за същия период в предишните години, показа материал на "Ню Йорк таймс". В цяла Турция до 12 април има регистрирани 1198 починали заразени.


Половин дузина турски експерти забелязаха несъответствието. Сред тях бе Дженгиз Зоплуолу от университета в Маями. Той откри чрез (сега частично изтрити) данни от държавния портал, че между 1 и 27 март в Истанбул смъртността само сред хората над 64 години е с 234 души над предишната година в период, когато всички починали пациенти с COVID-19 в Турция бяха 92-ма.


Абдула Айдоган от Колумбийския университет установи чрез същия ресурс, че между 20 и 27 март са починали с 325 души повече в сравнение със средното за 10 години.


В отделна публикация Айдоган забеляза, че смъртността в Турция остава забележително устойчив дял от потвърдените случаи в изследван 10-дневен период - толкова ниска вариация има само в Китай и Иран. "Може да има разумно обяснение отвъд манипулацията на данните в официални доклади. За него обаче ще научим само ако Турция направи значими стъпки в подобряването на прозрачността и отчетността в споделянето на данните", пише за "Ахвал".


Би ли си позволила обаче Турция да манипулира толкова чувствителни данни? Досега е имало достоверни "обвинения относно досегашната тенденция на (Партията на справедливостта и развитието) да манипулира данни за инфлацията, безработицата, изборните резултати и други," каза Айдоган, потърсен от "Дневник" за уточнения. Попитан какви данни му липсват, за да може да се изследва картината на заболяването, той отговори по имейл: "разбивка на смъртността от COVID-19, положителните случаи по възраст, място и друга основна информация", както и "разбивка на общата смъртност в страната по възраст, място и причина за смъртта". По думите му е нужно властите също така да "отговарят точно на въпроси, които хората повдигат за статистиката".


Последните две изисквания не са силна страна на турския кризисен щаб.


Анкара не предоставя изчерпателни данни за случаите на коронавируса по градове, липсва и пълноценна информация по провинции. Коджа показа една карта на 9 април.


За публикацията на "Ню Йорк таймс" той каза, че става дума за данни за "необичайно много погребения" в Истанбул заради прекъснатите връзки с други градове (теза, която прие и "Файненшъл таймс" и не включи Истанбул в изследване на смъртността). "Писах за това и доказах, че историята няма нищо общо с "погребения на грешното място", защото изследваните данни не са за това къде са погребани хората, а къде умират", обясни Айдоган за "Дневник".


Срещу тезата на Коджа говори и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. В телевизионно интервю той предупреди и че починалите в мегаполиса са се увеличили рязко. По-скромна оценка даде "Файненшъл таймс", чиито изследователи внезапно промениха мнението си за турския случай, според Айдоган - след разговор с него.


В. "Дейли сабах" <a href="https://www.dailysabah.com/politics/altun-urges-nyt-to-correct-mistake-of-ignoring-turkeys-success-in-covid-19-efforts/news" target="_blank">съобщи</a>, че директорът на комуникациите на президента е написал писмо до "Ню Йорк таймс" с искане да поправи грешката, която допуска, пренебрегвайки турския успех в борбата с COVID-19.

© Associated Press

В. "Дейли сабах" съобщи, че директорът на комуникациите на президента е написал писмо до "Ню Йорк таймс" с искане да поправи грешката, която допуска, пренебрегвайки турския успех в борбата с COVID-19.


Със смъртните случаи има още един проблем, за който съобщи Турската лекарска асоцация преди месец. Доктор в Мерсин, починал след лечение на коронавирус, но записан като жертва на пневмония, даде повод на асоциацията да предупреди, че Турция не използва стандартите на Световната здравна организация за вписване на COVID-19 в смъртния акт независимо от основната причина.


