© Twitter/@Dragan_Covic
Хърватинът Драган Чович и бошнякът Бакир Изетбегович са на втората маса от лявата страна.
Регионални и международни организации приветстваха възторжено вчерашното споразумение на най-големите партии на босненските хървати и бошняците в Мостар, сложили край на тлееща от 12 години политическа криза.
Партията на демократичното действие (SDA) и Хърватският демократичен съюз (HDZ, тясно свързан с управляващата партия в Хърватия) подписаха споразумение как ще се управлява градът и по какви правила ще стават изборите. Заради дълъг спор там не е имало местен вот от 2008 г.
През 2010 г. конституционният съд настоя, че е нужно властта да се споделя до следващите избори. Парализата попречи на развитието на града с години, а бошняците, които са малцинство в града, се опасяваха, че ролята им във вземане на решенията ще бъде силно ограничена. Фактически изпълняващ длъжността кмет от HDZ бе с ограничен мандат и малка възможност да решава натрупващите се проблеми.
Темата е чувствителна в етнически поделената Босна и Херцеговина, държава със сложна, често неработеща властова структура след войната от 90-те години. Мостар бе сред градовете, за които двете групи водиха тежки битки.
Бившият хърватски член на босненското президентство Драган Чович, днес председател на HDZ, каза, че той и босненската SDA ще предложат местните избори в Мостар да са заедно с насрочените за цяла Босна и Херцеговина - на 15 ноември. Това не се предвиждаше заради липсата на изборни правила. Подписвайки заедно с Бакир Изетбегович (също бивш колега в президенството), той увери, че се "със сигурност" ще е възможно.
© Twitter/@Dragan_Covic
Решението бе постигнато с международна медиация. Опити от западни организации да сближат позициите продължиха години. Задачата обаче бе трудна - и HDZ, и SDA, най-големите партии на двете етнически групи, неведнъж влизат в словесни сблъсъци в последните години с остра националистическа реторика.
Сделката бе подписана в присъствието на представител на ЕС и британския посланик.
Иво
Рейтинг: 4361 ЛюбопитноДобра новина за Мостарчани. Ако модела е успешен се надявам той да бъде пренесен на национално ниво.
"Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36citoyen
Рейтинг: 845 НеутралноКогато има желание за преодоляване на противоречията, колкото и да са голями, резултатът е на лице. Балканите имат нужда от подобен подход.
Корки
Рейтинг: 2506 НеутралноЗабравят за скелетите в гардероба и вървят напред към по-добър живот.
Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.Bedtime for Democracy
Рейтинг: 946 НеутралноМного красив град но е пълен със следи от войната... Дупки от куршуми, разрушени стари сгради.... Но пък цените в кръчмите около моста са си направо като в Далмация...
Pure Chewing Satisfactionblondofil
Рейтинг: 3279 НеутралноДо коментар [#3] от "Корки":
Време е и ние да забравим кой ни ограби през 90 те и да не питаме тая подпорна стена защо търси камериерки.
karabastun
Рейтинг: 8483 ЛюбопитноХърватите и бошняците в Мостар решиха 12-годишна политическа криза- а сърбите ???
karabastun1@abv.bgkarabastun
Рейтинг: 8483 ВеселоДо коментар [#4] от "serpico":
karabastun1@abv.bgЕвроинтегрирали са се !:)
DDR
Рейтинг: 2891 НеутралноПогледнато безпристрастно и с одступ във времето, сърбите са най—прекарания народ в Югославия. По начало те са били против създаването и, но делегацията на австроунгарските южнославяни успява да упражни силен натиск при срещата на остров Корфу и да изврънка някакео съгласие за обща дъежава между Сърбия и бившите балкански провинции на Австро—Унгария. Въобще историята на Югославия е много интересна. Най голям кяр са имали словинците, които постигат национално обединение в почти етническите си граници, защитено и заплатено с кръвта и на сърби, хървати и черногорци.
Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"