Израел може да анексира част от Западния бряг тази седмица (но не казва каква)

© Reuters

Израел може да обяви тази седмица как ще изглежда планът, с който би могъл да анексира части от Западния бряг от 1 юли.

На теория това трябва да стане с подкрепата на американския президент Доналд Тръмп, който отвори възможност чрез "сделката на века", както наричаха в Белия дом представения в началото на януари мирен план за Близкия изток.

Вчера - когато започна работната седмица в Израел - кабинетът се събра с идеята да одобри подробностите. Известното бе, че премиерът Бенямин Нетаняху - който обеща още преди тазгодишните избори, че ще анексира части от Западния бряг - ще е готов да приложи това решение в до 30% от територията на окупирания (според международното право) район.

Става дума за територии, на които вече има изградени еврейски селища - смятани дълго време за нарушение на международното право дори в САЩ, докато те не промениха позицията си. Същото решение се отнася за долината на река Йордан с плодородните ѝ земеделски земи.

Поддръжниците изтъкват, че това би била първа стъпка към създаване на палестинска държава. Критиците настояват, че чисто географски населени с палестинци територии ще са като острови насред израелската земя и решението на конфликта, предвиждащо две държави, всъщност ще се отдалечи.

Да се направи тази стъпка обаче, се оказа по-трудно, отколкото се допускаше с картата, представена от Тръмп в Белия дом.

САЩ носят на Нетаняху и надежда, и главоболие

Засега ходовете на Нетаняху не се ползват със съгласието на САЩ. Тъй като евангелистката общност е силно произраелски настроена, Тръмп би спечели, ако подкрепи анексията - каквото и се предвижда в мирния план - месеци преди изборите през ноември. Това още не се е случило - продължават преговорите със САЩ каква точно анексия би била приемлива в момента. Съветникът на Тръмп Келиан Конуей бе заявила, че се очаква "голямо съобщение" от президента по темата, но и то така и не бе направено.

Израел не би искал да пропусне момента с толкова произраелски държавен глава в Белия дом, чието преизбиране далеч не е сигурно.

Удар дойде и от Ню Йорк, но не от американската администрация, а от ООН. Десетки експерти предупредиха за риска Западният бряг да се превърне в "палестински Бантустан" след анексията. Безпокоят ги както фактът, че това ще е територия специално за палестинци по подобие на Бантуснат (земя за чернокожи в Южна Африка и Намибия по време на апартейда), така и фактът, че териториите под палестински контрол биха били като островчета, напълно заобиколени от Израел и без териториална връзка с останалия свят. Рискът е от "апартейд в 21 в." с два народа на едно и също място, но без равни права - намек и че анексията би отдалечила ситуацията от решение на конфликта чрез създаване на две държави.

Риск от конфликт

За "Хамас", която завзе властта в Газа през втората половина на по-миналото десетилетие, анексията би била "обявяване на война". Преди тези коментари започна размяна на удари - ракети изхвърчаха от ивицата към израелски цели, а израелската армия порази два военни обекта.

"Фатах", която управлява Палестинската власт, е давала индикации, че организацията, представляваща палестинците в района, може да спре напълно да работи в знак на протест. В отговор специалният пратеник на ООН в спора Николай Младенов предупреди, че ООН не би имала възможност да извършва всички функции в помощ на палестинците, ако това се случи. По-късно израелски журналисти съобщиха, че по тяхна информация американските и европейските власти вече са предупредени - анексията означава, че Палестинската власт ще предаде оръжията си на Израелските въоръжени сили.

Силна обаче се оказа и съпротивата на Обединените арабски емирства - държавата, която заедно с още две от Залива изпрати представители, когато Тръмп обявяваше мирния план. Връзките между Израел и ОАЕ, както и с други страни от Залива, във все по-малка степен тайни, се задълбочаваха в последните няколко години. В последните седмици обаче редица представители на ОАЕ предупредиха, че анексията би била грешка за разведряването на отношенията и крие и други рискове. "Или анексия, или нормализация," написа в израелски вестник посланикът на ОАЕ в САЩ.

Йордания също е силно обезпокоена. ОБЯНИ ЗАГУБИТЕ ѝ. Крал Абдула предупреди, че съществува риск от "сериозен конфликт"
https://www.timesofisrael.com/jordans-king-says-israeli-annexation-plans-threaten-regional-stability/
с Израел в региона, ако действително бъдат анексирани територии. Това бе и причината ръководителят на "Мосад" Йоси Коен да отпътува спешно за Аман по-миналата седмица. ЛИНК РИСК КОНФЛИКТ с ЙОРДАНИЯ

Освен Йордания възразява и единствената друга арабска държава с мирен договор с Израел - граничещият с нея Египет. Саудитска Арабия и Бахрейн (и последните две са част от "отварянето" на Залива към Израел в последните години) дадоха да се разбере, че няма да приемат анексията. Все пак според "Вашингтон пост" е съмнително доколко може да се разчита само на арабския отпор - коронавирусът, икономическата нестабилност, кризите в Либия и Сирия и проблемите с Иран създадоха напрежение в арабските общества, които отклоняват вниманието им от съдбата на палестинците. Израел освен това е ценен съюзник срещу нарастващото иранско влияние.

Европа е критична

Израел силно разчиташе на дипломация в последните седмици в разговори с водещите европейски сили, за да ги убеди, че анексията няма да създаде проблеми. Друга надежда бе подкрепата на голяма част от Източна Европа - държави като Полша, Чехия и Унгария твърдо стоят зад много от политиките на Нетаняху - която би разбила европейското единство и би попречила да се наложат санкции.

Това не попречи на седем държави от Европа да предупредят, че всякаква анексия в момента би навредила на отношенията с еврейската държава и страните биха били длъжни да предприемат мерки заради международните си задължения. Тези държави бяха Германия, Франция, Великобритания, Белгия и Естония (две от тях постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, останалите - досега заемали непостоянни места на ротационен принцип), заедно с Ирландия и Норвегия (които сега ще заемат две европейски места в съвета).

Френският посланик в ООН подчерта, че, "голяма или малка", анексията би променила отношенията - няма как тези държави да запазят същите връзки, ако Израел наруши международното право. Никакво решение, което не е базирано на границите от 1967 г. (преди преди окупацията), не би било приемливо, ако не се вземе със съгласието и на Израел, и на палестинците.

Този месец 1000 депутати от парламенти в Европа призоваха лидерите на Стария континент да дейтстват "решително", така, че "всяко насилствено завземане на територия" да има своите последици.

© Reuters

Проблемът е и в кабинета

Нетаняху обаче не може да разчита на пълна подкрепа дори в правителството. Вицепремиерът (и премиер от ноември догодина) Бени Ганц, чиято партия "Синьо и бяло" влезе в коалиция с "Ликуд" изненадващо след трикратни избори, не подкрепя изцяло визията на премиера и иска по-ограничена анексия, макар отново да не се дават точни подробности.

Ави Бърковиц, специалният американски представител за спора, пристигна в Израел в петък в търсене на съгласие между двамата. Именно разногласията между Нетаняху и Ганц се смятат и за част от причината САЩ да не дават "зелена светлина" на плановете.

Публикации в някои израелски медии сочат, че САЩ може да одобрят и минимална анексия - до 5% от Западния бряг - която би включила само отделни селища.