От небето над Либия до водите на Крит и Кипър - Турция променя Средиземноморието

Боец на Правителството на националното съгласие пази район в Тархуна, на няколко десетки километра от Триполи.

© Reuters

Боец на Правителството на националното съгласие пази район в Тархуна, на няколко десетки километра от Триполи.



Европа изглежда свикна с гръцко-турско-кипърския триъгълник - разногласия за води, ресурси и правото да ги ползваш, за да си независим. Напрежението се завихря, прелитат изтребители, сондажни кораби навлизат в оспорвани води, лидери призовават за сдържаност...


Изглеждаше почти като рутина. Досега.


С един ход Турция промени правилата на играта. Тя свърза два заплетени проблема и създаде главоблъсканица, на която нито една дипломатическа инициатива, нито един анализ и нито едно едностранно действие не могат да намерят решение. Напротив - в неделя Египет, страната с най-голяма армия в Близкия изток, заплаши с военна интервенция, а Триполи прие това като обявяване на война.




Какво прави Анкара в небето над Либия, как то отвежда до битката за петрол, газ и регионално влияние в Източното Средиземноморие и с какви позиции търси (или не търси) изход Европа в криза, замесила играчи от три континента, от Париж, Рим и Москва до Кайро, Доха и Абу Даби? "Дневник" потърси обобщение в разговор с експерти.


С една сделка - два заека


Краткият преразказ на либийския конфликт е труден, пълният - невъзможен; всеки извод днес може да е остарял утре. Не се променя само турският повод за намеса в него.


През декември 2015 г. политическо споразумение създаде Правителство на националното единство, признато от ООН, в Триполи, западна Либия. В Тобрук (на изток) остана Камарата на представителите, избягала там, след окупацията на Триполи от ислямисти година по-рано.


Ангажиментът за преговори и общолибийски избори засега е в застой. Командирът на базираната в Тобрук Либийска нацонална армия (ЛНА) Халифа Хафтар се срещна няколко пъти с премиера на ПНС Файез ас Сарадж, с руска, египетска и (по-късно) италианска и френска медиация. Преговорите пропаднаха; за ПНС Хафтар е нелегитимен "пучист" и нарушава споразумения, за ЛНА правителството в Триполи е ислямистко и заплаха за сигурността. В Кайро, чиято подкрепа е за ЛНА, гледат на скорошните действия на ПНС като проекция на туски неоосманизъм и разпалване на война.


Поддръжници на ЛНА с танк, който твърдят, че са пленили и е принадлежал на турската армия, празнуват в Бенгази след добри новини за обсадата на Триполи, 28 февруари.

© Reuters

Поддръжници на ЛНА с танк, който твърдят, че са пленили и е принадлежал на турската армия, празнуват в Бенгази след добри новини за обсадата на Триполи, 28 февруари.


Освен Египет зад ЛНА са Обединените арабски емирства, Русия и (по-дискретно) Франция. Италия, заедно с Гърция най-близо географски до Либия, стои зад ПНС, силно поддържано от Турция и Катар. На теория деескалацията трябва да се гарантира от оръжейно ембарго. На практика никой не го спазва.


Дали конфликтът влезе в руслото на обикновена война с посредници? За либийците ситуацията е по-сложна.


"Двете страни не са еквивалентни," каза за "Дневник" Анас ел Гомати. основал първия либийски изследователски център Sadeq Institute. "ПНС е само временна институция, назначена от дипломати, продукт на мирния процес. Не си свърши работата в последните три години, именно защото бе принудено да преговаря с Хафтар, а в края на тези преговори и преди изборите Хафтар нападна Триполи. Това говори много за историята на Либия."


През април 2019 г. Хафтар завзе околности на столицата. Последваха месеци на опити за европейска (а и руска) дипломация, но без ясно решение на хоризонта.


В тази картина се вклини Турция. Тя впрочем не го направи изведнъж: турски дронове, прочули се в Сирия, бяха в района и преди операцията на Анкара, заедно с китайските, закупени от ОАЕ. През декември 2019 г. обаче Сарадж и турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписаха меморандум за сътрудничество в отбраната и с подкрепата си - военни експерти, дронове и друга техника и наемници - обърна хода на сраженията; днес в настъпление е ПНС.


От небето над Либия до водите на Крит и Кипър - Турция променя Средиземноморието

© Twitter @CErciyes


В замяна на намесата си Турция получи още една възможност: споразумя се с Триполи за очертаване на морската си граница, а това (според двустранния документ) разшири икономическата ѝ зона до район на километри от крайбрежието на гръцкия Крит, с евентуални планове за сондажи за петрол и газ в района. С тези действия Анкара и Триполи вбесиха Атина - дотолкова, че либийският посланик бе изгонен, а два дни преди мирна конференция в Берлин в гръцката столица кацна самолетът на Хафтар.


"Турция се възползва от коронавируса, когато много страни бяха заети с друго," каза източник, запознат с нагласите в Анкара, който сега работи за мозъчен тръст в Брюксел. "Особено Франция. Макрон не е в позиция да помогне на Хафтар." В разговор с "Дневник" той изтъкна, че независимо от традиционните икономически връзки - Турция е активна в Либия още от времето на Кадафи и със сигурност се надява да си издейства енергийни и строителни концесии след края на войната - въпросът е тъкмо в делимитирането на границата, географски свързано с Източна Либия.


Турция от години дава да се разбере, че се чувства изключена от сондажите в Източното Средиземноморие. Усещането ѝ, че е била исторически лишена от енергийни ресурси (включително в хода на разпада на Османската империя) и от част от морския си суверенитет досега се изразяваше най-ясно в споровете за сондажите във водите на Кипър (където Анкара изпрати още сондажни кораби). С меморандума, който Гърция обяви за нелегитимен, тя опита да прекърши изолацията си в Източното Средиземноморие и свърза с една дъга няколко средиземноморски спора от последните години. А надмощието на правителството в Триполи би ѝ гарантирало, че ще може да продължи да търси собствени находища.


Част от намеренията си Турция издаде и с картата (публикувана и в този текст) в държавния си вестник с райони, където турската петролна компания ТРАО иска да работи - карта, базирана изцяло на делимитираната с ПНС граница. Заедно с проучвателните дейности на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република тя би обградила напълно остров Кипър и би навлязла в оспорвани с Гърция води. Експерти в региона виждат в случващото се и заплаха за "Ийстмед" - инициатива за газопровод на Израел, Гърция и Кипър, който трябва да захранва Европа с газ (включително с доставки през България) и който Турция е предупреждавала, че може да опита да блокира. Египет, който от свалянето на президента ислямист Мохамед Морси е в конфликт с Турция, вижда и заплаха за сигурността си.


Турският президент Реджеп Тайип Ердоган (вдясно) и либийският премиер Файез ас Сарадж се срещнаха няколко пъти в последните месеци.

© Reuters

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган (вдясно) и либийският премиер Файез ас Сарадж се срещнаха няколко пъти в последните месеци.


"Втора Сирия?" За Европа може и да е по-лошо


Либийският конфликт е в задъдена улица - и Кайро, и Анкара, и Москва твърдят, че са ангажирани с мирни инициативи. ПНС обаче отхвърли египетски план за диалог, обявен, след като започна контраофанзивата на Триполи, а по неофициална информация руско-турски преговори пропаднаха в последния момент заради обсадата на Сирт. В тази безизходица Турция започна преговори, за да използва военноморска база в Мисрата, Западна Либия, и военновъздушната база "Ал Уатия".


За Турция Либия не е Сирия - подходът е различен. Не възникват паралелни институции в районите, които отвоюва ПНС (макар Анкара да инвестира в проблеми на конфликта като съсипаната енергийна инфраструктура. Освен това ситуацията там не засяга Анкара пряко. "Анкара смята проблема за вътрешен" за разлика от Либия, където няма политически ангажимент и конфликтът не може да се продаде на турската общественост, смята източникът в Брюксел. Същевременно "може да се очаква, като в Сомалия (и) там, където Турция може да намери близък до ПСР режим или до правителството като в Катар", че Анкара ще търси дългосрочно присъствие.


Със или без създаване на паралелна администрация, базите биха дали на Турция друг тип преимущество и биха укрепили позициите ѝ в Средиземноморието, където почти нямаше приятели в последните години. Означава ли това, че тя ще се задържи в Либия? "Да! Турция ще остане," каза за "Дневник" бившият австрийски военен аташе в Либия Волфганг Пустай. "Всякаква надежда, че ще се прибере, ако руснаците си тръгнат от Либия, е наивна. Няма защо да го прави," обясни в писмени отговори Пустай, понастоящем старши съветник в Австрийския институт за европейски политики и политика за сигурност. Според него "тези бази ще имат огромно влияние в дългосрочен план", едната (в Мисрата) много добре разположена на един бряг разстояние от Италия.


"Ал Уатия" ще е не само база за дронове и изтребители ексклузивно за Турция, но и транспортен възел за логистична подкрепа за експанзията в целия регион на Сахара. Това няма да се хареса особено на алжирците, египтяните и европейците."


Волфганг Пустай


Публикации в регионални медии и в социални мрежи същевременно дават сигнал, че в част от контролираните от ПНС райони турската интервенция се посреща с надежда. Тя дойде в труден момент за поддръжниците на ПНС, което - на теория - все още е същото онова правителство, натоварено с мандата на ООН да спазва споразумението от 2015 г. (което пък Хафтар наскоро обяви за нищожно).


"Първо, турската интервенция е прозрачна. Подписаха договор с международно признато правителство - две суверенни държави договориха военно и икономическо сътрудничество," каза Ел Гомати и изтъкна, че дроновете на ОАЕ обстрелваха Триполи и Бенгази години наред, без да признаят присъствието си в Либия. "Второ, Триполи не искаше точно турска военна намеса, а помоли Съвета за сигурност на ООН да използва дипломация и да се върне към демократичната пътна карта - те отказаха. ООН каза, че ще санкционира всеки, заплашващ ПНС, но когато Хафтар го направи, либийците откриха, че има изключение от правилата на международното право. Турция се намеси военно, за да свърши дипломатическата работа, която отказа Съветът за сигурност."


Ел Гомати не страда от илюзии за причините за турската интервенция, но вижда ползите.


"Не вярвам, че Турция го прави, за да спасява живота на либийци. Турция го прави по икономически причини. Тя обаче спаси живота на либийци. В последните две години в Либия има незаконно руски наемници и дронове от ОАЕ, а срещу тях нямаше толкова критики."


Анас ел Гомати

Според Волфганг Пустай "европейските интереси ще са силно засегнати от турското надмощие поне на Западна Либия" и това, освен за Франция, Германия и други, ще е проблем "основно за Италия". Под контрола на Турция се оказват и газопроводът Greenstream (от Западна Либия до Италия, тържествено открит през 2004 г. от Кадафи и бившия италиански премиер Силвио Берлускони), и миграционните потоци, и това я поставя "в много по-добра позиция" за натиск върху ЕС.


Ще диктува ли Турция условията


Турция често говори от името на ПНС и критикува Хафтар, че е марионетка на Египет и ОАЕ с поддръжката на Русия (дори ООН потвърди, че руските наемници "Вагнер" действат в страната). Неслучайно и за Либия, както за Сирия, Москва и Анкара поддържат практиката на чести контакти в името на деескалация, въпреки че са на различни страни.


Според Пустай трайно примирие не е реалистична възможност в момента, но е възможно да има "кратки периоди без сражения, а Турция и Русия са в най-добра позиция да преговарят за това". ПНС е готово да продължи към Бенгази и сраженията могат да приключат само при пълно изтощение на двете страни или категорично поражение на едната.


Либийският изследовател Ел Гомати вижда потенциал за преговори след офанзивата за Сирт (същата, дала повод на египетския президент Абдел Фатах ас Сиси да говори за война), макар да "не е ясно с кого - дали ще работят с Хафтар" или направо със силите, подкрепящи го отвън.


Част от масовите гробове, които международно признатото правителство съобщи, че са били открити в територии, доскоро подконтролни на ЛНА. Триполи съобщи, че там са били погребвани жени и деца, а Тобрук нарича това "антитерористична операция". Всяка от страните е ангажирана в кампания за изтъкване на зверствата на противника и външните актьори, които стоят зад Триполи и Тобрук, помагат тя да получава международен отзвук.

© Reuters

Част от масовите гробове, които международно признатото правителство съобщи, че са били открити в територии, доскоро подконтролни на ЛНА. Триполи съобщи, че там са били погребвани жени и деца, а Тобрук нарича това "антитерористична операция". Всяка от страните е ангажирана в кампания за изтъкване на зверствата на противника и външните актьори, които стоят зад Триполи и Тобрук, помагат тя да получава международен отзвук.


Източникът от Брюксел смята, че Турция е готова да продължава да оказва натиск чрез ПНС, докато е в силна позиция, и да продава идеята, че Хафтар е нелегитимен играч, но ще е готова да седне на масата за преговори, ако след нормализацията много външни актьори решат да засилят активността си в Либия.


Междувременно назряват проблемите между поддръжниците на различни лагери. Миналата седмица имаше инцидент с "агресия" между плавателни съдове на две страни от НАТО и за пръв път от известно време той не бе между Турция и Гърция, а между Турция и Франция. Париж все по-агресивно атакува политиката на Анкара - президентът Еманюел Макрон каза, че няма да търпи турската роля в Либия. Атина все по-гласно търси подкрепата на Брюксел и осъжда турските действия като част от новия насочен срещу Турция средиземноморски съюз.


Поддръжникът на ПНС Рим също е обезпокоен от риска нестабилността да прелее и в други части на Северна Африка, с пряк ефект върху сигурността на Европа, но е на "противоположната" страна на барикадата. Междувременно САЩ и Турция неколкократно посочиха още един риск за Южното Средиземноморие, срещу който според тях трябва да се бори Старият континент: Русия.


Какво прави и какво смята да прави Европа и защо политическата буря в Южното Средиземноморие крие опасности за всички страни в района, четете тази седмица в "Дневник".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK