Египет притесни Европа и Северна Африка със заканата да нахлуе в Либия

Мигранти влизат в Либия през Сахара. Продължаващата нестабилност в Северна Африка само ще създаде още проблеми за Европа - от енергетиката до миграционните потоци - ако се задълбочи.

© Reuters

Мигранти влизат в Либия през Сахара. Продължаващата нестабилност в Северна Африка само ще създаде още проблеми за Европа - от енергетиката до миграционните потоци - ако се задълбочи.



Замесените в либийския конфликт страни опитват да избегнат най-лошото, което може да последва пряка военна намеса на Египет в Либия. Безпокойството в Северна Африка може да прерасне в още по-голяма нестабилност, която ще е проблем и за Европа.


"Гардиън" пише, че в европейските и няколко други столици тече трескава дипломация след предупрежденията на президента Абдел Фатах ас Сиси, че ако подкрепяната от Турция офанзива на правителството в Триполи продължи, Кайро ще трябва да започне пряка военна операция. Египет подкрепя открито Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар, срещу която воюва признатото от ООН Правителство на националното съгласие.


Турция, която подкрепя ПНС, обаче изигра важна роля в контраофанзива, стигнала до важния за петролната индустрия град Сирт. Вчера ПНС призова Хафтар да се изтегли от Сирт и от базата "Джофра", където са и част от международните подкрепления на Хафтар. Египет същевременно обяви града за "червена линия" малко след като сраженията стигнаха до район на около 30 км от него.


Ще се намеси ли Кайро




В Сирт, край който е роден сваленият Муаммар Кадафи и където той се крие през 2011 г., когато режимът му започва да се разпада, днес има и елементи на ЛНА, които превзеха града в кода на конфликта. Залогът е целият "петролен полумесец" от Сирт до района на Бенгази, който стана друга крепост на ЛНА; това би било добре дошло за Турция и по икономически причини освен заради конфликтите ѝ с Египет и по-отскоро с ОАЕ.


В Тобрук на изток, където се премести парламентът, след като ислямисти превзеха Триполи през 2014 г. (там е и централата на ЛНА), председателят му призова Сиси да изпълни обещанието си и да се намеси. Арабската лига със седалище в Кайро обаче призова за сдържаност и ново примирие, каквото в момента ПНС отхвърля.


За "Гардиън" Анас ел Гомати, който оглавява института "Садек", казва, че "Сиси ще влезе само ако Русия остави ПНС и Турция да продължат след Сирт и ако има военна и финансова поддръжка като други партньори като ОАЕ". В разговор с "Дневник" по-рано, ден преди заплахата на Сиси, Ел Гомати каза, че Турция вероятно ще е готова да седне на масата, след като приключи със Сирт.


Експертите не са единодушни дали Египет би се намесил. От една страна, интересите на Кайро са застрашени, ако ПНС овладее големите петролни полета в Либия, а и остават тревогите за сигурността по границата. От друга, Сирт е на над 1300 км от египетската граница, а и египетската армия е известна с консервативния си подход към намеса отвъд границите - затова и се въздържа от намеса на места като Йемен и Сирия през последното десетилетие.


За изданието "Ал Монитор" политологът Хасан Нафаа от университета в Кайро заявява, че макар да изключва египетска военна интервенция, страната "няма да толерира" експанзия на ПНС и смятаната за "вражеска държава" Турция. Ако ПНС направи грешката на Хафтар - който се втурна в офанзива срещу Триполи, която турски дронове, бойна техника и наемници спряха успешно - Египет само ще засили подкрепата за Хафтар, смята той.


Министърът на външните работи на Италия (вляво) Луиджи ди Майо е силно ангажиран с опити за дипломация в последните дни - разговаря с европейски лидери, срещна се с германския си колега Хайко Маас и с гръцкия си Никос Дендяс (Атина подкрепя Хафтар), а на тази снимка е с турския си Мевлют Чавушоглу в Анкара.

© Reuters

Министърът на външните работи на Италия (вляво) Луиджи ди Майо е силно ангажиран с опити за дипломация в последните дни - разговаря с европейски лидери, срещна се с германския си колега Хайко Маас и с гръцкия си Никос Дендяс (Атина подкрепя Хафтар), а на тази снимка е с турския си Мевлют Чавушоглу в Анкара.


"Битката" за Тунис и Алжир и "близкоизточната Студена война"


Сблъсъкът на Турция и Катар със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет също влияе на конфликта - всяка страна се опитва да привлече съюзници.


Сериозна е битката за Тунис. Там между парламент и президент имаше сблъсък за това коя страна трябва да се подкрепя, а някои анализатори предупреждават за опити за дестабилизация на единствената сравнително успешно демократизирана страна, преминала през Арабската пролет.


Председателят на парламента ислямист и президентът Каис Сайед не скриват разногласията си. Доскорошният "аутсайдер" Сайед, станал президент в резултат на мощен протестен вот срещу политическата класа, се срещна преди дни с френския си колега Еманюел Макрон (Париж политически стои по-скоро зад Хафтар) и заяви, че Тунис не бива да се намесва. Той дори сравни ситуацията с риск от афганистански сценарий.


Председателят на парламента Рашид Гануши - ислямист с възгледи, по-близки до тези на ПНС в Триполи и управляващата в Анкара Партия на справедливостта и развитието - е на обратното мнение. Той е поздравявал Турция за либийската операция, а в началото на юни нарече идеята за тунизийския неутралитет "безсмислена". Триполи също осъди коментарите на Сайед.


Президентите на Тунис и Франция, Каис Сайед и Еманюел Макрон.

© Reuters

Президентите на Тунис и Франция, Каис Сайед и Еманюел Макрон.


Отсъстващият от северноафриканските проблеми вече десетилетие Алжир същевременно се опитва да засили дипломатическата си тежест. За втори път президентът Абделмаджид Тебун предложи да посредничи между воюващите страни. На Тебун в последните две седмици гостуваха и премиерът в Триполи Файез ас Сарадж, и председателят на парламента в Тобрук Агила Салех.


И на двамата той предложи същото, на което настояваше преди няколко месеца, след избирането си на поста: Алжир може да посредничи в конфликта. Алжир често е обвиняван, че не е направил достатъчно в началото на либийската криза и е задълбочил колапса на страната и въпреки огромния си потенциал да влияе геополитически на събитията в региона с обширната си територия и могъщата си армия не го е направил. Тебун обяви каква е основната позиция, с която Алжир би влязъл в преговорите - решението не може да е военно. Междувременно всички участници в конфликта опитват да ангажират страната със собствената си дипломация - и Франция, и Турция, и Русия.


Алжир поддържаше ангажимента си за неутралитет дори когато Хафтар бе край Триполи - а границата на страната със Западна Либия е дълга близо 1000 км. Според в. "Ел Уатан" сигурността по нея струва на страната близо 500 млн. долара годишно. Липсата на досегашни дипломатически резултати според някои експерти е само едната страна на монетата - другата е, че Алжир търси от години диалог както с враждуващите страни, така и с многобройните племена, чиито позиции също направляват конфликта.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK