Без локдаун, без забрани: защо Тайван се справя по-добре от Германия

Без локдаун, без забрани: защо Тайван се справя по-добре от Германия

© Associated Press



В цяла Европа хвалят Германия за действията ѝ в пандемията, но една островна държава край бреговете на Китай отчита доста по-добри резултати. При това без локдаун и без много забрани. На какво се дължи успехът на Тайван, разказва "Дойче веле".


Лин Мейчун е кметица на един от районите в тайванската столица Тайпе. И полага всички възможни усилия, за да държи под контрол разпространението на вируса в своя градски район. Грижи се за хора под карантина, раздава храна и книги, а понякога разменя с тях по някоя и друга клюка и гледа да им помогне с каквото може.


Например на господин Мао, който се е върнал от САЩ и сега трябва да прекара две седмици у дома. Освен на посещение от кметицата г-н Мао може да разчита и на парична помощ, която са отпуска на хората, за да ги насърчи да не премълчават заразата и да спазват карантината. Такава е концепцията на милионния град Тайпе за справяне с пандемията: грижа и контрол.


Стратегията на Тайван




Всъщност цял Тайван се справя отлично. В Европа всички хвалят Германия за действията на властите в условията на пандемия, но малката островна държава край бреговете на Китай постига още по-добри резултати: без цялостно затваряне и без много забрани броят на заразените си остава незначителен. В страната с 23-милионно население до 20 август бяха регистрирани по-малко от 500 заразени и само 7 смъртни случая. За сравнение: Германия досега регистрира над 220 000 заразени и повече от 9000 жертви.


Причината за тази разлика: Тайван беше много по-добре подготвен. Правителството от години държи на склад маски и медицински консумативи. С наличните си капацитети страната още през април беше в състояние да произвежда почти 20 милиона маски на ден - тоест всеки гражданин можеше всекидневно да получи нова маска. При това на цена от около 15 евроцента. А с помощта на дигиталната здравноосигурителна карта се гарантираше, че няма да има злоупотреби и презапасяване с маски. И докато в Тайван произвеждаха до 20 милиона маски дневно, по същото време Германия трескаво търсеше възможности за внос на маски.


Бившият тайвански министър на здравеопазването Чен Чиенджин обяснява: "Анализирахме кое колко би ни струвало и установихме, че ще ни излезе много по-изгодно, ако своевременно се запасим с предпазни средства." През 2003 година Тайван беше засегнат от епидемията ТОРС, която отне живота на 73 души. Сега Чен обяснява, че през изминалите оттогава 17 години страната му е натрупала опит в борбата срещу епидемии, включително и през двете последвали кризи с птичия и свинския грип. "Така цялата ни здравна система няколко пъти имаше възможност да се упражнява как да реагира в случай на пандемия", казва Чен.


И когато в края на миналата година от Китай дойде първото официално съобщение за коронавируса в Ухан, Тайван реагира мигновено. Всички пристигащи от засегнатата китайска провинция бяха подлагани на проверки за белодробни проблеми, а още на 20 януари бе създаден и кризисен център.


За сравнение: в Германия кризисният център заработи чак в края на февруари. През това време в Тайван вече бяха предприети около 120 предпазни мерки: безплатни маски за детските градини, войници в помощ на производителите на маски, удължени ученически ваканции, разширяване на възможностите за тестове.


"Тук хората се грижат един за друг"


Тайван продължава да следи за възможно разпространяване на заразата, включително и с помощта на дигиталните технологии. Така например онези, които нарушават карантината, могат да бъдат засечени чрез мобилните им телефони. В същото време Германия премина през доста перипетии във връзка с разработеното мобилно приложение за проследяване на заразата. Първо мина много време, докато приложението заработи, а после пък се оказа, че на много смартфони изобщо не функционира. Освен това изследователи от "Тринити колидж" в Дъблин установиха, че в автобусите, в трамваите и в метрото това приложение всъщност е безпредметно, защото явно не разпознава правилно сигналите на други устройства - навярно защото металът наоколо пречи на сигнала.


И накрая още нещо много важно от тайванския опит. Кметицата Лин обяснява: "Тук хората се грижат един за друг. Понякога няма нужда от официално съобщение, защото хората сами ни се обаждат, за да ни кажат, че примерно техен съсед се е завърнал от Америка. И така ние сме в състояние да се подготвим."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK