Връщане към традициите: китайките се борят децата им да носят техните фамилии

Връщане към традициите: китайките се борят децата им да носят техните фамилии

© Associated Press



Когато Ван Жун родила второто си дете, тя припомнила на своя съпруг обещанието, което той й дал преди сватбата им - да й позволи да предаде фамилното си име на своето потомство. "Баща ми имаше две дъщери и не исках нашето име да изчезне с нас", казва младата китайка. "Исках баща ми да не съжалява, че не е имал синове", допълва тя.


В Китай подобно на други страни по света децата носят името на баща си, което се пише преди малкото име. Все повече жени обаче настояват да предадат на децата си името на своите предци.


Това отчасти се дължи от политиката на едно дете, която бе в сила в страната близо 40 години. В резултат много жени днес са единствените, които могат да наследят имуществото - и името - на своите родители. Като последица от тази политика, съотношението на силите в двойките еволюира. Тежестта на традициите, враждебността на родителите на съпруга и страхът от това какво ще кажат хората обаче усложняват понякога нещата.




Сега в Китай, когато второто дете вече е разрешено, някои млади родители са намерили решение - голямото дете носи фамилното име на бащата, а малкото - на майката.


Съотношение на силите


Няма никаква национална статистика по въпроса. В Шанхай - най-развитият град в страната, превърнал се в нещо като социална лаборатория - обаче едно новородено на всеки 10 е взело през 2018 г. името на майка си, според кметството.


Точно това постигнала и Ван Жун.


"Политиката на едно дете още беше в сила, когато се роди големият ни син. Съпругът ми настоя да се спази традицията и да му даде своето фамилно име. Шансът за мен дойде, когато в Китай през 2016 г. беше разрешено и второ дете и аз се възползвах от това", казва младата застрахователна агентка.


Нейният по-голям син, 8-годишният Хъ Външъ, има в класа си няколко съученици, които носят фамилното име на своята майка. "За него не е странно, че брат му, който е на 2 години и се казва Ван Юншъ, не носи същото фамилно име. Той не задава въпроси", доверява г-жа Ван. "Само някои недискретни съседи се развълнуваха от това", добавя тя.


В градовете никой не знае кой чие име носи. За разлика от селата, където всички се познават и ако се разбере, че едно дете носи името на майка си, то може да стане обект на присмех, така както и неговият баща, на чиято мъжественост може да се подиграват.


Дебатите прераснаха в национална полемика през март, когато една китайка обяви в интернет, че се развежда, защото мъжът й отказал техният син да носи нейното фамилно име. "Дори и да прилича на добър съпруг, той има всички привилегии в брака, сред които и тази да предаде фамилното си име", написала жената в социалната мрежа Вейбо, а нейният пост бил споделен 47 000 пъти, преди да бъде изтрит от цензурата.


Дори омъжени, китайките запазват през целия си живот фамилията на своя баща. По закон децата могат да носят името на който и да било от родителите си. Само навикът дава предпочитание на бащиното име.


Постепенната еволюция в полза на майчиното фамилно име илюстрира промените в съотношението на силите, отбелязва социоложката Лю Е от лондонския Кингс Колидж. Семействата, които не са имали син по време на политиката на едно дете (1979 г. - 2016 г.), не са имали друг избор, освен да заложат всичко на дъщеря си. Така през последните години се появи цяло едно поколение от млади жени с добро образование, понякога получено в чужбина, както и с добра кариера.


Жените, които предават името си на своето дете, обикновено печелят повече от мъжа си или произхождат от по-заможно семейство, с по-добри социални позиции, обяснява социоложката.


Те просто се връщат към една традиция, съществувала преди 2500 години при династията Чжоу. Тогава жените, произхождащи от най-влиятелните кланове, давали името на децата си, казва Чжан Ижън, специалистка по имената в Пекин.


Право на собственост на земя


Въпросът има икономически последици, преди всичко в провинциалните райони, където момчетата наследяват по-голямата част от имуществото на своите родители, защото могат да продължат рода.


Според изследване, проведено през 2019 г. от Националната федерация на жените, имената на по-малко от 20 процента от китайките в селата фигурират в нотариалните актове за собственост на земите им, а голямото мнозинство от тях нямат никакви поземлени права.


По традиция в селата момичетата напускат своето семейство, за да отидат да слугуват в това на съпруга си, на което трябва да дадат и зестра. В крайна сметка това си е чиста загуба за техните родители.


Връщане към традициите: китайките се борят децата им да носят техните фамилии

© Associated Press


И до днес предпочитанието към момчета се изразява в правенето на аборт, когато жената е бременна с момиче. Оттам идва и демографският дисбаланс в Китай, където се раждат 117 момчета на всеки 100 момичета. Това съотношение е още по-голямо в селските райони. Така например през 2014 г. в окръг в източната провинция Анхуей се раждали 172 момчета на всеки 100 момичета. В опит да възстановят баланса, местните власти започнали да раздават по 1000 юана (125 евро) на всяко семейство, което даде фамилното име на майката на новороденото си бебе. Целта била да бъдат убедени земеделците, че момичетата също могат да продължат рода. Мисията била успешна. Четири години по-късно съотношението момичета/момчета при раждане в окръга станало 100/114.


Ограничението за две деца на двойка обаче все още е в ущърб на жените, казва писателката Шън Лю, самата тя отказала да даде своето име на единствения си син след разправия със семейството на своя съпруг.


По принцип, обяснява Шън, ако първото дете е момче, то получава името на баща си, а второто може да носи това на своята майка. Но ако по-голямото дете е момиче, а по-малкото - момче, има риск от битка, за да се реши кой ще даде името си на момчето. И в повечето случаи, бащата е този, който взима решението.


"Това просто е друга, по-гъвкава форма на патриархат", смята г-жа Шън. В Китай днес жените все още са подложени на натиск да се омъжат преди да навършат 27 години, иначе биват смятани за стари моми и може да станат обект на подигравки за женствеността си, ако имат прекалено твърд характер или твърде висока образователна степен.


"Няма истинско равенство между половете", казва г-жа Шън. /БТА

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK