© Reuters
Франция, навлезе в нов политически цикъл, който ще я доведе до президентския вот през пролетта на 2022 г.
Както по цялата планета, COVID-19 разбърка всички карти. Дотолкова, че между първия и втория тур на местните избори минаха цели три месеца. Очакваната загуба за президента Еманюел Макрон и партията му обаче не само потвърди своеобразната традиция за гласуване против официален Париж на национално ниво на междинни избори, но дори надмина очакванията. "Република, напред" така и си остана без власт по места.
Макрон омаловажи неуспеха, но нямаше как да не реагира спрямо създалата се ситуация. В програмните си обръщения към нацията по време на двата месеца пълна карантина във Франция, той пое редица ангажименти, за промени и обеща, че "нищо няма да е същото".
Все още се очаква дълго подготвяно визионерско послание, по повод на Деня на Бастилията на 14 юли, но президентът вече се възползва от края на работата на Екологическата Конвенция. Тя бе свикана от самия него преди година, в края на кризата на "жълтите жилетки" в състав от 150 граждани. Те бяха подбрани на случаен принцип, за да направят конкретни предложения за екологичен преход във всички направления.
Президентът обяви, че ги подкрепя, буквално в деня след втория тур на местните избори на които Зелените за първи път направиха пробив и успяха да завоюват големи градове като Марсилия, Лион. Бордо и др.
Разместването на политическите пластове накара Макрон да смени дори министър-председателя и той се възползва от свободата дадена му от конституцията на Петата република и назначи за премиер напълно неизвестния на широката публика Жан Кастекс - висш държавен служител и кмет от десницата на малко градче в югозападна Франция. С този си неочакван избор, както и с обявения нов състав на кабинета, държавният глава в известна степен доуточни политическата си тактика в борбата за втори мандат - утвърждаване на досегашния дясно-центристки уклон и окончателно позициониране в дясното политическо пространство.
По всичко личи, че според президента френските избиратели като че ли все повече клонят надясно и съответно битката във втория тур най-вероятно ще е с лидерката на крайнодесния Национален сбор Марин Льо Пен.
Но преди три години Макрон стигна до втори тур именно с помощта на гласовете на много лявоцентристки, леви и Зелени избиратели. Оттогава те го чакаха да уравновеси управлението си и да "стъпва" на десен, но и на ляв, крак. Идеята на "макронизма" бе за диалог и съвместна работа между тези дошли от десница и левица. Напразно.
Обявеното ново правителство закотвя водещите позиции на класическата десница. Гръбнакът му е от бивши министри и сътрудници на президента Никола Саркози. Във въртележката именно левицата се оказа извън играта.
И ето, че така се оформя и партитурата за 2022 г.
Най-бързо, под звуците на "Марсилезата'" след седмица ще чуем първия опус - за визията на Макрон за идните две години. Но френският президент много държи да е включена и "Одата на Радостта" - под чийто звуци дойде на власт през 2017 г. За него Европейският съюз е най-важното ниво и много от усилията му отиват в промени в тази насока.
Най-символичната промяна в понеделник остана малко незабелязана. Досегашното министерство на външните работи бе преименувано на министерство за Европа и на външните работи, а министърът е първи вицепремиер, по протокол - веднага след премиера.
И докато в Европейския парламент, либералната група Renew около френските депутати от партията на Макрон често работи успешно със Зелените и центристката левица, то на френско национално ниво допълнителното им раздалечаване оставя пространство за кандидат. А защо не именно от Зелените, който да обедини и ляво-центристките сили? Като така внесе още една важна мелодия в музикалната фреска.