Други експерти са по-радикални от Айдоган и направо говорят за "прикриване" на смъртни случаи. Попитан дали допуска манипулация, Алтъндъш каза: "Искам да вярвам, че не ги намаляват изкуствено." Обясни обаче, че ако има скрити случаи, те може да са колкото официално обявените (и това се отнася и за смъртните) и начина на броене. "Тази настройка се подкепя от политиците - те не искат броят да се показва по-голям, а дори с тези числа сме седми по случаи (малко след разговора това място получи Русия - бел. ред.) и мисля, че има политическа мотивация." Дори само съобщаването на заразените, доказани с PCR, е начин на манипулация по неговите стандарти, но това не е само турски проблем.


"Смели професори говорят, но ни нападат"


Турските власти са внимателни с информацията за COVID-19. Най-малко 402-ма души са задържани за месец и половина за споделяне на "фалшиви и провокативни" данни за коронавируса след проверка на най-малко 6000 профила в социалните мрежи. Потребителите опитали да "всеят паника", например с обвинения, че властите не правят достатъчно или че заразените и починалите са много повече, обяснява за "Асошиейтед прес" служител на вътрешното министерство в Анкара.


Затова повечето съмнения в турските данни са от чужбина. "Липсата на свобода на словото се отразява на дебата", каза Алтъндъш. "Ако хората се чувстват заплашени, се самоцензурират. Но въпреки потистивечството срещу хората турските доктори и Турската лекарска асоциация дават много гласност и бих препоръчал да се следи какво казват 80% от докторите; те обаче не могат да си намерят място в турските медии. Все още има и смели професори, които говорят за проблемите, но ги нападат, правителството се опитва да ги маргинализира."


Турската лекарска асоциация не отговори на въпроси на "Дневник" по темата.


Турски медицински дарения за САЩ, изпратени на 28 април. Турция постоянно изтъква на колко държави помага в битката с COVID-19.

© Associated Press

Турски медицински дарения за САЩ, изпратени на 28 април. Турция постоянно изтъква на колко държави помага в битката с COVID-19.


Равносметката - качествена медицина, некачествена информация


При все това Турция се справя по-добре от други големи държави, засегнати от пандемията, дори данните за заразени и починали да не са точни. Предвид непълната блокада, избрана заради икономиката, ситуацията можеше да е по-лоша.


Алтъндъш отчита като успех поставянето под пълна карантина на всички извън активната възраст и увеличените легла в интензивните отделения. Той критикува ниските здравни разходи на страната в сравнение с другите в ОИСР (едва 4.2%, при средно 8.8). Признава обаче: "Турция има най-доброто здравеопазване в Югоизточна Европа и Близкия изток. Университетите помагат значително в изследването на вируса и вариантите за лечение."


Турският отговор срещу COVID-19 има един проблем: недоверието.


"Процесът на справяне с пандемията не е прозрачен. А с тези данни казват, че Турция е свършила страхотна работа и смъртността е по-малка, отколкото в Европа, а политиците разказват истории за успех, които просто не са верни", продължава биологът.

В Европа и (почти навсякъде) другаде - и тук България не прави изключение - властите признават, че данните, с които разполагат, може да са само върхът на айсберга. Турция се защитава, нападайки източниците на различни твърдения, макар феноменът "необичайна смъртност" да се забелязва в повечето засегнати и добре изследвани държави и да не е нещо, за което властите, неподготвени за сблъсък с пандемия, да могат еднозначно да бъдат държани отговорни.


След множество посегателства срещу права и свободи и затягане на хватката около медиите Турция трудно убеждава критичните гласове, че не лъже, дори всъщност да не го прави.


Страховете на критиците може да се окажат пресилени. В момента обаче те са основателни - мащабите на турската икономика, на населението и свързаността ѝ с Европа (и с България) предполагат, че фалшиво самочувствие за "победа" над заразата - каквото властите опитват да предадат на жителите с политическа цел - може опасно да прелее. Космополитният SARS-CoV-2 показа, че лесно преминава граници.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK