Защо в Беларус не развяват европейски знамена

Защо в Беларус не развяват европейски знамена

© Associated Press



Хиляди хора са на улиците с искане за оставка на президента, мнозина са задържани, Западът осъжда, най-близкият съюзник Русия говори за военна интервенция при определени условия... събията в Беларус през 2020 г. и в Украйна през 2014-а си приличат само в началото на сравнението.


Освен стачките в предимно държавната промишленост, липсата на лидери и коренно различният начин на организация сегашните протести имат и една много лесно видима разлика - по улиците на Минск, Брест, Гродно, Гомел и други няма знамена на Европейския съюз.


За експертите, с които "Дневник" разговаря, причината е очевидна. За съюз, свикнал символът му да въплъщава желанието за демокрация в повечето държави в периферията му - от Северна Македония и Сърбия до Украйна - тази подробност носи необичайни предизвикателства.




За един от тях обяснението е кратко - комбинация от вътрешни фактори, която няма нищо общо с геополитиката.


"Смятам факта, че въпросът се задава, за по-интересен от този, че ги няма," каза за "Дневник" Олга Дриндова, редактор на изданието Belarus-Analysen в Бременския университет и експерт по въпросите на Беларус към изследователския център Varieties of Democracy Institute в Гьотеборг, Швеция. "Защо да ги има? Говорим за вътрешна политика, за хора, които не вярват на правителството си. Ако хората искат да имат нов президент, не е нужно да мислят за Русия или ЕС," продължава тя. "Просто са уморени от държавата. Омръзна им от правителството, от едно и също лице 26 години, от безпрецедентното насилие след изборите. Не вярват на Лукашенко - може би за пръв път в историята наистина не получи мнозинство. Освен това не се чувстваха защитени по време на пандемията."


Според нея темата за курса на страната отново ще излезе на дневен ред, когато има нови избори, а и вероятно се очаква някаква солидарност от европейските държави. При предишната кампания обаче основните проблеми на Беларус не бяха свързани с "големите" играчи, а с икономиката и социалните въпроси. Международната картина не привлече интерес дори въпреки факта, че Лукашенко неведнъж в последните години опита да флиртува и с европейски държави, и със САЩ, а тонът към Русия и възможността за действително създаване на "Съюзна държава" на моменти бе открито враждебен. Преди изборите бяха арестувани руски наемници, каквито иначе според медии в Москва редовно преминават през страната.


"Всички без един"


Има и още една причина, която посочи и Олга Дриндова. Докато ЕС и Русия вече се предупреждават взаимно да избягват намеса в беларуската криза, а държавни медии в Минск говорят за "украински сценарий", Координационният съвет за предаване на властта опитва да отклони "геополитическия фактор.". "Целта (на посланията на властта - бел. ред.) е да се раздели обществото, както стана в Украйна," обясни Дриндова. Протестиращите се организират и координират сами, избягвайки държавната информация, и според нея такъв разлом е малко вероятен, но "ако някой от опозицията каже, че искаме да сме по-близки до Русия и да забраним да европейските ценности, разделението би било силно в обществото." И призив за обратния курс, далеч от близката Русия, може да има същия ефект. По-важното е, че "хората са обединени около лозунга "всички без един" - всички без Лукашенко."


И при обръщението си пред Европейския парламент кандидат-президентът с подкрепа на противниците на Лукашенко, Святлана Цихановска, която в момента е в Литва, предупреди: искането е за революция, която не е нито про- или антиевропейска, нито про- или антируска. "Суверенитетът" на Беларус е нещо, за чието уважение координационният съвет призовава със същото постоянство, с каквото го прави властта.


Едва ли обаче съображенията в началото на протестите са били тактически, смята политологът проф. Гедиминас Виткус от Института за международни отношения и политически науки към Вилнюския университет. "Не мисля, че е специфична тактика на протестиращите. Причината е много по-проста: европейският избор не е залог. ЕС е извън играта, не е на дневен ред. Да вдигнеш европейското знаме, би било като да вдигнеш американското или австралийското."


Диалог или поне покана към Русия


Отчасти заради тази "негеополитическа" ситуация Европа се движи по тънък лед.


Вилнюс, където живее проф. Виткус, е сред най-активните европейски столици по беларуските въпроси. В кризата малка Литва, чиято граница с Беларус е дълга 679 км,, надскочи обичайната си външнополитическа роля. "Святлана Цихановска е в Литва. В безопасност е," съобщи една сутрин, няколко дни след началото на протестите, външният министър Линас Линкевичюс.


Събитията в Беларус отдавна са важни за Литва. Университет, затворен от Лукашенко, се премести във Вилнюс, град едва на 170 км от Минск. Това е и центърът на емигриралите, там отдавна работят и беларуски неправителствени организации. Сега Вилнюс и Варшава призовават за опроставяне на правилата за хуманитарен прием на белоруси в ЕС. Заедно с Рига настояваха веднага след изборите за твърд подход на ЕС. При това гласът ѝ се оказа донякъде по-силен от полския - на Варшава се гледа с подозрение в Брюксел и Берлин заради собствените ѝ проблеми с върховенството на закона. Ще доведе ли обаче водещата роля на Прибалтика до общ подход на ЕС? От една страна позициите на държавите в ЕС са основно "в подкрепа на протестиращите"; от друга страни като Унгария, чийто премиер се срещна с Лукашенко преди няколко месеца, не са склонни да отидат далеч и тези разделения изъкват в информацията за споровете дали и Лукашенко да бъде санкциониран.


