© Юлия Лазарова
Изтекли в медиите снимки на премиера. Нахлуване на полицията в президентството. Бизнес магнат, установил контрол върху обществен плаж. Надвиснал вот на недоверие срещу правителството. И най-големите улични протести от седем години.
България е обхваната от политическа криза, най-голямата от 2013 г., когато започнаха демонстрациите срещу корупцията, довели година по-късно до падането на тогавашното лявоцентристко правителство, пише "Ню Йорк таймс". Сега демонстрантите искат оставката на дошлото на власт след него дясно правителство, срещу което отправят сходни обвинения - корупция, намеса в съдебната власт и раболепие пред богати бизнесмени.
България, която е най-бедната страна - членка на Европейския съюз, и е разположена на югоизточната граница на блока на 27-те, е както поле в борба за влияние между Запада и Русия, така и пример за упадъка на демократичните стандарти в някои части на европейския континент, отбелязват авторите на статията Боряна Джамбазова и Патрик Кингсли.
В същото време обаче тя е специфичен и необикновен случай, добавят те. В Унгария и Полша, двете европейски страни, в които има най-явен упадък на демокрацията, управляващата партия ръководи подронването на демократичния процес. В България това се извършва от широк спектър от действащи лица във и извън правителството, включително малка група богати бизнесмени, се казва в материала.
Сегашните вълнения бяха провокирани от разкритието, че обществен плаж е бил заграден за частно ползване от виден бизнесмен с голямо влияние (по-нататък се преразказва инцидентът с лидера на "Да, България" Христо Иванов в "Росенец", разказва се и за реакцията на държавния глава Румен Радев и нахлуването на прокуратурата в президентството). За мнозина това засили страховете, че българската държава се намира под чуждо влияние, което накара десетки хиляди хора да излязат на демонстрации в градове из цялата страна, пише "Ню Йорк таймс".
"На хората тотално им писна от сговора между мафията и държавата. Виждаме го навсякъде", казва Нели Трифонова, 27-годишна собственичка на магазин, взела участие в протеста миналия понеделник. Според Весела Чернева, която ръководи софийския офис на Европейския съвет за външна политика, има усещане, че пътят пред България се е раздвоил и "няколко неща се случват наведнъж", но преди всичко има усещане, че "общественият договор, който почива на равнопоставеното прилагане на правила за всички, е нарушен".
Държавните институции са в "плен на група хора, за да служат на собствените им интереси, вместо да работят независимо, както би трябвало", казва Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии.
"В България няма силен лидер. По-скоро е олигархична система", казва Димитър Бечев от Университета на Северна Каролина.
"Искаме да покажем, че цялата система служи на интересите на (Ахмед) Доган", казва Христо Иванов в телефонно интервю с вестника. Основаното от Доган Движение за права и свободи въпреки епизодичното си участие във властта е "натрупало, както и г-н Доган, непропорционално влияние в българската политика, икономика и медии, като постоянно изпълняват ролята на политически балансьори".
Споменават се и други епизоди като снимките от спалнята на Борисов и шкафчето с пистолет и банкноти и твърденията му за монтаж.
САЩ реагираха с необичайно силно съобщение, но то е в контраст с по-малко острия тон на европейските институции и лидери и с подкрепата на някои евродепутати от центристката група в Европарламента за Доган и партията му, пише още "Ню Йорк таймс". "ЕС е механизъм за създаване на консенсус. ЕС не е толкова добър в ситуации на конфронтация", казва Весела Чернева.
