Сдружения на "македонското малцинство" осъдиха България в Страсбург

© Associated Press

Европейският съд за правата на човека в Страсбург реши, че България неправомерно е отказала регистрация на организации, които твърдят, че защитава правата на етнически македонци в България.

Институцията смята според решението, публикувано днес, че България е действала в нарушение на чл. 11 от Конвенцията за правата на човека, накърнявайки свободата на сдружаване.

Тъй като организациите "Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия режим" и Македонски клуб за етническа толерантност не са регистрирани, държавата трябва да плати обезщетение от по 7500 евро (по-малко от исканото и в двата случая) в срок от три месеца. Други 1000 евро, както и сума, която ищците може да дължат като такси и други разноски по делото, трябва да се преведат директно по сметката на Българския хелзинкски комитет (представлявал първата организация).

България обаче не е длъжна да ги регистрира и преценката остава на властите.

И в двете решения съдът подчертава, че случаят засяга въпроса дали в демократично общество български съд може да откаже на организация, защитаваща идеята за потиснато македонско малцинство в България, на основание, че тя действа срещу единството и териториалната цялост на страната и че целите ѝ са политически.

Кои са организациите

Става дума опит за регистрация на организацията Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия режим (македонски медии използват друго име, различно от това в решението на съда - Македонски клуб за етническа толерантност в България). Учредена през 2013 г., тя получава отказ от съда в Благоевград година по-късно.

Целите на организацията са посочени като популяризация на македонското културно-историческо наследство и "предаването на бъдещи поколения на историческата истина за македонския въпрос и работата за разрешаването му", редом с изграждане на паметници, свързани с македонското минало и наследство, защитата на фолклорното наследство и т.н.

Втората организация, Македонски клуб за етническа толерантност, е със сходни цели, като към тях се прибавят още организация на митинги и демонстрации за защита правата на македонското малцинство в България и представянето на проблемите на македонците пред български и международни институции.

Организациите базират исковете си на чл. 11 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, според който всеки има право на свободно сдружаване. ЕСПЧ смята, че този член действително е нарушен. Изключенията от него могат да са възможни само когато става дума национална или обществена сигурност, предотвратяване на престъпления или защита на общественото здраве, както и на права и свободи на други граждани.

Без коментар дали има македонско малцинство

Отчита се фактът, че отказът на България е свързан с два основни аргумента - идеята, че има потиснато македонско малцинство в България (което се счита за действие срещу териториалната цялост на страната), и определянето на целите на организацията като политически. Това обаче не са достатъчни аргументи и е нарушена свободата на сдружаване, смята съдът.

Решението по никакъв начин не засяга въпроса дали в България има или трябва да има македонско малцинство. Македонски медии обаче изтъкват, че то е от голяма символична стойност в момент, когато България дава заявки, че заради неизпълнени от Скопие условия може да остави затворен пътя на Северна Македония към евроинтеграция.

Съдът обръща внимание и че българските власти са сметнали "тези дейности и цели, на фона на споровете за български исторически личности и събития", за "насочени срещу единството на българската нация".

Съдебният спор е от момент на напрегнати отношения между София и Скопие. В Договора за добросъседство, подписан преди две години, същевременно са заложени имплицитни гаранции, че Северна Македония няма претенции към признаване на македонско национално малцинство, каквото в България не е регистрирано.

Аргументите за застрашаване на единството на нацията са "представени вече по десетки дела за регистрация на македонски организации и са нееднократно отхвърляни от Страсбургския съд", пише БХК в съобщение до медиите. Тъй като те не са нищо ново, ЕСПЧ е разгледал делата на тричленни състави, които са постановили окончателни решения.

Текстът е коригиран в 18:24, за да се отбележи, че решенията се отнасят за две отделни организации със сходни цели, а не за една.