Унгарският премиер Виктор Орбан с беларуския президент Александър Лукашенко на 5 юни 2020 г.

© Associated Press

Унгарският премиер Виктор Орбан с беларуския президент Александър Лукашенко на 5 юни 2020 г.


"Литва е разтревожена и е много активна, това е най-близък съсед," каза за "Дневник" Виткус. "Никой не знае дали активността на Литва може да даде плодове. Съвсем ясно е обаче, че ЕС няма да произведе никаква политика без активната намеса на заинтересованите страни."


ЕС свали част от санкциите срещу Беларус преди половин десетилетие - всъщност тогава и Лукашенко бе част от този списък от най-малко 170 души (но оръжейното ембарго остана). И вчера мерките, които обсъди блокът, са само индивидуални - забрана за пътуване и замразяване на активи - макар някои първи дипломати да твърдят, че и президентът може да влезе в списъка. От друга страна тъкмо балтийските държави смятаха, че списъкът от едва двайсетина души, за който се говори сега, е твърде малък.


Разговорът и с двамата експерти бе малко преди тази принципна договореност, обявена като инструмент за "натиск" върху Лукашенко. И двамата събеседници на "Дневник" бяха единодушни - персоналните мерките няма да помогнат за тази цел.


"Санкциите могат да са само символични," каза Гедиминас Виткус. "Те няма да имат пряк ефект върху ръководството на Беларус. Тъй като Лукашенко не влиза директно в контакт с ЕС, мисля, че за ЕС правилният подход би бил да преговаря с г-н Путин и да опита да постигне сделка за неутралността на Беларус с взаимни гаранции."


Къде е Русия


ЕС обаче трябва да е много внимателен в търсене на алтернативи, смята Олга Дриндова. Ако започне да сътрудничи с вътрешни сили или да посредничи (нещо, което според германския канцлер Ангела Меркел Лукашенко за момента избягва), "Русия трябва поне да бъде поканена в този процес. ЕС не бива да дава на Русия впечатлението, че протестите са геополитически и опитва да се намеси... Докато Русия чувства, че интересите на всички съседи са зачетени, няма да имат причина да реагират аргесивно."


От друга страна, каза тя за "Дневник", Русия може да "не се интересува да поддържа президент, загубил легитимността си" и поддържан само от военните структури и сектора на сигурността, но знае, че беларуското общество не е антируско и аресията би "загубила тази огромна социална сила, меката власт в Беларус - езикът, социалните мрежи, историята, културата, манталитета."


Москва още повече усложнява играта в момент, когато иначе ЕС "би имал много възможности, ако всички страни искаха посредничетвото му," каза Виткус. "Изглежда, самата Русия няма стратегия. От една страна винаги поддържа официалните власти - (сваленият президент Виктор) Янукович в Украйна или (президентът) Башар ал Асад в Сирия. В случая с Беларус обаче е трудно, защото и в Кремъл никой не вярва, че Лукашенко наистина е спечелил изборите."


Второ, продължава Виткус, "беларуското общество и протестиращите не таят антируски чувства". Освен това "няма да е добре за Русия просто да позволи на хората да свалят диктатора. Би било лош пример за руското общество. Следователно, докато Путин обмисля какво да направи, ЕС има възможност да окаже известно влияние." Междувременно Кремъл търси собствено решение, защото "Лукашенко не е много ценен за Русия"; за президенството е важен "контролът на Беларус по един или друг начин". Затова, смята Виткус, ЕС може да опита да преговаря за "по-хлабава форма на този контрол, например нова версия на финландизацията на Беларус." Той има предвид режим, при който дадена държава не пречи на интересите на друга, по-могъща, макар да не е в нейния блок.


Зависими или не


На Балканите ЕС често е обвиняван, че не прави достатъчно въпреки ангажимента, поет преди десетилетия. В Беларус "достатъчно" звучи по друг начин - пред ЕС има тънки граници, много условности и геополитика, която жителите не желаят.


Стари проучвания (в Беларус от 5 г. няма независима социология) сочеха, че белорусите остават силно разделени за посоката си: повечето ценят връзката с Русия, една част биха желали членство в ЕС. В отношенията си с Минск ЕС винаги е имал предвид и Москва.


Същевременно вчера германският канцлер Ангела Меркел даде да се разбере, че от погледа на Берлин протестни движения като това в Беларус "винаги зависят от геополитическата ситуация". Обединени около това, което не искат - властта на Лукашенко - протестиращите ще трябва да се изправят пред тази тенденция, както в момента опитва да го прави и ЕС.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK