Избиратели на крайнодесен кандидат-президент може да решат балотажа в Полша

© Reuters

Марчин Стаско не се е поколебал да гласува за кандидата на малката крайно дясна Партия на конфедерация на първия тур на президентските избори в Полша миналия месец, привлечен отчасти от обещанието му да намали данъците.

Стаско, 50-годишен инспектор по труда, обаче се сблъсква с по-трудно решение при балотажа в неделя, когато трябва да избере между действащия, Анджей Дуда, социален консерватор с програма с лява насоченост, и проевропейския кмет на Варшава Рафал Тшасковски, който се застъпва за по-пазарно ориентирана икономика.

"Аз съм благочестив човек и правя житейския си избор въз основа на това", каза Стаско, баща на тригодишен син. Тази гледна точка вероятно ще го доведе в крайна сметка да подкрепи непоколебимия католически Дуда.

Мнозина привърженици на Конфедерацията, пъстър сбор от либерали, привърженици на свободния пазар, антисемити и ултраконсервативни антифеминисти, са недоволни от щедрите програми за благосъстояние на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС), която подкрепя Дуда. Те обаче споделят убеждението на Дуда, че Полша е атакувана от либерален Запад, който иска да унищожи традиционната католическа идентичност на нацията и да я принуди да възприеме "чужди" идеи като правата на ЛГБТ общността.

"Тшасковски е враг на всичко, което те прави поляк, което е традиция, нация, християнство... Той подкрепя атаката срещу нашата цивилизация, каза Стаско. Това, с което не съм съгласен, е социализмът, комунизмът на ПиС."

Такива десни избиратели може да държат ключа към въпроса дали Дуда може да си осигури втори петгодишен мандат в надпревара, която стана много тежка. Победата на Дуда би помогнала на ПиС да продължи с реформите на съдебната система, за които Европейският съюз казва, че ерозират върховенството на закона и демократичните стандарти в страната с население 38 млн. души.

Вълна на гняв

Конфедерацията спечели 6.81% от гласовете на парламентарни избори през октомври миналата година, един от най-добрите резултати на крайнодясна група в Полша след края на комунизма през 1989 г. Резултатът бе на гребена на вълна от недоволство на младите срещу елита. Тя смята, че Полша трябва да напусне ЕС, въпреки че нейният кандидат-президент Кшищоф Босак, 38-годишен, признава, че моментът може да не е подходящ; мнозинство от поляците подкрепят членството. Иска да ограничи още достъпа до аборти в Полша, който вече е сред най-рестриктивните в Европа, и да намали броя на икономическите мигранти от съседна Украйна.

На входа на кабинета на Босак във Варшава плакати рекламират Всеполската младеж, крайнодясно движение с корени в организация от 1930 г., призоваващо за икономически бойкот на евреите в Полша. Босак отхвърля всякакви обвинения за антисемитизъм.

Със своите 7% на първия кръг на 28 юни той избягва да казва на своите привърженици на кого да се върне на балотаж в неделя. "Не искам никой от нашите избиратели да се чувства пренебрегнат или излъган, каза той пред Ройтерс. Молим нашите избиратели да следват своята... съвест и знаем, че стигат до различни изводи."

Анна Матерска-Сосновска, политолог, вярва, че една трета от електората на Босак ще подкрепи Дуда, а друга трета ще гласува за Тшасковски. "Другите може изобщо да не гласуват", добави тя.

Конрад Корф, 27-годишен програмист от Гданск, традиционно либерален град на балтийския бряг, планира да гласува за Tшасковски, след като подкрепи Босак миналия месец заради исканията му за по-малко участие на държавата в икономиката. Тшасковски заяви, че подкрепя правителствените програми за социално подпомагане, но се ангажира да наложи вето на всяко увеличение на данъците, ако бъде избран за президент. "Икономическата свобода е най-важното за мен", каза Корф.