
© Следственный комитет РФ
Това заяви ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин в интервю за РИА "Новости".
Той също посочи, че използват данните на Извънредната държавна комисия (ЧКГ), разследвала случилото се на територията на СССР в периода 1943-1945 г. Събраната от нея информация е използвана и за нюрнбергските процеси, но също така части от нея са оспорвани на Запад. Причината е, че не е ясно доколко ръководената от Андрей Жданов, един от най-приближените на Сталин, комисия е била независима от натиска на болшевишките структури по места, има съмнения за завишаван брой на жертвите на някои места и занижаван на други, както и автоматично приписване нацистите по нареждане на НКВД на разстрела на хиляди полски военни в Катин, дело всъщност на съветските репресивни органи.
Живите свидетели, засекретени документи и съдебно-медицинска експертиза на намерени останки - това са основните елементи на работата на следователите, изброява Бастрикин. По думите му делата се водят в съответствие с главния принцип на Нюрнбергския трибунал, че няма давност за престъпленията срещу човечеството по време на Втората световна война. Виновниците - живи или мъртви - трябва да бъдат установени, пише ПИА "Новости".
"Работата се води и със секретни архиви, които са недостъпни за широк кръг изследователи и представители на научната общност", обяснява Бастрикин. При издирването на архивни материали, наказателни и други дела се използват базите данни на органите на МВР и други ведомства. "Ние сме едва в началото на пътя и сме проучили само малка част от наличното. Разбира се, с всяка година ще става по-сложно [установяването на истината]."
-
Една от одобрените на 1 юли с почти 78% от избирателите, според властите, поправки в Конститцията на Русия гласи следното: "Руската Федерация почита паметта на защитниците на Отечеството, обезпечава защита на историческата правда. Омаловажаване значението на подвига на народа при защитата на Отечеството не се допуска."
За целта освен издирване на все още живи концлагеристи и очевидци като "важен източник на доказателства са материалите по наказателни дела, присъди над фашистките завоеватели и техните помощници от редиците на изменниците на Родината. В показанията си осъдените назовават съучастниците си, описват ролята им и действията при провеждането на наказателните акции". Става дума за дела след войната, в които съдът определял достоверността на свидетелските показания "в съответствие с всички изисквания на действащото тогава наказателно-процесуално законодателство".