© Associated Press
Има ли място терминът "раса" в конституцията на една страна? В Германия този дебат отново се разрази в контекста на антирасистката мобилизация в САЩ и по света след смъртта на Джордж Флойд.
Еколозите, които според проучванията на избирателните нагласи са втора политическа сила в страната, тази седмица първи предложиха изменение на Конституцията от 8 май 1949 г., стълб на демократична Германия, чието съдържание отразява волята за радикално противопоставяне на нацистките преследвания на малцинствата. "Време е всички заедно да забравим расизма", заяви лидерът на Зелените Роберт Хабек в обща позиция в левия в. "Тагесцайтунг".
"Силен сигнал в тази насока би било премахването на термина "раса" от Конституцията", предложи той след започналите многобройни протести срещу дискриминацията и в памет на Джордж Флойд. Този 46-годишен чернокож, който умря на 25 май в Минеаполис в САЩ, притиснат на земята с коляно от бял полицай, се превърна в символ на това движение.
"Няма раси"
Спорният пасаж от германската конституция е нейният член 3, съгласно който: "Никой не трябва да бъде дискриминиран или привилегирован заради своя пол, семейство, раса, език, родина и произход, заради своето вероизповедание и своите религиозни или политически възгледи." Според еколозите "няма раса, има човешки същества". А написаната скоро след Втората световна война конституция остава пропита от расовото и биологично схващане за човешките същества, наследено от 19-и век и вече остаряло.
Левицата от години отправя това искане. То се появи отново през февруари след расистки атентат в Ханау, в който германец уби девет души от чуждестранен произход. Зелените получиха подкрепата на крайнолявата партия "Левите", либералната дясна Свободна демократическа партия и на социалдемократите. Последните са коалиционен партньор в правителството на консерваторите на Ангела Меркел.
Влиятелният началник на федералната служба за борба с дискриминацията Бернхард Франке също призовава за премахване на този термин и предлага да бъде заменен с "расова дискриминация" или "приписване на раса", както вече се прави отчасти на ниво провинции. Консерваторите на канцлерката досега мълчаха по този въпрос, но изглежда и те гледат благосклонно на това предложение.
Вътрешният министър, известният със силно консервативните си позиции баварец Хорст Зеехофер, заяви, че е "отворен за разговор". "Няма да заставам на пътя" на евентуална промяна, каза той в сряда, но отбеляза, че за него това е теоретичен дебат и по-важното е "да се възпре расизмът на практика".
Езиков дебат
За разлика от него, министерството на правосъдието, макар и ръководено от социалдемократ, защити термина, като го постави в следвоенния контекст. С използването на този термин "не се посочва изрично, че съществуват различни човешки раси,... целта на авторите на конституцията е била да изпратят ясен сигнал срещу манията, свързана с расите", която е съществувала при управлението на националсоциалистите, заяви в сряда говорителката на министерството Щефани Крюгер.
Според министерството терминът "раса" е и "езиковата отправна точка към термина расизъм, срещу който също искаме да предприемем ясни действия". В този дебат консервативният вестник "Велт" иронизира: "Някои германци вече са толкова напреднали, че намират за непоносима думата "раса". Те обаче не пращат децата си на училище с многобройните араби и турци, а на някое място, където те ще са сред своя етнос. И точно това трябва да се промени."
Има обаче сериозни пречки, за да бъде направена промяна: за изменение на текста на конституцията е необходима подкрепата на две трети от членовете на парламента. /БТА
