Турция става регионален лидер, но остава сама

Турция става регионален лидер, но остава сама

© Associated Press



Отварянето на "Св. София" вече не като музей, а като джамия идния петък ще се възприеме от президента Реджеп Тайип Ердоган като символичен връх в мисията му Турция да е глобална мюсюлманска сила. Регионалният играч Турция обаче рядко е бил изглеждал толкова сам, пише "Блумбърг".


От конфликти в Сирия и Либия до удари в Ирак - втората най-голяма армия в НАТО работи денонощно с въоръжени дронове, бойни самолети и танкове. Турски кораби плават в Средиземноморието, влизат в спорове за газ с Гърция и Кипър. Може да се твърди, че за почти двете си десетилетия на власт Ердоган превърна Турция в регионална сила с най-голямото досега влияние, откакто Мустафа Кемал Ататюрк създава републиката през 1923 г.


Усилията за разпростиране на влияние в регион, преминал за стотици години под османска власт, водят до конфликти, конфронтация с водещите арабски правителства и разриз с традиционни съюзници. Засега обаче, изглежда, няма кой да го спре, продължава "Блумбърг".




"Турция има стратегическо преимущество," обяснява Тимъти Аш от консултантската компания "Блубей асет мениджмънт". "Действителността е, че ЕС е лъв без зъби, когато става дума за Турция. А Ердоган го разбра отдавна."


САЩ, които иначе осъдиха някои елементи на външната политика на Ердоган, се въздържат от конкретни действия срещу важен съюзник в НАТО. За ЕС ролята на Турция като буфер срещу притока на мигранти и бунтовници в Европа затруднява налагането търговски санкции заради сондажите в Източното Средиземноморие, а и такива мерки биха създали проблем и за ЕС. Точно сега, по време на коронавирусната пандемия, никой не би искал да плати цената.


В последните години все по-независимата външна политика на Турция работи - Анкара се противопостави на Вашингтон и НАТО с покупката на руската противоракетна система С-400, но въпреки това получи разрешение от президента да изпрати войски в конфликти, където САЩ с по-скоро несклонни да се месят. В Либия турската интервенция се ползва с благословията на САЩ и промени хода на сложната война с посредници срещу Либийската национална армия на Халифа Хафтар, но поведе Анкара към потенциална конфронтация с подкрепящите Хафтар американски съюзници Египет и Обединените арабски емирства.


Партньор и проблем


В Сирия Турция работи с Москва, за да избегне офанзива на режима на Башар ал Асад в Идлиб, която може да доведе до нова бежанска криза. Миналата година обаче Анкара действа срещу подкрепяните от САЩ сирийски кюрди и макар това да вбеси Европа и конгреса в САЩ, Тръмп също даде подкрепата си. В Конгреса симпатията към Турция намалява и все още се говори за санкции заради С-400 и Сирия. Символичен удар срещу Анкара бе признаването на клането на арменци през 1915 г. за геноцид - независимо от възраженията на Турция и Тръмп. По-сериозни мерки обаче няма, докато Ердоган балансира между опълчването срещу приятелите и гаранциите, че Турция остава полезна за тях. Цитиран от "Блумбърг" експерт от "Чатъм хаус" обяснява, че отношенията Турция-САЩ са много добри на ниво лидери, но много слаби на ниво институции, а рискът е, че всичко може да се промени, ако Джо Байдън спечели изборите през ноември.


В арабския свят Ердоган има малко приятели, а сред враговете му са Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабдки емирства. Те всички обвиняват Турция, че се опитва да подрива политичесата стабилност и да се меси в арабски въпроси, като подкрепя групи като Мсюлманските братя. Същевременно Анкара иска да се позиционира като основната сила в Либия, а това може да стане само със сериозна дипломация и политически промени. "Ердоган спечели серия тактически победи, но или не иска, или не може да и ги превърне в стратегически, тъй като това изисква силна дипломация, не само военни интервенции," обяснява Фади Хакура от "Чатъм хаус".


За Европа Турция е едновременно необходим партньор и проблем. От една страна е газовият спор заради водите край Либия и край Кипър, които пък предизвикаха гнева не само на Гърция, а и на Египет и Израел. Каквото и да стане със сондажите, посланието е ясно: дългата крайбрежна ивица на Турция в Средиземноморието и носи място на масата. Турция, където живеят и 3.6 млн. бежанци (макар повечето от тях да не са в лагери), контролира мигрантските потоци към Запада. Според Анкара интересите ѝ в Средиземноморието се пренебрегват, въпреки че военните ѝ намеси в Сирия и Либия предпазват Европа, а от страни като Франция получава само критики.


ЕС междувременно осъди решението на Турция да превърне музея "Св. София" в джамия и заплаши, че ще разшири включващия в момента двама турци списък със санкционирани заради сондажите. Подобно на НАТО обаче и ЕС показа желание за нормализация.


Според Нихат Али Йозджан от Фондацията за изследвания в икономическата политика в Анкара Ердоган иска да "претендира за лидерство сред мюсюлманите сунити и да обърне посоката в загубата на регионално влияние, с каквото някога се е ползвала Османската империя." Същевременно, макар да печели подкрепата на някои националисти и религиозни избиратели, президентът "увеличава риска" да се формира коалиция от западни страни паралелно с тази в арабския свят, раздразнена от турската външна политика.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK